№ 81
гр. Шумен, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Мариана Ив. Георгиева
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500014 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2, във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, срещу
разпореждане № 3290/14.12.2021г. по ч.гр.д. № 20213630103272/2021 г. по
описа на РС – Шумен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Х.И.С. с ЕГН
********** за сумата от 182,40 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Жалбоподателят счита
разпореждането в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и
преграждащо по – нататъшното развитие на производството и моли съда да го
отметни като такова. Излага, че не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК, тъй като основанието и размера на така претендираната неустойка е
уговорена в договора и е съобразена е с подписаната спогодба с КЗП и е в
размер само на три месечни такси. Излагат се доводи, че предвиждането на
неустойка в договора не представлява неравноправна клауза, поради което и
разпореждането на съда в обжалваната част се явява неправилно.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за основателна, поради следните съображения:
1
Ч.гр.д. № 20213630103272/2021 г. по описа на РС – Шумен е
образувано по депозирано от „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК срещу длъжника Х.И.С. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в
с.Новосел, ул.“....“ 25, обл. Шумен, за парично вземане, както следва: 212,80
лева - неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги по
договори за периода от 05.01.2020 г. до 04.02.2020 г. въз основа издадена
фактура № **********/05.02.2020 г., и за периода от 05.02.2020 г. до
04.03.2020 г. въз основа на издадена фактура № **********/05.03.2020 г. и
182,40 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент по
договорен абонамент по следните договори: Допълнително споразумение от
26.07.2019 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен номер .... и
Допълнително споразумение от 22.12.2017 г. за мобилни услуги за ползване
на мобилен номер .....
С разпореждане № 3290/14.12.2021 г. по ч.гр.д. № 20213630103272/2021
г., РС – Шумен, е уважил заявлението за сумата от 212.80 лева (седемдесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки) - неплатени месечни
абонаментни такси за потребени мобилни услуги, през периода от 05.01.2020
г. до 04.03.2020 г., по издадени фактури № **********/05.02.2020 г. и
**********/05.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 09.12.2021 г. до окончателно плащане, както и
сумата 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и 180 (сто и осемдесет)
лева - адвокатско възнаграждение, произтичащи от допълнително
споразумение от 26.07.2019 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер .... и допълнително споразумение от 22.12.2017 г. за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер ..... и е издал Заповед № 1275 от 14.12.2021г. за
изпълнение на парично задължение, като е оставил без уважение искането за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумата 182.40 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент по
договорен абонамент.
Първоинстанционният съд е приел, че клаузите за така договорените
неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като накърняващи добрите нрави и в
противоречие на основния принцип за справедливост и добросъвестност в
2
облигационните отношения, тъй като се налагало на потребителя да заплати
абонаментни такси без доставчикът да предоставя услуги по него, поради
което оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение на
посканата неустойка. По този начин мобилният оператор получавал облага
от насрещната страна каквато би получил, ако договорът не бил прекратен и с
това уговорената в договорите неустойка излизала извън типичната си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което водело до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
създавайки условия за нарушаване принципа на справедливост. Приел е, че в
настоящия случай по реда на чл. 410 от ГПК заявителят е предявил вземане за
реално изпълнение – присъждане на възнаграждение по Договори за
предоставени далекосъобщителни услуги, чрез два мобилни телефонни
номера и следователно нямал право на компенсаторна неустойка, тъй като
компенсаторната неустойка служела като основа и при частичното
неизпълнение.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждането в отхвърлителната му част, за сумата от 182.40
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
за телефонен № .... по допълнително споразумение от 26.07.2019 г. и на
Договор за мобилна услуга с телефонен № .....по допълнително споразумение
от 22.12.2017 г. Според посочените клаузи в представените договори, ако
Договорът между страните бъде прекратен преди изтичане на срока по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му в
това число и приложимите ОУ, операторът има право да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагате нормата на чл.143 от ЗЗП.
3
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
При извършената проверка, настоящият състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основава вземането на
кредитора за заплащане на сумата от 182.40 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги за мобилен
номер .... и мобилен номер ..... представляващи 3 /три/ месечни абонаментни
такси по всеки от договорите за посочените номера.
Видно от представените Договори за мобилни услуги и по-точно в
разпоредбата на т.2а от раздел ІV от Допълнителното споразумение от
26.07.2019 г., ясно е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, той дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни
абонаментни вноски. По отношение на допълнителното споразумение от
22.12.2017 г., независимо от посоченото в т.4 от раздел ІІІ, че се дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаментни планове
до края на срока на договора, заявителя е претендирал само три месечни
такси.
Така договорените, клаузи в достатъчна степен позволяват абонатът не
само да предвиди кога ще дължи неустойка - в случая при неплащане на
месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на
неустойката - 3 месечни абонаментни вноски, още повече, че срокът на
договора е 24 месеца и предвидената 3 месечна неустойка не се явява
прекомерна по смисъла на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП и неравноправна. Клаузата
би била неравноправна, ако неустойката беше договорена в необосновано
висок размер – например ако не беше ограничена до трикратния размер на
съответните месечни абонаменти. При развалянето на договора, поради
неизпълнението му от страна на потребителя, търговецът се лишава от
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
мобилни услуги за период от приблизително две години, като в същото време
претендира неустойка в размер само на три месечни абонаментни такси и така
4
договорената неустойка не е необосновано високо обезщетение, а цели
постигане на основните функции на неустойката – превантивна – да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури
точното изпълнение на договора и обезщетителна – да компенсира вредите,
възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.
Съдът намира, че всяка една от уговорените неустойки между страните
не излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, предвид ограничението в размера им, не внасят значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни и
противоречат на добрите нрави.
Предвид изложеното съдът приема, че сумата на неустойката по
посочените допълнителни споразумения в размер на по 3 /три/ месечни
абонаментни такси следва да бъде присъдена на кредитора. Не е налице
пречка по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за уважаване на заявлението досежно
претенцията за сумата от 182,40 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.
По изложените съображения разпореждането, в обжалваната му част
следва да бъде отменено и вместо него бъде разпоредено издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената неустойка.
Разноски не са претендирани пред настоящата инстанция, затова такива
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3290/14.12.2021г. по ч.гр.д. №
20213630103272/2021 г. по описа на РС – Шумен, в частта, с която е оставено
без уважение искането на „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Х.И.С. с ЕГН ********** за сумата от 182,40 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Х.И.С. с ЕГН ********** с наст. адрес: село Новосел, Община Шумен,
област Шумен, ул. „....“ № 25 за сумата от 182,40 лева (сто осемдесет и два
5
лева и четиридесет стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на
абонамент по договорен абонамент по следните договори: Допълнително
споразумение от 26.07.2019 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен
номер .... и Допълнително споразумение от 22.12.2017 г. за мобилни услуги
за ползване на мобилен номер ..... начислени във фактура №
**********/05.06.2020 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на заповед за
изпълнение за посочената сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6