№ 1101
гр. Перник, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500595 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 453 / 29.04.2022 г. по гр. д. № 5619 / 2021 г. П. районен съд, 6 състав е
прогласена по предявените искове от В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН
**********, чрез Адвокат Н. Р. Н. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
********* и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK ********* нищожността на
Арбитражно решение № 798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на
арб. Съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н С. В. М.), прогласена е нищожността
на Арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към
представения Договор за револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г.; прогласена е
нищожността на Договор за револвиращ заем №********** от 23.09.2010г., който се твърди
да е сключен между цедента „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и ищците В.
П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********, и на осн.чл.439 ГПК е прогласено, че
липсва право на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №
2013***0410828 от 2013 г. на ЧСИ Н. М. и липсва правото на вземане от 11 036,56 лева,
ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за сумата от 670, 73 лева юрисконсултско възнаграждение, 85 лева разноски и 50 лева
заплатена държавна такса за изп. лист, в полза на първоначалния взискател „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с
ЕИК *********, спрямо В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********, поради
настъпили факти след издаване на изпълнителното основание - постановяване на Заповед №
675 от 08.08.2013 г. на КЗП, разваляне на договора за револвиращ заем на основание чл. 68м
ЗЗП, КАКТО И евентуално - поради изтекла давност. Със същото решение ответниците
„Профи кредит България“ 1 ЕООД, с ЕИК: ********* и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“
ЕАД с ЕИK ********* са осъдени да заплатят салидарно на В. П. Д. и П. Д. П. разноски в
размер на 521.40 лева – държавна такса, депозит вещо лице 200 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх.№ 10151/20.05.2022г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, който го обжалва с оплаквания за недопустимост, неправилност
и въззивна жалба с вх.№ 10783/30.05.2022г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД
С Решение № 87 от 07.03.2023 г. по в.гр.д. № 535/2022 г. въззивният съд ОБЕЗСИЛВА
Решение № 453/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 05619 / 2021г. по описа на РС П. в
частта, с която е прогласена нищожността на Арбитражно решение №798 / 10.01.2013г., по
вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на арб. съд„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с
1
арбитър г-н С. В. М.) и нищожността на Арбитражното споразумение, обективирано в
клауза 13 от Общите условия, към представения Договор за револвиращ заем № **********
от 23.09.2010г. по предявените от В. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** и П.
Д. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Юрий Гагарин“, бл. 17, вх. Г, ап. 62, чрез адв. Н.
Н. искове против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрсе
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В и цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, с пр.осн.чл.47, ал.2 ЗМТА, като
недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като ИЗПРАЩА
същото на ВКС по компетентност.
Със същото решение въззивният съд ОБЕЗСИЛВА Решение № 453/29.04.2022г.,
постановено по гр.д. № 05619 / 2021г. по описа на РС П. в частта, с която е прогласена
нищожността на Договор за револвиращ заем №********** от 23.09.2010г., по предявените
от В. П. Д. с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК ********* и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като недопустимо на
осн.чл.299 ГПК., както и ОТМЕНЯВА Решение № 453/29.04.2022г., постановено по гр.д. №
05619 / 2021г. по описа на РС П. в частта, по предявените от В. П. Д. с ЕГН ********** и П.
Д. П. с ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, с която на осн.чл.439
ГПК е признато за установено, че липсва право на принудително изпълнение по
образуваното изпълнително дело № 2013***0410828 от 2013 г. по описа на ЧСИ Н. М. и
липсва правото на вземане за сумата от 11036,56 лева, ведно със законната лихва от
10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 670, 73 лева -
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 85,00 лева разноски и 50,00 лева заплатена
държавна такса за изп. лист, в полза на първоначалния взискател „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК ********* и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Юрий Гагарин“, бл. 17, вх. Г, ап. 62, и П. Д. П. с
ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул. „Юрий Гагарин“, бл. 17, вх. Г, ап. 62, чрез адв. Н. Н.
искове против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрсе на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В и цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, установителни искове с
пр.осн.чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 11 036,56 лева, ведно със
законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата
от 670, 73 лева - юрисконсултско възнаграждение, сумата от 85,00 лева разноски и 50,00 лева
заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист от
18.07.2013г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2013***0410828 по
описа на ЧСИ Н. М., като неоснователни. Със същото решение въззиваемите са осъдени да
заплатят сторените разноски от въззивниците в първата инстанция и във втората инстанция.
С определение № 956 от 17.04.2024 г. по т.д. № 1305/2023 г. ВКС НЕ ДОПУСКА касационно
обжалване на решение № 87/07.03.2023г. по в.гр.дело №20221700500535 на Окръжен съд –
Перник, в частите, в които е обезсилено решение №453/29.04.2022г. по гр. д. № 05619/2021г.
на Районен съд – П., за прогласяване по предявените искове от В. П. Д. и П. Д. П. срещу
„Профи кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД на нищожността
на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по в.а.д. № 798/2012г. на арб. съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ (с арбитър С. В. М.), и на нищожността на арбитражното споразумение,
обективирано в клауза 13 от общите условия, към договор за револвиращ заем №
********** от 23.09.2010г., като се прекратява производството по делото в тези части като
недопустимо. Със същото определение ВКС ДОПУСКА касационно обжалване на решение
№ 87/07.03.2023г. по в.гр.дело № 20221700500535 на Окръжен съд – Перник, в частите, в
които: 1/ е постановено изпращане на делото на ВКС за разглеждане в частта относно иска
за нищожност на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по в.а.д. № 798/2012г. на арб. съд
2
„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър С. В. М.), и в частта относно иска за нищожност на
арбитражно споразумение, обективирано в клауза 13 от общите условия, към договор за
револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г.; 2/ е обезсилено решение № 453/29.04.2022г.
по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд – П. в частта за прогласяване нищожността на
договор за револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г., сключен между цедента „Профи
Кредит България“ ЕООД, от една страна, и В. П. Д. и П. Д. П., от друга страна, като се
прекратява производството по делото в тази част като недопустимо; 3/ след частично отмяна
на решение № 453/29.04.2022г. по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд – П., са отхвърлени
предявените от В. П. Д. и П. Д. П. против цедента „Профи Кредит България“ ЕООД и
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД установителни искове с правно основание
чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 11 036,56 лева, ведно със законната
лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и на разноски.
С Решение № 271 от 17.09.2025 г. по т.д. № 1305/2023 г. ВКс ОТМЕНЯ решение №
87/07.03.2023г. по в.гр.д. № 20221700500535 на Окръжен съд –Перник, в частите, в които: 1/
е постановено изпращане на делото на ВКС за разглеждане в: а/ частта относно иска за
нищожност на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по в.а.д. № 798/2012г. на арб. съд
„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър С. В. М.), и б / в частта относно иска за нищожност
на арбитражно споразумение, обективирано в клауза 13 от общите условия, към договор за
револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г.; 2/ е обезсилено решение № 453/29.04.2022г.
по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд –П. в частта за прогласяване нищожността на
договор за револвиращ заем № ********** от 23.09.2010г., сключен между цедента „Профи
Кредит България“ ЕООД, от една страна, и В. П. Д. и П. Д. П., от друга страна, като се
прекратява производството по делото в тази част като недопустимо; 3/ след частично отмяна
на решение № 453/29.04.2022г. по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд – П., са отхвърлени
предявените от В. П. Д. и П. Д. П. против цедента „Профи Кредит България“ ЕООД и
цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД искове за установяване недължимост на
сумата от 11 036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното
плащане на вземането, както и в частта за разноските.
Със същото решение ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Перник в частта относно иска за прогласяване нищожността на договор за револвиращ заем
№ ********** от 23.09.2010г., сключен между цедента „Профи Кредит България“ ЕООД, от
една страна, и В. П. Д. и П. Д. П., от друга страна, както и в частта относно предявените от
В. П. Д. и П. Д. П. против цедента „Профи Кредит България“ ЕООД и цесионера „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД искове за установяване недължимост на сумата от 11 036,56
лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното плащане на вземането.
С посоченото решение са дадени задължителни указания на въззивния съд в смисъл, че при
новото разглеждане на делото решаващият състав следва да се произнесе не само по
наведените от потребителите – ищци, твърдения за неравноправност на клаузи от договора
за кредит и извежданата от това нищожност на договора, но по иска за несъществуване на
вземанията трябва служебно да извърши проверка за наличие на неравноправност и на
други клаузи от договора, които са относими към вземанията, предмет на предявения
отрицателен установителен иск, като предостави на страните възможност да вземат
становище и ангажират доказателства, вкл. да посочи на страните по обективен и
изчерпателен начин правните последици от премахването на неравноправната клауза и
уведоми потребителя за правото му да се противопостави на приложението на защитата по
Директивата. Същевременно, при произнасянето по иска по чл.26 ЗЗД, доколкото
нищожността на договора се извежда от неравноправност само на конкретни клаузи в него,
съдът следва да се произнесе в рамките на сезирането си т.е. само по наведените
обстоятелства в исковата молба. От друга страна, по иска за несъществуване на вземанията,
съдът при констатирана служебно неравноправност на други клаузи по договора трябва да
извърши преценка, при прилагане на обективен подход въз основа на разпоредбите на
националното право, дали договорът може да продължи да се изпълнява без друго
изменение, освен премахването на неравноправната клауза, т.е. дали неравноправността на
3
клаузата не води до неговата нищожност съобразно националното право. Съобразно
практиката на СЕС преценката, дали договорът може да продължи да се изпълнява без
съответната неравноправна клауза е обективен анализ, който националният съд следва да
извърши служебно с оглед разпоредбите на националното право и независимо от
обстоятелството, дали потребителят изразява волята си договорът да бъде запазен – решение
на СЕС от 12.10.2023г. по дело С645/22, т. 31, като положението на едната страна по
договора не може да се разглежда като определящ критерий, въз основа на който се решава
съдбата на договора; обявяването на договора за недействителен не може да се основава на
евентуално благоприятни за потребителя последици - решения на СЕС по дело С-19/20, т.56-
57; С-932/19, т.49. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно
течението за погасителна давност, доколкото разглеждане на този въпрос е предпоставено от
разрешаването на спора за съществуване на вземанията.
Предвид изложеното, при съблюдаване на задължителните указания на ВКС, съгласно чл.
294, ал. 1 ГПК при настоящото повторно разглеждане на делото следва съдът служебно да
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи, както във връзка с предявения иск
за прогласяване на нищожност на договора за револвиращ кредит, така и във връзка с иска за
несъществуване на вземанията, като въззивният съд следва служебно да извърши проверка
за наличие на неравноправност и на други клаузи от договора, които са относими към
вземанията, предмет на предявения отрицателен установителен иск, като предостави на
страните възможност да вземат становище и ангажират доказателства, вкл. да посочи на
страните по обективен и изчерпателен начин правните последици от премахването на
неравноправната клауза и уведоми потребителя за правото му да се противопостави на
приложението на защитата по Директивата. Така мотивиран, Окръжен съд Перник
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025 г. от 11.10 ч.,
за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивното производство съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи,
както във връзка с предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за револвиращ
кредит, така и във връзка с иска за несъществуване на вземанията, като въззивният съд
следва служебно да извърши проверка за наличие на неравноправност и на други клаузи от
договора, които са относими към вземанията, предмет на предявения отрицателен
установителен иск,
ПРЕДОСТАВЯ на страните възможност да вземат становище и ангажират доказателства до
първото по делото заседание в настоящата въззивна инстанция, във връзка с установяването
на неравноправни клаузи на договора за револвиращ кредит.
РАЗЯСНЯВА на страните правните последици от премахването на неравноправната клауза,
като уведомява потребителя за правото му да се противопостави на приложението на
защитата по Директивата 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС относно неравноправните клаузи на
потребителските договори-в следния смисъл: въз основа на разпоредбите на националното
право, съдът следва да прецени дали договорът може да продължи да се изпълнява без друго
изменение, освен премахването на неравноправната клауза, т.е. дали неравноправността на
клаузата не води до неговата нищожност съобразно националното право. В случай на
прогласяване на нищожност на договора за револвиращ кредит съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 23 ЗПК и да присъди единствено чистата стойност на кредита,
съставляваща главницата. Обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно
да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за
потребителя. Ето защо установяването по съдебен ред на неравноправността на такава
клауза поначало трябва да води до връщането на потребителя в правното и фактическо
положение, в което той би се намирал при липсата на тази клауза. Задължението на
4
националния съд да изключи действието на неравноправната договорна клауза, която налага
плащането на суми, оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен
ефект по отношение на тези суми.
РАЗЯСНЯВА на страните, че съобразно практиката на СЕС преценката, дали договорът
може да продължи да се изпълнява без съответната неравноправна клауза е обективен
анализ, който националният съд следва да извърши служебно с оглед разпоредбите на
националното право и независимо от обстоятелството, дали потребителят изразява волята си
договорът да бъде запазен – решение на СЕС от 12.10.2023г. по дело С645/22, т. 31, като
положението на едната страна по договора не може да се разглежда като определящ
критерий, въз основа на който се решава съдбата на договора; обявяването на договора за
недействителен не може да се основава на евентуално благоприятни за потребителя
последици - решения на СЕС по дело С-19/20, т.56-57; С-932/19, т.49.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при новото разглеждане на делото съдът следва да се
произнесе и относно течението за погасителна давност, доколкото разглеждане на този
въпрос е предпоставено от разрешаването на спора за съществуване на вземанията.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5