Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осми
юни през две хиляди
двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева,
като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 119 по описа на КАС за 2021 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр.
с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Делото
е образувано по жалба от Б.М.К. от
***,
против Заповед № З-449/15.03.2021 г. издадена
от главен директор на ГД „Охрана“,
с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие
с материалния закон, и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди, че не е извършил вмененото
му нарушение, както и че процесната заповед е необоснована. Сочи и нарушения на
чл.206, ал.2 от ЗМВР, поради липсата на мотиви, обосноваващи вида и размера на наложеното наказание, формата на вината, както
и цялостното му поведение по време на служба. В заповедта не били обсъдени и тежестта
на нарушението, както и настъпилите от него вредни последици. Намира също, че в
нарушение на чл.210, ал.1 ЗМВР, вмененото му нарушение не било конкретизирано. Иска
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, поддържа
подадената жалба. Излага и следните допълнителни съображения: 1. шест от твърдяните
в заповедта посещения били извън работното време на съответните служби в РС-Кърджали,
като последните служби са общодостъпни, в т.ч. и за служителите на ГД „Охрана“;
2. предвид твърдението за липса на нарушение, не била спазена и целта на закона.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Главен директор на ГД „Охрана“ към МП,
чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор,
намира жалбата за неоснователна. Твърди,
че издадената заповед е законосъобразна, като
при
издаването й са спазени изискванията на материалния
закон, както и на административнопроизводствените правила. Счита, че наложеното дисциплинарно нарушение е безспорно установено.
Спазена била и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
а наложеното наказание съответствало на извършеното нарушение.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя сочи,
че наказващият орган е бил запознат с цялостното поведение на служителя,
вкл. и с наложеното му през 2018 г. дисциплинарно наказание. Счита, че в случая не е необходимо да се доказват последиците от нарушението,
тъй като последните били отразени в обобщената справка.
Намира за установено по несъмнен начин,
че с извършеното от жалбоподателя деяние са създадени предпоставки
за прекъсване на работния процес на съдебните служители, тъй като служителят е влизал в съответните помещения, без това да е било необходимо. Твърди, че е налице и виновно поведение на служителя,
тъй като последният е бил запознат с всички заповеди, в т.ч. и тази,
за нарушение на която бил наказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства,
приема за установено следното:
Със Заповед № З-344/31.10.2019 г., основана на чл.15, ал.2 от Правилника за устройството и дейността
на ГД „Охрана“, т.43 от длъжностна
характеристика рег.№***/*** г.,
и сигнал с изх.№***/***г., подаден от председателя на РС-Кърджали, началникът на ОЗ „Охрана“ – Кърджали
наредил служителите на ОЗ „Охрана – Кърджали“, да преустановят
влизането в помещенията на РС-Кърджали, освен при служебна необходимост. Горната заповед е доведена до знанието на адресатите, в т.ч. и до знанието
на *** К.
С докладна записка рег.№85/07.01.2021
г., началникът на сектор „ОССМ“ в ГД „Охрана“,
уведомил главния директор на ГД „Охрана“-София, за постъпил
в дирекцията нов сигнал вх.№***/*** г. от председателя на РС-Кърджали, свързан с посещения на К., на 16.12.2020 г., в работните
помещения на съда, без служебна необходимост, както и за предприетите в тази връзка действия за изясняване на
случая. В ДЗ е отразено, че на служителя не са възлагани
други служебни задачи, освен посочените в Правилата за изпълнение
на служебните задължения от персонала за физическа защита на Пост №*. Посочено е, че действията на служителя не са еднократни, и са в нарушение на заповедта на началника на ОЗ „Охрана-Кърджали“ за забрана за влизане в служебните помещения на съда.
Изразено е становище за укоримо и неправомерно поведение,
създаващо негативно впечатление у ръководител на съдебна институция
за служителите на ГД „Охрана“, като е направено предложение
за налагане на дисциплинарно наказание.
