Определение по дело №1599/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260483
Дата: 6 ноември 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300501599
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е  №260483

     Гр.Пловдив, 06.11.2020 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:

        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                 Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N1599/2020 г., констатира следното:

Производство по  чл.419,ал.1 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.

   Подадена е жалба вх.№21301/28.07.2020 г., от „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя“ №7 чрез адв.Я.Д., с която моли съда да отмени разпореждане №2952/18.06.2020 г. по ч.гр.д.№3887/2020 г. на Пловдивския РС,22 гр.с., в частта, с което е оставено без уважение заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед незабавно изпълнение и ИЛ за претендираната наказателна лихва от 2656,08лв. за периода 20.07.2019 г.-10.03.2020 г. срещу „Телец 83“ЕООД,ЕИК *********, със седалище и АУ:гр.Раковски, ул.“Ц.Церковски“№57, Й.И.Г., ЕГН ********** и Г.Й. Г. с ЕГН:**********,двамата на същия адрес, за вземане, произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит 00028/382/24112016 от 24.11.2016 година и Анекс №1/24.10.2017, Анекс №2/18.10.2018 г., Анекс №3/25.8.2018 г. ведно с лихви, такси и разноски. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част.Претендира за разноски.

     Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

            ЧЖ е подадена на 02.07.2020 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 25.06.2020 г., поради което ЧЖ е подадена в 2-седмичния срок по чл.419,ал.1 ГПК и е  в законоустановения срок, поради което е допустима, но разгледана по същество  е основателна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед незабавно изпълнение и ИЛ в обжалваната част поради това, че счита клаузата на чл.4,т.3 от договора, където е уговорена 5% наказателна лихва при просрочие върху просрочената сума на главница и лихва, за нищожна поради противоречие с добрите нрави, цит.р..№229/21.01.2013 г по н.д.№1050/2011 г. на ВКС,2ГО,т.3 от ТР №1/15.06.2010 г.  на ОСТК на ВКС –неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна. Счита, че е нищожна уговорката , в която за едно и също неизпълнение се търси два пъти неустойка върху едни и същи вземания – за просрочената гланица се начислва лихвата по т.4.2 и по т.4.3 от договора.

По направените доводи и оплаквания ПОС намира следното:

Разпореждането е неправилно в обжалваната част, като възприема доводите на жалбоподателя, че не противоречи на морала и добрите нрави начисляваната наказателна лихва за просрочие по т.4.3 от договора  в размер на 2656,08 лв., когато лихвата се начислява върху невърната част, а не във фиксиран размер, защото в този случай уговорката има обезпечителен ефект като стимулира своевременото връщане на главницата  – в т.см. р.№530/15.2.2011 г. на ВКС по гр.д.№4325/08 г. 5 ГО, както и обстоятелството, че доворът е сключен между търговци, а съгласно чл.309 ТЗ – не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, както е в случая.

Ето защо съдът намира, че ЧЖ е основателна, поради което разпореждането на РС, в частта, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед по чл.417,т.2 ГПК за незабавно изпълнение следва да се отмени и да се върне на ПРС за издаване на заповед. Ответникът по ЧЖ следва да заплати разноските на жалбоподателя в размер на 26,56 лв.- платена ДТ.

            Водим от горното съдът

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане №2952/18.06.2020 г. по ч.гр.д.№3887/2020 г. на Пловдивския РС,22 гр.с., в частта, с което е оставено без уважение заявлението по чл.417 ГПК на „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя“ №7 за издаване на заповед незабавно изпълнение и ИЛ за претендираната наказателна лихва от 2656,08лв. за периода 20.07.2019 г.-10.03.2020 г. срещу „Телец 83“ЕООД,ЕИК *********, със седалище и АУ:гр.Раковски, ул.“Ц.Церковски“№57, Й.И.Г., ЕГН ********** и Г.Й. Г. с ЕГН:**********.

ВРЪЩА делото на ПРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част .

ОСЪЖДА „Телец 83“ЕООД,ЕИК *********, със седалище и АУ:гр.Раковски, ул.“Ц.Церковски“№57, Й.И.Г., ЕГН ********** и Г.Й. Г. с ЕГН:**********,двамата на същия адрес да заплатят на „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя“ №7 сумата 26,56 лв.- разноски по ЧЖ.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: