№ 3663
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100101522 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.235 от ГПК.
Образувано е по предявени от Т. Х. С. срещу Столична община искове с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 30000,00 лв., частично от 80000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 26,08,2023год. до
изплащане на вземането, както и сума в размер на 1439,00лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 30,08,2023г. (
уточнение в о.с.з от 03,06,2024 г.)до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 26.08.2023 г., около 11:00 часа, в гр. София, на бул.
„Сливница“, ж.к. Света Троица, на спирка „Оряхово“, ищцата като пътник в автобус с №83
и слизайки от автобуса претърпяла инцидент поради наличието на отрязани тръби стърчащи
на около 10 см от асфалта, намиращи се в непосредствена близост от мястото където
пътниците на градския транспорт слизат на посочената спирка. Ищцата, слизайки от автобус
№83 стъпила на една от стърчащите тръби от асфалта, в следствие на което губи равновесие
при стъпването на необозначена и несигнализирана неравност, разположена на част от
тротоар и пада на земята. В резултата на падането тя е претърпяла телесни увреждания,
подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Поддържа отговорността
за поддържане на посочения пътен участък да е на ответника като негов собственик. Твърди
да е налице неправилно и некачествено извършване на дейностите по надлежно премахване
на стърчащите отрязани тръби. Общината също така е била задължена да обозначи с
необходимите предупредителни знаци наличието на стърчащите отрязани тръби. С оглед
горното се твърди да е налице противоправно деяние. Освен неимуществени се твърди да са
причинени и имуществени вреди, представляващи разходи за операция, медицински
1
консумативи, медицински прегледи, необходимо болнично лечение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на
твърдения инцидент, както и точното място на настъпването му. Механизмът на инцидента
е в противоречие с твърденията в исковата молба, тъй като в приложената медицинска
документация се сочи, че ищцата е пострадала при падане от автобус, а не падане
вследствие на спъване в препятствие. Отделно от това се оспорва на мястото на инцидента
да е имало демонтиране на елементи на съоръжения на транспортната инфраструктура.
Оспорва вида на получените телесни увреждания, а при условията на евентуалност
поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира възражение
за съпричиняване, тъй като пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, като не е положила дължимата грижа при придвижването си.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена издадена от „УБАЛМСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД, I-ва к-ка по
ортопедия и травматология епикриза /л. 8/, в която е посочено, че Т. Х. С. е постъпила в
клиниката на 27,08,2023 г. и е изписана на 02,09,2023 г. Снета е анамнеза, като ищцата е
съобщила, че е паднала от автобус и получила болки в дясна тазобедрена става. Посочени са
следните заболявания Анемия, неуточнена, Тромбоцитопения, неуточнена и Лимфоидна
левкемия. Поставена е диагноза счупване на бедрената шийка, закрито. Назначена е и е
извършена операция.
По делото са представени фактурата № **********/30,08,2023 г. /л. 45/ за сумата от
1386,00 лв. с ДДС за канюлиран винт 7,3 мм титан.
Представена е и фактура **********/30,10,2023 /л. 47/ за сумата от 53 лв. за
снабдяване с оперативен протокол, страница от история на заболяването и епикриза.
Представено е писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД /л. 71/ в което е
посочено, че на спирка „Оряхово“ с №2096, не са установени останали конструктивни
елементи от съоръжения на транспортната инфраструктура, собственост на „ЦГМ“ ЕАД.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява,
че ищцата е получила фрактура на дясната бедрена шийка, представляващо тежко
увреждане на опорно-двигателния апарат засягащ горната част на бедрото и тазобедрената
става. Тази фрактура е особено честа при жени над 55 години, при които след хормоналното
преустройство и менопаузата, костите имат намалена еластичност в различна степен, което
особено се засилва при проведени курсове лечение с лъче и/или химиотерапия (каквито е
2
правила ищцата) и прави лесно счупването на порьозни кости, каквато е бедрената шийка
при нисък праг на кинетичната енергия на травмата, която няма да причини счупване при
млади хора при същите условия. Медико-биологичната характеристика реализира признака
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
Поради спецификата на анатомичното разположение на фрактурата на бедрената шийка е
налице трудно и продължително, дори невъзможно зарастване. В случая травмата е
първично индицирана за ендопротезиране, което е същинското лечение на такива фрактури
в световен мащаб, с изключение на случаи при които има неоправдано висок оперативен
риск за пациента, какъвто се е наблюдавал и при ищцата. В този случай се предприема
щадяща оперативна интервенция свързана с кръвното наместване на фрактурата и
фиксирането й с имплант, в случая 3 винта. Този метод на лечение при проблемни увредени
пациенти не гарантира зарастване на фрактурата, но поне осигурява добро наместване и
ранна вертикализация и придвижване с помощни средства, което е важна предпоставка за
жизнеспособността на организма и алтернатива на животозастрашаващото залежаване. Към
момента на дехоспитализацията на ищцата от УМБАЛСМ „Пирогов“ не са отбелязани
усложнения от проведеното оперативно лечение. Ищцата е изписана с подобрение, със
спокойна оперативна рана, с дадена рецепта за антикоагулантна терапия и мнение да
проведе рехабилитационна програма, както и два контролни прегледа, за които няма данни
да са проведени. За в бъдеще остатъчните явления се свеждат до възможно незарастване на
фрактурата (в около 90% от случаите) и до разхлабване на поставените винтове водещо до
необходимостта от заменянето им с нови, имащи по-голям диаметър. Походката след добра
рехабилитация би могла да достигне до самостоятелна, но тежките натоварвания на десния
долен крайник са забранени, а ползването на помощни средства (бастун или олекотени
патерици) при придвижване за в бъдеще остава постоянно. Oперацията е оставила белег от
около 10-12 см.
При добре проведена рехабилитационна програма обикновено се стига до
самостоятелно придвижване без помощни средства, но всичко е индивидуално и не при
всички се получава.
Разходите по представените фактури са в причинна връзка с увреждането.
Непосредствено след произшествието самостоятелното придвижване е било невъзможно, от
една страна поради внезапния функционален дефицит в целия десен долен крайник и от
друга поради острата болка при всеки опит за раздвижване в тазобедрената става.
Описаният в исковата молба механизъм е възможна причина за настъпване на
увреждането. Поради анатомичния си строеж, бедрената шийка е най-слабата като здравина
част на бедрената кост дори при здрав човек, а за възрастта и придружаващите заболявания
на ищцата това е още по изразено, като е била необходима съвсем слаба травма на
подходящото място за да се получи процесната фрактура.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Ц.В.Ц., които съдът цени
по реда на чл. 172 от ГПК. Посочва, че е снаха на ищцата и е присъствала на инцидента.
Двете слизали от автобус № 83, когато ищцата слязла на тротоара, препънала се в отрязана
3
метална тръба, стърчаща три-четири пръста над нивото на земята и паднала. Свидетелката й
помогнала да се изправи. След падането споделила, че изпитвала болка и накуцвала.
Свидетелката извикала такси и придружила ищцата до дома й. Ищцата била вече слязла от
автобуса, когато се спънала в стърчащите елементи. Тя не можела да ходи, подпирала се на
свидетелката.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на И.Л. Х., които съдът цени
по реда на чл. 172 от ГПК. Дава показания, че се познава с ищцата от близо 40 години. На
27,08,2023 г. се свързала с нея и ищцата й съобщила, че се намира в болница. След
изписването й от болницата свидетелката се грижела за ищцата – готвела, чистела, помагала
й при къпането и при обслужването. Ищцата изпитвала силни притеснения някой да я
обслужва. Сринала се психически. Грижите за нея продължили около месец. През повечето
време била на легло. В началото се придвижвала с патерици. Не можела да сяда, като в
седящо положение изпитвала силни болки. Свидетелката посочва, че тя продължава да не се
чувства добре, не можела вече да управлява автомобил. Вследствие на стреса от инцидента и
възстановяването се променила корено – постоянно била тъжна и плачела. И до момента не
е възстановена напълно и изпитвала силни болки.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр.кв.чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата
- физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните
факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характерът на
същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат.
Това са правопораждащите факти и доказването им следва да се извърши от ищеца.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че на 26,08,2023 г.
ищцата се е спънала и паднала в стар участък на тротоарна настилка с непремахнати
метални елементи в района на гр. София, бул. „Сливница“, спирка „Оряхово“ на автобусна
линия № 83. Пряк очевидец на събитието е станала свидетелката Ц.Ц.. Въпреки, че тя е
роднина на ищцата, към показанията на евентуално заинтересовани свидетели съдът трябва
да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната - така Решение №
207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В конкретния случай не
се установяват противоречия в свидетелските показания, като същите са подкрепени от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получената от ищцата травма
4
съответства на описания в исковата молба механизъм на увреждането. Посочването на
ищцата, при снетата при приемането й в болница анамнеза, че падането е настъпило при
слизане в автобуса не разколебава изложения механизъм на увреждането. Доколкото
падането е станало непосредствено след слизането от автобуса е нормално това действие да
се асоциира с увреждането и не води до непременно до извод, че то е настъпило при друг
механизъм, вкл. вследствие на слизане при ненапълно спрял автобус. В същото време,
търсенето на медицинска помощ не е било необосновано забавено.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да
е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл. 5, ал. 1 от закона или обхват, пътни съоръжения
или пътни принадлежности. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата,
които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и
с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно
която норма организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно § 1, т.
14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
В конкретния случай, от данните по делото се установява, че в зоната на спирка
„Оряхово“ е налице некачествено отстраняване на елементи на градската инфраструктура
като е допуснато наличие на отрязани метални елементи, издадени на ниво над
повърхността на терена. Приложеното удостоверение изходящото от „Център за градска
мобилност“ ЕАД за липса на останали конструктивни елементи от съоръжения на
транспортната инфраструктура, собственост на „ЦГМ“ ЕАД не променя горните изводи, тъй
като не е ясно дали останалите тръбни съоръжения са от елементи на транспортната
инфраструктура или парково съоръжение/ оборудване. Собствеността на съображението,
5
част от което са останалите метални елементи е ирелевантна досежно задължения на
общината за поддържане на тротоарната настилка.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищцата се установява от свидетелските показания и заключението
на съдебно-медицинската експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размер а на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието " справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия / решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
6
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. При
определяне на обезщетението, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания – фрактура на дясната бедрена шийка, представляващо тежко увреждане на
опорно-двигателния апарат засягащ горната част на бедрото и тазобедрената става. С оглед
високия оперативен риск при ищцата не е могло да бъде проведена стандартната операция в
такива случаи (ендопротезиране), като вместо това е извършено кръвното наместване на
фрактурата и фиксирането й с имплант, в случая 3 винта, което обаче не гарантира
зарастване на фрактурата. Самата операция е оставила оперативен белег от около 10-12 см.
Ищцата е все още невъзстановена, като вещото лице посочва, че е налице голяма вероятност
(90%) за непълно зарастване, в който случай е възможно ищцата занапред да се нужда от
помощни средства (бастун, олекотени патерици). Във всеки случай възстановяването на
ищцата до ниво на самостоятелно придвижване без помощни средства не е сигурно и
изисква определени усилия от ищцата - правилно проведена рехабилитация, щадене на
крайника от натоварвания, избягване на наднормено тегло, лечение на основното
заболяване. Болничният престой при ищцата е продължил 6 дни. През първия месец от
възстановителния период ищцата е била на легло, като се е нуждаела от чужда помощ, вкл.
при обслужването й, като се налагало да се предвижва с патерици. Съдът съобрази възрастта
на ищцата към момента на събитието – 65 год. /неблагоприятстващ фактор за
възстановяване/, осъщественото внезапно и неочаквано травматично увреждане обичайните
негативни преживявания при подобен инцидент, вкл. във връзка нуждата да разчита на друг
човек.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение надвишава
предявения иск, поради което исковата претенция за сумата 30000,00 лв. следва да бъде
изцяло уважена.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението да отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване на
увреждането, тъй като ищцата не е положила дължимата грижа при придвижването си, вкл.
като е предприела слизане от ненапълно спрял автобус. От страна на ответника, с оглед
носената от него доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства в тази насока,
поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По делото са представени доказателства за извършване на разноски за преглед и
медицински консумативи (Канюлиран винт от титан) – в общ размер на 1439,00лв., като
съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза извършените разноски са били
необходими за лечебния и възстановителен процес при ищцата. Въпреки, че не са
представени доказателства за заплащането на сумата по фактурата № **********/30,08,2023
7
г. в размер на 1386,00 лв., от представените по делото медицински документи за проведена
на ищцата операция и СМЕ, се установява, че медицинските изделия са вложени при
операцията на ищцата, респективно този разход се обосновава да е извършен, доколкото не
се поема от НЗОК.
По претенцията за законна лихва:
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя
характер, а не мораторни.
Върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи законна лихва от датата на
увреждането – 26,08,2023 г., а върху обезщетението за имуществените вреди - за разходите
по фактурата № **********/30,08,2023 г., по която е дължима сумата от 1386,00 лв. - от
30,08,2023 г. до окончателното изплащане на вземанията, а за разходите по фактура
**********/30,10,2023 г. от 30,10,2023 г., по която е дължима сумата от 53 лв. от 30,10,2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1447,56 лв., от които 1257,56 лв. – държавна такса /л. 60/ и 190 лв. –
депозит за вещо лице /л. 79/.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата - адв. Н. Д.
следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение от 1200,00лв. или с ДДС в размер на
240,00лв. общо 1440,00лв., определено съобразно фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия и цената на иска. Следва да бъде посочено, че с
оглед постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22, правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер е допустимо да не се приложи. / Определение № 712 от
21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др./. Съдът съобрази и това за
подобен вид спорове да е налице утвърдена съдебна практика, което сочи и на
предвидимост на спора при ангажиране на процесните доказателства, поради което
определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ адв. възнаграждение в размер на 3165,12 лв. би
било прекомерно.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски не се
дължат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
Т. Х. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, пл. ****, етаж 3, Сграда Перформ
Център, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата
от 30000,00 лв., частично от 80000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 26,08,2023 г. в гр. София, на бул. „Сливница“, спирка Оряхово увреждане,
ведно със законната лихва от 26,08,2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 1439,00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата 1386,00 лв., считано от 30,08,2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, и за сумата от 53,00 лв., считано от 30,10,2023 г. до окончателното изплащане на
вземаното, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху сумата от 53,00 лв. -
имуществени вреди, за периода от 30,08,2023 г. до 29,10,2023 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
Т. Х. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, пл. ****, етаж 3, Сграда Перформ
Център, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1447,56 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
адв. Н. Д., адрес: гр. София, пл. ****, етаж 3, Сграда Перформ Център, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв, сума в размер на 1440,00лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9