№ 4141
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503454 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 278431/03.11.2020г. по
вх.регистър на ВРС, подадена от „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.Витоша 146 сграда А
ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива
Шаламанова, чрез пълномощник ю.к. Весислав Генов, срещу Разпореждане
№ 266418 от 13.10.2020г., постановено по ч.гр.д. № 12718 по описа за 2020
година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Р. П. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр.А., ул.З.*, за присъждане на
парични задължения, както следва :
1. Сумата от 61.73 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на кредита и
2. Сумата от 332.50 лева, представляваща част от дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.09.2018г.
3. Сумата от 153.38 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
1
от 17.09.2018г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че сумата по разхода за
събиране на вземането попада в обхвата на чл.33, ал.1 от ЗПК, както и че
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Сочи се, че разходът е
направен не при усвояване и управление на кредита, а като резултат на
некоректно поведение на длъжника и при просрочие, т.е. вследствие от
неизпълнение на задълженията за погасяване. Възразява се относно мотива,
че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне в нарушение на чл. 146 от ЗПК. Сочи се, че
предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на
договор за кредит и за длъжника няма санкция, ако избере необезпечен
кредит. Изтъква се обстоятелството, че предварителното одобряване на
поръчителя от кредитора не прави договора за поръчителство част от
договора за кредит, нито недействителен спрямо длъжника, тъй като
заявителят предоставя финансова услуга като извършва гаранционни сделки
срещу заплащане, за което е вписано в Регистъра по чл.3а от ЗКИ, воден от
БНБ. Настоява се, че в случая има индивидуално договаряне, доколкото при
подаване на заявлението кредитополучателят е посочил точния размер на
кредита, срока, избрал е кредитния продукт при условията, при които желае
да ползва кредита, в т.ч. дали иска да осигури поръчител и желания начин на
усвояване на сумата. Оспорва се извода на заповедния съд, че Кредисимо
ЕАД не е спазило изискванията на чл.16 от ЗПК да оцени
неплатежоспособността на потребителя. Частният жалбоподател моли да бъде
отменено обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение в
съответната част.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален
представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 12718/2020г. на Районен съд Варна, е
образувано по заявление на „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* със седалище и
2
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.Витоша 146 сграда А
ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива
Шаламанова, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Д. Р. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.А.,
ул.З.*, за сумите, както следва
2 651.44 лв., представляваща дължима главница, произтичаща от
Договор за кредит № 1135865, сключен на 17.09.2018 г. между Кредисимо
ЕАД ЕИК ********* и Д. Р. П., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга
439.82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2019
г. до 30.04.2020г.;
180.68 лева, законна лихва за забава по договора за кредит за периода
от 01.04.2019г. до 17.09.2020г.
332.50 лева, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* и Д. Р. П.
153.38 лева, законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* и Д. Р. П.
61.73 лева, административни разноски за извънсъдебно събиране на
дълга, както и за направените съдебно-деловодни разноски в размер на 53.03
лв. за платена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от
НЗПрП.
Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в
т.9 и т.12 от заявлението, с оглед на което се установява, че
правопораждащият юридически факт, от който произтичат предявените права
е сключения между страните договора за предоставяне на поръчителство от
17.09.2018г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕИК ********* и Д. Р. П., и
обезпечаващ изпълнение на задължението на последната по Договор за
потребителски кредит № 1135865, сключен на 17.09.2018 г. между Кредисимо
ЕАД ЕИК ********* и Д. Р. П..
3
За да отхвърли заявлението в частта, предмет на частната въззивна
жалба, заповедният съд е приел, че вземането за административни разноски
противоречи на чл.10а, ал.1 от ЗПК, доколкото в случая не са предоставени
никакви услуги, от които потребителят да се ползва, за да дължи насрещна
парична престация. Прието е, че този вид вземане противоречи и на
императивната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, регламентирана в чл.10а, ал.2
от ЗПК, защото търсеното вземане е свързано с процедурата по управление на
просрочения кредит. Заповедният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗПК, изтъквайки, че максимално предвидения праг на отговорността
на длъжника при забава е до размер на законната лихва. На следващо място е
прието, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на
императивни норми на ЗПК и ЗЗП, съотв. е недействителен по отношение на
длъжника. Сочи се, че за да получи уговорения кредит, длъжникът е бил
принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора
търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е бил лишен от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страната по
правоотношението.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по
делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според
препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е
приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи
обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са
различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава,
че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са
от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 год.,
което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация
4
на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението
като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това
изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши
проверка относно действителността на договора като, в частност, ако
установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или
обоснована вероятност за това, има правомощието да остави без уважение
искането в съответната част, по арг. от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може
да откаже издаване на ЗИ и когато прецени, че искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно
индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от
които то произтича - Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
17.09.2018г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Д. Р. П., обезпечаващ изпълнение на
задължението на последната, възникнало по силата на сключен между нея и
Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит № 1135865 от 17.09.2018г.,
в качеството му на заемодател. Твърди се, че заемателят не е погасил
задължението по кредита като „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил всички негови
задължения към кредитодателя, което обосновава правото на заявителя да
встъпи в правата му, вкл. да претендира дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство.
Действително видно от представения със заявлението Договор за
предоставяне на поръчителство от 17.09.2018г., ведно с Приложение №1 към
него, както и Договор за потребителски кредит № 1135865 от 17.09.2018г. и
Приложение №1 към него, се установява, че „Кредисимо“ АД е предоставило
на Д. Р. П. кредит в размер на 1700 лева, подлежащ на връщане на 18 месечни
вноски от по 128.21 лева, или общо следва да бъде погасена сумата от
2 307.78 лева. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е
определено на 115.90 лева месечно или възлиза общо 2 086.20 лева, като
месечната сума е дължима на датата на падежа на съответното плащане по
5
кредита, съгласно погасителния план по договора за кредит /т.III от
приложение №1/.
В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката
си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да
се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки,
изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.
411 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 от ГПК съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави /т.2/; искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това /т.3/.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство :
Видно от приложения Договор за потребителски кредит № 1135865 от
17.09.2018г. и Приложение №1 към него „Кредисимо“ АД предоставя на Д. Р.
П. кредит в размер на 1 700 лева за срок от 18 месеца при условията на
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % годишно и ГПР 50%, съгласно
Приложение № 1 към Договора. Последният е сключен при общи условия,
които изискват в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение
длъжникът да предостави на Кредисимо банкова гаранция в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Изискването за предоставяне на обезпечение посредством сключването
на договор за поръчителство е закрепено и в договора за кредит, като в чл.4.1,
ал.1 е въведено допълнително изискване, изразяващо се в задължение за
длъжника да сключи договора за поръчителство с одобрено от Кредисимо
юридическо лице. Съгласно чл.14 от договора за кредит кредитополучателят
се съгласява Кредисимо да предоставя на поръчителя негови лични данни с
оглед извършване на оценка на кредитоспособността му във връзка със
сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Със сключения възмезден договор за предоставяне на поръчителство от
17.09.2018г. Д. П. се е задължила за срока на ползване на кредита в размер на
6
1 700 лева да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер на 115.90 лева
месечно или общо сумата от 2 086.20 лева.
На 17.09.2018г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за всички задължения на
последния, възникнали съгласно договора за потребителски кредит от
17.09.2018г.
Съгласно представено извлечение от ел.партида на заявителя и след
извършена служебна справка в ТР се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД.
Доколкото законодателят е възприел разрешението, че съответствието
между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на
преценка за неравноправност /арг. от чл.145, ал.2 от ЗЗП/, в конкретния
случай приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма /чл.138, ал.1 от ЗЗД/.
Отношенията между поръчителя и длъжника се уреждат според
правилата на договора за поръчка, в конкретния случай – договор за
предоставяне на поръчителство от 17.09.2018г.
Договорът за предоставяне на поръчителство от 17.09.2018г. в частта,
в която е договорено възнаграждение е нищожен поради противоречие с
добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради следните съображения :
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри
нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
7
нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването
на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
Безспорно кредитоискателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави
поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от
кредитора в избора си на поръчител.
В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-
силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му
дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането.
Поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство в сравнение с размера на
дълга, който обезпечава, е абсолютно необоснован и несъответен на този
риск. Договорът в частта, касаеща възнаграждението, е нищожен като
сключен при неравностойни престации, представляващо случай на
неспазване на „добрите нрави“.
Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от
17.09.2018г. в съответната част не се отразява на валидно сключения договор
за поръчителство между двете търговски дружества.
Доколкото липсва основание за дължимост на главното вземане за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, то
недължимо е и акцесорното вземане за обезщетение за забава.
По отношение на вземането за административни разноски :
8
Същото не е уточнено по основание, доколкото в ОУ е предвидено, че
при забава в плащанията на погасителна вноска, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на вземането,
ако такова е образувано /т.Х.2/, а заявителят претендира разноските да са
сторени извънсъдебно. Действително, съгл. т. Х.6 от ОУ при забава в
плащанията и/или в случай на предсрочна изискуемост, кредиторът изпраща
на кредитополучателя текстово съобщение, напомнителни писва и/или
покани на посочен в договора мобилен телефон, както и по месторабота, но
задължение за заплащане на съответните разходи не е вменено на длъжника.
Т.е. липсва основание за дължимостта им. В случай, че ще претендира
обезщетение за неизпълнение на задължение по общите правила, то липсва
конкретизация на твърдяните разходи по вид и пера.
По изложените съображения, въззивнит съд намира разпореждането в
обжалвата част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 266418 от 13.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 12718 по описа за 2020 година на ВРС, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Р. П. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес гр.А., ул.З.*, за присъждане на парични задължения, както
следва :
1. Сумата от 61.73 лева, представляваща административни
разноски за извънсъдебно събиране на кредита и
2. Сумата от 332.50 лева, представляваща част от дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.09.2018г.
3. Сумата от 153.38 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
9
от 17.09.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10