Във връзка с изложените
в горната ДЗ данни за нарушение на служебната дисциплина, със заповед №З-97/11.01.2021
г.
на главен директор на ГД „Охрана“, на основание чл.205, ал.1
ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство
срещу *** Б.К., за това, че на 16.12.2020 г., без служебен повод, влязъл в стаята на „Гражданско деловодство“ в РС - Кърджали, като е прекъснал трудовия процес на
съдебните деловодители в нарушение на Заповед № З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана – Кърджали“.
Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващ орган. На 26.01.2021
г. жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на заповедта, видно
от отбелязаното в същата,
в т.ч. и с възможността да участва в дисциплинарното производство.
По
повод отправени на
26.01.2021 г. и 29.01.2021 г. покани за писмени обяснения, К. е депозирал такива с вх.№525/03.02.2021
г., в които посочил, че влизанията му в гражданското деловодство са били по служебен повод.
На 12.02.2021 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил
обощена справка с рег.
№731,
в която е посочено, че със Заповед № З-344/31.10.2019 г. на началника
на ОЗ „Охрана–Кърджали“ и т.10 от раздел III
на Правилата за
изпълнение на служебните задължения от персонала за физическа защита на Пост №*,
е наредено да се преустанови влизането в помещенията на РС-Кърджали, освен при служебна
необходимост. Прието е, че съгласно месечния наряд, на 16.12.2020 г., за времето от 8:00 ч. до 17:00 ч.,
*** Б.К. е бил
постови на Пост №* в Съдебната палата в гр.Кърджали. Предвид данните от записите на видеокамери
№** и №**, в периода
08:00 ч.- 09:15 ч., са установени три влизания на служителя в
стаята на гражданското деловодство. Първото от тях било
в периода 08:26 ч. –
08:27 ч., като
от началото на работния ден в 8:00 ч. до 8:46 ч., не са констатирани
външни лица в сградата, които да изчакват ред, за да бъдат обслужени
от служителите в гражданското деловодство. Респ., не е имало нужда постовият да следи
за спазването на противоепидемичните мерки, каквито твърдения
се съдържат в писмените обяснения на служителя. Не се установили и служебни задачи, изпълнението
на които да изисква влизане в горното помещение. По отношение на второто посещение, предвид писмените обяснения на А. А.-***
в гражданско деловодство при РС-Кърджали,
както и поради липсата на звукозапис към видеоматериала,
е прието, че не може да се установи категорично
ситуацията, наложила влизането на служителя в помещението.
За третото влизане в гражданското деловодство, не била установена причина, произтичаща от служебните
задължения на К..
Освен горното е констатирано също,
че на 16.12.2020 г. за времето от 08:00 до 09:00 часа, *** К. е влязъл
пет пъти в помещението „Бюро по съдимост“ към РС-Кърджали,
както следва: в 08:32 ч., 08:40 ч., 08:42 ч.,
08:48 ч. и 08:57 ч. Посочено е, че последното
помещение е с обособено гише към коридора, на което гражданите
биват обслужвани, поради което служителите на ОЗО-Кърджали могат да осъществяват вменените им задължения, без да влизат в стаята.
В справката са посочени и действия на служителя,
изразяващи се в неизпълнение на задълженията по т.2 от раздел III на Правилата за
изпълнение на служебните задължения от персонала за физическа защита на Пост №*; ненадлежно поставена маска на лицето, както и небрежен външен вид.
Жалбоподателят и подпомагащият го служител са били запознати
с обобщената справка на 12.02.2021 г., като на К. била разяснена и възможността за даване
на допълнителни обяснения и възражения в срок до 14:00 ч.
на 15.02.2021 г. По повод искане на К., му е предоставена и възможност
за преглед на приобщените към преписката видеозаписи, съгласно
съставен протокол рег.№311/15.02.2021 г., както и копие от исканите от служителя материали,
видно от писмо рег.№756/15.02.2021
г.
