Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 4569 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по субективно
съединени регресни искове на
застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, изплатил застрахователно
обезщетение на пострадало лице, срещу наследниците на застрахования за изплащане
на платената като обезщетение сума, с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ
(отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, гр.София твърди, че ответниците К.И.С., М.И.С. и А.И.С.
са законни наследници на И. П. С., починал на 22.11.2018 г. Поддържа, че на
05.10.2014 г. към 17,30 часа на кръстовището между Път ІІІ-101 и обходния път
на гр. Враца лек автомобил ,,Фолксваген Голф" с рег. № **********,
управляван от И. П. С., при наличие на пътен знак Б2 отнема предимството на лек
автомобил ,,Рено Меган” с рег. № **********, управляван от А. П. Г., и
реализира пътнотранспортно произшествие. Посочва, че за събитието е съставен
Протокол за ПТП № 1492661 от 05.10.2014 г. от младши автоконтрольор П. В. Г., в
който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП и
наличието на вина за настъпване на ПТП от страна на ответника Ивайло Петранов С.,
като участник № 1. Изтъква, че на ответника е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 521632 за допуснато нарушение по чл. 50, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. Установено е, че ответникът няма издадено
свидетелство за управление на МПС. Твърди, че на основание сключена застраховка
,,Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователна полица № *******
от ***** г., със срок на действие от 01.11.2013 г. до 01.11.2014 г. за лек
автомобил ,,Фолксваген Голф" с рег. № ***** и след постъпило уведомление в
,,ДЗИ Общо застраховане” ЕАД е образувана преписка по щета № ********,
извършени са огледи на увредения автомобил на 07.10.2014 г. и на 10.10.2014 г.,
изготвена е калкулация по щета № ********, определена е действителната стойност
на автомобила, щетата е ликвидирана като тотална, като от действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП са приспаднати 25 % запазени части.
Твърди, че след представени документи за прекратяване на регистрацията в КАТ на
лек автомобил ,,Рено Меган” с рег. № *******, на 06.11.2014 г. е изплатено
определеното обезщетение в размер 2 204,25 лева на Р. Й. Г. - собственик на лек
автомобил ,,Рено Меган”. Поддържа, че с изплащане на застрахователното
обезщетение по щета № 43080611401011 „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е
встъпило в правата на увредения против прекия причинител, респективно неговите
наследници, и има право да получи платеното обезщетение от наследниците и на
основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) има право на регрес срещу наследниците на
И. П. С., който е реализирал ПТП като неправоспособен водач за сумата 2219,25
лева, от които 2204,25 лева изплатено по застраховка "Гражданска
отговорност” обезщетение за вреди за застрахователно събитие, настъпило на
05.10.2014 г., а остатъкът от 15 лева са ликвидационни разноски. Посочва, че до
подаване на исковата молба няма направено плащане на дължимата сума. Моли съда,
да постанови решение, с което да осъди ответниците М.И.С. и К.И.С., двамата
действащи чрез своята майка и законен представител К.К.И.,***, и А.И.С. ***,
със съгласието на майка си К.К.И., в качеството им на законни наследници на И. П.
С.,***, да му заплатят сумата 2219,25 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 43080611401011 за ПТП на 05.10.2014 г. и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответниците М.И.С. и К.И.С.,
двамата действащи чрез своята майка и законен представител К.К.И.,***, и А.И.С.
***, със съгласието на майка си К.К.И., редовно известени, в срока за отговор
на исковата молба не вземат становище по исковете, не правят възражения, не
посочват и не представят доказателства и не са поискали събирането на такива.
В съдебното заседание ответниците
М.И.С. и К.И.С., чрез своята майка и законен представител К.К.И., заявяват, че
не оспорват дължимостта на претендираната сума, но са с ниски доходи - майка им
е безработна и ги издържа само от детските надбавки, които са 200 лв.
Ответникът А.И.С., със съгласието на майка си К.К.И., в хода по същество на
делото моли съда да не уважава предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено следното:
От представените по делото регистрационен
картон по застрахователна полица № ****** на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД (л.16)
и справка от сайта на Гаранционен фонд, въз основа на проверка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на МПС (л.38), се установи, че лек
автомобил ,,Фолксваген Голф" с рег. № ******, собственост на Т. Ц. Т. от
гр.Враца, е имал активна застраховка "Гражданска отговорност" при
ищцовото дружество „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД с период на покритие от
02.11.2013 г. до 01.11.2014 г.
В периода на покритие, на 05.10.2014
г. към 17, 30 часа на кръстовището на Път ІІІ-101 и обходния път на гр. Враца,
лек автомобил ,,Фолксваген Голф" с рег. № ******, собственост на Т. Ц. Т.
от гр.Враца, управляван от И. П. С., при наличие на пътен знак Б-2 не пропуска
и отнема предимството на лек автомобил ,,Рено Меган” с рег. № ******, собственост
на Р. Й. Г., управляван от А.П. Г., който се движи по пътя с предимство, с
което реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети. За настъпилото
ПТП същия ден в 19,00 часа е съставен Протокол за ПТП № 1492661 от младши
автоконтрольор ПК-ПП ОДП-Враца П. В.Г., в който са отразени констатациите на
компетентния орган относно настъпилото ПТП и наличието на вина за настъпване на
ПТП от страна на ответника И. П. С., като участник № 1, както и че същия е
управлявал МПС без свидетелство за управление. На виновния водач на МПС е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 521632 от
05.10.2014г. за допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1, чл.150 и чл.5, ал.3, т.2
от Закона за движението по пътищата, и Наказателно постановление №
14-0967-002297 от 27.10.2014г. от Началника на ОДМВР-Враца, с което на
ответника са наложени съответните наказания - глоби.
От писмо рег. № ******* от 13.02.2020 г. на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ (л.83 по делото) се установи, че
ответникът Ивайло Петранов С. не е притежавал свидетелство за управление на
МПС, издадено от ОДМВР ПП Враца към 05.10.2014г.
За причинените
имуществени вреди на лек автомобил ,,Рено Меган” с рег. № *******, на
07.10.2014г. водачът му А. П. Г. е предявил претенция пред „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД и по уведомлението била образувана преписка по щета № *********,
извършени са два огледа на увредения автомобил на 07.10.2014 г. и на 10.10.2014
г., за което са съставени съответно описи на уврежданията по щетата. На
13.10.2014г. е изготвена е калкулация по щета № *******, с която е определена
сума за изплащане 3593, 27 лв., определена е действителната стойност на автомобила
на 2 939, 00 лв. и щетата е ликвидирана като тотална, като от действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП са приспаднати 25 % запазени части.
След представени документи за прекратяване на регистрацията в КАТ на лек
автомобил ,,Рено Меган” с рег. № ******, на 05.11.2014г. е издаден
ликвидационен акт по щетата и на 06.11.2014 г. е изплатено определеното
обезщетение в размер 2204,25 лева на собственика на увредения лек автомобил Р.
Й. Г. (нареждане за групово плащане до СиБанк с приложения към него списък и кредитен
превод на л.23-25 по делото).
Ответниците не оспорват фактите,
изложени в исковата молба, касаещи механизма на процесното ПТП, отговорността
на И. П. С. и размера на вредата, поради което, на основание чл.146, ал.1, т. 4
от ГПК, с определението от 06.01.2020г. по чл.140 от ГПК, съдът е обявил на
страните, че тези обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване. С
оглед на това съдът не е допуснал и назначил поисканата от ищеца съдебно-автотехническа
експертиза и допускане като свидетели на посочените от ищеца две лица за
установяване на посочените факти.
Видно е, от представеното удостоверение
за наследници изх. № 1639/31.01.2020 г., издадено от Община Враца, че И. П. С.
е починал на 22.11.2018г. и е оставил наследници по закон три деца -
ответниците М.И.С. с ЕГН **********, К.И.С. с ЕГН ********** и А.И.С. с ЕГН **********.
