Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VIІІ граждански
състав,в публичното съдебно заседание на 18.04.2019 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка
Радева,като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №318 по описа за
Делото е
образувано по искова молба вх. №1448/ 30.01.2019 г. от Б.А.Й. с ЕГН ********** ***,чрез
адв.С.Г. *** офис 311,против Прокуратурата на Република България,представлявана
от главния прокурор на РБ,съдържаща искове с правни основания чл.2 ал.1 т.3
предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди,че
живеел със семейството си в ап.6 в гр.Враца *******.Работел като полицай в
РУ”АЕЦ Козлодуй”.От страна на живущ в същия вход и на наемател на помещение във
входа против него били подавани множество жалби до различни инстанции,вкл. до
Прокуратурата и МВР.
На 24.07.2017 г.
във ВРП било образувано досъдебно производство №1517/2017 г. против неизвестен
извършител за престъпление по чл.216 ал.1 от НК,във връзка със счупване на
врата,собственост на живущия във входа. Производството било възложено за
разследване на следовател от ОСО при ВОП.
На 31.01.2018 г.
ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.216 ал.5 предл.3 във
връзка с ал.1 и чл.26 ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Ищецът бил разпитан
като обвиняем и по отношение на него била взета мярка за неотклонение
”подписка”.При извършване на тези ПСД бил защитаван от адв.Д. Петров от АК
Плевен,на който бил заплатил възнаграждение в размер на 800 лв..
По указание на
наблюдаващия прокурор на 09.02.2018 г. отново бил привлечен като обвиняем за
същите престъпления,като било прието,че ги бил извършил в качеството на лице от
състава на МВР.Бил разпитан отново.
На 28.02.2018 г.
му било предявено разследването.За това ПСД се бил явил със защитник адв.С. Г. ***,на
който бил заплатил възнаграждение в размер на 800 лв..
Също така бил призован
от прокурора заедно със защитниците му за 14.03.2018 г.,на която дата било
извършено ново привличане като обвиняем и бил проведен нов разпит в това му
качество.Защитниците му били направили доказателствени искания,които били
уважени частично.
На 29.03.2018 г.
бил внесен обвинителен акт против него за престъпления по чл.216 ал.5 във
връзка с ал.1, чл.142 ал.2 т.6 и чл.26 ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Било
образувано нохд №295/2018 г. по описа на ВРС, което било насрочено в
разпоредително заседание на 08.05.2018 г..По искане на защитата
му,производството било протекло по гл.27 от НПК-не били разпитвани свидетелите
и вещите лица.Бил поискал разпит на един свидетел,което искане било уважено от
Съда.
Съдебното
производство било протекло в три заседания до 26.06.2018 г.,когато Съдът го бил
признал за невинен и оправдал.
Прокуратурата
била протестирала присъдата.Било образувано внохд №466/2018 г. на ВОС,като
самото дело било разгледано в с.з. на 18.10.2018 г..С окончателно решение от
10.12.2018 г.,присъдата на ВРС била потвърдена.
След като бил
привлечен като обвиняем,ищецът бил изпитвал силно безпокойство.Не можел да спи
спокойно, непрекъснато мислел за това.Тъй като бил служител на МВР, страхувал
се да не бъде уволнен,а ако бъде осъден-и че няма да може да си намери работа.
Бил започнал да
изпитва негативни емоции,станал бил по-раздразнителен и затворен.Бил загубил
апетит и видимо бил отслабнал.Бил ограничил контактите си,тъй като се страхувал
познатите му да не разберат за делото и да се отдръпнат от него.Съзнанието му
било заето изключително с мисълта за делото.Наложило се било многократно да
посещава личния си лекар с оплаквания от силно
главоболие,безсъние,световъртежи,гадене,бодежи в сърдечната област и др..Бил
консултиран и с невролог, който бил назначил изследвания.
За делото било
станало известно на местоработата му и била започнала процедура по отнемане
достъпа му до класифицирана информация,при което следвало да бъде освободен от
работа.Не се било случило единствено поради намесата на синдикалното
ръководство.