На 26.02.2021
г.,
на основание чл.206,
ал.1 от ЗМВР,
на жалбоподателя е връчена покана
за даване на писмени обяснения, за извършено нарушение на служебната дисциплина,
като са посочени относимите
разпоредби от ЗМВР и предвиденото наказание.
Във връзка с горната покана,
на
04.03.2021 г.,
в ОЗО-Кърджали е регистрирано и писмено обяснение
от жалбоподателя.
С
оспорената заповед, на основание чл.393,
ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР и чл.9, ал.3, т.15 и ал.5 от Правилника за устройството и дейността
на ГД „Охрана“ и въз основа на изготвена справка рег. №731/12.02.2021 г., на жалбоподателя Б.К. – ***, *** в ОЗ „Охрана – Кърджали“, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че на
16.12.2020 г., в сградата на РС-Кърджали, без служебна необходимост, в 08:26 ч.
и 09:05 ч. е посетил стаята на гражданското деловодство, и в 08:32
ч., 08:40 ч., 08:42 ч., 08:48 ч. и в 08:57 ч.
– стаята на бюро „Съдимост“, в нарушение
на т.1 от Заповед №З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана–Кърджали“.
Прието е, че горните
действия представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Оспорената заповед е редовно връчена на 19.03.2021 г., лично на наказаното
лице, като в същата е указано, че може да бъде оспорена пред министъра на правосъдието,
както и пред АС-Кърджали.
На
31.03.2021 г., в установения 14-дневен срок, К. е депозирал жалба до министъра на
правосъдието, чрез наказващия орган. На 07.04.2021 г., с резолюция на министъра
на правосъдието, жалбата е оставена без уважение, като жалбоподателят е бил уведомен
за резултата на 13.04.2021 г., а жалбата до АС Кърджали е депозирана на 20.04.2021
г.
При така установените факти, след
преценка на допустимостта на жалбата,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът
приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес
от оспорването.
Съгласно
чл.211 ЗМВР, в относимата редакция на текста,
по отношение на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание е предвидено единствено
оспорване пред съответния административен съд, като е премахнат контролът, осъществяван
от горестоящия административен орган. В случая, предвид указанията в оспорената
заповед, жалбоподателят е оспорил същата в 14 -дневния срок, пред горестоящия орган.
В тази връзка, по силата на чл. 88, ал. 2 от АПК, некомпетентния да се произнесе по спора административен орган е следвало да
препрати жалбата на компетентния административен съд, което последния не е сторил, поради което съдът намира,
че жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган
и в установената форма. Според разпоредбата на чл.393, ал.2 ЗСВ, по отношение на
личния състав на ГД „Охрана“, в която
заема длъжност и жалбоподателят, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма
– дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.204,
т.3 от ЗМВР, находящ се в част трета, глава осма от с.з., приложим по силата на
чл.393, ал.2 ЗСВ, дисциплинарни наказания се налагат със заповеди от ръководителите
на съответните структури - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, каквато е длъжността на К. Според чл.9, ал.2 и чл.9, ал.3, т.15 от Правилника
за устройството и дейността на ГД „Охрана“,
главният директор е ръководител на ГД „Охрана“,
и разполага с правомощията да награждава и наказва служителите в главната
дирекция и в териториалните й звена.
Спазено е изискването за писмена форма, като
актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които
би се отразила на неговата валидност
- има посочен издател, положен подпис и
ясно описан предмет.
При постановяване на обжалвания акт не са допуснати и нарушения
на административнопроизводствените правила.
Изложените в заповедта и в предхождащите я документи конкретни
факти, описващи
поведението на служителя,
представляват мотиви на административния акт. Нарушението
е установено след извършена проверка,
като резултатите са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия
орган. Заповедта
е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като
са посочени и конкретните действия на служителя – на 16.12.2020
г., в сградата
на РС-Кърджали, в 08:26 ч. и 09:05 ч. е посетил стаята на гражданското деловодство,
и в 08:32 ч., 08:40 ч., 08:42 ч., 08:48 ч. и в 08:57 ч. – стаята на бюро „Съдимост“,
без служебна необходимост. В тази връзка, неоснователни са възраженията за нарушение на чл.210,
ал.1 ЗМВР. В случая, в оспорената заповед е посочен извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени и доказателствата, въз основа на които е установено. Заповедта
препраща към изготвената обобщена справка,
която съдържа подробни факти относно извършеното деяние и по силата на ТР №
16/1975 на ОСГК на ВС, изложените в нея факти представляват мотиви към издадения
административен акт.
От обсъдените по-горе доказателства се
установява също, че са спазени изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР - на
служителя е предоставена възможност да даде обяснения, както
преди извършване на разпоредената проверка, така и след оформяне
на констатациите по нея. Неоснователни са и възраженията за нарушения на
разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР. В случая, дисциплинарната отговорност на служителя
е ангажирана за неизпълнение на заповед, издадена от прекия му ръководител - нарушение
по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, за това нарушение
е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“, като наложеното на служителя наказание
е в минималния размер, посочен в чл.200, ал.2 от ЗМВР. По отношение на тежестта
на извършеното нарушение и последиците от него следва да се отбележи и изложеното
в докладна записка рег.№85/07.01.2021 г. на началника на сектор „ОССМ“ в ГД „Охрана“,
която е част от административната преписка по издаването на процесната заповед.
Според последната ДЗ, действията на служителя не са еднократни,
като е изразено становище за укоримо и неправомерно поведение, създаващо негативно
впечатление у ръководител на съдебна институция за служителите на ГД „Охрана“.
По горните съображения,
необосновани се явяват и доводите в жалбата, за нарушения
на процедурата.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената
заповед съответства и на материалния закон,
като наложеното дисциплинарно наказание е съответно на констатираното нарушение.
Съгласно
чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, неизпълнението на заповед на пряк ръководител е дисциплинарно нарушение.
По
делото няма спор, че със Заповед № З-344/31.10.2019 г., началникът
на ОЗ „Охрана“ – Кърджали е наредил служителите на ОЗ „Охрана –Кърджали“ да преустановят
влизането в помещенията на РС-Кърджали, освен при служебна необходимост. Установено
е също, че жалбоподателят е бил запознат с горната заповед. Респ., спазването на
нареденото в заповедта, е част от служебните задължения на жалбоподателя, а неизпълнението
им представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което в чл.200, ал.1,
т.11 ЗМВР е предвидено наказание „порицание“.
Съдът
намира за установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, защото като служител на ОЗ „Охрана –Кърджали, на
16.12.2020 г., многократно е влизал в посочените помещения на РС-Кърджали, като
не е установено тези посещения да са били по служба. Последното се констатира и
от приложените по делото видеозаписи от камери №** и №**, както и от докладни записки
и обяснения, според които на служителя не са възлагани задачи, свързани с въпросните
посещения. Дори да се приеме, че за едно от посещенията в гражданското деловодство
е имало основателна причина, не се установиха такива за останалите 6 посещения за
времето от 8:26 ч. до 8:57 ч., на 16.12.2020 г.
Неоснователни
са и доводите в жалбата, че шест от твърдяните в заповедта посещения били извън
работното време на съответните служби в РС-Кърджали. Видно от приложените по делото
заповеди, работното време на службата „Гражданско деловодство“ и бюро „Съдимост“
е от 8:00 ч. до 17:00 ч., като във връзка с въведените противоепидемични мерки е
посочено различно време за работа с граждани.
При
така установеното следва, че служителят, въпреки че е бил запознат със съдържанието
на т.1 от Заповед №З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана–Кърджали“, виновно
не е изпълнил нареденото в същата, като за горното деяние чл.200, ал.2 ЗМВР предвижда
дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца до една година.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, като
постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което
подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съобразно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
На
основание чл. 211 от ЗМВР, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К. от ***, против
Заповед № З-449/15.03.2021
г.,
издадена от
главен директор на ГД „Охрана“.
ОСЪЖДА
Б.М.К. от
***,
с ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.