От представеното писмо от 09.01.2020 г. от служба „Архив” при Районен съд –
Враца, е видно, че след извършена проверка в особената книга за откази от
наследство на РС – Враца, няма вписан отказ от наследство или извършен прием на
наследство под опис по реда на чл.61 от ЗН за М.И.С., К.И.С. и А.И.С. по
отношение на наследството, останало след смъртта на И. П. С..
На основание чл.15, ал.6 от ЗЗД по делото е
изготвен и представен социален доклад от Дирекция "Социално
подпомагане", гр. Враца относно децата М.И.С. и К.И.С.. От същия се
установява, че двете деца са родени от
съвместното съжителство между К.К.И. и И. П. С.; след смъртта на бащата през
2018г. децата се отглеждат от своята майка, която живее с друг мъж, като от
01.03.2019 г. семейството живее в общинско жилище в гр. Враца, ул. "Граф
Игнатиев" № 3, ет. 2. И двете деца посещават училище. М. има
противообществени прояви, регистриран е в Детска педагогическа стая от 2017г.,
има наложени мерки по ЗБППМН, има определен надзор от обществен възпитател във
връзка с извършени кражби и бягства от училище, а от 11.03.2020г. е преместен в
с. Ракитово. Майката К.И. работи като хигиенист срещу минималната за страната месечна
работна заплата, среща помощ и подкрепа от съжителстващия с нея мъж. За детето К.С.
майката се подпомага от ДСП-Враца с 45,00 лева и с месечни помощи за дете без
право на наследствена пенсия, в размер на 115,00 лв. За детето М. майката не се
подпомага от ДСП-Враца. Според доклада майката проявява загриженост за децата, отзовава
се и съдейства при организиране на срещи за обсъждане на противообществените
прояви на М., слабата мотивация за учебен труд и редовно посещение на училище.
Търси съдействие по проблеми и въпроси касаещи развитието и отглеждането на
децата си. Предложението на ДСП-Враца е съдът да се произнесе с решение, което
ще бъде в най-добър интерес на двете деца.
На основание чл.15, ал.6 от ЗЗД по делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция
"Социално подпомагане", гр. Видин, относно детето А.И.С., което е с
настоящ адрес ***. От същия се установява, че детето е родено
от съвместното съжителство между К.К.И. и И. П. С.. За няколко месеца детето е
отглеждано от своя баща, а след смъртта му през 2018г. спрямо детето е предприета
мярка за закрила настаняване в СУ КЦ към КСУДС Видин, където е било до 28.05.2019г.,
а след това е настанено в социална услуга от резидентен тип - в Преходно жилище
с.Ново село, обл.Видин. В услугата на момчето е предоставена възможност за
ползване на психолог и е подкрепяно от специалисти в среда, близка до семейната
за нормалното му физическо, психическо и емоционално развитие. През
учебната 2018/2019 година след настаняването в СУ момчето е посещавало ПУ "Петър
Берон", гр.Видин и се е справяло задоволително с учебния материал, а след
настаняването му в Преходно жилище посещава СУ - Ново село, където се справя
задоволително с учебния процес. От настаняването на детето в социалната услуга
не е посещавано от майката.
С оглед нормата на чл.15, ал.1 от ЗЗД в съдебното заседание са изслушани
явилите се деца А.И.С. и К.И.С., тъй като са навършили 10 години, в
присъствието на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане"
– Враца. Детето А.С. заяви, че разбира за какво се води делото, но не можа да изрази
собствено мнение и предостави на съда да реши. Детето К.С. също заяви, че
разбира за какво се води делото, но няма собствено мнение и заяви, че разчита
на мнението на майка си.
По делото не се
твърди от ответниците и не са представени доказателства исковата сума да е била
възстановена на ищеца от тях или от техния наследодател.
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съдът намира за обосновани следните
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.), но приложим към
настоящия казус, съгласно § 22 от КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 274, ал.2 от КЗ, застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство без свидетелство за управление. Предявеният иск с правно
основание чл. 274, ал. 2 от КЗ е регресен иск на платилия застрахователно
обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите, когато същите са
причинени от лице, управляващо МПС без свидетелство за управление на МПС.
По този иск в настоящото
производство в тежест на ищеца - застрахователното дружество, бе да докаже при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на управлявания от И. П. С. автомобил (договор за
застраховка "Гражданска отговорност"), в срока на действие на който е
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск; причинените
вследствие на това събитие вреди и техния размер; причинна връзка между
противоправното поведение на застрахования причинител на вредите и твърдените
от ищеца претърпени вреди и заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице за причинените вреди. За да се ангажира регресната отговорност
на ответниците, ищецът следваше да докаже и противоправно поведение на техния
наследодател (управление на моторното превозно средство без свидетелство за
управление). В тежест на ищеца бе да докаже и осъществено наследствено
правоприемство между И. П. С. и ответниците М.И.С., К.И.С. и А.И.С.. Ищецът
следваше да докаже и размера на претенцията си.
От събраните писмени доказателства
по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното
право на ищеца фактически състав.
В хода на производството се
доказа съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между ищеца „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, гр.София, от една страна, като застраховател и трето за
спора лице Т. Ц. Т. от гр.Враца, тъй като застрахователната полица -
правопораждащ го факт, е сключена между посочените правни субекти. Съгласно чл.
257, ал. 2 КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание, т. е. всяко лице
във фактическа власт на което се намира автомобила, която не е установена
противоправно. Процесуално легитимираният ищец „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД
е покрил риска "гражданска отговорност" на И.П. С., тъй като последния,
като водач на посочения лек автомобил, при настъпване на ПТП, правомерно (на законно
основание) е ползвал същия.
Ищецът-застраховател
в изпълнение на задължението си по застрахователния договор е заплатил на
увреденото лице Р.Й.Г. - собственик на лек автомобил ,,Рено Меган” с рег. № *******,
обезщетение за причинените от реализираното на 05.10.2014 г. ПТП вреди в размер
2 204,25 лева, което се установява от нареждане за групово плащане до СиБанк с
приложения към него списък и кредитен превод на л.23-25 по делото.
От събраните доказателства, се
установява и фактическия състав на деликта.
В резултат на поведението на И. П.
С. - управление на лек автомобил ,,Фолксваген Голф" с рег. № ********, са
извършени нарушения на чл. 50, ал. 1, чл.150 и чл.5, ал.3, т.2 от Закона за
движението по пътищата. Субективният елемент от състава на гражданския деликт -
вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответниците
бе да проведат обратно доказване, като ангажират съответни доказателства за
липсата й. Такива не са представени по делото.
В пряка причинна връзка от това
виновно и противоправно деяние на И. П. С. са причинените имуществени вреди на третото
лице Р.Й. Г., изразяващи се в повреди на собственото й МПС - лек автомобил
,,Рено Меган” с рег. № *******.
От съставения констативен
протокол за ПТП № 1492661 от 05.10.2014г. и от писмо рег. № 967000-1667 от 13.02.2020 г. на ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ се установи, че към момента на
причиняване на процесното ПТП И. П. С. е управлявал лек автомобил ,,Фолксваген
Голф" с рег. № ******** без свидетелство за управление на МПС.
Управлението на МПС от И. П. С. без
да притежава свидетелство за управление на такова е виновно, тъй като е
съзнавал, че с това си деяние нарушава нормата на чл.150 от ЗДП, задължаваща
лицата, които управляват пътни превозни средства, които участват в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат правоспособни водачи, като
неизбежно е протекъл и оценъчния процес на формиране на представи за
противоправния характер на това му поведение.
По настоящото дело не са
представени никакви доказателства, които да опровергаят констатациите на
компетентните контролни органи, отразени в протокола за ПТП и писмото от 13.02.2020 г.
С оглед изложеното, съдът приема,
че е възникнало регресното право в полза на ищцовото застрахователно дружество,
тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав,
което обуславя извод за доказаност на иска по чл. 274, ал.2 от КЗ по основание.
По отношение на размера.
