Решение по дело №119/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 120
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700119
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 22.06.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на осми юни през две  хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                       СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  119  по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Делото е образувано по жалба от Б.М.К. от ***, против Заповед № З-449/15.03.2021 г. издадена от главен директор на ГД „Охрана“, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.  

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че не е извършил  вмененото му нарушение, както и че процесната заповед е необоснована. Сочи и нарушения на чл.206, ал.2 от ЗМВР, поради липсата на мотиви, обосноваващи вида и размера на  наложеното наказание, формата на вината, както и цялостното му поведение по време на служба. В заповедта не били обсъдени и тежестта на нарушението, както и настъпилите от него вредни последици. Намира също, че в нарушение на чл.210, ал.1 ЗМВР, вмененото му нарушение не било конкретизирано. Иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, поддържа подадената жалба. Излага и следните допълнителни съображения: 1. шест от твърдяните в заповедта посещения били извън работното време на съответните служби в РС-Кърджали, като последните служби са общодостъпни, в т.ч. и за служителите на ГД „Охрана“; 2. предвид твърдението за липса на нарушение, не била спазена и целта на закона. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Главен директор на ГД „Охрана“ към МП, чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, като при издаването й са спазени изискванията на материалния закон, както и на административнопроизводствените правила. Счита, че наложеното  дисциплинарно нарушение е безспорно установено. Спазена била и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а наложеното наказание съответствало на извършеното нарушение. Във връзка с възраженията на жалбоподателя сочи, че наказващият орган е бил запознат с цялостното поведение на служителя, вкл. и с наложеното му през 2018 г.  дисциплинарно наказание. Счита, че в случая не е необходимо да се доказват последиците от нарушението, тъй като последните били отразени в обобщената справка. Намира за установено по несъмнен начин, че с извършеното от жалбоподателя деяние са създадени предпоставки за прекъсване на работния процес на съдебните служители, тъй като служителят е влизал в съответните помещения, без това да е било необходимо. Твърди, че е налице и виновно поведение на служителя, тъй като последният е бил запознат с всички заповеди, в т.ч. и тази, за нарушение на която бил наказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед  № З-344/31.10.2019 г., основана на чл.15, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“, т.43 от длъжностна характеристика рег.***/*** г., и сигнал с изх.***/***г., подаден от председателя на РС-Кърджали, началникът на ОЗ „Охрана“ – Кърджали наредил служителите на ОЗ „Охрана – Кърджали“, да преустановят влизането в помещенията на РС-Кърджали, освен при служебна необходимост. Горната заповед е доведена до знанието на адресатите, в т.ч. и до знанието на *** К.

С докладна записка рег.85/07.01.2021 г., началникът на сектор „ОССМ“ в ГД „Охрана“, уведомил главния директор на ГД „Охрана“-София, за постъпил в дирекцията нов сигнал вх.***/*** г. от председателя на РС-Кърджали, свързан с посещения на К., на 16.12.2020 г., в работните помещения на съда, без служебна необходимост, както и за предприетите в тази връзка действия за изясняване на случая. В ДЗ е отразено, че на служителя не са  възлагани други служебни задачи, освен посочените в Правилата за изпълнение на служебните задължения от персонала за физическа защита на Пост №*.  Посочено е, че действията на служителя не са еднократни, и са в нарушение на заповедта на началника на ОЗ „Охрана-Кърджали“ за забрана за влизане в служебните помещения на съда. Изразено е становище за укоримо и неправомерно поведение, създаващо негативно впечатление у ръководител на съдебна институция за служителите на ГД „Охрана“, като е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание.    

Във връзка с изложените в горната ДЗ данни за нарушение на служебната дисциплина, със заповед №З-97/11.01.2021 г. на главен директор на ГД „Охрана“,  на основание чл.205, ал.1 ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу *** Б.К., за това, че на 16.12.2020 г., без служебен повод, влязъл в стаята на „Гражданско деловодство“ в РС - Кърджали, като е прекъснал трудовия процес на съдебните деловодители в нарушение на Заповед № З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана – Кърджали“. Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващ орган. На 26.01.2021 г. жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на заповедта, видно от отбелязаното в същата, в т.ч. и с възможността да участва в дисциплинарното производство.  

По повод отправени на 26.01.2021 г. и 29.01.2021 г.  покани за писмени обяснения, К. е депозирал такива с вх.525/03.02.2021 г., в които посочил, че влизанията му в гражданското деловодство са били по служебен повод.  

На 12.02.2021 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обощена справка с рег. 731, в която е посочено, че със Заповед № З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана–Кърджали“ и т.10 от раздел III на Правилата за изпълнение на служебните задължения от персонала за физическа защита на Пост №*, е наредено да се преустанови влизането в помещенията на РС-Кърджали, освен при служебна необходимост. Прието е, че съгласно месечния наряд, на 16.12.2020 г., за времето от 8:00 ч. до 17:00 ч., *** Б.К. е бил постови на Пост №* в Съдебната палата в гр.Кърджали. Предвид данните от записите на видеокамери №** и №**, в периода 08:00 ч.- 09:15 ч., са установени три влизания на служителя в стаята на гражданското деловодство. Първото от тях било в периода 08:26 ч. 08:27 ч., като от началото на работния ден в 8:00 ч. до 8:46 ч., не са констатирани външни лица в сградата,  които да изчакват ред, за да бъдат обслужени от служителите в гражданското деловодство. Респ., не е имало нужда постовият да следи за спазването на противоепидемичните мерки, каквито твърдения се съдържат в писмените обяснения на служителя. Не се установили и служебни задачи, изпълнението на които да изисква влизане в горното помещение. По отношение на второто посещение, предвид писмените обяснения на А. А.-*** в гражданско деловодство при РС-Кърджали, както и поради липсата на звукозапис към видеоматериала, е прието, че не може да се установи категорично ситуацията, наложила влизането на служителя в помещението. За третото влизане в гражданското деловодство, не била установена причина, произтичаща от служебните задължения на К..

Освен горното е констатирано също, че на 16.12.2020 г. за времето от 08:00 до 09:00 часа, *** К. е влязъл пет пъти в помещението „Бюро по съдимост“ към РС-Кърджали, както следва: в 08:32 ч., 08:40 ч., 08:42 ч., 08:48 ч. и 08:57 ч. Посочено е, че последното помещение е с обособено гише към коридора, на което гражданите биват обслужвани, поради което служителите на ОЗО-Кърджали могат да осъществяват вменените им задължения, без да влизат в стаята.

В справката са посочени и действия на служителя, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по т.2 от раздел III на Правилата за изпълнение на служебните задължения от персонала за физическа защита на Пост №*;  ненадлежно поставена маска на лицето, както и небрежен външен вид.

Жалбоподателят и подпомагащият го служител са били запознати с обобщената справка на 12.02.2021 г., като на К. била разяснена и възможността за даване на допълнителни обяснения и възражения в срок до 14:00 ч. на 15.02.2021 г. По повод искане на К., му е предоставена и възможност за преглед на приобщените към преписката видеозаписи, съгласно съставен протокол рег.311/15.02.2021 г., както и копие от исканите от служителя материали, видно от писмо рег.756/15.02.2021 г.

На 26.02.2021 г., на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения, за извършено нарушение на служебната дисциплина, като са посочени относимите разпоредби от ЗМВР и предвиденото наказание.

Във връзка с горната покана, на 04.03.2021 г., в ОЗО-Кърджали е регистрирано и писмено обяснение от жалбоподателя.

С оспорената заповед, на основание чл.393, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР и чл.9, ал.3, т.15 и ал.5 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“ и въз основа на изготвена справка рег. №731/12.02.2021 г.,  на жалбоподателя Б.К. – ***, *** в ОЗ „Охрана Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че на 16.12.2020 г., в сградата на РС-Кърджали, без служебна необходимост, в 08:26 ч. и 09:05 ч. е посетил стаята на гражданското деловодство, и в 08:32 ч., 08:40 ч., 08:42 ч., 08:48 ч. и в 08:57 ч. – стаята на бюро „Съдимост“, в нарушение на т.1 от Заповед №З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана–Кърджали“. Прието е, че горните действия представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Оспорената заповед е редовно връчена на 19.03.2021 г., лично на наказаното лице, като в същата е указано, че може да бъде оспорена пред министъра на правосъдието, както и пред АС-Кърджали.

На 31.03.2021 г., в установения 14-дневен срок, К. е депозирал жалба до министъра на правосъдието, чрез наказващия орган. На 07.04.2021 г., с резолюция на министъра на правосъдието, жалбата е оставена без уважение, като жалбоподателят е бил уведомен за резултата на 13.04.2021 г., а жалбата до АС Кърджали е депозирана на 20.04.2021 г.

При така установените факти, след преценка на допустимостта на жалбата, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Съгласно чл.211 ЗМВР, в относимата редакция на текста, по отношение на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание е предвидено единствено оспорване пред съответния административен съд, като е премахнат контролът, осъществяван от горестоящия административен орган. В случая, предвид указанията в оспорената заповед, жалбоподателят е оспорил същата в 14 -дневния срок, пред горестоящия орган. В тази връзка, по силата на  чл. 88, ал. 2 от АПК, некомпетентния да се произнесе по спора административен орган е следвало да препрати жалбата на компетентния административен съд, което  последния не е сторил, поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма. Според разпоредбата на чл.393, ал.2 ЗСВ, по отношение на личния състав на ГД „Охрана“, в която заема длъжност и жалбоподателят, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, находящ се в част трета, глава осма от с.з., приложим по силата на чл.393, ал.2 ЗСВ, дисциплинарни наказания се налагат със заповеди от  ръководителите на съответните структури - за всички наказания по  чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е длъжността на К. Според чл.9, ал.2 и чл.9, ал.3, т.15 от Правилника за устройството и дейността на ГД „Охрана“, главният директор е ръководител на ГД „Охрана“,  и разполага с правомощията да награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й звена.

Спазено е изискването за писмена форма, като актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност - има посочен издател, положен подпис и ясно описан предмет.

При постановяване на обжалвания акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи конкретни факти, описващи поведението на служителя, представляват мотиви на административния акт. Нарушението е установено след извършена проверка, като резултатите са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган. Заповедта е издадена въз основа на данните от проведената проверка, като са посочени и конкретните действия на служителя на 16.12.2020 г., в сградата на РС-Кърджали, в 08:26 ч. и 09:05 ч. е посетил стаята на гражданското деловодство, и в 08:32 ч., 08:40 ч., 08:42 ч., 08:48 ч. и в 08:57 ч. – стаята на бюро „Съдимост“, без служебна необходимост. В тази връзка, неоснователни  са възраженията за нарушение на чл.210, ал.1 ЗМВР. В случая, в оспорената заповед е посочен извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които е установено. Заповедта препраща  към изготвената обобщена справка, която съдържа подробни факти относно извършеното деяние и по силата на ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС, изложените в нея факти представляват мотиви към издадения административен акт.

От обсъдените по-горе доказателства се установява също, че са спазени изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР - на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, както преди извършване на разпоредената проверка, така и след оформяне на констатациите по нея. Неоснователни са и възраженията за нарушения на разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР. В случая, дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за неизпълнение на заповед, издадена от прекия му ръководител - нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, за това нарушение е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“, като наложеното на служителя наказание е в минималния размер, посочен в чл.200, ал.2 от ЗМВР. По отношение на тежестта на извършеното нарушение и последиците от него следва да се отбележи и изложеното в докладна записка рег.85/07.01.2021 г. на началника на сектор „ОССМ“ в ГД „Охрана“, която е част от административната преписка по издаването на процесната заповед. Според последната ДЗ, действията на служителя не са еднократни, като е изразено становище за укоримо и неправомерно поведение, създаващо негативно впечатление у ръководител на съдебна институция за служителите на ГД „Охрана“. По горните съображения, необосновани се явяват и доводите в жалбата, за нарушения на процедурата.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед съответства и на материалния закон, като наложеното дисциплинарно наказание е съответно на констатираното нарушение.

Съгласно чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, неизпълнението на заповед на пряк ръководител е дисциплинарно нарушение.

По делото няма спор, че със Заповед  № З-344/31.10.2019 г., началникът на ОЗ „Охрана“ – Кърджали е наредил служителите на ОЗ „Охрана –Кърджали“ да преустановят влизането в помещенията на РС-Кърджали, освен при служебна необходимост. Установено е също, че жалбоподателят е бил запознат с горната заповед. Респ., спазването на нареденото в заповедта, е част от служебните задължения на жалбоподателя, а неизпълнението им представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на  чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което в чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР е предвидено наказание „порицание“.

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, защото като служител на ОЗ „Охрана –Кърджали, на 16.12.2020 г., многократно е влизал в посочените помещения на РС-Кърджали, като не е установено тези посещения да са били по служба. Последното се констатира и от приложените по делото видеозаписи от камери №** и №**, както и от докладни записки и обяснения, според които на служителя не са възлагани задачи, свързани с въпросните посещения. Дори да се приеме, че за едно от посещенията в гражданското деловодство е имало основателна причина, не се установиха такива за останалите 6 посещения за времето от 8:26 ч. до 8:57 ч., на 16.12.2020 г.

Неоснователни са и доводите в жалбата, че шест от твърдяните в заповедта посещения били извън работното време на съответните служби в РС-Кърджали. Видно от приложените по делото заповеди, работното време на службата „Гражданско деловодство“ и бюро „Съдимост“ е от 8:00 ч. до 17:00 ч., като във връзка с въведените противоепидемични мерки е посочено различно време за работа с граждани.

При така установеното следва, че служителят, въпреки че е бил запознат със съдържанието на т.1 от Заповед №З-344/31.10.2019 г. на началника на ОЗ „Охрана–Кърджали“, виновно не е изпълнил нареденото в същата, като за горното деяние чл.200, ал.2 ЗМВР предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 211 от ЗМВР, решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К. от ***, против Заповед № З-449/15.03.2021 г., издадена от главен директор на ГД „Охрана“.

ОСЪЖДА Б.М.К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

         Решението е окончателно. 

 

 

СЪДИЯ: