РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Е. З. Калпачка Въззивно гражданско дело №
20235300501167 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „Неткредит“ ООД,
гр. София, чрез адв. М., САК, против решение № 2606 от 12.07.2022 г. по гр.дело №
9323/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХII гр. състав, с което се прогласява за нищожна,
по иск на А. П. А., срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в С., ул. „***, клаузата на чл. ** от договор за потребителски
кредит, сключен на дата 26.09.2019 год. под № 2019092605444***, като неравноправна
по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като се оспорва извода на съда, че
процесната клауза в договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, е
уговорена в нарушение на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че решението е необосновано, тъй като
не са изложени мотиви защо се приема от съда, че е налице неравноправност, поради
недобросъвестно облагодетелстване на кредитора и в какво се състои. Сочи се, че
ищецът е бил предварително информиран за задължението за представяне на
обезпечение и е имал право на избор на вида обезпечение, преди сключване на
договора, поради което е могъл да направи преценка дали е в състояние да изпълни
това изискване на кредитора, както и е имал възможност да се откаже от договора в
1
срок от 14 дни, което не е сторил. Сочи също, че клаузата дава възможност за избор на
кредитополучателя на вида на обезпечение, като съдът не е обсъдил хипотезата на
обезпечаване на кредита с двама поръчители, за която кредитополучателят е бил
информирал преди сключване на договора. Обосновава, че функцията на уговорената в
договора неустойка не противоречи на добрите нрави, а целта и е да гарантира
изпълнението на договора и да намали и обезщети вреди, които може да претърпи
кредиторът, като излага съображения за завишения риск при необезпечени кредите,
както и уговорката, че неустойка се дължи само за периодите, в които кредитът е
останал необезпечен.
Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно и
необосновано и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира заплащане на разноски.
С постъпилият отговор се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита
се обжалваното решение за правилно и законосъобразно и постановено съгласно
материални и процесуален закон и трайно установената съдебна практика по чл. 290 от
ГПК на ВКС. Излагат се подробни съображения за нарушение на ЗПК, като се твърди
да не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа посочване на ГПР, общата сума по кредита и
взетите предвид допускания при изчисляването им, по ясен и разбираем за потребителя
начин, което не е сторено, тъй като не е посочено как е формиран посоченият като
абсолютна стойност ГПР. Освен това се твърди, че посоченият размер не е
действителният, тъй като неустойката има характер на възнаградителна лихва,
уговорено е заплащането и заедно с всички останали задължения по кредита, с което
реално се оскъпява кредита със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за
ползването му, без да е включена в ГПР, с което се прави опит за заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така за потребителя не е налице ясно и разбираемо
посочване на всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредита,
което му пречи да вземе информиран и икономически обоснован извод за сключване на
договора, представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
европейското законодателство, тъй като неустойката има характер на възнаградителна
лихва. Така уговорена неустойката по договора се твърди да води до скрито
оскъпяване на кредита и да създава единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със
задължението за договаряне при спазване на добрите нрави. Като нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, а. 1, т. 11 ЗПК се сочи липсата в погасителния
план на посочване на разпределение на вноските между отделните компоненти на
задължението, поради което е налице недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
2
Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира заплащане на
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се
произнесе по правния спор между страните.
Пред районен съд е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване на нищожност на клаузата на чл. 6 ал. 1 от договор за потребителски
кредит, сключен на дата 28.08.2021 година между ищеца А. П. А. и ответника
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на принципа на добрите
нрави, поради неравноправния и характер и противоречие със закона, относно
същественото съдържание на договорите за кредит.
Ищецът А. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Е. И., твърди, че е
страна по договор за кредит с № 20190926054447***, в който твърди да е уговорена
неустойка за непредставяне на гаранция по договора, която е уговорена с единствената
цел да се генерира допълнителна печалба за кредитодателя, при заобикаляне на
изискванията за максимален размер на ГПР и в нарушение на добрите нрави и закона.
Ответникът е оспорил основателността на иска с твърдения, че договорът е
действителен, а уговорената неустойка не заобикаля чл. 19 ЗПК, доколкото не може да
бъде включена в него, тъй като възниква в по-късен момент от сключване на договора,
само при неизпълнение на уговорено в него задължение, условията за предоставяне на
обезпечение са ясно уговорени, при предоставено право на избор на потребителя за
вида на обезпечението, което да предостави, както и правото да се откаже от договора,
при невъзможност да изпълни задължението си. Счита, че задължението за неустойка е
уговорено при дадената от закона свобода на договаряне, при присъщите на
неустойката обезпечителна, гаранционна и санкционна функции, поради което и не е
налице противоречие с добрите нрави.
