№ 10472
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110161019 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ищеца ФИРМА, срещу ответника С.О., с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 357,90 лева, представляваща сбор от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета № ... в
размер на 347.90 лева и 10 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 17.01.2016 около 12,00 часа в ..., на
паркинг зад жилищна сграда, където върху застрахования при ищеца по застрахователна
полица № ... лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ..., паднало дърво,
вследствие на което са увредени врата задна лява и рамка врати от лявата страна на
автомобила, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда –26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 17.01.2016 г. застрахователно
събитие заплатил в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
застрахователно обезщетение в размер на 347,90 лв., като му се дължат и 10 лева
ликвидационни разноски. С писмо с изх. № Л-464 от 16.01.2017 г., получено на 17.01.2017 г.,
предявило регресната си претенция към отговорното лице, но към момента сумата не била
възстановена. Твърди, че причина за настъпване на събитието е падането на дърво върху
автомобила, вследствие на което били увредени – задна лява врата, лява рамка на
вратата на автомобила, които били за боядисване. Сочи, че отговорност за вредите носи
ответникът, доколкото счита, че последният не е изпълнил задължението си за поддържане
1
на пътното платно, част от което са и общинските паркоместа. Прави искане съдът да уважи
предявения иск. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявения иск. На първо място счита, че искът е недопустим, тъй
като СО не е надлежен ответник. Оспорва да е налице увреждане, което да е в причинна
връзка с поведението на Столична община. Счита, че не е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане и излага, че не се установява къде е бил паркиран автомобилът,
какво е паднало върху него, както и че дървото е причина за уврежданията. Твърди, че на 16
и 17.01.2016 г. е бил обявен оранжев код за снеговалежи, поради което счита, че вредата е
резултат от непреодолимо външно въздействие върху дървото. Оспорва, че е налице покрит
риск. Оспорва застрахователният договор да е действал към момента на настъпване на
събитието. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява за разноските на
насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сбор от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета № ... в размер на 347, 90
лева и 10 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 17.01.2016 около 12,00 часа в ..., на паркинг зад
жилищна сграда, където върху застрахования при ищеца по застрахователна полица № ...
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ..., паднало дърво, вследствие на
което са увредени, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.10.2021
г. до изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на застрахователно
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно
събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на
задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение;
пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на
задълженията на ответника за обезопасяване на участъка, където е настъпило увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
2
работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това, че с конкретно свое поведение
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
От представената и приета по делото комбинирана застрахователна полица № ... с
Клауза „П“ и общите условения на ищеца, се установява, че л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ..., е застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с период
на покритие 07.02.2015 г. – 06.02.2016 г. с покрити рискове – клауза „П“ и допълнително
покритие „Асистанс“, като застрахователната сума е 14 600 лева, а дължимата премия –
794,24 лева. Видно от ОУ клауза „П“ представлява пълно каско и покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузи „М“, „Ч“ и
„К“, в това число и пълна или частична щета на застрахованото МПС, причинена от
природно бедствие или удар на МПС от предмети, отнесени от буря, ураган, действия на
морски вълни, свличане или срутване на земни пластове, натрупване или свличане на сняг
или лед (чл. 7.2 от ОУ). От представено по делото досие на полица (л. 59) се установява, че
застрахователните премии са заплатени. Ето защо обстоятелството, че е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС със
застрахователната, по която застрахован е лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, със срок на валидност на полицата от 07.02.2015 г. до 06.02.2016 г., в рамките на
който попада дата на събитието, се установява по делото.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., удостоверение
от МВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, СД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ от 21.01.2016 г., уведомлението за щета и показанията на
разпитания свидетел Д. М. А., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК
(свидетелят е собственик на увредения автомобил), на които съдът дава вяра като
обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че на 17.01.2016 г. около 12,00 часа в гр. София, на бул. „Ал.
Стамболийски“ № 81, на паркинг зад жилищна сграда, в двора между улиците „Странджа“ и
3
„Средна гора“, южно от сградата, е настъпило застрахователно събитие – вследствие на
обилен снеговалеж върху застрахования при ищеца лек автомобил и съседния автомобил, и
двата паркирани зад блока, паднало дърво, вследствие на което на л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ... били нанесени щети.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от падане върху автомобила на
дърво, поради неизпълнение на задължението на ответника Столична община да поддържа
вещ - общинска собственост на основание чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за
общинската собственост във вр. с чл. 61, ал. 3 от ЗУТ и чл. 31 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Столична община.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже
хипотезата на гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод на
извършването на възложената работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва
да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на дървесната
растителност на територията на общината, по надзор и идентифициране на опасните
дървета, както и действия по обезопасяване на градската среда в тази насока, в т.ч. и като
извършват действия по премахване на такива дървета, които застрашават безопасността на
гражданите и тяхното имущество. При така разпределената доказателствена тежест съдът
приема, че ищецът е следвало да докаже в производството, че дървото, причинило
инцидента, е било разположено върху общинска собственост, респективно, в случай, че не е
на общинска земя, то е съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява
безопасността на дървесната растителност на територията на общината.
Според чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи,
обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните
условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са
озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване
на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни
и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично
предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове,
защитни насаждения. Според ал. 4 на чл. 61, озеленените площи по ал. 2 и площите със
специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична
собственост.
Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост
4
поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на
които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно
по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост
във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане в
изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които
попадат и териториите по чл. 61 от ЗУТ.
Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената
система на Столична община, независимо от формите на собствеността, от друга страна,
се урежда от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
СО. Според чл. 31, ал. 1 от Наредбата поддържането на зелените площи е специфична и
творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско
предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително - ремонтен характер,
осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на
зелената система, а според ал. 2 на чл. 31, общинските зелени площи за широко обществено
ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от
частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове.
Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и специализираните служби към районните
администрации.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата собствениците са длъжни да опазват и поддържат
в добро състояние намиращата се в имотите им растителност, а според ал. 2 на същия текст
собствениците са длъжни да осигуряват достъп до имотите си на компетентните служители
от специализираните общински служби за извършване на огледи, картотекиране и контрол,
като на собствениците на имотите е забранено да премахват или увреждат дървета в имотите
им, освен в случаите по чл. 42 от Наредбата.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението на ответника, че не отговаря за
падналото дърво, находящо се на паркинга зад жилищната сграда на бул. „Ал.
Стамболийски“ № 81 е неоснователно. На първо място не се установява без съмнение, че
дървото е попадало в имот – частна собственост. От друга страна дори да се приеме, че този
факт е доказан по делото, Общината е тази, която има задължението по извършване на
огледи, картотекиране и контрол на растителността и в частните имоти на гражданите, на
които е разрешено да премахват за своя сметка единствено болни и изсъхнали дървета,
представляващи опасност за имуществото, здравето на гражданите по чл. 42 от Наредбата
при условията и реда на чл. 44 от Наредбата - при доказана необходимост, след експертно
становище. Следователно дори да се приеме, че за собствениците на кадастралния имот, в
който е построена жилищната сграда е възникнало задължение за упражняване на надзор
върху дървета, попадащи в кадастралните граници на имота съгл. чл. 41 от Наредбата, то не
следва да се приема, че нормативно на тях е възложено задължение да разполагат със
специални знания, въз основа на които да могат да идентифицират проблем с дървото и да
5
предприемат действия по стартиране на процедура по уведомяване на ответника за
необходимостта същото да бъде премахнато. Обратно, именно за ответника е налице
задължение да извършва проверки, в хода на които да бъдат идентифицирани
дърветата, засегнати от вътрешни болестни състояния, без изявени външни признаци.
Ето защо именно ответникът следва да осъществява поддържане и опазване на
зелената система като извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за
комплексно функциониране на елементите на зелената система, което задължение не е
изпълнил.
Възражението на ответника за наличието на непреодолимо външно въздействие
върху дървото, а именно наличието на снеговалежи и по-конкретно обявен оранжев код за
такива на 16 и 17.01.2016 г., съдът счита за неоснователно. Случайно събитие ще бъде
налице ако се установи, че са били спазени всички изисквания относно изпълнението
на задълженията за поддържане на озеленените площи и декоративната растителност,
но събитието е настъпило само и единствено поради въздействието на непреодолима
сила. (Така Решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на ІV ГО на ВКС).
Природното явление /снеговалежите/ случило се на горепосочената дата не може да бъде
определено като непреодолимо външно въздействие, доколкото наличието на снеговалежи е
характерно за месеца през който е настъпило събитието, от друга страна вредоносният
резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато
се предхожда от виновно поведение на делинквента или на лице, за чието бездействие той
отговаря, какъвто е настоящия случай.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че в срока на договора за
имуществено застраховане е настъпило събитие, за което застрахователят носи риск.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитания свидетел, увредени вследствие на застрахователното събитие са следните
детайли от лекия автомобил: задна лява врата, лява рамка на вратата на автомобила,
които били за боядисване, чиято стойност по средни пазарни цени към датата на
събитето е в размер на 372,48 лева, като обичайният разход за ликвидация на щета като
процесна е в размер на 15,00 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил до ищеца е образувана
преписка по щета № ..., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. С оглед твърденията на страните по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обявено обстоятелството, че сумата от
347,90 лева е платена от ищеца на 03.01.2017 г. на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото събитие,
при което застрахованият автомобил е претърпял описаните повреди, за застрахователят е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
6
сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на
сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се
оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът
е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.
С писмо от 17.01.2017 г. (лист 25-26) ищецът е поканил ответника да му възстанови
заплатена сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 357,90 лева, тъй както
съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че
плащане не е постъпило, поради което искът за главница следва да бъде уважен в пълен
размер.
При наличие на предпоставките за уважаване на главния иск, съдът дължи
произнасяне по своевременно въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност за вземането, възникнало в негова тежест. Съобразно установената практика за
регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 от
ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното
правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на
изплащането на сумата от застрахователя (така Решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. №
1502/2018 г. на I ТО на ВКС). В настоящия случай обезщетението е заплатено на 03.01.2017
г., а исковата молба е подадена в съда на 26.10.2021 г., поради което и на основание чл. 115,
б. „ж“ от ЗЗД, давността за вземането не е изтекла.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производството.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, 300 лева депозит за
вещо лице, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Заявил е претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
7
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес в ... да заплати на ФИРМА, със седалище и адрес на
управление в ...., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата в
размер на 357,90 лева, представляваща сбор от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета № ... в размер на 347,90
лева и 10 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 17.01.2016 около 12,00 часа в ..., на паркинг зад
жилищна сграда, където върху застрахования при ищеца по застрахователна полица № ...
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ..., паднало дърво, вследствие на
което са увредени врата задна лява и рамка врати от лявата страна на автомобила, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.О., с адрес в ..., да заплати на ФИРМА, със седалище и адрес на
управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 500 лева - разноски в
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8