№ 146
гр. Велико Търново, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Катерина Йорданова Лещакова (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600323 по описа за 2021 година
Образувано е по повод постъпило искане от осъдения Т. И. Д.,
депозирано чрез упълномощения от него защитник – адвокат В.В. от АК-
Варна на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 52/2021г. на ОС-Плевен и отмяна
на постановеното от него Решение № 3/18.02.2021г.,с което е потвърдена
Присъда № 260015/15.12.2020г. по описа на РС-Червен бряг.
В искането са релевирани доводи за допуснати съществени нарушения
по смисъла на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК като се излагат аргументи в подкрепа
на претендираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се
възобновяване на делото, приключило с влязъл в сила съдебен акт и отмяна
на постановените съдебни актове – осъдителна присъда и решение, с което е
било потвърдено осъждането на Д. по обвинението, за което е бил предаден
на съд.
1
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденото лице и защитника
му поддържат искането за възобновяване и релевират изложените в същото
съображения.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Велико Търново застъпва
становище за неоснователност на искането, като намира, че няма основания
за възобновяване на наказателното производство, атакуваните съдебни
актове са правилни като съдът е обсъдил всички събрани по делото
доказателства,посочил е кои от тях кредитира и кои отказва да постави в
основата на възприетата от него доказателствена съвкупност, и по какви
съображения е сторил това, като при определянето на наказанието е
регистрирал всички относими обстоятелства във връзка с обществената
опасност на деянието и дееца,включая и предходното му осъждане за същото
по вид престъпление,за което е търпяно ефективно наказание.В допълнение
се сочи,че в основната им част съображенията на защитника за възобновяване
по същество представляват правна интерпретация на събраните по делото
доказателства и поради това не могат да бъдат отнесени към уредените от
закона основания за възобновяване.
В последната си дума осъденият по същество моли за отмяна на
съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане.
Настоящият въззивен състав намира, че искането на осъдения за
ревизия на цитираните съдебни актове по реда на възобновяването е
процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана
страна по смисъла на чл. 420,ал.2 от НПК, срещу съдебен акт, подлежащ на
възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419,ал.1 от НПК, и
е в шестмесечния срок по чл. 421,ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
С Присъда № 260015 от 15.12.2020 постановена по НОХД 15/2020 по
неговия опис Червенобрежкият районен съд е признал подсъдимия Т. И. Д. с
ЕГН ********** българин, с българско гражданство, разведен, със средно
образование, барман в ЕТ “И. 87-И. Д.а“, осъждан, за виновен в това, че на
19.10.2018г. в помещения на ресторант /пивница/, находящ се в с. Телиш, обл.
2
Плевен, ул. „Георги Димитров“ №22, при условията на повторност при
немаловажен случай държал акцизни стоки, както следва: 20 бр. кутии цигари
марка „ВЕNТОN“ на стойност 150 лв.; 33 бр.кутии цигари марка „ROYAL“ на
стойност 247.50 лв. и 50 бр. кутии цигари марка „PRESIDENT“ на стойност
375 лв., всичките без бандерол, когато такъв се изисква по закон - Закона за
акцизите и данъчните складове, като общата пазарна стойност на държаните
акцизни стоки без бандерол възлиза на 772.50 лв. /седемстотин седемдесет и
два лева и петдесет стотинки/, а размерът на невнесения акциз в
републиканския бюджет възлиза на 417.66 лв. /четиристотин и седемнадесет
лева и шестдесет и шест стотинки/ - престъпление по чл.234 ,ал.2, т.1 вр. ал.1
вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 2, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 302, ал.2
вр.301, ал.1 от НПК вр. чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл.54 вр.
чл. 2, ал.1 от НК го осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
/две/ години, което на основание чл. 57, ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗПС постановил да
бъде търпяно при строг режим.
На основание чл. 37, ал.1, т.7 вр.чл.234, ал.2, т.1 вр.чл. 2, ал.1 от НК
първоинстанционният съд лишил подсъдимия от право да упражнява
търговска дейност с акцизни стоки за срок от 3 /три/ години.
РС-Червен бряг постановил на основание чл. 234, ал.3 вр.чл.2, ал.1 от
НК и чл.53 ,ал.2, б.“а“ НК веществените доказателства - 20 бр. кутии цигари
марка „ВЕNТОN“; 33 бр. кутии цигари марка „ROYAL“ и 50 бр. кутии цигари
марка „PRESIDENT“ всички без бандерол се отнемат в полза на държавата,
като след влизане в сила на присъдата да се унищожат,а на основание
чл.189,ал.3 от НПК се произнесъл и по направените деловодни разноски.