От представените пред районен съд писмени доказателства се установява, че на
26.09.2019 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
2019092605444**, по силата на който ищцовото дружество, в качеството му на
кредитор, е предоставило на ответника кредит в размер на 1500 лв., като е уговорено
сумата да бъде върната разсрочено, на месечни вноски от 280 лв., в срок до 27.03.2020
г., ведно с възнаграждение годишна лихва в размер на 40,05% от главницата по
3
кредита. Посочен е годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,28% от
заетата сума. От приложения договор за потребителски кредит № 20190926054*** от
26.09.2019 г., сключен между страните, е видно също, че съгласно чл. 4, ал. 3 от
договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, в срок
до края на следващия работен ден от сключване на договора. Банковата гаранция, или
гаранция от небанкова финансова институция е уговорено да е в размер на 1680 лв. и
със срок на валидност до 28.03.2020 г. В чл. 6 от договора е посочено, че при
неосигуряване на гаранция, в установения срок и съгласно реда и условията,
предвидени в ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 942
лв., която се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3. Уговорен
е начин за начисляване на неустойката, която да се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.
Пред РС Пловдив е приета ССЕ, от която се установява,че размерът на ГПР,
посочен в договора, е правилно изчислен, съгласно допусканията, посочени в чл. 11 от
договора за кредит, като в ГПР е включене като разход само договорната лихва,
посочена в чл. 11, ал. 1 от договора, като процентът, с който се оскъпява кредита с
уговорената неустойка е 125,60 % годишно и 20,93 % месечно.
Безспорно между страните е сключване на договора, качеството на потребител
на ищеца и получаване от него на заемната сума, като спорът между страните във
въззивното производство, очертан от въззивната жалба, е ограничен до това дали е
неравноправна, по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите,
уговорената неустойка по договора, като водеща до значително неравновесие между
договорените права на страните, облагодетелстваща недобросъвестно и
нееквивалентно кредитора по договора и дали тази клауза е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:.
Уговорената в чл. 1, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
2019092605444** е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя
да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето
на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение. В конкретния казус заемът е отпуснат независимо
4
дали е обезпечен или необезпечен с исканото обезпечение. Изложеното обосновава
извода, че процесната клауза за неустойка не се характеризира с присъщите за
неустойката функции да обезпечи изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното, а по същество цели допълнителна печалба,
уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения, във вреда на потребителя, като води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя и се
явява неравноправна.
Неустойката, с оглед условията на които следва да отговаря обезпечението и
срока за предоставянето му, е уговорена по начин, че да бъде максимално затруднено
изпълнението на задължението, за да възникне задължение за заплащане на неустойка
поради неизпълнение на задължението за предоставянето му, или да възникне
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.
Неустоечното задължение е уговорена глобална сума в договора, с начин на
разсрочено плащане, аналогично на погасителните вноски по договора, предварително
заложена като разход в договора, добавък към месечните вноски. Ето защо, доколкото
така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение
на последното, то се явява скрита печалба за кредитора и е уговорено в противоречие с
принципа на добрите нрави. Както е посочено в обжалваното решение прилагането на
неустойката единствено като санкция за неизпълнение на задължението не може да
обоснове законосъобразност, доколкото паричният и еквивалент е значителен, почти
три четвърти от главницата по договора, което се подкрепя и от приетата ССЕ, което
подкрепя извода за самоцелното и уговаряне, а с това и нарушаване на принципа за
спазване на добрите нрави.
По изложените съображения настоящия състав намира предявения иск за
основателен, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски. Пред въззивната
инстанция на пълномощника на въззиваемата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38 от ЗА, за оказаната безплатна правна помощ в
производството, в размер на минималния адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е поискан и
посочен в приложения списък на разноските, в размер от 400 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от жалбоподателя в писмена
молба, докладвана в открито съдебно заседание, е неоснователно, като
възнаграждението се определя от съда в минимален размер и на осн. чл. 38 от ЗА.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2606/12.07.2022 г., постановено по гр. д. № 9323
по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, XII граждански състав.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в С., ул. „***, да заплати на адвокат Е. Г. И., АК – Пловдив, личен №
**********, адрес гр. П., ул. „***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на въззиваемия А. П. А.,
на осн. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6