Бил натоварил с
негативни емоции и семейството си.Бил се притеснявал и че ако остане без работа
няма да може да го издържа/по време на съдебното производство,съпругата му била
родила второто им дете/.
Макар и
най-лека,определената мярка за неотклонение била свързана с известни
ограничения на правото му на свободно придвижване,което също го било
натоварвало.
Той и
семейството му се били ползвали и с добро име по местоживеене.
Иска ответникът
да бъде осъден да му заплати:
-12 000 лв.
обезщетение за причинените неимуществени вреди/претърпените болки и страдания/
вследствие незаконосъобразното повдигнато и поддържано обвинение;
-4 600 лв.
обезщетение за причинените имуществени вреди/заплатените адвокатски хонорари в
досъдебното и в съдебното производства/;
-законната
лихва,считано от 10.12.2018 г.;
-разноските по
делото.
Съдът е постановил връчването на исковата молба на
ответника.Същият е представил писмен отговор,чрез прокурор от ВРП.Оспорва
исковете и по основание,и по размер.Ищецът не бил представил убедителни
доказателства за реално претърпени вреди.Наказателното производство било
приключило в разумен срок,като ищецът не бил ангажиран особено.При
непредставянето на оригиналите на договорите за правна помощ не можело да се
приеме,че е била осъществена защита реално.Освен това се дължали разноски само
за един адвокат.Възнагражденията били и уговорени в прекомерен размер.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
След извършена предварителна проверка,с постановление от 24.07.2017 г. прокурор
при ВРП е образувал досъдебно производство/ДП/ №1517/2017 г. срещу неизвестен
извършител за това,че на 31.12.2016 г. в гр.Враца на бул.”Никола Войводов”№1 до
вх.А противозаконно е унищожил чужда движима вещ/счупил дървена врата със
стъклен прозорец,собственост на Цветан Начов Топузански от гр.Враца/-престъпление
по чл.216 ал.1 от НК.
С постановление
от 28.07.2017 г.,ДП е изпратено на ОСлО при ВОП за провеждане на разследването.
С постановление
от 31.01.2018 г. следовател при ОСлО при ВОП е привлякъл ищеца като обвиняем за
това,че като лице от състава на МВР при условията на продължавано престъпление
противозаконно е повредил чужди движими вещи на обща стойност 54.33 лв. и е
извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото/отправяне на висок тон на обидни и цинични
изрази и псувни/-престъпления по чл.216 ал.5 предл.3 във връзка с ал.1 и чл.26
ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Ищецът е разпитан като обвиняем в
присъствието на адв.Д. Петров от АК Плевен и по отношение на него е взета мярка
за неотклонение ”подписка”.На адвоката,ищецът е заплатил възнаграждение в
размер на 800 лв..
С постановление от
09.02.2018 г. следователят отново е привлякъл ищеца като обвиняем за това,че
като лице от състава на МВР при условията на продължавано престъпление
противозаконно е повредил чужди движими вещи на вече по-голяма обща стойност/183.60
лв./ и е извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото/отправяне на висок тон на обидни и
цинични изрази и псувни/-престъпления по чл.216 ал.5 предл.3 във връзка с ал.1
и чл.26 ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Ищецът отново е разпитан като
обвиняем в присъствието на адв.Д. Петров от АК Плевен и по отношение на него
отново е взета мярка за неотклонение ”подписка”.
С протокол от
28.02.2018 г. следователят е предявил разследването на ищеца,който се е явил
със защитник адв.С. Г. ***,на който е заплатил възнаграждение в размер на 800
лв..При предявяването са направени доказателствени искания/за събиране на
гласни доказателства и за допускане на експертиза/,като част от тях са уважени
от прокурора с постановление от 11.03.2018 г./разпит на един свидетел/.
С постановление
от 14.03.2018 г.,прокурорът е предявил разследването на ищеца,който се е явил и
с двамата си защитници.При предявяването са направени доказателствени искания,които
не са уважени от прокурора с постановление от 19.03.2018 г..
С постановление
от 19.03.2018 г.,следователят е приключил разследването с мнение за търсене на
наказателна отговорност от ищеца.
На 02.04.2018 г.,прокурорът
е внесъл обвинителен акт против ищеца за престъпления по чл.216 ал.5 предл.3 във
връзка с ал.1,чл.142 ал.2 т.6 предл.4 и чл.26 ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.Образувано е нохд №295/2018 г. по описа на ВРС,което е насрочено в
разпоредително заседание на 08.05.2018 г.,след което в с.з. на 12.06.2018 г. за
предварително изслушване на страните по реда на гл.27 чл.371 т.1 от НК и в с.з.
на 26.06.2018 г. за събиране на доказателства,в което с.з. е приключено
съдебното следствие.С присъда №33/26.06.2018 г.,Съдът е признал поддсъдимия за
невинен и го е оправдал.На представлявалия го адв.С. Г.,ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 1 500 лв..
Присъдата на ВРС
е била протестирана от Прокуратурата,като с окончателно решение от 10.12.2018
г. по внохд №466/2018 г. на ВОС е била потвърдена.Делото се е развило в едно
с.з.-18.10.2018 г..На представлявалия го адв.С. Г.,ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 1 500 лв..
Горното е видно
от приложеното нохд №295/2018 г. по описа на ВРС,съдържащо вкл. внохд №466/2018
г. на ВОС и дп №1517/2017 г. на ВРП.
Делото
съдържа и доказателства за налагани на ищеца дисциплинарни наказания : със
заповед от 09.02.2017 г. писмено предупреждение за непристойно държане на
03.12.2016 г.-ритане на кашони и вещи и изхрачване върху стол,която заповед е
била отменена с решение №412/ 13.11.2017 г. по адм. дело №144/2017 г. на
ВАдмС,както и със заповед от 16.06.2017 г. порицание за повреждането на
вещите,която заповед е била отменена с решение №502/ 19.12.2017 г. по адм. дело
№454/2017 г. на ВАдмС.
В периода
18.04.2018 г.-15.10.2018 г. ищецът шест пъти е посещавал лекари/личен и
специалист невролог/ с оплаквания от напрегнатост,световъртеж,гадене без
повръщане,бодежи в сърцето,лесна уморяемост,безсъние, лесна раздразнителност.Констатирани
са добро общо състояние и нормално кръвно налягане.Предписвана е медикаментозна
терапия.
Горното е видно
от представените амбулаторни листове.
По делото е била
допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза,вещото лице по която е
приело,че през периода на наказателното производство ищецът е преживял нервно
напрежение и интензивен стрес с различно проявление,както и влошаване на
здравословното му състояние.Нямало категорични доказателства,че преживяванията
са в единствена причинна връзка с производството.Натрупване на стресогенни
фактори от различно естество е довело до повишени тревожност и нива на
стрес.Стресът е оказал влияние върху психологическото състояние на ищеца,като е
създал физически и психически дисбаланс,затвореност в себе си,неконтактност и
промяна в обичайното поведение.
Вещото лице не е
констатирало стрес към момента на изготвянето на заключението.Констатирало е
овладяно стресово напрежение,но и посттравматичен ефект под формата на
безпокойство.Препоръчало е психологически констатации за преодоляване на
безпокойството,снижаване на тревожността и душевен баланс.
По делото са разпитани и доведени от ищеца свидетели:
Св.Й./съпруга
на ищеца/ твърди,че ищецът се чувствал много стресиран.Страдал от
безсъние,липса на апетит,разсеяност,загуба на тегло.Работел като полицай в
АЕЦ.Имало опасност да загуби работата си,от
което също се страхувал.Свидетелката била бременна с второто им
дете,то се родило на 12.06. по време на последното заседание по
делото.Преди
съдебни заседания му ставало лошо.Сутрин се събуждал с напрежение и главозамайване.Притеснявал се и за името си в
обществото.Делото било станало достояние на близки и познати.Заради
напрежението със съседите се преместили на друг адрес.
Св.Б./председател на
синдикално дружество Районно управление АЕЦ Козлодуй към синдикален алианс Сигурност и
колега на ищеца/
твърди,че по служебен път били уведомени за наказателното
производство.За
работата им се изисквал достъп до класифицирана
информация.Често срещана практика била при образуване
на
досъдебно производство да се отнема достъпа,при което се предлага работа в
друго районно управление на длъжност,която не изисква достъп. Срещнали се
с
тогавашния директор на ОД на МВР,обяснили
му,че делото
няма общо с работата на ищеца.Не се стигнало до отнемане на достъпа.Преди образуването
на досъдебното производство,ищецът бил наказван два-три пъти
дисциплинарно.Не му личало да му се отразява на психиката и здравето.Но след
досъдебното производство станал много притеснителен и постоянно
умислен.Страхувал се за работата си.Бил женен,чакал дете.Не могъл да преживее чувството
пълноценно.
Във
връзка с дисциплинарните производства синдикалното дружество отпуснало на ищеца
сумата от 500 лв. за наемане на адвокат.Сумата ищецът възстановил едва преди
с.з..
Св.А./приятел
на ищеца/ твърди,че по време на делото ищецът бил доста притеснен.Работел като
полицай, притеснявал се за работата си.Ходил на лекар заради безсъние.Оплаквал
се и от пробождания в сърцето. Притеснявал се и че злепоставя родителите
си,известни в града архитекти.Още се оплаквал от безсъние.Имало промяна в
ищеца,преди бил лъчезарен,понастоящем бил загрижен /свидетелят предполага връзка с делото/.Заради проблемите
със
съседите се преместил на друг адрес.Заради жалби от тях в работата бил получавал
наказания/по време на наказателното производство/.
Показанията
на свидетелите се кредитират от Съда,като поднесени убедително и
безпротиворечиво.
При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявените искове
са допустими/като предявени от правен субект с интерес/.
Разгледани по същество:
1.Иска за
репариране на неимуществени вреди се преценява като частично основателен,като
доказан изцяло по основание и частично по размер.
Съдът е
докладвал делото,като е посочил,че отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ
е по същество деликтна.Фактическият състав на деликтната отговорност включва
виновно противоправно поведение на ответника, вреди за ищеца и причинна връзка
между тях.В случая, отговорността на Държавата се презюмира.Съответно,ищецът по
иск с правно основание ЗОДОВ следва да докаже само наличието на вреди и на
причинна връзка с поведението на ответника.
Съдът е
посочил вкл.,че от твърденията си,ищецът е доказал единствено наличието на
наказателно производство и постановени в рамките на производството актове на
Прокуратурата.Същевременно,между страните няма безспорни факти/извън наличието
на наказателно производство/,както и факти,ненуждаещи се от доказване.
Във
връзка с иска,по делото е следвало да се установят действително причинените
вреди и връзката с действията и актовете на Прокуратурата.
Съдебната
практика е установила релевантните обстоятелства за определяне размера на
обезщетението при исковете по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,вкл. : тежестта на
повдигнатото обвинение;продължителността на наказателното производство,включващо
разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната;вида
на взетата мярка за неотклонение и други наложени на ищеца ограничения във
връзка с наказателното производство; личността на увредения,включително
притежавания служебен и обществен авторитет;настъпили промени
в отношенията в семейството;допълнително настъпили обстоятелства,които са
се отразили на репутацията на лицето;всички негативни отражения в
резултат на воденото наказателно производство,включително върху душевното и
здравословното състояние на лицето,извън неизбежно следващите се по човешка
презумпция вреди,свързани със страх от неоснователно осъждане,засегната чест и
достойнство.
Ищецът твърди,че
изпитвал силно безпокойство,не можел да спи спокойно,страхувал се да не бъде
уволнен,станал по-раздразнителен и затворен,загубил апетит и видимо
отслабнал.Ограничил контактите си,натоварил психически семейството си.
Също така били налице
и симптоми-главоболие, световъртежи,гадене,бодежи в сърдечната област и др..
Съдът намира,че
ищецът не е доказал вреди в заявените обем и степен.Съгласява се,че производството
е дало своето негативно отражение върху спокойствието и самочувствието на
ищеца,но не и до степен на сериозни и трайни психически травми.Ищецът е изпитал
безпокойствие, притеснения и стрес,със съответните техни физически
проявления-безсъние,главоболие,липса на апетит,бодежи в гърдите,от естество да
влошат качеството на живота му. Производството е рефлектирало и върху
микроклимата в семейството му.Но посочените вреди не се характеризират с трайност
и сериозност.
