РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1290/1.7.2022г.
гр. Пловдив, 01. 07
. 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,VI
състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
с участието на секретаря
Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1124/2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.197 ал.2 от ДОПК.
„Туксон България“
ЕООД, гр. Пловдив, ул. “Васил Левски“ № 12, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.А.Д., обжалва Решение № 93 от 21.03.2022г., издадено от Директора
на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С220016-022-0012788/01.03.2022г. на старши публичен
изпълнител П.Е..
Становища на страните
:
- Жалбоподателят
счита, че наложената обезпечителна мярка е прекомерна и предлага да остане
запор върху полуремарке марка MOESSBAUER,
модел МПГ 3, рег. № ****, рама W09PG3003Y0M49403, година на
производство 2000г., със застрахователна стойност 25 000.00 лв.
Пълномощникът адв. Ч.
в съдебно заседание поддържа жалбата и моли да се приемат три броя
удостоверения за застрахователна оценка на запорираните автомобили, приложени с
нея. Твърди, че от представените извлечения, удостоверяващи плащания, извършени
от жалбоподателя, става ясно, че между датата 14.01.2022г., за която се твърди,
че са спрели плащанията от длъжника и датата 14.03.2022г., за която
териториалният директор е посочил, че е извършена последна справка, на която е
установил, че след 14.01.2022г. няма плащания - има извършени редица такива. В
крайно десните колони на справката изрично е указано, че това не са текущи
публични задължения, а са публични задължения за второ полугодие на 2022г., т.
е. същите, които са послужили за основания за налагане на обезпечителните
мерки. По отношение възражението на ответната страна, че жалбоподателят е
следвало да ползва възможността, предоставена в чл.199 ал.1 ДОПК, в който
смисъл има указания в мотивите на оспорения акт, твърди, че цитираната норма
касае друг процесуално-правен ред, а освен това, нормата на чл.199 ал.1 не
отменя правилото на чл.195 ал.7 от ДОПК – обезпечението да съответства на
вземанията на държавата и общините и е нарушен принципът на съразмерност.
Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и не съответства
на целта на закона. Допълва, че представеното разрешение за разпределение на
постъпления не е единствено за периода. Иска се отмяна на решението. Не се претендират
разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
- Ответникът Директор
на ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Д.
счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Поддържа представеното с преписката писмено
становище по същество, според което решението е законосъобразно и е посочено,
че след като в един продължителен период от време жалбоподателят не е заплащал
дължимите от него публични задължения, както в срока на доброволно изпълнение,
така и към настоящ момент, това налага извод, че ще бъде невъзможно или
най-малкото, ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични
задължения по изп. д. № *********/2020г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. Счита
за неоснователно искането за замяна на запора върху движимите вещи -
полуремарке MOESSBAUER, като е посочено, че със запора на МПС
задълженото лице продължава да упражнява фактическа власт върху вещите и да ги
използва според предназначението им, но не се допуска промяна на регистрацията
им преди вдигането на запора, което на практика не води до сериозни последици
за него. Поддържа, че при налагане на обезпечителните мерки публичният
изпълнител е извършил преценка, съпоставяйки размера на публичните задължения и
наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечение.
В съдебно заседание
относно представената справка за извършени плащания, твърди, че в действителност,
в периода от м.01.2022г. до произнасянето с решението на териториалния директор
не е извършено плащане от лицето. Във
връзка с представените от жалбоподателя доказателства – застрахователни оценки
на запорираното движимо имущество, е заявено, че същите не са били представени
до момента на постановяване на решението, а това би могло да стане при
условията на чл.199 ДОПК за замяна.
Жалбата е допустима за разглеждане -
подадена в 7 дн.срок съгласно чл.197 ал.2 ДОПК /известие за доставяне на л.7 –
решението е съобщено на 11.04.2022г., жалбата е с вх.номер от 18.04.2022г./ от
адресат на неблагоприятен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
1. Решение № 93/21.03.2022
г. е издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП – Пловдив, компетентен орган по смисъла на чл.197 ал.1 ДОПК.
1.1. С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220016-022-0012788/01.03.2022г. на старши
публичен изпълнител П.Е., на основание чл.200 вр. с чл.201 ал.3 и чл.195 ал.1-3 ДОПК е наложен запор върху три МПС : - л. а. марка „БМВ“, модел 7 EP РЕИХЕ,
рег. № ****, рама № WBAKM21010CY73260, двигател № N57D30A20107076,
година на производство 2009г., мощност 180 kw,
със застрахователна оценка – 0.00 лв.; - л. а., марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, с рег. № ****, рама № JMBLNV78W1J004908, двигател
№ 4M41DA6592, година на
производство 2001г., мощност 121 kw, със застрахователна
оценка 0.00 лв.; - товарно ремарке и полуремарке, марка MOESSBAUER, модел МПГ
3, рег. № ****, рама № W09PG3003Y0M49403,
година на производство 2000г., със застрахователна оценка 0.00 лв.
В ПНОМ е посочено, че
ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело /ИД/ № *********/2020г. в размер на 15 782.47 лв. /главница –
13 795.20 лв. и лихва – 1 987.27 лв./.
1.2. Териториалният
директор е посочил в решението си всички 11 бр. разпореждания за присъединяване
в изпълнителното производство по изп. дело № *********/2020г., както и
изпратените запорни съобщение до „Българо-американска кредитна банка“ и ОД на
МВР – Пловдив. В решението е отразено, че след извършена служебна справка в данъчно-осигурителна
сметка /ДОС/ на жалбоподателя, в програмен продукт „Система за управление на
приходите“ /ПП СУП/ е констатирано, че към 14.03.2022г. размерът на
непогасените публични вземания по ИД № *********/2020г. е в общ размер на
16 960.07 лв. - актуализиран, както поради извършените присъединявания към
ИД, така и заради отразените плащания към публичния взискател, от които
главница в размер на 14 914.27 лв. и лихва 2 045.80 лв. В случая
публичните задължения на жалбоподателя са установени задължения за здравно
осигуряване, данък върху доходите, данък върху добавената стойност, професионален
пенсионен фонд, ДОО, УПФ, които не са погасени доброволно, поради което към
датата на издаване на оспореното постановление, както и към датата на издаване
на оспореното пред съда решение, са налице подлежащи на принудително изпълнение
публични вземания, установени с влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане - годно изпълнително основание по смисъла на чл.165 ДОПК.
При извършен преглед
на приложените към административната преписка доказателства се установило, че
към датата на образуване на изпълнителното дело, размерът на публичните
вземания към жалбоподателя е 7 166.40 лв., от които – главница
6 933.14 лв. и лихва – 233.26 лв., а към датата на налагане на оспорваната
обезпечителна мярка, размерът на публичните вземания възлиза на 15 782.47
лв., от които 13 795.20 лв. главница и 1 987.47 лв. лихви.
Констатирано е, че за периода от 20.10.2020г. до 01.03.2022г. жалбоподателят
генерира публични задължения, които не са погасени доброволно - последните
вноски по ИД не са в резултат на доброволно изпълнение от длъжника, а
представляват постъпления от действията по принудително изпълнение от страна на
публичния изпълнител, като последното постъпление е с дата 14.01.2022г. Това
обстоятелство, според решаващия орган, във всички случаи поражда необходимост
събирането на публичните вземания в посочения размер да бъде обезпечено с
налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на жалбоподателя.
Отхвърлени са
възраженията за нарушения на материалния и процесуалния закона при издаване на
ПНОМ, както и това за несъразмерност на обезпечението на публичното вземане,
вкл. искането на лицето да остане запорът само върху движима вещ – товарно ремарке
и полуремарке марка MOESSBAUER, тъй като
със запора на МПС, задълженото лице /ЗЛ/ продължава да упражнява фактическа
власт върху вещите и да ги ползва според предназначението им, но не се допуска
промяна на регистрацията им преди вдигането на запора, което на практика не
води до сериозни последици за него. Прието е също, че задълженията на лицето не
се намаляват, а се увеличават, което обстоятелство, наред с недобросъвестното
поведение на ЗЛ, са дали основание на публичния изпълнител да търси други способи,
предвидени в закона, за да защити в максимална степен интересите на фиска.
С
решението на директора е указано на жалбоподателя, че във всеки един момент
последният би могъл да се възползва от възможността, предоставена от чл.199 ДОПК,
както и от чл.199 ал.2 ДОПК.
2. Според
съдържанието на оспореното ПНОМ, запорът върху три МПС е наложен поради бъдеща
затрудненост при събиране на установеното и изискуемо вземане: „ще се затрудни
събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
*********/2020 г. в размер на 15 782.47 лв. /главница – 13 795.20 лв. и
лихва – 1 987.27 лв./“. В ПНОМ е посочен размерът на публичното вземане,
но в разпоредителната му част не е изрично отразено, че запорът върху трите МПС
е до размер на вземането в цифров израз.
След като стойността
на всяко МПС е 0.00лв. /застрахователна оценка/ е следвало да бъде отбелязано
еднозначно, че запорът се налага до конкретен размер на вземането /цифром/.
Това е направено в ПНОМ изх.№ С210016-022-0068794/17.09.2021г. /л.41/, с което
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметка в „Българо-американска
кредитна банка“ АД – изрично е вписано, че запорът е за сумата от 15 603.92 лв.
Цитираното ПНОМ не е предмет на спора, но при съпоставка между данни за
стойност на налични активи – наличността на банковата сметка в „Българо-американска
кредитна банка“ АД позволява частично плащане на дължимата сума по запорното
съобщение /л.51/ и без информация за
застрахователна стойност, вкл. за балансова към момента на издаване на
оспореното ПНОМ, следва извод за различен подход на публичния изпълнител. При
данни за размер на наличните суми по банкова сметка – *** на дължимата сума,
законосъобразно /чл.195 ал.7 ДОПК/ е вписано, че запорът е до размера на
конкретното вземане, отразено като стойност. ПНОМ от
17.09.2021г. има отношение при съпоставка между двете производства по налагане
на обезпечителни мерки, и е издадено също за обезпечаване на публични вземания
по изп.д.№ *********/2020г. При липса на данни за стойност на трите МПС
/както балансова, така и застрахователна/ при издаване на оспореното ПНОМ –
следва да бъде вписано, че запорът е до размера на конкретното вземане,
отразено като стойност. Липсата на конкретика в тази насока поставя под
съмнение съобразяване с изискването на чл.195 ал.7 ДОПК.
На следващо място,
липсата на данни по чл.195 ал.6 т.2 ДОПК – към момента на налагане на
обезпечителната мярка с оспореното ПНОМ не доказва гарантиране в максимална
степен интереса на публичния взискател, доколкото при липса на стойност
/“застрахователна оценка“/ - при евентуално принудително изпълнение не е налице
предвидимост както за длъжника, така и за взискателя. Тоест, целта за
максимално гарантиране интереса на публичния взискател и ефикасна реализация на
имуществото при евентуално принудително изпълнение, не е постижима.
Преписката не съдържа
документация за изискана от публичния изпълнител актуална информация за
балансова, респект. за застрахователна стойност на трите МПС – предмет на
запора. Липсват данни изобщо да е изисквана такава информация.
Застрахователната
стойност за всеки от трите автомобила е удостоверена в приложени към жалбата до
съда удостоверения от „ЗД Евроинс АД /л.4,5 и 6/ - съответно - 20 000 лв.
за „БМВ“, рег. № **** /идентичност на рама/шаси със запорираното МПС, но с разлика
в рег.№, като в запорното съобщение до ОД МВР – Пловдив на л.67 е отразен
ръкописно рег.номер РВ9799ТС, който е идентичен с рег.номер в удостоверението,
а в ПНОМ е вписан рег.номер **** /; 9 700 лв. за „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, с рег. № РВ 90 54 ХТ /идентични данни със запорираното МПС/ и
25 000 лв. за товарно ремарке и полуремарке, марка MOESSBAUER, рег. № ****
/идентични данни със запорираното МПС/ , към 15.04.2022г.
2.1. Към
административната преписка са представени съобщения за наложени запори и
актовете за налагането им по цитираното изп. дело, като запорът на банковата
сметка в „Българо-американска кредитна банка“ АД и този на МПС в ОД на МВР –
Пловдив не сочи пряко към прекомерно
обезпечаване, доколкото не е ясно на каква стойност са наличните суми по банковата
сметка и каква е стойността на запорираните МПС, доказателства за което
жалбоподателят представи в подкрепа на тезата за прекомерност при
обезпечаването в настоящото съдебно производство. Според данните в приетите по
делото удостоверения застрахователната стойност на трите запорирани МПС е 54
700 лв., а публичното вземане е в размер на общо 15 782.49 лв.
Нормата на чл.195 ал.6 от ДОПК
императивно сочи последователност на стойностите на активите при обезпеченията:
„Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на
активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.“.
Тоест, при обезпечаване на установеното и изискуемо публично вземане
посредством трите запора на МПС не е съобразена императивно установената
поредност по отношение стойностите на активите, от страна на публичния
изпълнител. Пропускът не е отстранен с отмяна на ПНОМ и издаване на друго, а
жалбоподателят не следва да търпи неблагоприятни последици от пропуски на
администрацията, допуснати в обезпечителните производства.
По
възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че не е ясно какви
задължения погасяват внесените суми, се съобрази, че съгласно чл.169 ал.6 от ДОПК, „При прилагането на ал. 3б и 5 към погасяване на лихви се пристъпва след
погасяване на всички главници на задълженията.“ Видно от текста на чл.169 ал.5 от ДОПК, в
случаите по ал.4 с постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид,
срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в
закон не е установено друго. Разпоредбата препраща към случаите от обхвата на
ал.4 от чл.169 ДОПК, или респ. към случаите предвидени в други нормативни
актове - за данъци, здравноосигурителни вноски и задължителни социално
осигурителни фондове, администрирани от НОИ, задължения за вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване, но този ред на погасяване се
прилага само до започването на принудителното им събиране /аргумент от чл. 169
ал. 4 изр. 1-во/. В конкретния случай, предвид образуваното през 2020г. изпълнително
дело и издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210016-022-0068794/17.09.2021г.,
към датата на подаването на възражение с вх. № РД-16-1200/07.03.2022г. против
ПНОМ от 01.03.2022г., принудителното изпълнение вече е започнало. Поради това е
приложима разпоредбата на чл.169 ал.8 ДОПК, съгласно която – „След образуване
на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 не се прилагат, като публичните
вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.“.
В тази вр. правилно от страна на публичния изпълнител са погасявани само главници,
видно от приложените в административната преписка разпореждания за
разпределение на суми. Изложеното няма отношение към предмета на спора и касае
представените от жалбоподателя доказателства, удостоверяващи неговата
добросъвестност.
Следва
да бъде отбелязано също, че съгласно
чл.208 ал.1 пр.2-ро ДОПК – „При съществена несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението
се извършва от публичния изпълнител служебно“, а малка разлика между стойността
на обезпеченото имущество и размера на задължението не е основание за
неспазване и не индикира за нарушение на чл.6 АПК. В случая обаче обжалваното ПНОМ
не съдържа стойност на обезпеченото имущество, както и няма данни да е търсена
балансова стойност, респект. при липсата й да е приложена застрахователната – в
конкретни цифри за всяко МПС, за да може да бъде съобразено налице ли е
предписаното от закона съответствие по см. на чл.195 ал.7 ДОПК – „Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или
общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.“.
2.2.
Обезпечителната нужда на публичния взискател следва да бъде задоволена без
ненужно обременяване на длъжника, пряко произтичащо от принципа на съразмерност
в нормата на чл. 6 от АПК, приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в
настоящото производство. Приложими са по-благоприятните мерки, ако и по този
начин се постига целта на закона. Задължението за съобразяване с принципа за
съразмерност по чл.6 АПК е относимо, както при издаване на административен акт,
така и при принудителното изпълнение. При обезпечение чрез налагането на
възбрана или запор върху активи, следва същите да се индивидуализират, да се
представят доказателства за това чия собственост са и за балансовата им
стойност, а когато няма такава - за данъчна оценка или застрахователна стойност
/чл. 195 ал. 6 ДОПК/. Без тези данни не може да се прецени дали
обезпечението, респект., предлагано обезпечение покрива главницата и лихвите по
установено и изискуемо публично вземане, респект., главницата и лихвите по
ревизионния акт /РА/ в обжалваната му част, и не може да се наложи съответната
обезпечителна мярка. В конкретния случай дори да бъде възприета тезата на ответника
за липса на нарушаване принципа на съразмерност, това не преодолява изводът за
съществени нарушения при издаване на обжалваното ПНОМ – липса на балансова
стойност, застрахователна стойност -
0.00 лв.
Жалбата се приема за
основателна.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 93
от 21.03.2022г., издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив” и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С220016-022-0012788/01.03.2022г.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен съдия:
.