Решение по дело №860/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 13, ал. 6 от Закон за социалното подпомагане.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ 6294/25.10.2023 г. подадена от С. П. К. [ЕГН], от гр. Плевен, [улица], срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4681 от 05.09.2023 г. на директор на ДСП - Плевен, с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво по чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Към жалбата е приложена административната преписка.

Оспорващата страна моли съда да отмени постановения отказ и да се върне преписката на органа за произнасяне за отпускане на помощта. Твърди, че не притежава две жилища, а две сгради в един имот, които са функционално свързани – в едната няма вода и канал, а другата е лятна кухня и в нея може да се ползва само банята.

В съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Директор на ДСП – Плевен се представлява от юрисконсулт С.. Оспорва жалбата.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон.

Чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление определя условията при които за лицата възниква право на целева помощ за отопление. Основното изискване е за наличието на доходи в размера на диференциран минимален доход за отопление в предходните 6 месеца и лицата да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнително условие обитаваното от тях собствено жилище да е единствено.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и чл. 4 ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. целевите социалните помощи за отопление се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадено от лицето до Дирекция "Социално подпомагане". В декларацията лицата посочват изпълнението на условията за получаване на помощта, за която кандидатстват, и прилагат писмени доказателства към нея. Във всички образци е включено изрично предупреждение, че при вписване на неверни данни се носи наказателна и гражданска отговорност.

Съдът, след като се запозна с преписката по делото, установи следното от фактическа страна:

На 15.08.2023 г. жалбоподателката е подала заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /лист 8/. В декларацията е посочено, че Колева е собственик на единствено наследствено жилище в гр.Плевен.

Въз основа заявление-декларацията е извършена проверка в Община Плевен, дирекция Приходи от местни данъци и такси. От представената справка е видно, че Колева е собственик на две сгради – къща с площ от 44 кв.м. и лятна кухня с площ от 24 кв. м.

Изготвен е социален доклад /лист 11/ от социален работник на ДСП-Плевен, след проверка по документи и посещение на място на 05.09.2023 г. В социалния доклад няма описание на сградите в имота, които органът приема за две жилища по смисъла на чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП. Не са изискани допълнително документи и доказателства от жалбоподателката.

На 05.09.2023 г. е издадена Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4681 от Директор на Дирекция „социално подпомагане“ гр.Плевен, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) поради това, че К. е собственик на две жилища в гр.Плевен, [улица].

Заповедта е обжалвана по административен ред. Към жалбата Колева е приложила скица от СГКК на поземления имот и сградите в него (лист 17). В срока по чл. 91, ал.1 от АПК органът е разгледал въпроса, направено е посещение на място на 02.10.2023 г., изготвен е протокол от проведената социална анкета /лист 20/, не е намерил основания за преразглеждане на издадена заповед и е изпратил преписката на директор на РДСП Плевен за произнасяне по жалбата.

В производството по обжалване решаващия орган директор на РДСП – Плевен с Решение № 15-РД06-0053/16.10.2023 г. е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4681/ 05.09.2023 г. издадена от директор на ДСП – Плевен като законосъобразна, като е изложил мотиви, че обитаваното от Колева собствено жилище не е единствено (лист 22). Органът счита, че не е необходимо второто жилище да е в добро състояние и да е обитавано, нито да носи доход на лицето, за да е налице законовото условие за отказ за отпускане на целевата помощ.

Както по-горе беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

Заповедта е мотивирана, посочени са фактически и правни основания за отказа.

От приложената административна преписка и изложените в заповедта мотиви е видно, че основанието за отказ е притежаването на две жилища от Колева.

Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и неправилни изводи относно наличието на основание за отказ.

От представените по делото доказателства – справка от Община Плевен за декларирани имоти на името на К. и скица от СГКК – Плевен, се установява, че в процесния недвижим имот съществуват две сгради. В КККР са вписани като жилищна сграда, еднофамилна. Едната е с площ от 42 кв.м., а другата е с площ от 30 кв.м.

При извършената на място анкета служителите на ДСП Плевен са установили, че едната сграда се състои от две стаи и коридор, без течаща вода и санитарен възел, едната стая е обитаема, а на другата е паднал таванът. Втората сграда представлява лятна кухня с баня, които са също в лошо състояние, а тоалетната е външна.

Съдът счита тези обстоятелства за безспорно доказани по делото, тъй като констатациите на социалния работник не се оспорват от жалбоподателката.

Спорният въпрос е дали двете сгради в имота на жалбоподателката са две жилища по смисъла на чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП.

В ЗСП, ППЗСП, респективно Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. липсва легално определение на понятието "жилище". Т. се съдържа в други нормативни актове, които следва да се приемат за приложими по аналогия на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), а като законово определени, да се ползват в един и същи смисъл във всички нормативни актове по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА.

Според текста на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а с чл. 40, ал. 1 от ЗУТ е въведено изискването всяко жилище да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня и тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

Съгласно § 2, т. 8 от ДР на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., жилище е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни и спомагателни) и има един или няколко самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, общ коридор, двор или направо на улицата).

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Според чл. 46, ал.1 от ЗУТ второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.

От анализираните по – горе норми се налага изводът, че за да се определи един имот като жилище, то той следва да е в състояние да задоволява жилищни нужди, да е пригоден и годен, както за живеене, така и за постоянно обитаване към момента на издаване на заповедта за отказ от предоставяне на целева помощ за отопление.

Посетилият на място социален работник е установил една сграда с една годна за живеене стая и една непригодена за живеене стая, което не се оспорва от жалбоподателката, както и втора сграда, която се състои само от кухня и баня. Тази втора сграда в справката от Община Плевен е посочена изрично като лятна кухня.

Липсват баня и тоалетна в така нареченото първо жилище. Липсата им безспорно сочи липса на елементи, които да определят конкретния обект като самостоятелно жилище по смисъла на ЗУТ. Във втория обект пък липсва поне една годна за обитаване стая, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, а са налице само лятна кухня и баня. Тоалетната в имота е външна и на двете сгради.

Очевидно е, че двете сгради в поземления имот са функционално свързани, въпреки, че са две отделни конструкции. Нито една от двете сгради самостоятелно не изпълнява изискванията на ЗУТ за определяне като жилище. А лятната кухня по дефиниция не е и жилище, а е второстепенна постройка от допълващото застрояване. Т.е. не е самостоятелно жилище съгласно закона. Тя само допълва основната постройка в случая, за да се изпълни условието на ЗУТ за наличие и на баня и кухня, освен стая за обитаване, които са необходими, за да се определи един обект като жилище. За сградите от допълващото застояване не се изисква да са конструктивно свързани с основната сграда, в случая не е задължително лятната кухня и банята да са свързани с жилищната сграда, за да изпълняват допълващата си функция. А това, че са застроени свободно в имота, не ги прави самостоятелно жилище.

Като е направил извод, че лятната кухня с баня е второ самостоятелно жилище, притежавано от жалбоподателката, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон.

С оглед изложеното оспореният отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2023 - 2024 година е незаконосъобразен, издаден при непълно установяване на относимите към производството факти, което се явява съществено нарушение на административно-производствените правила, което, ако не беше допуснато, би могло да доведе до друг резултат.

Предвид доводите на жалбоподателката и представените по делото доказателства, извършването на надлежна проверка относно характера на постройките в притежавания от заявителката имот в гр. Плевен, [улица], би могло да доведе до различен от постановения с оспорената Заповед отказ, съответно до уважаване на заявлението и отпускане на целева помощ.

С оглед изложеното оспорената Заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката следва да бъде върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Това налага провеждането на нова социална анкета, насочена към установяване на действителното фактическо състояние и предназначение на постройките в притежавания от жалбоподателката имот в гр. Плевен, и извършване на преценка попадат ли тези постройки под нормативните определения на ЗУТ за "жилище", цитирани по-горе, респ. възможно ли е постоянното им обитаване по отделно.

След като бъде извършено изясняване на тези обстоятелства, ведно с другите обстоятелства от значение за разглеждане на Заявлението - декларация и за предоставяне на целева помощ за отопление, административният орган следва да се произнесе с мотивиран акт, като обсъди приложението на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП към конкретния казус.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4681 от 05.09.2023 г. на директор на ДСП - Плевен, потвърдена с Решение № 15-РД06-0053/16.10.2023 г. на Директор на РДСП – Плевен.

ВРЪЩА преписката на административния орган Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен за ново произнасяне по подаденото заявление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно, на основание чл. 13, ал. 6, изр. 2 от Закона за социално подпомагане.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.