Същевременно,Съдът
приема и че наказателното производство в двете му фази е продължило в разумни
срокове и че ищецът не е бил прекалено ангажиран като обвиняем и подсъдим.
При което,Съдът
намира,че е налице основание ищецът да се обезщети за негативното отражение на
делото върху психичното му състояние и отношенията в семейството му.
Съобразявайки,че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
към момента на постановяването на съдебния акт,като се вземат предвид всички установени
по делото обстоятелства, очертаващи действителните негативни изживявания и
дискомфорт на ищеца,Съдът приема иска за доказан в размер на 4 000 лв..
Искът следва да
бъде уважен за сумата,ведно с обезщетение за забава,чиято начална дата е именно
решението на ВОС.В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде
отхвърлен.
1.Иска
за репариране на имуществени вреди се преценява като изцяло основателен,като
доказан и по основание,и по размер.
Безспорно,заплатените
адвокатски възнаграждения от ищеца за защита в двете фази на наказателното
производство имат характер на имуществени вреди,за които Прокуратурата отговаря
по реда на ЗОДОВ.
Ищецът
е доказал извършването на разноските/в наказателното дело са приложени
договорите за правна помощ в оригинал/.
Ответникът
е възразил,че не следва да бъдат репарирани разноски за повече от един адвокат
едновременно,както и за прекомерност на уговорените и изплатени възнаграждения.Възраженията
са неоснователни:
Съгласно
тълкувателно решение №1/2017 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГК,при иск по
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Съдът може да определи обезщетението за имуществени
вреди,съставляващи адвокатско възнаграждение,в размер,по-малък от платения в
наказателния процес.
Изчислен
по правилото на чл.13 ал.1 т.3 във връзка с ал.3 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,минималният размер на
възнаграждението на защитника в досъдебната фаза и пред всяка от двете
инстанции в съдебната възлиза на сумата от 1 200 лв..Уговорените възнаграждения
не я надвишават значително,затова Съдът намира,че не е налице основание за
намаляване на сумите.
Принципно
е основателен доводът на представителя на Прокуратурата,че не следва да бъдат
репарирани възнаграждения за двама и повече защитници,ако по аналогия се
прилагат правилата на ГПК/чл.78 ал.1/.В случая обаче не е налице застъпване на
дейността на защитниците/освен при едно от четири ПСД/,при което заплатените
общо 1 600 лв. може да се разгледат като едно възнаграждение.Което също не
надвишава значително минимума и съответно няма основание да бъде редуцирано.
По горните
съображения,искът следва да бъде уважен за претендираната сума,ведно с
обезщетение за забава със същата начална дата/решението на ВОС/.
Разноските по
делото:
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноски по делото/държавни такси от общо 20 лв. и адвокатско възнаграждение от
1 490 лв./,съразмерно уважената част от претенциите на ищеца-785.26 лв./13.33
лв. такси и 771.93 лв. адв. възнаграждение/.
Възражението
на представителя на Прокуратурата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.Минималният размер на възнаграждението предвид
размера на претенциите е 1 028 лв.,уговореният не го надвишава значително.
Разноските
за експертиза следва да бъдат разпределени,както следва : Прокуратурата следва
да бъде осъдена да заплати 40 лв.,ищеца-80 лв..
Водим от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Б.А.Й. с ЕГН ********** *** следните суми:
-4 000 лв.
главница,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди/претърпени
болки и страдания/,вследствие незаконосъобразното повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпление,като ищецът е бил оправдан с влязла в
законна сила присъда от 26.06.2018 г. по нохд №295/2018 г. на ВРС;
-4 600 лв.
главница,представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди/заплатените адвокатски хонорари в досъдебното и в съдебното производства/;
-законната лихва
върху главниците,считано от 10.12.2018 г. до окончателното им изплащане;
-785.26 лв. разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за репариране
на неимуществени вреди в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати по сметка на ВРС 40 лв. разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА Б.А.Й. с ЕГН **********
*** да заплати по сметка на ВРС 80 лв. разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: