№ 8
гр. Гълъбово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200093 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000296 от 21.12.2021г. на С.П.Б.
–Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С. И. Г. с ЕГН
**********, на основание чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.43, т.6 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. жалбоподателят чрез пълномощник излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-Гълъбово, чрез
пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
1
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна
страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник РУ при ОД МВР Стара Загора.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2021г. в около 17.30 часа, в гр.Гълъбово, свидетелите Г. К. и Б. К. –
служители на РУ-Гълъбово забелязали лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ******, който се
движел по ул. "А.Стамболийски", в посока север. Полицейските служители не видели кой е
водач на автомобила, но възприели визуално как автомобилът извършил забранена маневра
– изпреварване на лек автомобил в зоната на пешеходна пътека, обозначена с пътна
хоризонтална маркировка и пътни знаци „А18“. Тъй като изпълнявали други служебни
задачи, полицейските служители не успели да спрат лекия автомобил. Впоследствие в около
18.30 часа при извършване на обход в гр.Гълъбово св.К. и св.К. установили същия лек
автомобил, който бил спрян на бензиностанция в източната част на гр.Гълъбово.
Автомобилът не бил в движение а на шофьорската седалка бил установен Н.С.И.. с ЕГН
**********, който бил и собственик на автомобила. Полицейските служители обяснили на
№за констатираното от тях нарушение по-рано, но той им обяснил, че не той е шофирал
автомобила и не знае кой е бил водачът. Полицейските служители установили, че лекият
автомобил не е преминал годишен технически преглед и връчили на Н.И. призовка за
явяване в РУ-Гълъбово. На 06.12.2021г. Н.И. попълнил Декларация по чл. 188 от ЗДП, в
която декларирал, че автомобилът му БМВ 320Д“ с рег. № ******, на 01.12.2022г. в 17.30
часа се е ползвал от баща му – С. И. Г. с ЕГН **********.
На 17.12.2021г. на С. И. Г. с ЕГН ********** е съставен АУАН №024660/17.12.2021г.
Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.43, т.6 от ЗДвП и по чл.147 от ЗДвП.
При връчването на АУАН, С.Г. е отбелязал, че има възражения, тъй като не е управлявал
този автомобил. В последствие в законния тридневен срок, въззивникът не е подал писмени
възражения срещу АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно
постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушенията и е
наказал С.Г. налагайки му „глоба“ в размер на 30 лева на осн. чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвПза
нарушението му по чл.43, т.6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДвП.
Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по
2
отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на
отговорността на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН така и
НП отговарят на формалните законови изисквания.
Относно нарушенията, съдът намира, че същите са доказани и правилно АНО е
ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника. Безспорно е
установена, фактическата обстановка, като същата е непроменена от съставянето на АУАН
и в последствие при издаването на НП. Безспорно е установено кой, къде, по коя улица и
кога се е движел, какво нарушение е допуснал и точно е описан състава на допуснатите
нарушения. Същите са установени лично от актосъставителя и свидетеля по акта и същите
нарушения не са били оспорени от въззивника в АНП, не са оспорени и в настоящото
съдебно производство. Следва да се отбележи, че в показанията си, дадени на съдебното
следствие, св.Г.К. поясни, че при подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, собственика
на лекия автомобил се е обадил по телефона на баща си – жалбоподателя С. И. Г. – за да го
попита за ЕГН-то му и му е обяснил за какво става въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, т. 6 ЗДвП изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: пред и върху
сигнализирана пешеходна пътека.
За така извършеното деяние на жалбоподателя е било наложено административно
наказание "глоба" на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
се наказва с глоба в размер 30 лева, водач, който при неправилно изпреварване, не създава
опасност за движението. Установяването дали от деянието е създадена непосредствена
опасност за движението или не е създадена такава, е от съществено значение за преценката
относно правилната правна квалификация на нарушението. Предвид правилото за
поведение, адресирано до участниците в движението с разпоредбата на чл. 43, т. 6 ЗДвП, то
всякога виновното неспазването на предписанието на пътните знаци ще съставлява
административно нарушение и водачът следва да бъде санкциониран или по чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП или по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП. В случая - от актосъставителя – св.Г.К., а
впоследствие и от АНО е преценено, че поведението на водача С.Г. не е довело до
създаването на непосредствена опасност за движението. Следователно, то налагането на
административно наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал.3,
т.6 от ЗДвП е правилно и законосъобразно.
По т.2 от НП, на жалбоподателя С.Г. е вменено и нарушение по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП, според който текст регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение
на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническа изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркета, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра ТИТС, съгласувано с министъра на ВР. В конкретния
случай органите на реда са установили, че технически преглед на автомобила управляван от
водача не е извършен за 2022г. Макар и несобственик на МПС, водачът С.Г. се явява субект
на процесното деяние, тъй като лекият автомобил му е бил поверен и той като
правоспособен водач е бил длъжен да се запознае с неговото състояние, включително и с
3
това, че същият не е преминал задължителен технически преглед по съответния ред и
удостоверен със залепен стикер за това. От събраните по делото доказателства, съдът
приема за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил административното
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и наказващият орган. В тази
връзка възраженията на жалбоподателя, че не е осъществил разглежданото административно
нарушение и същото се явява недоказано, останаха недоказани, неоснователни, като съдът
ги отхвърли като такива. Административно-наказващият орган, след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и при
преценката си с оглед налагане на административно наказание е съобразил приложимата в
случая правна норма и правилно на основание, съответно чл. 185 от ЗДвП, е санкционирал
жалбоподателя с императивно и законоустановения по вид и размер наказание, а именно
"глоба" от 20 /двадесет/ лева. Съдът като съобрази императивния характер на наложеното
наказание и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, намира така наложеното наказание за
съобразено със закона, тежестта на констатираното нарушение и адекватно на извършеното,
като именно наказание в този размер ще осъществи целите си по чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
което не следва да се уважи, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в повече от едно с.з., но юрисконсултът не е участвал
лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000296 от 21.12.2021г. на
С.П.Б. –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С. И. Г. с
ЕГН **********, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено нарушение по чл.43, т.6 от
ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА С. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5