Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 435, ал. 1, във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Производството по делото е образувано по жалба на „В. и К.” О. – град Р., взискател по изпълнително дело № 7317/2006г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Р. А. Атанасова, против постановлението на съдебния изпълнител от 10.02.2012, с което изпълнителното производство по делото е прекратено. В жалбата си дружеството развива съображения, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че не е налице нито една от предпоставките, визирани в чл. 433, ал. 1 ГПК, за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че в обжалваното постановление не е посочено длъжникът да е представил разписки за заплащане на сумата, дължима по изпълнителното дело. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Длъжникът по изпълнително дело № 7317/2006г. на Държавен съдебен изпълнител А. Атанасова, Г. А. Ч., заема становище, че подадената жалба е недопустима, доколкото същата е подадена след изтичане на срока за обжалване. Посочва, че жалбÓта е противоречива, тъй като на едно място е посочено, че съобщението е получено на 10.02.2012г., а на друго – 17.02.2012 година. На следващо място излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че по изпълнителното дело е приложен изходящ от взискателя документ, от който е видно, че сумите по него са изплатени. Освен това посочва, че са изтекли повече от две години без по делото да има искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Моли жалбата на „В. и К.” О. по делото да бъде оставена без разглеждане като недопустима или същата да бъде оставена без уважение, респективно – постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 10.02.2012г. на съдебния изпълнител да бъде потвърдено. Държавен съдебен изпълнител Антоанета Атанасова излага мотиви по обжалваното постановление, като развива съображения, че същото е правилно и законосъобразно, респективно - подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че по изпълнителното дело е постъпило писмо, вх. № 11498/20.03.2008г. на РРС, изходящо от взискателя, с което моли ДСИ да прекрати изпълнителното производство, тъй като задължението на длъжника е изплатено. Именно на това основание е постановено и обжалваното постановление. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на „В. и К.” О. – град Р. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Изпълнително дело № 7317/2006г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Р. А. Атанасова е образувано по издаден в полза на „В. и К.” О. – град Р. на 24.08.2006г. от Районен съд – град Р. изпълнителен лист, по силата на който Г. А. Ч. е осъден да заплати на дружеството сумата от 198.53 лева, представляваща неизплатена изразходена и отчетена питейна вода и такса канал за периода 04.01.2005г. до 18.05.2005г., лихва за забава в размер на 24.50 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2006г. до окончателното й изплащане, както и 5.00 лева разноски по делото. С писмо, вх. № 11498/20.03.2008г. на Районен съд – град Р., „В. и К.” О. е уведомило ДСИ, че във връзка с изпълнително дело № 7317/2006г. срещу Г. А. Ч., задължението на длъжника за главница, лихви и такси е изплатено и моли происводството по делото да бъде прекратено. С молба, вх. № 13388/31.03.2008г. на РРС, „ВиК” О. – град Р. е поискало изпълнително дело № 7317/2006г. да бъде прехвърлено на ЧСИ, рег. № 832 – Иван Хаджииванов. До взискателя е изпратено съобщение, изх. № 4618/02.04.2008г. на ДСИ при РРС и получено на 09.04.2008г., с което съдебният изпълнител е уведомил дружеството, че изпълнителното дело е изпратено на Районен съд – град Р. по необходимост, както и че двете подадени от дружеството молби са с противоречиво съдържание. С молба от 03.02.2012г. длъжникът по изпълнителното дело Г. А. Ч. е поискал производството по делото да бъде прекратено предвид постъпилото от взискателя писмо, вх. № 11498/20.03.2008г. на Районен съд – град Р., както и предвид обстоятелството, че повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Р. Антоанета Атанасова е приела, че са налице данни за приключване на изпълнителното производство поради изчерпване предмета на изпълнение, цялостно удовлетворяване на вземането на взискателя, поради което с обжалваното постановление от 10.02.2012г. изпълнителното производство по делото е прекратено. Този извод на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Р. Антоанета Атанасова е правилен и законосъобразен. Възраженията на взискателя, които е релевирал в жалбата си против обжалваното постановление не могат да бъдат обсъждани нито от съдебния изпълнител, нито в настоящото производство. За да възникне задължение за ДСИ да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното производство, е достатъчно да е настъпило някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК, в случая по делото – взискатеÙят да е поискал това писмено. В тази връзка е и ТР № 47 от 01.04.1965г. по гр.д. № 23/1965г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило сила и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 година. В него е предвидено, че с настъпването на някое от основанията, посочени в чл. 330, б. „а” до „е” ГПК /отм./, респективно - чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 433, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. В случая по делото с цитираното по-горе писмо, вх. № 11498/20.03.2008г. на Районен съд – град Р., са удостоверени всички необходими факти и обстоятелства, за да възникне правото и задължението на Държавния съдебен изпълнител да изготви постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че сумите по изпълнителното дело са изплатени и изрично е пискал делото да бъде прекратено. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на „В. и К.” О. - град Р. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството постановление от 10.02.2012г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Р. А. Атанасова, по изпълнително дело № 7317/2006г., с което изпълнителното производство по делото е прекратено, е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената по делото от ”В. и К.” О. – град Р., ЖАЛБА против постановление от 10.02.2012г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – град Р. А. Атанасова, по изпълнително дело № 7317/2006г., с което изпълнителното производство по делото е прекратено. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |