№ 224
гр. Разград, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.ова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 171 от 08.07.2022 постановено по гражданско дело №
20213310100477 по описа за 2021 година на Районен съд – Исперих, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1
във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, предявен от „СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1588, р-н
Панчарево, ул.“*****, представлявано от изпълнителен директор К. Т. Н., за
приемане за установено, че ответникът ЕТ „ФЕРИ–94 – И. Ф.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.*****,
представляван от собственика И. Ф. И., дължи на ищцовото дружество
сумата от общо 5 502.91 лева, от която:
- 4 326.87 (четири хиляди триста двадесет и шест лева и осемдесет и
седем стотинки) лева, с включен ДДС, представляваща главница на
незаплатена цена на доставени услуги по Фактури №№ ********** от
08.11.2017г., № ********** от 02.01.2018г. и № **********/02.01.2018г.,
- 1 176.04 (хиляда сто седемдесет и шест лева и четири стотинки)
лева – дължима лихва за забава, за периода от падежа на задължението за
плащане по всяка една от фактурите до 09.03.2021г. – датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК за същите вземания (по
Фактура № ********** от 08.11.2017г., с падеж на плащане 08.11.2017г. –
1
лихва в размер на 54.93 лева; по Фактура № ********** от 02.01.2018г., с
падеж на плащане 02.01.2018г. – лихва в размер на 1 035.82 лева и по
Фактура № **********/02.01.2018г., с падеж на плащане 02.01.2018г. –
лихва в размер на 85.29 лева),
както и законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по
чл.410 от ГПК за процесните вземания до окончателното им събиране, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, “СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ“
АД-гр.София, ЕИК *****, представлявано от изпълнителен директор К. Т.
Н., ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЕТ „ФЕРИ–94 – И. Ф.“-гр.Исперих,
обл.Разградска, ЕИК *****, представляван от собственика И. Ф. И., сумата
от 938.00 (деветстотин тридесет и осем) лева – направени от страната
разноски по производството.
Недоволен от това решение останало “СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ“ АД,
което го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Л. А. П. от САК. Намира
решението за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага
подробни съображения. Акцентира, че в представения от ответника Протокол
за изпитване № 974/13.11.2017г., не става ясно и не е доказано, че
изследваното гориво е взето именно от процесната машина. Същевременно в
представения от ищеца Протокол за изпитване № 7033/08.11.2017г. е
посочено, че изследваната проба е взета именно от процесната машина.
Гаранционната отговорност на ищеца следва да бъде ангажирана само и
единствено от дефекти в самата машина, но не и от повреди, причинени от
неправилна експлоатация на машината, която неправилна експлоатация
безспорно е и използването на некачествено гориво. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна не е
депозиран отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Л. А. П. от
САК депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие, поддържа въззивната жалба и претендира разноски.
Въззиваемата страна, при редовност в призоваването, се явява лично и
с пълномощника си адвокат П. М. П. от АК – Разград. Оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, причините за
настъпилата авария, съгласно заключението на съдебно автотехническата
експертиза, може да са няколко – както наличие на примес в горивото, така и
фабричен дефект. Сочи, че видно от представения от ищеца Протокол №
176/05.12.2017г. от Диагностичен дизелов център към „СУПЕР ДИЗЕЛ"
ЕООД /л.12 РС/, е че повредата може да се дължи и на лошо филтрирано
гориво. От това следвал извода, че евентуално причина за настъпилата
2
повреда може да бъде некачествено поставен или некачествено действащ
горивен филтър. Ответникът е зареждал гориво само от бензиностанция
предлагаща гориво отговарящо на Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.
79 ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл. ТЗ, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 294 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция е: На
какво се дължи процесната повреда, за да се прецени дали тя се покрива
от гаранцията, респективно извършеният ремонт следва ли да бъде
заплатен от ответника на ищеца. Според ищеца – повредата се дължи на
неправилна експлоатация вкл. използването на некачествено гориво, а според
ответника – повредата се дължи на фабричен дефект.
В представения от ищеца Протокол № 176/05.12.2017г. издадено от
диагностичен дизел център към "СУПЕР ДИЗЕЛ" ЕООД /л. 12 РС/, е че:
„При проверка инжекторите на стенд се установи, че един от тях не
впръсква гориво. След разглобяване и дефектация се забеляза, че
повърхностите на всички части са чисти, но разпръсквачът и клапанът за
високо налягане са блокирали, причина за което най-вероятно е
експлоатация на същите с неподходящо или лошо филтрирано дизелово
гориво. При проверка на ГНП на стенд се установи налягане и дебит на
гориво по ниски от необходимите. След замяна на дозиращия клапан с нов,
всички параметри са в необходимите граници“.
Видно от заключението на съдебно автотехническа експертиза
назначена от първата инстанция, е че „не може да се даде становище за
това дали повредата на дозиращия клапан е поради фабричен дефект,
или е възникнала в резултата на използвано некачествено гориво“ /л. 118-
125, 154-155 РС/.
3
Видно от представения от ищеца Протокол от изпитване №
7033/08.11.2017г. на Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти към "СЖС
БЪЛГАРИЯ" ЕООД /л. 144 РС/, е че представеното от ищеца дизелово гориво
относно показателя Вода по метод на Карл Фишер е над 1 000, при стойност
на показателя max 200. В т. 2 от този протокол е посочено, че „ Пробата е
предоставена без протокол за вземане на проба“.
Видно от представения от ответника Протокол от изпитване №
974/13.11.2017г. на Изпитвателна лаборатория за води, разтворители и
нефтопродукти към "ПЕТРОЛ-КОНТРОЛ" ЕООД /л. 35-36 РС/, е че
стойностите на показателите на представеното от ответника дизелово гориво
са в нормите. Съдържанието на вода е 136.2 +/-0.5 при стойност на
показателя max 200.
Тъй като ищецът е представил Протокол от изпитване №
7033/08.11.2017г. с молба с вх. № 1626 от 02.06.2022г. в 8.40 часа /л. 128 РС/,
а съдебното заседание на което е било изслушвано вещото лице по САТЕ е
било на същата дата от 10.00 ч. /т.е. Протокола е представен преди по-малко
от два часа преди заседанието и вещото лице не го е използвало при
изготвяне на заключението си/, то въззивната инстанция постанови вещото
лице да бъде изслушано отново. Призовката до същото обаче, се върна в
цялост с отбелязване от връчителя, че вещото лице се намира, в здравно
заведение в гр. София за неопределено време /л. 41 ОС/. Ето защо, въззивната
инстанция с Определение № 420 от 25.10.2022г. назначи САТЕ с друго вещо
лице, като указа на жалбоподателя-ищец да внесе депозит в размер на 300 лв.
в три дневен срок от получаване на съобщението, с изрично предупреждение,
че при невнасяне на депозита експертизата ще бъде заличена, с прилагане на
разпоредбата на чл. 161 ГПК /л. 42-44 ОС/. Това определение е връчено на
жалбоподателя на 08.11.2022г. /л.55 ОС/, но депозита не бе внесен. С молба с
вх. № 4644 от 21.11.2022г. /л. 57-58 ОС/, пълномощникът на жалбоподателя
изрично уведоми съда, че депозита в размер на 300 лв. не е внесен. Предвид
невнасянето на депозита, с протоколно определение от 21.11.2022г., съдът
заличи назначената експертиза.
Несъмнено гаранционното обслужване не покрива повреди, които са
вследствие на неправилна експлоатация на вещта и в отношенията между
клиент и продавач/производител, последния извършва преценката след
необходими проверки. При отнесен спор пред съда обаче, всяка от страните в
спора следва да проведе пълно главно доказване на фактите, от които черпи
изгодни за себе си правни последици. В настоящото производство, по реда на
чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следваше да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че настъпилата повреда в система на процесната машина е
вследствие на отклонение от правилната експлоатация. Това доказване не бе
извършено. Както вече се посочи, назначената от първата инстанция САТЕ,
сочи че „не може да се даде становище за това дали повредата на
дозиращия клапан е поради фабричен дефект, или е възникнала в
резултата на използвано некачествено гориво“. Ищецът - жалбоподател не
4
внесе определения депозит за назначената от въззивната инстанция САТЕ,
поради което последната бе заличена. Ето защо, приложение следва да
намери нормата на чл. 161 ГПК, като съдът намира за недоказано
твърдението на ищеца, който е посочил фактор за настъпилата повреда, който
е сред изключенията за гаранционното покритие.
Относно възражението на жалбоподателя, че в Протокол от изпитване
№ 7033/08.11.2017г. на Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти към
"СЖС БЪЛГАРИЯ" ЕООД е посочено, че горивото е от процесния багер –
товарач, следва да се посочи следното: В т.2 от този протокол изрично е
отразено, че „пробата е предоставена без протокол за вземане на проба “.
В т. 4 е отразено, че в лабораторията пробата е получена 07.11.2017г. Ето
защо, остава неясно, защо е отразено, че пробата е взета на 05.11.2017г. от
процесния багер-товарач. Вземането на пробите от горивото на процесния
багер – товарач, бе сред поставените от въззивната инстанция въпроси на
САТЕ, която обаче бе заличена поради невнасянето на депозита от носещия
доказателствената тежест жалбоподател - ищец.
Поради изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските във въззивното производство.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивникът няма
право на разноски, а претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
разноски се явява основателна. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл.
78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 600.00 лв., реално сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение, за което по делото се съдържат доказателства.
Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171 от 08.07.2022 постановено по
гражданско дело № 20213310100477 по описа за 2021 година на Районен съд –
Исперих.
ОСЪЖДА "СИ ЕМ ЕЛ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, п.к. 1588, р-н Панчарево, ул.“*****,
представлявано от изпълнителен директор К. Т. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
"ФЕРИ-94 - И. Ф.", ЕИК *****, седалище и адрес на управление: област:
Разград, община: Исперих, гр. Исперих, п.к. 7400, ул. Стефан Караджа № 17,
представляван от И. Ф. И., сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280,
5
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6