Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 754 Година 03.06.2019 Град Стара З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети
април Година 2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6221 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ.
Ищцата Т.Т.Г.
твърди
в исковата си молба, че на
11.06.2018 г., около 10:30 ч., на път от с. Х. за гр. П., движейки се в дясна
лента по А., в района на 142-ри километър, при управление на собствения й л.а.
„- -", с рег. № -, претърпяла верижно ПТП по вина на следния л.а. „- -",
с рег. № -, който бил управляван от М.М.Й.. Последният се движел с несъобразена
с пътните условия скорост, което не му позволило да установи необходимия
контрол над управляваното от него МПС и това довело до удар в задната част на
намиращият се зад нея лек автомобил. Вследствие на удара, последният отскочил и
ударил шофираният от нея автомобил в неговата задна част. Това обстоятелство
довело до нов удар, също в задната част, на намиращото се и пред нея МПС. По
този начин настъпило верижно ПТП с материални щети с участието на четири леки
автомобила. Водачите им преустановили движението си, спрели в аварийната лента,
обезопасили района на ПТП и информирали органите на МВР за случилото се по
телефона. Те от своя страна се отзовали своевременно на сигнала и издали
протокол за ПТП с дата 11.06.2018 г. и № 1670785. От същия било видно, че
виновен за настъпването на посоченото застрахователно събитие бил именно
водачът на автомобила с с рег. № - - М.М.Й.. С въпросния официален писмен
документ се доказвали по несъмнен начин описаните в исковата молба факти и
обстоятелства. В него били посочени и видимите материални щети по собствения й
автомобил, вследствие на процесното застрахователно събитие. Тъй като виновният
водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност" с полица
№ ВС/02/118001344467 с ответното застрахователно дружество, още на същия ден от
настъпването на застрахователното събитие 11.06.2018 г., позвънила до офис на
ответника, за да уведоми негов представител за същото. Бил направен оглед на
собствения й лек автомобил за установяване на настъпилите вреди, вследствие на
инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. Представители на ответника
- вещи лица, изготвили два броя описи на 12.06.2018 г. и на 14.06.2018 г. С
това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й
автомобил, както и тяхната степен на повреда. Щетата й била заведена под номер
**********/12.06.2018 г. и била уведомена, че в законоустановения срок щяло да
й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно
обезщетение. Вместо това на 03.07.2018 г. получила отказ от ответника с рег. №
ОК – 431347/03.07.2018 г., в който била уведомена, че нямало да получи никакво
плащане, тъй като документите, които била представила, не били достатъчни за
окончателно решение от негова страна. Отказът бил изключително лаконичен и не
съдържал данни за конкретни документи, които, в качеството й на пострадало
лице, следвало да му предостави. Липсвали и мотиви. Същият бил
незаконосъобразен, тъй като бил нарушен чл. 496, ал. 3, т. 2 КЗ. Предоставените
му от нея документи за застрахователното събитие били напълно достатъчни.
Затова и на 21.11.2018 г. подала жалба срещу това му решение по реда на чл.
108, ал. 6 КЗ, която за съжаление той не счел за основателна и оставил без
разглеждане. Видно било от изготвените от негови представители (вещи лица) два
броя описи на щети, срещу които не възразявала, че настъпилите имуществени
вреди по собствения й лек автомобил, били подробно описаните в исковата й молба.
Отказът му бил неправомерен и следвало да се отмени, което се подкрепяло и от чл.
408 КЗ, в която насока сочи подробни доводи в исковата молба. В тази връзка
било и посоченото в същата решение на ВКС. С предявяването на застрахователното
обезщетение осъществила всички искани от застрахователя действия и подпомогнала
установяването на обективната истина, предоставяйки му екземпляр на официалния
документ, доказващ фактите и обстоятелства, свързани с настъпилото
застрахователно събитие (протокол за ПТП от 11.06.2018 г. с № 1670785) и достъп
до собствения й автомобил на негови представители, за оглед и оценка на
материалните щети. При определяне размера на дължимото й се обезщетение,
застрахователят следвало да съобрази чл. 386, ал. 2 КЗ. Размерът на вредата
следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането или 990
лева. След допуснатото по искане на пълномощника на ищцата намаление в размера
на предявения иск, искането по същество е да се осъди ответника да й заплати
сумата от 969 лева за неплатено й застрахователно обезщетение по договора за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
причинените й от застрахования при посоченото ПТП имуществени горепосочени
вреди и законна лихва върху това обезщетение от подаване на исковата й молба в
съда до изплащането му, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. оспорва предявения иск, който моли съда да
отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок
отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
От
представения от ищцата и неоспорен от ответника протокол за ПТП с №
1670785/11.06.2018 г., преценен съвкупно с показанията на свидетеля Г. (съжител
на ищцата и очевидец на процесното ПТП), които съдът кредитира,
тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, и заключението на назначената по делото съдебно –
автотехническа експертиза (ЗСАТЕ),
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните, се установява
несъмнено, че около 9.30 часа на 11.06.2018 г. ищцата управлявала по А., посока
П., собствения си л.а. „- -“ с рег. № - (л.
12, 46 и 116-117). При нея в същия автомобил се возел и свидетелят Г. (св.
Г.). В
района на Община Р., на - километър, поради ремонт, движението е било
двупосочно в платното за посока Б. (л. 46). Поради
това в този пътен участък скоростта на движение на МПС е била ограничена с
пътен знак на 70 км/час (св. Г.).
Поради настъпило в същия участък ПТП, движещите се преди ищцата автомобили са
намалили скоростта и спрели (св. Г.).
Това е сторила и ищцата, която спряла управляваният от нея лек автомобил на около
2 м дистанция от движещият се пред нея друг лек автомобил (св.
Г.).
Същото сторил и движещият след нея джип, който също спрял на дистанция около 3
метра след нея (св. Г.). Поради несъобразена с тези пътни условия скорост на
движение, движещият след него л.а. „- -“ с рег. № -, управляван от неговия
собственик М.М.Й., неуспял да намали скоростта и спре, и ударил в задната част
спрелият след ищцата джип, който от удара отскочил напред и ударил в задната
част спрелият преди него автомобил на ищцата, който от удара също отскочил напред
и ударил също в задната му част спрелият преди нея друг лек автомобил (л.
12, 46 и 117).
Вярно
е, че протокола за това верижно ПТП не носи подпис на причинилият го М.М.Й. (л.
12). Поради
това и застраховалият гражданската му отговорност при управлението на
горепосоченото му МПС ответник, оспорва с отговора си удостоверения в този
протокол механизъм на това ПТП и дори участието на застрахования М.М.Й. в него. Но също така е вярно,
че този протокол е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила, която ответникът не е оспорил и оборил по
реда на чл. 193 и сл. ГПК (чл. 179, ал. 1 ГПК).
Не само защото е съставен от посоченото в него длъжностно лице на Службите за
контрол на МВР (младши автоконтрольор от Сектор ПП при ОД на МВР П.),
в кръга на службата му по чл. 125, т. 2 ЗДвП (след
посещение на мястото на ПТП), по предвидените в чл. 125а,
ал. 1 и 2 ЗДвП, във вр. с чл. 4 Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и ГФ (Обн. ДВ, бр. 8/2009 г.) –
форма и ред. Поради това е без правно значение, че не носи и подпис на посоченият
в него причинител на това ПТП – М.М.Й.. Не само защото не от последния законът
изисква да издава/подписва такъв протокол, а от длъжностно лице от Службите за
контрол на МВР, което в случая е подписало като издател този протокол и чийто
подпис под него, който ответникът не е оспорил, удостоверява всички констатации
в него (чл.
125а, ал. 1 ГПК). Но и защото, задължението да окаже и такова съдействие
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, като подпише и този протокол за
същото ПТП, е на неподписалият го участник в него М.М.Й., и то независимо дали
е бил съгласен или не с констатациите в него, че именно той е причинил същото
ПТП (аргумент
от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ и „б“ ЗДвП, в този смисъл и Опр. 136-2008-II
т.о.).
А след като е така и този участник в това ПТП, не е изпълнил законовото си
задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП и не е подписал този съставен
за същото ПТП протокол, застраховалият гражданската му отговорност ответник, не
може да възразява сега по делото, че същият протокол не доказвал този
застрахован при него причинител на това ПТП, да е участвал в него и неговия
механизъм (аргумент
от чл. 432, ал. 2 КЗ). От друга страна, този негов причинител и механизъм на
причиняването му, удостоверени в този протокол, се потвърждават и от съвкупната
преценка на възприетото от съда ЗСАТЕ и показанията на свидетеля Г., който е
очевидец на същото, видно от показанията му. Поради това съдът намери, че този
протокол е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща съда материална
доказателствена сила, която ответникът не е оспорил и оборил по реда на чл. 193
и сл. ГПК, доказва несъмнено по делото описания в него горепосочен механизъм на
процесното ПТП и участниците в него, включително и причинилият го участник в същото
М.М.Й., въпреки, че последният не е подписал този протокол, а възраженията и
доводите за противното на ответника са неоснователни (чл.
179, ал. 1 ГПК).
Такава
е и трайната практика на ВКС по този въпрос, която винаги е приемала, че
съставеният от органите на КАТ, след посещение на място, протокол за ПТП, е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с предвидената в чл. 179, ал.
1 ГПК материална доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му по чл. 125 ЗДвП, по предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП и
чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ
бр. 8/2009) –
форми и ред. Поради това съставлява изцяло официален свидетелстващ документ,
който доказва и описания в него механизъм на ПТП, и участниците в него (Р
73-2012-I
т.о. и Р 24-2011-Iт.о.).
От
т. 13-14 на ЗСАТЕ е видно още, че от техническа гледна точка, в действията на
ищцата, в качеството й на водач на МПС при това ПТП, при конкретната пътна
обстановка, няма пропуски и нарушения, включително и неспазване на дистанция,
като същата не е имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП
(л.
49-50).
На
12.06.2018 г., като претърпяла имуществени вреди от същото ПТП, тя подала по
ответника уведомление за него и искане да й бъде изплатено от последния
обезщетение за причинените й при същото ПТП имуществени вреди, към което е
приложила, освен протокола за ПТП, и всички останали поискани й от ответника
документи, видно от удостоверяващите това подписи на негов служител върху връченото
й от него уведомление за изискването на същите документи (л.
72-77).
За причинените й при това ПТП имуществени вреди, служители на ответния
застраховател са съставили на 12.06.2018 г. и на 14.06.2018 г. и представените
два описа по щета (л. 78-79).
От
последните и т. 7 на ЗСАТЕ е видно още, че в пряка причинна връзка от
процесното ПТП, собственият на ищцата горепосочен автомобил е получил посочените
в исковата й молба увреждания в предната и задна негова част, посочени и в
приложение № 1 на ЗСАТЕ (л. 47-49).
Действителната пазарна стойност на същите вреди към момента на причиняването им
при процесното ПТП е 969 лева (л. 49).
С представеното
писмо от 03.07.2018 г., ответникът е отказал да заплати на
ищцата обезщетение за тези вреди, тъй като не били пълни представените от нея
документи (л.
16). От
представения с преписката по щета отговор на неговите законни представители на
писмото на КФН е видно още, че този му отказ е бил продиктуван от липсата на
подпис под протокола за ПТП на застрахования при него М.Й., което според
ответника поставяло под обосновано съмнение участието на този застрахован в
това ПТП и настъпването на твърдените от ищцата вреди при същото по начина,
отразен в протокола (л. 62).
Страните
не спорят, а се установява и от представената от ответника застрахователна
полица, че причинилият процесното верижно ПТП М.М.Й., е имал валидно сключена с
ответника, със същата полица, задължителна застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, за управляваното от него при това ПТП горепосочено МПС, с
което е причинил на ищцата посочените имуществени вреди (л. 70-71). Според чл. 477,
ал. 1 и 2 КЗ, обект на тази застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите (в
случая на М.М.Й., като водач на причинилият процесното ПТП л.а., за който е
налице валидно сключен с посочената полица застрахователен договор за такава
застраховка),
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите
отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Срокът на действие на
тази застраховка е от 04.05.2018 г. до 03.05.2019 г. и в рамките му е настъпило
на 11.06.2018 г. процесното ПТП (л. 71).
Причинените в случая от М.М.Й. при същото горепосочени имуществени вреди на
ищцата, са свързани с управлявания от него при това ПТП горепосочен л.а., с
който са причинени те в срока на действие на тази застраховка. Следователно. Гражданската
му отговорност по чл. 45 ЗЗД за обезвредата им спрямо ищцата, е била покрита от
същата застраховка, респективно от ответника, който е застраховател по нея (чл.
493, ал. 1, т. 2 и 5 КЗ).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният пряк иск
по чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, за обезвреда на претърпените от ищцата
имуществени вреди, е основателен. Според нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая застрахованият М.М.Й. е нарушил именно тази законова
разпоредба, като несъобразявайки скоростта на управлявания от него горепосочен
автомобил с пътните горепосочени условия, е причинил процесното ПТП. Или казано
иначе, в пряка причинна връзка от това противоправно и виновно съгласно
необорената от ответника по делото презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД негово деяние,
е настъпило това верижно ПТП по смисъла на §1, т. 47 от ДР на ППЗДвП. При
последното ищцата е претърпяла горепосочените имуществени вреди, изразяващи се
в увредените при същото части на собствения й горепосочен л.а., посочени в
Приложение № 1 на ЗСАТЕ. Действителната им стойност към момента на
причиняването им при това ПТП е 969 лева според т. 8 от същото ЗСАТЕ. За обезвредата
им, застрахованият М.Й., като техен виновен причинител/деликвент, носи
гражданска отговорност да й заплати обезщетение, за да ги поправи (чл.
45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази му отговорност е
била покрита от ответника, като застраховател по сключения с него договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, действал
към датата на процесното ПТП (493, ал. 1, т. 2 и 5 КЗ).
При това положение увредената при същото ищца, има право да получи обезщетението
за причинените й при същото ПТП горепосочени имуществени вреди, пряко от ответника,
като застраховал тази отговорност на причинилият ги горепосочен застрахован (чл.
432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ). Ето защо съдът намери,
че предявеният от ищцата против ответника пряк иск по чл. 432, във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ, е доказан напълно по
основание и размер, а възраженията за противното на ответника в отговора са
неоснователни.
Според
чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество, обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда, като обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
приета с наредбата по чл. 504 КЗ. В съгласие именно с тази методика и вещото
лице е изчислило в случая, в т. 8 и Приложение 1 към ЗСАТЕ, причинените при
процесното ПТП имуществени вреди на ищцата, в размер на 969, в който размер и
тя претендира с иска си (след намаляване на размера
му) обезщетяването им от ответника (л.
48-49).
По делото
няма данни за намаляване на това обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
възраженията за противното на ответника са неоснователни. За да
е налице съпричиняване, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия/улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал/бездействал
виновно. Следователно. Релевантен за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен негов принос, без който
не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането му. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи, като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта
съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности/предположения.
Поради това във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или на
пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на несъмнено доказване от ответника,
който с позоваване на същото цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице (Р
54-2012-II
т.о. и Р 99-2013-II т.о.).
В
случая ответникът твърди в отговора си, че ищцата в изключителна степен била допринесла
за увреждането си при ПТП, защото в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, при управление на лекият й автомобил при същото ПТП, не била спазила
необходимата дистанция и се движела с несъобразена с пътните условия скорост (л. 25).
Тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено, тези обстоятелства, лежи по
делото върху ответника, защото на тях е основал това си възражение (чл.
154, ал. 1 ГПК и Р 54-2012-II т.о. ВКС). В
делото обаче липсват доказателства, от които да се установява несъмнено, при
управление на лекият й автомобил при процесното ПТП, ищцата да не е спазила
необходимата дистанция и да се е движела с несъобразена с пътните условия
скорост. Нещо повече. От т. 13-14 на ЗСАТЕ е видно тъкмо обратното, че от
техническа гледна точка, в действията й, в качеството й на водач на МПС при
това ПТП, при конкретната пътна обстановка, няма пропуски и нарушения,
включително и неспазване на дистанция, като същата не е имала възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП (л. 49-50). Поради това съдът намери
за недоказано и възражението на ответника, да е налице нейно съпричиняване на
увреждането й при това ПТП (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради
това, предявеният от нея пряк иск следва да се уважи изцяло, без дължимото й се
по него обезщетение за обезвреда от 969 лева да бъде намалявано на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поради основателността на този й иск, доказано се явява и
предявеното в обективно съединение с него акцесорно искане за присъждане на
законна лихва върху това обезщетение от подаване на исковата й молба в съда до
изплащането му. Според нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът/причинилият в случая вредите при ПТП горепосочен
застрахован, се смята в забава от деня на причиняването им на 11.06.2018 г. и
без покана. При това положение, доколкото прякото право на увредената ищца по
чл. 432 КЗ възниква едновременно с правото й на деликтно обезщетение от
деликвента/застрахования и е функционално обусловено от него, то застраховалият
гражданската му отговорност ответник, като пряко задължено лице, отговоря в
обема, в който отговоря и причинилият увреждането застрахован. А това означава,
че ответникът отговаря и за законната лихва върху дължимото се на ищцата
обезщетение от 969 лева за обезвреда на причинените й при процесното ПТП имуществени
вреди от застрахования, от датата на причиняването им на 11.06.2018 г.,
независимо дали последният е уведомил ответника за същото ПТП (така
и Р 238-2008-II
т.о.). Според
чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, заплаща обезщетение и
за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3 на чл. 429, ал. 2 КЗ. А според постоянната практика
на ВКС – тези лихви следва да бъдат начислени на застрахователя от деня на
увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение (така
Р 126-2009-II т.о., Р 72-2009-II т.о.,
Р 6-2010-II
т.о. и Р 95-2014-I т.о.). Поради това съдът
намери, че ответникът дължи на ищцата и законна лихва върху неплатеното й
обезщетение от 969 лева за обезвреда за причинените й при процесното ПТП
имуществени вреди, от деня на забавата си да го плати на 11.06.2018 г. до изплащането
му. В случая обаче ищцата иска присъждане на законна лихва върху това
обезщетение от по-късната дата на подаване на исковата й молба в съда на 07.12.2018
г., от която дата поради това, това й искане следва да се уважи, с оглед
диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
При този изход на делото, само ищцата има право да й се
присъдят сторените от нея разноски по същото, които са в общ размер от 800 лева
(50
лева внесена за производството д.т., 150 лева
внесено възнаграждение за вещото лице и 600 лева платено адвокатско възнаграждение). В
тази насока обаче, съдът намери за основателно възражението на пълномощника на
ответника в хода на делото по същество, за прекомерност на платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение, тъй като настоящото дело не разкрива никаква
фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела от същия вид, при
което платеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 600 лева, се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което следва да й се присъди по-нисък размер на сторените от нея
разноски в тази им част, съответен на минималното адвокатско възнаграждение от
300 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК). Поради това в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищците разноски по делото или
сумата от общо 500 лева (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да
заплати на Т.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 969 лева за обезщетение
по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ на причинени й виновно имуществени
вреди при пътно – транспортно произшествие в 09.30 часа на 11.06.2018 г. на -
км на А. от застраховалото гражданската си отговорност за същите трето лице М.М.Й.,
с ЕГН **********, с адрес *** З., по сключен със застрахователна полица № BG/02/118001344467/04.05.2018
г. договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, и законна лихва върху тази сума от 07.12.2018 г. до изплащането
й, както и сумата от 500 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: