Р Е Ш Е
Н И Е
№ 450
гр. Пловдив, 10.03.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 64 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Н.Н.Д., с адрес: *** , против Решение №
1866 от 02.10.2022 г., постановено по АНД № 20225330202011/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІV
наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0435-000034,
издадено от ОД на МВР, РУ 02 Пловдив от 11.03.2022 г., с което на Н.Н.Д. с ЕГН **********,
на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът сочи, че Районен съд –
Пловдив е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, поради което моли да бъде
отменено.
Ответникът по касационната жалба
Второ РУ при ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната
жалба, моли да бъде потвърдено решението, като правилно и законосъобразно. Прави
възражение при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение
по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Участвалият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна, счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Административен
съд - Пловдив, двадесет и четвърти състав, като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените пред касационната
инстанция доводи, прие за установено следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
същество:
Установено
е от фактическа страна, че на 21.12.2021 г. около 17:00 ч. служители на
длъжност „полицейски инспектор“ от Второ РУ на ОД МВР - Пловдив при обход на
улица „Юндола“ в близост до № 22 установяват няколко леки автомобила, които са
паркирани в зоната на действие на пътен знак „В-27“, забраняващ престой и
паркиране на МПС. Сред паркиралите в тази зона автомобили бил и л. а.
"Крайслер ПТ Круизер" с ДКН РВ ****, с изгасен двигател, заключен,
без водач и пътници в него. В хода на проверката полицейските служители
установили, че собственик и водач на въпросния лек автомобил е жалбоподателят Д.,
която паркирала на процесното място личното си МПС, за да посети офис на
куриерска фирма "Еконт". За извършеното нарушение на Д. е била
наложена глоба с фиш серия Х № 0 691037/21.12.2021 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
След депозирано възражение от
жалбоподателя срещу фиша, полицейски инспектор Й. съставил Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бланков № 157105/04.02.2022 г. за нарушение
по ЗДвП. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП №
22-0435-000034/11.03.2022 г., с което на Д.., на основание чл. 183, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
При
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Районният съд не е констатирал нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя.
Не
е спорно между страните, че на процесното място – гр. Пловдив, ул.
"Юндола" № 22 е имало поставен пътен знак „В-27“, забраняващ
паркиране и престой. Не се спори и че МПС – лек автомобил "Крайслер ПТ
Круизер" с ДКН РВ **** е било управлявано от жалбоподателя Д.. Спорът е за
мястото, на което е било позиционирано превозното средство и доколко забраната,
въведена с пътен знак „В-27“, е важала по отношение на лекия автомобил, с който
е било обслужвано лице, притежаващо документ за инвалидност.
За
да потвърди наказателно постановление, въззивният съд е приел, че по безспорен
начин е установено, че процесното моторно превозно средство е било паркирано на
ул. „Юндола“ № 22, попадащо в зоната на действие на забраняващия престоя и
паркирането пътен знак „В-27“. Същото е потвърдено от показанията на
актосъставителя Й. за местоположението на лекия автомобил, липсата на водач в
близост до МПС-то, както и липсата на други пътници в него. Показанията на свидетелите сочат, че лекият автомобил е бил
паркиран срещу офиса на куриерската фирма „Еконт“ на ул. „Орфей“ № 24. Действително
офисът на "Еконт" е с регистриран административен адрес: гр. Пловдив,
ул. "Орфей" № 24, потвърдено от направена от съда служебна справка в
сайт за картография в България – bgmaps. От сайта Google maps обаче е видно, че
физически офисът на "Еконт" е разположен на ул. "Юндола",
на която улица е и входът на офиса на куриерската фирма, макар
административният адрес на сградата, в която се намира куриерската фирма да е
на ул. "Орфей" № 24. При така установената фактическа обстановка са неоснователни
възраженията на касатора, свързани с недоказаност на нарушението, предвид
несъмено установените факти относно мястото на осъщественото неспазване на
пътен знак „В-27“.
Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, по възражението на касационния
жалбоподател за нарушение на правилото на чл. 50, ал. 2, т. 3
от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/, с
оглед представено с жалбата Експертно решение на ТЕЛК, което указва, че
забраните, въведени с посочените в нормата пътни знаци, сред които и „В-27“ по
отношение на престоя, не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи
лица, притежаващи документ за инвалидност. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3
от ППЗДвП не е приложима в обсъждания казус,
при който с категоричност е установено от РС - Пловдив, че касае хипотезата на
паркиране по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП
на процесното МПС, при която в случай на пътно превозно средство, обслужващо
лица, притежаващи документ за инвалидност, действието на пътен знак „В-27“ не
се изключва.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд и с оглед нормата
на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.
Решението на РС – Пловдив е валидно,
допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е подробно мотивиран, като са обсъдени са
всички събрани по делото доказателства.
С оглед обстоятелството, че по делото
няма направено искане за присъждане на разноски от страните, поради което съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №1866 от 02.10.2022 г., постановено по АНД № 2011/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІV
наказателен състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.