От чл. 273, ал. 2 КЗ се извежда принципа за реална
обезвреда на вредите на застрахованото имущество, претърпени от настъпило
застрахователно събитие. Повреждането на движимата вещ - автомобил, в резултат
на настъпилото ПТП, я прави частично или изцяло негодна за употребата й по
предназначение и обективно намалява пазарната й стойност. В приложението на
този принцип, съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит от
застраховка "Гражданска отговорност" риск, дължимото обезщетение следва
да бъде изчислявано по средната пазарната стойност на ремонта, включващ
материали и труд, необходими за възстановяване на вещта в състоянието, в което
се е намирала при увреждането. Стойността на причинените вреди, съгласно калкулация
по щета № 43080611401011 от 13.10.2014г., е в размер на 3593, 27 лв., която
сума надхвърля действителната стойност на автомобила от 2 939, 00 лв., поради
което щетата е ликвидирана като тотална, като от действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП са приспаднати 25 % запазени части. Обемът на
регресното право се обуславя от обема на заплатеното обезщетение в рамките на
пазарната стойност на вредите. Установи се, че ищеца-застраховател е заплатил
на увреденото лице Р. Й. Г. сумата 2204, 25 лева, която е и размера на
дължимото от виновния водач обезщетение за причинените от него вреди. Не се
твърди и не се установи по делото сумата да е заплатена на застрахователя от
причинителя на вредата И.П. С..
Установи се по делото, че И. П. С.
е починал на 22.11.2018г. и е оставил наследници по закон три деца -
ответниците М.И.С., К.И.С. и А.И.С.. Със смъртта на наследодателя се открива и
неговото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. С откриване на наследството на И. П. С., което е станало на
22.11.2018г., лицата, които имат право да наследяват - неговите деца
(ответниците по делото), се призовават към наследяване. Съгласно чл. 48 от ЗН
придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и
има обратно действие - от датата на откриване на наследството. По делото не се
спори, а и се доказа от приложеното писмо от 09.01.2020 г. от служба „Архив”
при Районен съд – Враца, че ответниците М.И.С., К.И.С. и А.И.С. не са се
отказали от наследството, останало след смъртта на техния баща И. П. С. и не са
приели наследството по опис по реда на чл.61 от ЗН. Поради това намира
приложение законовата презумпция на чл.48 от ЗН, по силата на която законните
наследници отговарят за задълженията, с които е обременено наследството (чл.60 ЗН) от откриването на
наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответниците бе да
докажат изпълнението на задълженията на техния наследодател или да докажат
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство или
приемането на наследството по опис и пр., което те не сториха /в този смисъл Решение
№ 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявеният иск с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.) във връзка с
чл. 45 ЗЗД е доказан за претендираната сума от общо 2219, 25 лв., от които
2204, 25 лв. изплатено по застраховка "Гражданска отговорност"
обезщетение за вреди за застрахователно събитие, настъпило на 05.10.2014г. и
ликвидационни разноски от 15, 00 лв. и следва да се уважи изцяло като
основателен.
Присъждането на законната лихва
върху главницата за периода от предявяване на иска - 05.11.2019г. до
окончателно изплащане на сумата, е последица от уважаването на главния иск,
поискано е от ищеца с исковата молба, поради което следва да се присъди.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да понесат отговорността за
разноски на ищеца, съгласно представения списък, както следва: 92, 32 лв.,
представляващи заплатена от ищеца държавна такса, 16, 02 лева държавна такса за
3бр. удостоверения и 385, 35 лева адвокатско възнаграждение или общо сумата
493, 69 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** и К.И.С., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К.К.И., ЕГН **********,***, и А.И.С., ЕГН ********** с адрес *** - Преходно жилище,
със съгласието на неговата майка К.К.И., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на И.П. С.,***, починал на 22.11.2018г., ДА ЗАПЛАТЯТ на ,,Д3И - Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. "Витоша" № 89Б, представлявано от Коста Чолаков - главен изп. директгор
и Борис Паличев - изп. директор, чрез пълномощника им адвокат Н.Б. ***9, 25 лв., от които 2204, 25 лв. изплатено по застраховка
"Гражданска отговорност" обезщетение по щета № 43080611401011 за
вреди за застрахователно събитие, настъпило на 05.10.2014г., и ликвидационни разноски от 15, 00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от предявяване на иска - 05.11.2019г., до окончателно
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 493, 69 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: