№ 18
гр. К., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100851 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 3179 от 13.11.2020 г. по вх. регистър на
РС К., предявена от ищеца - Н. П. Н. от гр. К., чрез процесуален представител - адвокат Г.Ч.
от САК, с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника - „Б.Д."
ЕАД, ЕИК *******, седалище/адрес на управление: гр. С., ул. "М." № 19, представляван от
Т.Х.К. - главен изпълнителен директор и Д.Д.М. - изпълнителен директор, че не дължи
сумата от 7 567.89 лева, в качеството си на поръчител по договор за потребителски кредит
Експресо № 424194818490, титуляр по който е лицето С. ЮЛ. АНГ..
Претендира присъждане на разноски.
Твърди, че през 2017 г. е живяла на съпружески начала с С. ЮЛ. АНГ. от гр. К. , като
с намерение да ремонтират и обзаведат квартира са взели решение за изтегляне на кредит,
като А. е кредитополучател, а ищцата е поръчител по договор за потребителски кредит
Експресо № 424194818490, сключен на 28.04.2017 г., като заемната сума от 8 000 лева е
преведена по банкова сметка на С.А..
Твърди, че със средствата това трето лице е заплатило битови задължения на свой
роднина и е заплатил ремонт на жилище на своя роднина, а така също е закупил домакински
уреди и вещи, поради което отношенията между ищцата и третото лице са се влошили и
същите са се разделили.
Твърди, че от месец май 2017 г. третото лице не е заплащало никакви вноски по
кредита. Като след обединението на банките СЖ „Е." и „Б.Д." АД през 2020 г. са й били
удържани средства от банковата сметка на ищцата при ответника.
1
Твърди, че ответникът не е спазил 6-месецния срок от настъпване на падежа за
предявяване на иск към поръчителя, като посочва, че с изтичане на този срок се прекратява
правото на кредитора да иска поръчителя да плати неиздължената част от дълга.
Твърди незаконосъобразно удържане на суми от сметка на ищеца в банката.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения представител, който
поддържа предявената претенция. Претендира и разноски, като в писмена защита посочва на
основание чл. 80 от ГПК, че иска присъждане на ДТ в размер на 302.71 лева и сумата от 800
лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва исковата молба, като твърди недопустимост поради неясна
претенция и липса на петитум. Твърди, че липсва правен интерес и предвид качеството
съдлъжник на ищеца в договора за потребителски кредит. В същата насока посочва и
несъответствие на изложението с представените доказателства.
Оспорва иска и по същество като твърди, че разпределянето на сумите по кредита са
отношения между съдлъжника и кредитополучателя. Твърди, че срока по чл. 147 от ЗЗД е
неприложим по отношение на съдлъжника, в каквато насока изтъква, че според договора
съдлъжника се е съгласил банката да събира от негови сметки дължимите суми по кредита.
Счита, че няма незаконосъобразно удържане на суми на ищцата, като посочва, че
постъпилата сумата от 767.67 лева - обезщетение от НОИ, е постъпила на 03.11.2020 г. , като
след изтичане на месец от този момент тази сума придобива характера на спестяване и
съответно отпадат ограниченията за несеквестируеми суми, в каквато насока посочва, че
тези ограничения са за изпълнително производство, каквото няма в случая. Посочва, че на
30.10.2020 г. е удържана от сметка на ищцата сума в размер на 1 139.60 лева, постъпила като
отпуснат кредит от небанкова кредитна институция.
Иска отхвърляне на исковата претенция и претендира разноски. В съдебно заседание
ответника се представлява от упълномощен представите, който поддържа оспорването, като
и искането за разноски, без да представя списък а в хода на устните състезания заявява
искане за присъждане на 300 лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
В проведените съдебни заседания страните ангажират само писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните
относими доказателства:
Ищцата и ответника са в договорни отношения по повод сключен на 28.04.2017 г.
договор за кредит Експресо № 424194818490. Страни по този договор са ищцата в
качеството на съдлъжник, „С.Ж. Е.“ АД като лице отпускащо кредита, както и третото лице
С. ЮЛ. АНГ. в качеството на кредитополучател.
С договора, от страна на „С.Ж. Е.“ АД е отпуснат потребителски кредит в размер на
8 000 лева, която сума ведно с договорна лихва е следвало да бъде върната на 84 равни
месечни вноски с начална дата 10.05.2017 г. и крайна дата 10.05.2024 г. Месечната вноска е
2
в размер на 125.53 лева и се дължи на 10-то число от всеки месец. Кредитът е усвоен по
разплащателна сметка на третото лице С. ЮЛ. АНГ..
През 2020 г. „С.Ж. Е.“ АД се влива в структурата на ответника, която е
правоприемник на всички права и задължения по сключения договор.
Изпълнението на задълженията за връщане на кредита не са изпълнявани ритмично,
като са направени три вноски по кредита за 2017 г. в общ размер на 406 лева, а през 2018 г.
са направени осем вноски в общ размер на 1 116 лева.
От банкова сметка на ищцата в Б.Д. са направени удръжки в полза на ответника за
погасяване на дължими суми по отпуснатия кредит.
От страна на ответника са предприети действия по обявяване на вземанията по
договора за предсрочно изискуеми, като е налице само представено от ищцата уведомление
за настъпването й.
По делото няма доказателства, както и твърдения за наличие на заповедно или
изпълнително производство.
При тези факти съдът намира, че претенциите на ищеца са неоснователни.
На първо място съдът не приема за основателни твърденията на ищцата, че има
качеството „поръчител“ по сключения договор за кредит. Доколкото ищцата е сключила
договора в качеството на съдлъжник, на основание чл. 121 от ЗЗД е възникнала солидарна
отговорност между нея и третото лице С.А. за изпълнение на задълженията по договора, а
на основание чл. 122 от ЗЗД лицето отпуснало кредита, в момента ответника Б.Д., има право
да иска изпълнение от всеки един от солидарните длъжници.
За разлика от цитираната солидарна отговорност, при поръчителството едно лице се
задължава спрямо кредитор за изпълнение на задълженията от страна на трето лице.
Макар, че възниква солидарна отговорност между поръчителя и главния длъжник са
налице съществени разлики между двете фигури „съдлъжник“ и „поръчител“. Първият
отговаря за дълга, докато втория отговаря за изпълнението на задълженията от страна на
длъжника, съответно първия е длъжник, докато втория отговаря при неизпълнение. Предвид
това кредитора може да търси изпълнение от всеки един от съдлъжниците без ограничения,
докато при поръчителството кредитора има право да иска изпълнение от страна на
длъжника и при неизпълнение от негова страна да търси изпълнение от поръчителя.
Какви са отношенията между съдлъжниците е въпрос, който не засяга сключения
договор за кредит и качеството на лицата, които са го сключили. Въпроса за отношенията
между съдлъжниците не подлежи и на изследване, и решаване в настоящото производство.
Съдлъжниците отговарят в равни части за общия дълг, като всеки от тях изпълнил повече от
това има право да иска от останалите тяхната част ако отношенията между тях не
предвиждат отговорност за различни части от дълга, а в конкретния договор няма такива
уговорки. Цитираното е и още едно от различията при солидарната отговорност между
съдлъжниците и между поръчител и длъжник. Докато изпълнилия общото задължение
3
съдлъжник има право да иска от останалите частта на всеки от тях, то изпълнилият
поръчител има право да иска цялото изпълнение от длъжника, просто защото поръчителя не
отговаря за дълга за разлика от съдлъжника.
В договора няма клаузи или договорки, които да дадат основание за извод, че ищцата
има друго качество в отношенията с ответника, поради което е безпредметно обсъждане на
отношения в твърдяното от нейна страна качество на поръчител.
Без съществено значение за настоящото произнасяне са направените удръжки от
страна на ответника по сметки на ищцата, след като чл. 13 и 14 от договора дават право на
банката да събира дължимите суми и от други сметки на кредитополучателя/съдлъжника в
нея.
Предвид изложеното следва да бъде отхвърлена претенцията на ищцата за
признаване за установено по отношение на ответника - „Б.Д." ЕАД, че ищцата не дължи
сумата от 7 567.89 лева, в качеството си на поръчител по договор за потребителски кредит
Експресо № 424194818490, титуляр по който е лицето С. ЮЛ. АНГ..
Предвид изхода от делото е основателно искането на ответника за присъждане на
разноски в размер на сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца - Н. П. Н., ЕГН ********** за признаване за
установено по отношение на ответника - „Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, седалище/адрес на
управление: гр. С., ул. "М." № 19, че не дължи сумата от 7 567.89 /седем хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и осемдесети девет стотинки/ лева, в качеството си
на поръчител по договор за потребителски кредит Експресо № 424194818490, титуляр
по който е лицето С. ЮЛ. АНГ..
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.Д." ЕАД, ЕИК
******* сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за направени
разноски по делото – адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4