Преобладаващите оплаквания в искането за възобновяване всъщност
касаят необоснованост на приетите фактически положения и възприетото от
съдилищата авторство на вмененото деяние. Оплакванията за необоснованост
не кореспондират със специфичните характеристики на настоящото
производство - способ за извънреден контрол на наказателните дела, при
които необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно
основание. Наведените доводи за необоснованост могат да бъдат обсъдени
единствено на плоскостта на претенции за допуснати съществени пропуски
относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по
същество. В тази връзка апелативният съд приема, че първата инстанция е
3
направила подробен анализ и изследване за достоверност на цялата събрана
доказателствена маса, като е положила всички усилия за установяване на
обективната истина. В хода на съдебното следствие, проведено по общия ред,
са били разпитани свидетелите - очевидци на деянието и неговото
констатиране,както и поемните лица, назначени са били очни ставки за
изясняване на противоречията в събраните гласни доказателства,изслушани
са и експертите, изготвили съдебно-икономическата и дактилоскопна
експертизи на досъдебното производство, както и обясненията на
подсъдимия. Доказателствената дейност на първия съд е била изцяло
възприета от втората инстанция. В подкрепа на изводите си инстанциите
подробно са обсъдили както гласните,така и писмените
доказателства,съпоставили са ги като са посочили, кои от тях кредитират,кои
- не, и по какви съображения. След съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства инстанциите са приели, че, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234,ал.2, т.1
вр. ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 2, ал.1 от НК.
Неоснователно е и оплакването, че липсва обективен анализ на
доказателствените материали, водещ до неправилно формиране на вътрешно
убеждение, както от първата, така и от въззивната инстанция. Вътрешното
убеждение на решаващите съдилища относно достоверността на установените
факти може да бъде оспорено, когато са нарушени процесуалните норми,
регулиращи неговото формиране. Ако такива нарушения не са допуснати,
вътрешното убеждение е суверенно и неотменимо. В случая не се установява
процесуално нарушение от посочената категория, тъй като възприетата
фактическа обстановка и изведените въз основа на нея констатации почиват
на съвкупната оценка на доказателствения материал, съобразно установеното
му съдържание, като са изложени конкретни и убедителни съображения защо
се кредитира една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. В
проверяваното решение на въззивния съд са обсъдени относимите гласни
доказателства, а съдържащите се в тях факти са съпоставени като съдът е
приоритизирал показанията на полицейските служители не на база тяхната
служебна принадлежност,а с оглед тяхната взаимна кореспондентност и
достоверност.Обосновано е прието,че няма съмнение и в идентичността на
иззетите веществени доказателства с установените в търговския обект,както
и досежно характеристиките им на акцизна стока като са посочени
4
доказателствата послужили за направата на този извод.
Възприетите фактически положения от въззивната инстанция са в
съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 НПК, като при оценката
им не са допуснати логически грешки, изопачаване на действителното
съдържание на доказателствените източници или на тяхната едностранчива
интерпретация. В този смисъл са изпълнени процесуалните изисквания,
гарантиращи, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в
съгласие с изискванията на НПК.
Видно от подадената въззивна жалба и протокола от проведеното
съдебно заседание във въззивната инстанция оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание липсва. Предвид възприетата
фактическа обстановка и правната квалификация на деянието, които са
останали непроменени, съдът се е солидаризирал с определените от първата
инстанция наказания, като е отчел,че контролирания съд е дал приоритет на
специалната превенция,доколкото по делото не е регистриран поправителен
ефект от наложените до този момент наказания и критичност към деянието.
В заключение следва все пак да се посочи, че в искането за
възобновяване не е посочено касационното основание по чл.348, ал. 1, т. 3 от
НПК, както и не са наведени конкретни доводи в негова подкрепа, което
обуславя недопустимост на проверката в този аспект. Изтъкнатите
съображения относно положителната обществена характеристика на
Д.,неговата възраст,трудова и семейна ангажираност и репутацията му в
населеното место,в което живее са изтъкнати не от гледна точка на оплакване
за явна несправедливост на наложеното наказание,а във връзка с
възражението за необоснованост на съдебните актове и възприетата от
защитата недоказаност на вмененото авторство на деянието.
С оглед изложените съображения искането на осъденото лице не следва
да бъде уважено, тъй като не са налице основания за възобновяване на
наказателното производство.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. И. Д. за
възобновяване на ВНОХД № 52/2021 г. на Окръжен съд – Плевен и НОХД №
5
15/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6