РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Бургас, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500489 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и по чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение № 260005/21.06.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от Комисия
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /понастоящем КОНПИ/, с БУЛСТАТ *********, представлявана
от С. С. Ц. със седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за
призоваване: град Бургас, ул."Филип Кутев" № 26а, ет.З, БУЛСТАТ *********
против Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, с настоящ адрес: с. И., о. Б., ул. „С.“ № * и К. Т. Я. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *,
двамата представлявани от адв. И. П. Ц. от АК - Б., със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. „Г. К.“ № **, ет. *, ап. *, искове за отнемане в полза на държавата на
имущество на стойност общо 217 007,77 лв., формирано като сбор от:
- недвижим имот
*****************************************************************;
- сума в размер на *******************************на основание чл.
151, вр. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края на
проверявания период;
- сума в размер на ******************************на основание чл.
151, вр. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края на
проверявания период;
1
- сума в размер на ************************************* на
основание чл. 151, вр. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ,
налична в края на проверявания период;
- сума в размер на ********************************* на основание
чл. 151, вр. чл.142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, налична в края
на проверявания период, като неоснователни.
-осъдена е КОНПИ с БУЛСТАТ *********, представлявана от А. С. със
седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град
Бургас, ул.”Филип Кутев” № 26а, ет.3, БУЛСТАТ ********* да заплати по
сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса за производството в размер
на 8680,27 /осем хиляди шестстотин и осемдесет лв. двадесет и седем ст./.
-осъдена е КОНПИ с БУЛСТАТ *********, представлявана от А. С. със
седалище: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 112, с адрес за призоваване: град
Бургас, ул.”Филип Кутев” № 26а, ет.3, БУЛСТАТ ********* да заплати в
полза на Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, с настоящ адрес: с. И., о. Б., ул. „С.“ № * и К. Т. Я. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *,
двамата представлявани от адв. И. П. Ц. от АК - Б., със съдебен адрес: гр. Б.,
ул. „Г. К.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 10 913,40 /десет хиляди деветстотин и
тринадесет лв. четиридесет ст./ направени по делото разноски.
С определение № 260060/21.10.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлена подадената молба от
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество за изменение на
решение № 260005/ 21.06.2024 год., в частта за разноските, за намаляване
на присъденото в полза на Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б., ж.к. „И.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, с настоящ адрес: с. И., о. Б., ул. „С.“ № * и
К. Т. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **,
ет. *, ап. *, двамата представлявани от адв. И. П. Ц. от АК - Б., със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „Г. К.“ №**, ет. *, ап. * заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 9500 /девет хиляди и петстотин/ лв., както и за отмяна на
присъдената в полза на Окръжен съд - Бургас държавна такса за
производството в размер на 8680,27 /осем хиляди шестстотин и осемдесет лв.
двадесет и седем ст./, като неоснователна.
1.Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуални
представители Р. И. и И. В. с твърдение, че същото е неправилно като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
е неправилен подхода на съда, изграден въз основа на решенията на ЕСПЧ по
делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу
България“, за отхвърляне на предявените искове, без извършено изследване на
необходимостта от намесата в мирното ползване на притежанията на
проверяваните лица. Твърди се, че тази преценка следва да се направи след
като се вземат предвид няколко елемента. Първо-твърди се, че във въведения
със закона правен режим е от значение възприетият гражданскоправен подход
към конфискацията на имуществото, при който акцента е не върху
извършителя, а върху произхода на имуществото, а привличането на лицето
като обвиняем е само повода за образуване на проверката. Второ - твърди се,
2
че необходимостта от намеса в притежанията е обоснована от преследваната
от закона цел относно защита на обществото чрез предотвратяване и
ограничаване на възможността за незаконно придобИ.е на имущество, а
гражданската конфискация по правило се прилага там, където механизмите на
наказателния процес не биха могли да се приложат. Сочи се, че действащия
към момента ЗОНПИ не предвижда мерки насочени към осигуряване на
плащането на данъци, като в настоящата си редакция отразява волята на
законодателя за възстановяване на справедливостта чрез отнемане на
имущество, за което не е установено законен източник. Твърди се, че
постановеното решение е в противоречие и с Решение № 13/13.10.2012 год. по
к.д. №6/2021 год. на КС. Предвиденият в закона праг на несъответствие над
150 000 лв. е критерия за преценка на пропорционалност за намеса на
държавата в индивидуалните права на проверяваните лица, като намесата не е
произволна, а обоснована от извършен анализ и индивидуална оценка кое
имущество е придобито от незаконен източник. Сочи се, че в случая и съдът е
установил наличието на изискуемото по закон значително несъответствие,
като погрешно е приел, че въведеният режим на гражданска конфискация е в
противоречие с установената практика на ЕСПЧ. Сочи се, че в ЗОНПИ не
съществува изискване за установяване на причинна връзка между
противоправно поведение на проверяваните лица и придобиване на
имуществото, чието отнемане са иска. Сочи се, че указания за установяване на
такава връзка не са били дадени и с доклада на първоинстанционния съд, а по
възложената му с този доклад доказателствена тежест ищецът е доказал
наличието на всички предвидени в закона предпоставки за отнемане на
процесното имущество. Твърди се, че наложените ограничения с решенията
по делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу
България“ не се отнасят за процесния случай. Твърди се, че с оглед на защита
на обществения интерес следва да се приеме, че правото на намеса на
държавата в случая е пропорционално на преследваната легитимна цел, която
е в съответствие със закона и правото на ЕС. Изрично е заявено обжалване на
решението и в частите, с които Комисията е осъдена да заплати държавни
такси с твърдение, че такива не се дължат, като е посочено, че жалбоподателят
не е съгласен и с присъдения в полза на ответниците размер на адвокатско
възнаграждение, тъй като възнаграждението е прекомерно завишено.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за цялостно
уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебните разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни Д. А. П. и К. Т. Я., чрез процесуален представител адв.Т.
К.-П., в който са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност. Сочи се, че изводите на съда по обжалваното решение са
изцяло в унисон с трайно установената практика на ЕСПЧ и на ВКС. Сочи се,
че в исковата молба Комисията се е позовала на повдигнатото срещу
ответника П. обвинение, но не са обосновани твърдения за връзката между
престъпната дейност и генериран от него доход. Сочи се, че по повдигнатото
обвинение П. е бил оправдан с влязла в сила присъда, а Комисията не е
посочила друга незаконна дейност, посредством която да са генерирани
средства за придобИ.е на процесното имущество, поради което е налице
3
непропорционална намеса в правото на ответниците на мирно ползване и
притежание. Цитирана е практика на ЕСПЧ, с твърдение, че същата правилно
е приложена от съда, а във въззивната жалба на Комисията тази практика е
превратно тълкувана. Изложени са съображения срещу изводите на съда за
наличие на значително несъответствие с твърдение, че такова не е налице.
Цитирана е многобройна съдебна практика на ВКС относно задължението на
Комисията при отхвърляне на исковите й претенции да заплати държавна
такса, а с оглед конкретните обстоятелства присъденото адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния
съд.
2.Подадена е частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Р. И.
срещу определение № 260060/21.10.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, което е постановено на осн. чл.248 от
ГПК, след като окръжният съд е констатирал, че във въззивната жалба
подадена от Комисията се съдържат искания за изменение на постановеното
решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени подробни
съображения относно завишен според частния жалбоподател размер на
присъденото адвокатско възнаграждение, относно предвидените за съда
възможности за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под
минимума по Наредба №1 за МРАВ на базата на приетото с решение на СЕС
по дело С-438-22 и др., като се твърди, че конкретните обстоятелства по
делото дават основание за такова намаляване. Твърди се също, че вземанията
на Комисията са публични държавни вземания и по тези дела тя не дължи
държавни такси. Сочи се неправилност на обжалваното определение.
Направено е искане за неговата отмяна и за изменение на решението в частта
за разноските в искания от частния жалбоподател смисъл.
В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
насрещните страни.
Въззивната жалба е допустима като подаден в срок, от името на
легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
искови претенции с правно основание чл.153 и сл. от ЗОНПИ /Закон за
отнемане на незаконно придобито имущество/.
С определението в обжалваната от процесуалния представител на
ищцата част, съдът се е произнесъл по молба инкорпорирана във въззивната
жалба, с правно основание чл.248 от ГПК.
По въззивната жалба:
С определението си № 605/10.12.2024 год. въззивният съд е оставил
исковата молба без движение, като на ищеца е указано да изложи фактически
обстоятелства, сочещи наличие на връзка /пряка или косвена/ между
престъплението по повод на което е образувано производството и
придобиването на незаконно имущество от ответниците, чието отнемане се
претендира.
4
С депозирана в дадения срок за изпълнение на указанията писмена
молба Комисията е изложила съображения, че ЗОНПИ не въвежда изисквания
за излагане на обстоятелства от Комисията в този смисъл, а дадените указания
противоречат на изричната воля на законодателя и по същество я изменят,
създавайки нови правни норми. Твърди се, че по действащия ЗОНПИ е
разширен кръга от хипотези за започване на проверка за отнемане на
имущество, като установяване на връзка между придобИ.ето на имуществото
и престъпна дейност не е необходимо, а производството по ЗОНПИ е
самостоятелно гражданско производство, кието цели да бъдат иззети активи за
чието придобИ.е не са установени законни доходи и да предотврати
последиците от неоправданота забогатяване на едни лица за сметка на други
или на обществото. Сочи се, че в случая е налице значително несъответствие,
което самостоятелно притежава характеристиките на правонарушение и
обосновава правните последици за отнемане на имущество от ответниците,
тъй като те притежават имущество за придобИ.ето на което не са установени
законни източници.
С определение от 07.01.2025 год. въззивният съд е внесъл делото в
открито съдебно заседание, като е указал на ищеца, че носи тежестта на
доказване за връзка /пряка или косвена/ на престъпна дейност на
ответника П. с имуществото, чието отнемане се търси.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат изразените становища и исканията за присъждане
на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Бургаския
окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитотото имущество с наименование към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ, Комисията/, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество /след частичен отказ и изменение /л.1556 т.5/, от
Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № **, вх. *, ет.
*, ап. *, с настоящ адрес: с. И., о. Б., ул. „С.“ № * и К. Т. Я. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *, за отнемане в
полза на държавата на имущество на стойност определена от Комисията
на общо 217 007,77 лв., подробно описано по-горе в отхвърлителния
диспозитив на решението.
Ищецът твърди в исковата молба, че проверката по ЗПКОНПИ - сега
ЗОНПИ е започнала след получено уведомление, че срещу ответника Д. П. е
повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.142 ал.2, т.2, вр.ал.1
от НК, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК, чл.142а ал.4, предл.второ, вр.ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК и чл.129 ал.1, вр.ал.2, предл.трето,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК по досъдебно производство № 251/2016г.
по описа на ОД на МВР-Бургас, отдел „Разследване“ пор.№ 459/2016г. по
описа на ОП-Бургас за това, че на 11.02.2010г. в гр.Бургас пред кафе - бистро
5
„Понтевксин“ на площад „Св.Св.Кирил и Методий“ действайки като
извършител и при съучастие с А. К. като подбудител и помагач и свидетеля К.
Л. М., отвлякъл Х. Г. Я. с цел противозаконно да го лиши от свобода и го
заплашил, че ще го намушка и под тази заплаха Я. бил заведен в офиса на К.
против волята на отвлечения, като деянието е извършено от повече от 2 лица -
престъпление по чл.142 ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2
от НК, което попада в обхвата на чл.108 ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ. Твърди се, че в
хода на проверката на ответниците, след извършени множество действия по
закона за събиране на доказателства и след техния анализ е установено
наличие на значително несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 от
ЗПКОНПИ вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ за проверявания
период от 12.06.2009 год. – 12.06.2019 год. за ответника Д. П. и 12.09.2018
год. - 12.06.2019 год. за ответницата К. Я., поради което се твърди, че са
налице основания за отнемане от ответниците на имуществото посоченото по-
горе. Ищецът поддържа иска, прави искане за уважаването му и за
присъждане на съдебните разноски, включително - юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците са оспорили предявения иск. Изложени са множество
възражения срещу извършения от Комисията икономически анализ и срещу
начина, по който е формиран извода на Комисията за наличие на значително
несъответствие с твърдение, че такова не е налице, оспорено е твърдението на
Комисията, че имат незаконно придобитото имущество, което да подлежи на
отнемане по ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, позовали са се и на неустановена връзка на
придобитотото от тях имущество с престъпна дейност. Ответникът П.
възразява, че при изчисляване на доходите му не са взети предвид дарения от
роднини в размер на 30 814 лв., с които той е разполагал в началото на
проверявания период, две печалби от „Еврофутбол“ ООД в размер на общо 10
314 лв., за които има издадени нареждания - разписки от „********“ АД,
дарения получени в периода 2010 год. - 2019 г. на обща стойност 162 820 лв.
от негови роднини, сумата от 3000 лв., върната на 22.04.2013 г. парична
гаранция по ДП № 279/20 г., получени суми от заеми от М. Я. - чичо на
ответницата, в общ размер на 17 300 лв. за закупуване и обзавеждане на
жилището им, рента в общ размер на 900 лв. получена от ответника за периода
2014-2019 год. за имоти в община И. Ответницата К. Я. твърди, че е
разполагала в началото на проверявания период със сумата от 32 000 лв.,
формирана от дарения от роднини, продажба на лек автомобил, както и лични
спестявания от работни заплати, а през проверявания период е получила
дарения и заеми за общо 43 300 лв. от роднини, както и сумата от 877,14 лв.-
върната от сайтове за покупка на стоки за дома след рекламации. Ответниците
са оспорили твърденията на Комисията за незаконно придобито имущество,
както и включването в искането за отнемане на имущество, на такова, което не
е налично и не съществува в техния патримониум в края на проверявания
период. Сочи се, че наличното имущество не е придобито в резултат на
престъпна дейност, тъй като по повдигнаните обвинения ответникът е
оправдан. Ответниците са направили искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноските по делото, ангажирали са доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците Д.
А. П. и К. Т. Я. са във фактическо съжителство, считано от раждането на сина
6
им Т. Д. П. род. на **.**.**** год., по които обстоятелства страните не спорят.
Както е констатирал и окръжният съд, в хода на настоящото
производство, с влязла в сила на 20.01.2021г. присъда № 206/ 07.08.2020г. по
НОХД № 796/2019г. по описа на ОС - Бургас, Д. П. е бил оправдан по
всички повдигнати обвинения, във връзка с които е инициирано
производството по ЗОНПИ.
За да постанови обжалваното решение, Бургаският окръжен съд,
въпреки, че е приел установено несъответствие от 204 962,96 лв. – над
размера по чл.107 ал.2, вр. §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ, между имуществото на
ответниците и техните доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените от тях обичайни и извънредни разходи,
надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период от 12.06.2009 до
12.06.2019 год., при отчитане на установения период на съвместно
съжителство след 12.09.2018г., е изложил решаващи изводи за отхвърляне
на иска, тъй като ищцовата страна не е представила доказателства за
връзка между престъпната дейност на Д. П., за която му е било
повдигнато обвинение и придобитото имущество. Посочено е, че в
постановените решения на ЕСПЧ по делото „Тодоров и други срещу
България“, „Йорданов и други срещу България“ са изложени доводи, че всяка
намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол № 1
към ЕКПЧ, следва да преследва легитимна цел. Всички действали до момента
закони за гражданска конфискация в страната са имали и имат за цел да
предотвратят незаконното придобИ.е на имущество чрез криминални или
административни нарушения, от които се твърди, че то произтича. В исковата
молба КОНПИ просто се е позовала на обвинението, повдигнато на
проверяваното лице Д. П. за престъпление от обхвата на чл.108, ал. 1, т. 3 от
ЗОНПИ - чл.142 ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК,
чл.142а ал.4, предл.второ, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК и чл.129
ал.1, вр.ал.2, предл.трето, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.2 ал.1 и 2 от НК, без да обоснове
твърдения, че посредством тази престъпна дейност ответникът е генерирал
доход. След като такава дейност не е установена по надлежния ред, тъй като за
повдигнатите обвинения спрямо Д. П. е налице влязла в сила оправдателна
присъда, значи такава не е била изобщо извършвана. Не се сочи, ответникът
да е извършвал друга незаконна дейност, посредством която да е генерирал
средства за придобиване на процесното имущество. Следва да се отбележи, че
в съставите на самите престъпления не е включен като допълнителен признак
относно субективната страна като цел на извършване на деянието, че чрез
него обвиняемият е целял да набави облага за самия себе си. Това обосновава
липсата на формално съществуваща връзка между деяние и облага от
описаната престъпна дейност. Изводът е, че отнемането на имущество, когато
не е извършено престъпление, представлява непропорционална намеса в
правото на мирно ползване на притежанията, или предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Въпреки предоставената от настоящия съд възможност на ищеца за
посочване на изискуемата връзка, такава не е посочена и установена и
пред въззивния съд.
Настоящият съд споделя решаващите изводи на първоинстанционния
съд за неоснователност на иска, като отчита и това, че те са подкрепени от
7
приетото с актуалната съдебна практика на ВКС : С Решение № 695 от
21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК, е прието, че
установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците,
които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на
имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а
задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела
до придобИ.е на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е
връзката между тази дейност и въпросното имущество (§ 128 - § 138 от
Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и
26473/18). Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО, връзката може
да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е непосредствено
придобитото от престъплението, или косвена - когато придобиването е
опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации
на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена както
при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа
на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика
предположение. Липсата на доказан от ответниците законен източник на
придобиването би могла да направи предположението за наличие на
такава връзка основателно, но необходимо условие за това е
възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за
влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в
имуществото, чието отнемане се иска.
В допълнение, относно изискването за наличие на горепосочената
връзка като предпоставка за отнемане на имущество по гражданския закон,
въззивният съд намира следното:
Неоснователни са възраженията на Комисията изложени пред въззивния
съд относно това, че с поставеното по-горе изискване за пряка или косвена
връзка се дописва ЗОНПИ, като се поставя ново изискване. Поставеното
изискване е такова по ЕКЗПЧОС /Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи/ – ратифицирана и приложима за РБ,
която е нормативен акт от по-висша степен, и с която на първо място следва да
се съобразяват в дейността си законодателният орган /чл.28, ал.3 от ЗНА/,
съдилищата и администрацията /чл.5, ал.4 от Конституцията/. Същото се
отнася и за решенията на ЕСПЧ, които дават задължително тълкуване на
Конвенцията и улесняват държавите при прилагането й, за да не се допусне
неправомерно засягане на човешките права – респ. държавата да понесе
съответни санкции, ако чрез своите органи е допуснала такова засягане. Ето
защо, дори в националния закон да не е поставено изискване в горния смисъл,
съдилищата са длъжни да съблюдават дали то е налице или не.
Съгласно чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията „Всяко физическо или
юридицеско лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой
не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото
и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право.“ Ясно е, че не е достатъчно, за да се отнеме
придобитото имущество при условията на гражданска конфискация, това да
бъде предвидено като възможност при определени предпоставки в
националния закон и те да са налице, ако след преценка и на другото
8
императивно изискване - за съответствие с общите принципи на
международното право, се установи, че указанията на международното право
не са спазени. Безспорно отнемането на имущество по ЗОНПИ е намеса в
правата по чл.1 от Протокол 1. Както е посочено в решение на ЕСПЧ от
13.07.2021 год. по делото Тодоров и други срещу България, принципите на
международното право предвиждат необходимата намеса да е: законна и в
обществен интерес и да постигне справедлив балас между нуждите на
общия интерес и правата на засегнатите лица, като тези предпоставки
следва да са кумулативно налице.
Първата предпоставка - законност в случая я има, тъй като ЗОНПИ и
предхождащите го закони, /които по същество преследват еднакви писани или
неписани цели, което следва и от еднаквите предпоставки за започване на
проверката – данни за престъпна дейност или такава по допуснати съществени
административни нарушения/, предвиждат възможност за отнемане на
имущество от лицата при определени условия.
Има я и втората предпоставка – намесата в мирното ползване на
притежания е с легитимна цел в обществен интерес.
Трябва обаче да е налице и третата предпоставка – т.е. да е спазен
принципа на пропорционалността чрез постигане на справедливия баланс
между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица. Приема
се, както и в предходни решения на ЕСПЧ, че намесата не е
пропорционална, когато: -целта може да бъде постигната с алтернативни,
по-малко ограничителни мерки от конфискацията, неограничения характер на
санкцията, когато се засягат притежания на трети лица, не е установена най-
малко връзка между поведението на лицата и твърдяното нарушение, не
е установена връзка между имуществото, за което се иска конфискация и
престъпна дейност, включително когато се отнася за нетрудови доходи,
ако не е установено, че са придобити от престъпна дейност.
Ето защо, когато не е установена изискуемата връзка между
имуществото, за което се иска гражданска конфискация и престъпна дейност,
или административнонаказателната дейност, с които възможността за такава
конфискация се свързва, е нарушен принципа на пропорционалността, за
постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес и
правата на засегнатите лица, което препятства извършването на
гражданската конфискация.
Извън всичко изложено по-горе, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск, настоящият съд взе предвид следното:
Един от спорните въпроси по делото е пазарната стойност към момента
на придобиването на единствения недвижим имот, който са придобили
ответниците в края на проверявания период, който е наличен и е предмет на
претенцията на Комисията за отнемане от тях. В този смисъл единичната
експертиза извършена от вещо лице А. е посочила пазарна стойност на имота
към момента на придобиването в размер на 116 300 лв. /л.1308/. След
оспорване на експертизата от Комисията е допуснато и прието заключение на
вещо лице М. /л.1454/, съгласно което, към момента на придобиването
пазарната стойност на процесния недвижими имот е 93 600 лв. След
оспорване на експертизата от Комисията е допуснато и прието заключение на
9
тройна съдебно-оценителна експертиза извършена от вещи лица В., Х. и С.
/л.1542/ , съглано която пазарната стойност на процесния апартамент към
момента на придобиването е 82 700 лв. Съдът кредитира заключението на
вещите лица по тройната експертиза като по-обосновано и компетентно,
поради което приема, че пазарната цена на процесния имот към момента на
придобИ.ето е сумата от 82 700 лв., а не както е прието в исковата молба – 199
300 лв.
Приетата от окръжния съд съдебноавтотехническа експертиза
извършена от вещо лице А. /л.1314/ е посочила пазарните сотйности на
придобитите и отчуждени в процесния проверяван период автомобили от
ответника, както следва: за л.а.БМВ към момента на придобИ.ето на
19.07.2010 год. – 11 800 лв., а към момента на отчуждаването на 28.10.2010
год. – 11 870 лв., за л.а. Мерцедес към момента на придобИ.ето на 22.09.2011
год. – 12 400 лв., а към момента на отчуждаването на 20.06.2014 год. – 9 470
лв, за л.а. Смарт към момента на придобиването на 03.04.2012 год. – 3130 лв.,
а към момента на отчуждаването на 04.07.2014 год. – 2380 лв. Експертизата не
е оспорена и оборена, поради което съдът я кредитира.
По делото са представени тридесет договора за дарения извършени от
трети лица в полза на ответника, между които неговите майка и баща и седем
договора за дарения извършени от трети лица, между които бабата и вуйчото
на ответницата, както и договори и разписки към договори за парични заеми,
за получени суми от ответниците. Договорите са оспорени от ищеца, във
връзка с което окръжния съд е допуснал и приел техническа експертиза
изготвена от вещи лица Б. и Ц. /л.1509/, като вещите лица са посочили, че
представените от ответниците договори за дарения, заеми и разписки са
изготвени върху четири групи по дебелина на листовете и шест групи по
физико-оптични свойства офисни хартии, текстовото им съдържание е
компютърно генерирано от няколко общи файла, отпечатани са на пет лазерни
принтера, подписите са изпълнени с няколко химикални пасти. В
обстоятелствената част на заключението вещите лица са посочили, че
независимо от посочените в документите дати /2010-2018 год. и 2007-2019
год./ те са изготвени в близък период от време или по едно и също време, а при
ръкописното им довършване /подписване/, предвид отраженията върху
подлежащите документи, са били заедно-един под друг, което също сочи, че
са изготвени по едно и също време.
Тъй като представените от ответниците договори са без достоверна дата,
същите са частни документи без обвръзваща доказателствена стойност за
насрещната страна, както и предвид заключението на вещите лица Б. и Ц.,
съдът намира, че тези документи са съставени за целите на процеса,
поради което не ги кредитира.
По делото са разпитани свидетели доведени за разпит от ответниците:
Свидетелят А. П. – баща на ответника Д. сочи, че до 2014 год. е работил
*********, след което ********. Твърди, че е давал /дарявал/ на единственото
си дете – Д., през годините различни суми по различни поводи, като през 2019
год. му помогнал при закупуването на жилище. Сочи, че е давал по-солидни
суми на сина си и при дипломирането, при купуването на първата му кола,
при раждането на внучето и за кръщенето, като общата сума която му е дал
10
през годините имайки предвид, че през 2009 год. – началото на проверявания
период Д. е бил на *8 години, е около 60 000 лв. Сочи, че докато били живи
родителите му – баба и дядо на ответника, са гледали животни и са му давали
пари, а той от своя страна помагал на сина си. Свидетелят сочи, че майката на
ответника – бивша съпруга на свидетеля, за която Д. също е единствен рожден
син, живее от много години в А. и при посещенията там, тя е поемала
разходите на ответниците, като те са отсядали при нея. Знае също, че и тя е
давала пари на сина си. В А. живеели от над ** години също вуйчото /брата на
майката/ и вуйната на Д., те били много привързани към него и също му
предоставяли парични суми. В А. от много години, с вуйчото и вуйната
живеела и бабата на Д. по майчина линия, която също му помагала финансово.
Свидетелят сочи, че когато Д. купил след дипломирането си първата си кола –
БМВ, майка му теглила кредит и му дала пари. След това той продал тази кола
и си купил друга с парите от нея. Когато Д. бил в ареста, майка му дошла в
България и платила парите за гаранцията. След това върнали парите за
гаранцията, като майката казала, че не ги иска и Д. ги задържал. Свидетелят
знае, че дядото на Д. по майчина линия е продал замеделски земи и му дал
сумата от 20 000 лв., като му помагал и с други суми, но тази била най-
голямата.
Свидетелят Т. Я. – баща на ответницата К., сочи, че според него „всеки
родител работи за децата си“ и е помагал на дъщеря си финансово. За
ответниците било важно да имат жилище и искали да си купят такова. Преди
това е давал на дъщеря си веднъж 10 000 лв. и веднъж 9500 лв., като през 2019
година, каквито пари имал им превел по банкова сметка. Свидетелят знае, че и
неговият брат – М. им е дал пари при покупката на жилището. Свидетелят
сочи, че като е излизал заедно с децата в чужбина им е поемал разходите. През
2014 година били в Л. на гости на майката на М., като свидетелят твърди, че
той е платил разходите за пътуването. Платил още разходите за ходенето в К.
през **** година, а в С. отпразнувал своята ** годишнина и ответниците били
поканени от него да го придружат. Когато през 2019 година били в И., пак
свидетелят поел разходите. Свидетелят сочи, че има фирма, котято се
занимава с продажба на гуми, масла и извършва автосерзивза дейност, като
ответниците работят при него. Сочи, че от К. знае, че при дипломирането
бабите й са и дали пари, а също – дали са около 1000-2000 лв. при раждането
на детето. Свидетелят знае, че всички роднини на М. – баща му, майка му и
баба му, която също живее в Л., през годините са му давали пари, като баба му
дори му дала банковата си карта за да тегли пари от нея.
Свидетелят М. Я. – брат на бащата на ответницата К. и неин вуйчо,
сочи, че племенницата му дошла при него и поискала да и даде заем за да
купят с Д. жилище. Той и дал около 5 000 лв. на заем на ръка. Парите не са му
върнати. Твърди, че общо пет пъти й е давал пари заем, че са много близки с
нея. Сочи, че през 2016 година е присъствал във връзка с работата на фирмата
му на изложение на машини в Г. – М. и тогава помолил К. да го придружи за
да му превежда, а средствата за пътуването и престоя били осигурени от
неговата фирма.
Свидетелката З. П. – майка на ответника, сочи, че многократно е давала
на сина си дарения на парични суми в периода 2007-2019 година. Сочи, че има
още едно осиновено дете. Обикновено това е ставало за празниците – за
11
Коледа, рождени дни, при раждането на внука – сина на ответниците. Твърди,
че Д. често я посещавал в А., а когато е идвал – сам или с приятелката си К., тя
е поемала всички техни разходи, а те са отсядали в нейния дом. Свидетелката
твърди, че е виждала брат си и неговата супруга – също живеещи в А., да
дават пари на Д. по празниците. Свидетелката сочи, че Д. се грижел за дядо си
по майчина линия в Б. и братът на свидетелката му бил благодарен за това,
като му помагал финансово и с подаръци. Свидетелката твърди, че при
закупуване на жилището на ответниците е дарила сумата от 10 000 лв. Тогава
била в Б., а децата намерили имота изгодно. Твърди , че преди да почине
дядото на ответника и баща на свидетелката - А., продал земеделски земи и
дал на Д. сумата от 20 000 лв. Дядото бил заможен човек, дълги години – над
20, работел в Р. Последните години преди смъртта си бил болен, като Д. му
помагал, тъй като супругата му – бабата на Д. по майчина линия също била в
А. Дядото бил признателен на Д. и му правел парични дарения. Свидетелката
сочи, че за закупуване на първата кола на Д., тя и баща му са продали общата
си кола след развода и теглили кредит. След това Митко продал първата си
кола и закупил друга с парите от продажбата на първата. През 2010 година
свидетелката платила парите за гаранция на сина си, а година след това, като
освободили парите, те били получени от М. Свидетелката не е искала да й
бъдат връщани.
Свидетелката Н. А. – баба на ответника сочи, че преди 12 години се е
установила да живее в А., като многократно е давала пари на внука си Д.
Свидетелката сочи, че е оставила банковата си карта, по която получава
пенсията си в Б., на Д. и той е разполагал с тези пари. Свидетелката сочи, че
гледа децата на сина си в А., който е добре платен и за това и дават добри
пари, като тя от своя страна е давала пари на М. и К. Сочи, че в периода 2007-
2019 год. ответниците идвали при тях по празниците – за Нова година, за
Великден. Свидетелката сочи, че майката на М. също живее в отделна къща в
А., която закупили със сегашния й съпруг преди четири – пет години. Тя следи
за по-изгодни билети за ответниците и ги купува предварително, а когато
децата дойдат на гости, са изцяло на издръжка на майката на М. и на
останалите роднини живеещи в А. Свидетелката знае, че майката на М. и
съпругът й работят в А. и имат добър доход, но за покупката на къщата са
взели й пари от банката. Отделно – всички роднини подпомагали финансово
М., като му давали различни парични суми. Свидетелката сочи, че съпругът й
– дядото на М., над ** години ********** и изкарвал добри пари, а като се
прибрал в Б. продал земеделски земи, които наследил в Д. – над ** дка. М. му
помагал след като се разболял и дядото му дарил 20 000 лв. от продажбата на
земите, защото искал внукът му да има самочувствие.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, представените писмени
доказателства и свидетелските показания относно релевантните факти при
съобразяване на изискванията на закона и при комплексна оценка на
отделните доказателства, ведно с всички други доказателства по делото. По
задачи поставени от ищеца и от ответниците окръжният съд е допуснал и
приел съдебно-икономическа експертиза извършена от вещо лице А. /л.1581 и
сл./. Тази експертиза съдът кредитира частично относно отразяванията на
безспорни или подкрепени с доказателства факти и обстоятелства и въз
основа на данните по която, както и на тези по исковата молба, съдът
12
извърши собствен анализ за приходите и разходите на ответниците за
проверявания период, и за придобитото от тях имущество.
При анализа на релевантни обстоятелства на базата на събраните
доказателства и заключенията на вещите лица съдът намира следното:
От изложеното в исковата молба от ищеца, от заключенията на вещите
лица по оценъчните експертизи за пазарните цени и на вещото по съдебно-
икономическата експертиза, както и от останалите събрани по делото
доказателства, при съобразяване на разясненията съгласно ТР № 4/18.05.2023
год. по ТД № 4/2021 год. на ОСГК на ВКС относно параметрите и методиката
за изчисляване на значителното несъответствие, по делото се установява
следното:
Приходи за ответниците в проверяваните периоди:
82 387,77 лв. – нетни доходи от работна заплата
17 479,83 лв. – кредити получени по кредитна карта
5 760,67 лв.- получени обезщетения от НОИ
2500 лв.– доходи от продадени дялове в дружества
10 000 лв. – получен банков превод преди закупуване на процесния имот
от Тодор Янев-баща на ответницата
369,04 лв. – налични суми като начално салдо по банкови сметки
Горепосочените приходи са признати от ищеца и са включени в таблици
на л. 9 от заключението на вещо лице А. /л.1585/
Въпреки, че съдът по изложените по-горе съображения не зачита
представените писмени доказателства – договори и разписки за дадени
дарения и заеми на ответниците в процесния проверяван период, при преценка
на свидетелските показания на близките роднини на ответниците-родители,
вуйчо и баба, за периодично предоставяни от тях дарени парични суми на
ответниците, съдът намира, че следва да приеме за установени по делото
твърденията на ответниците, че действително са получавали парични суми по
дарение от тези лица. При установените по делото отношения на родителите и
децата в дух на разбирателство и взаимна обич, би било нелогично да се
приеме, че за процесния десетгодишен период родителите и бабата на
ответника, както и бащата на ответницата нито веднъж не са дарили парични
суми на децата си. В съответствие с българския бит, обичаи и традиции е
родителите да подпомагат децата си, особено в началото на самостоятелния
им жизнен път, като им даряват парични суми /без да изискват от тях да
подписват документи/. В началото на проверявания период ответникът е бил
на ** години, а в края – на ** години. В края на проверявания период
ответницата е била ** години, като от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели съдът приема за установено, че както преди
процесния период, така и след това ответниците са били подкрепяни и
финансово подпомагани чрез парични дарения от своите родители, баби и
дядовци. От свидетелските показания на бащата, майката, вуйчото и бабата на
ответника и бащата на ответницата се установи, че през целия проверявания
десетгодишен период ответникът е получавал по дарение суми от тях.
Ответницата също е била подпомагана с дарения от своя баща, както преди,
13
така и след раждането на детето. Поради липсата на конкретни доказателства
за размера на дарените суми и в съответствие с изложените от свидетелите
обстоятелства относно финансовите им възможности, съдът приема, че за
целия проверяван период, извън преведените по банков път парични суми,
общо предоставените суми на ответниците от дарения от близките им роднини
са в размер на 30 000 лв.
Съгласно свидетелските показания, съдът отчита и дарени суми от
бабите, дядовците, майките и бащите на ответниците при раждането на
тяхното дете, което също съответства на обичайните отношения в българския
бит и традиции, а при липсата на конкретни данни за точния размер приема,
че към този момент те са получили по дарение сумата от общо 3000 лв.
Съгласно свидетелските показания на майката на ответника, върната
през 2013 год. сума от 3000 лв. за гаранция, която е била платена от нея, му е
била дарена, което се възприема от съда.
Не се установи твърдението на ответниците, че в началото на
проверяваните периоди са разполагали с парични суми в брой, а дори да се
приме, че са имали някакви парични суми, не са ангажирани категорични
доказателства за техния размер. Съдът не отчита като налични в началото на
проверяваните периоди и сумите, които ответниците сочат, че са получили
преди това.
За твърдените предоставени заеми на ответниците от техни роднини в
проверявания период съдът намира, че не се събраха достатъчно
доказателства за реално предоставяне на такива заеми, поради което не
включва като приходи такива средства.
Предвид горното към приходите на ответниците за проверяваните
периоди следва да се прибавят съответно 30 000 лв. плюс 3000 лв. плюс 3000
лв. – общо още 36 000 лв. – дарени средства от техни роднини.
Приходи от продажба на автомобили - 23 720 лв.
Общият размер на приходите на ответниците за проверяваните
периоди е 178 217,31 лв.
Разходи на ответниците в проверяваните периоди:
55 460 лв. – за издръжка на ответниците и детето след раждането му
през 2018 год.
3114,14 лв. – платени данъци, глоби, такси
17 505,33 лв. – погасителни вноски по кредити
1050 лв.– разходи за внесен капитал в дружества /за сочените до
момента разходи не се спори между страните/
24 400 - разходи за закупуване на неналично в края на периода
имущество /три автомобила по пазарна стойност по заключението на
оценъчната експертиза, при положение, че като приход са включени
получените средства при продажбата на автомобилите/
От свидетелските показания се установи, че в проверявания период
майката на ответника е живяла и работила в Л. - А., където е създала и свое
семейство и се е установила в собствен имот. Ответникът е единствен
14
биологичен син за майка си, като свидетелите сочат, че те са имали отлични
взаимоотношения, а майката винаги е подпомагала сина си. Съдът намира за
достоверно соченото от свидетелката, че при посещенията на ответника във В.
и в частност в Л. в проверявания период, той е гостувал при нея и тя е поемала
разходите по престоя, поради което сумата от общо 15 621,97 лв. приета по
исковата молба като разходи за пътни дневни и квартилни пари при
предибаванията на ответника/ответниците в чужбина подлежи на корекция.
При проследяване на изложеното в исковата молба /л.21 и сл./ съдът
приема за разходи във връзка с пребивавания в чужбина на ответниците за
проверяваните периоди, съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина само тези, извън разходите при пътуванията и
пребиваванията на ответника във Великобритания, при гостуванията в дома на
неговата майка, а именно:
сумата от 79,21 лв. – дневни разходи на ответника при пътуване до Т.
през 2009 год., сумата от 1 456,67 лв. – квартирни и дневни разходи при
седемдневен престой на ответника в К. /***/ през 2015 год., 258,8 лв. –
квартирни и дневни разходи за два дни престой на ответника в Т. през 2016
година, 1 359,30 лв.- квартирни и дневни разходи на ответника при петдневно
посещение в Г. през 2016 година, 248,4 лв. – квартирни и дневни разходи за
два дни престой на ответника в Т. през м.05.2018 година, 391,17 лв. –
квартирни и дневни разходи за двудневен престой на ответника в С. през 2019
година и 1036,59 лв. – квартирни и дневни разходи за четиридневен престой
на ответниците в И. през 2019 година.
От разходите за пътуване и пребиваване в чужбина отпаднат сумите за
посещенията на ответника при майка му във В., а именно:
1075,71 лв. – пътни, дневни и квартирни пари за пребиваване на ответника във
В. през 2010 година, 1838,48 лв. – пътни, дневни и квартирни пари за
пребиваване по Коледните празници на ответника във В. през 2012 година,
1075,71 лв. – квартирни и дневни пари за пребиваване на ответника във В. по
време на Коледните празници през 2014 година. Комисията е признала по
представено банконо извлечение, че пътните разходи за това пътуване са
платени от Т. Я. – бащата на ответницата. Съдът намира, че неоснователно не
е приела, че при посещението ответникът е гостувал в дома на майка си и
дневните му разходи са били за нейна сметка, което съответства на нейните
свидетелски показания и на тези на бащата на ответницата, 1838,48 лв.-
квартирни и дневни разходи за посещение на ответника във В. през 2016
година, 2 347 лв. квартирни и дневни разходи за пребиваване на ответника във
В. през 2017 год., 838,48 лв. – квартирни и дневни разходи за пребиваване на
ответника във В. в началото на 2018 година.
Предвид горното разходите на ответниците за задгранични патувания са
общо в размер на 4 830,14 лв.
Общият размер на разходите е 106 359,61 лв.
Нетният доход на ответниците за проверявяния период е
положителна величина 71 857,70 лв.
Имущество на ответниците придобито през проверявания период:
Придобит недвижими имот, чията пазарна цена към момента на
15
придобиването е 82 700 лв., както и налични средства по банкови сметки на
ответниците в края на периода общо 17 706,77 лв.
Общият размер на придобитото имущество е 100 406,77 лв.
Недостигът - несъответствието на парични средства е в размер на
28 549,07 лв., което е под предвидения в закона размер на несъответствието
над 150 000 лв., поради което претенцията на ищеца се явява
неоснователна и като недоказана по твърденията за наличие на
значително несъответствие.
Преминалите пари през банковите сметки на ответниците, за които не е
установен законен източник, които не са налични в края на периода, не са
взети предвид при изчисляване на нетния доход и не са включени в
имуществото, като изчисленията на съда са за приходите и разходите на
ответниците за целия период, а не по години. В анализа за приходите и
разходите са включени не само изразходваните средства /по пазарни цени/ за
покупка на автомобили, но и тези, които са получени от ответниците при
продажба през проверявания период на автомобилите. Погрешно и изцяло в
противоречие със закона и трайно установената съдебна практика е
възприетото в исковата молба от страна на Комисията, намерило отражение и
при поставяне на въпроси на вещото лице по икономическата експертиза от
Комисията и отговорите по тези въпроси, че извод за незаконно придобитото
имущество може да се прави при анализ отделно за всяка от годините от
проверявания период, преди да е направен извод за наличието на значително
несъответствие за целия проверяван период. Съгласно пар.1, т.3 от ДР на
КОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието
между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия
проверяван период, поради което предявеният иск е неоснователен и по
предпоставките заложени в ЗОНПИ, и следва да бъде отхвърлен.
Отделно от това, по повод начина, по който в исковата молба Комисията
е формирала извод за подлежащо на отнемане имущество, поради извод за
отрицателен нетен доход на ответниците за проверявания период, следва да се
има предвид, посоченото в Решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2652/2023 г., III г. о., ГК, че имуществото, което подлежи на отнемане, и
значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитотото
от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с
цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща
отнемането. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на
ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 6.10.2023 г/, „нетни
доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла
на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите /т.нар.
„брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е.
– оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в
отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се
„прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с
отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на
16
финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за
съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява
обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на
ЗПКОНПИ /понастоящем ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от
6.10.2023 г./.
Предвид всичко изложено по-горе, исковите претенции на Комисията по
делото са неоснователни. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а като е
стигнал до същия решаващ краен извод, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
По частната жалба:
Обжалваното определение № 260060/21.10.2024 год. по делото е
постановено по молба на Комисията по чл.248 от ГПК инкорпорирана в
подадената въззивна жалба, за изменение на горепосоченото решение в частта
за разноските присъдени в полза на ответниците, с искане за намаляването им,
като и в частта за присъдената държавна такса с твърдение, че тя е недължима
от Комисията.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е намерил
възраженията на ищеца по делото за неоснователни. Посочено е, че
производствата за отнемане на незаконно придобито имущество са с
изключителна сложност, продължителност й обем на приложените
доказателства, каквото и настоящото производство, а размерът на
присъдените разноски в полза на ответниците не следва да бъде намаляван, по
съображенията вече изложени в решението, а именно: в производството са
събрани над 1600 листа писмени доказателства; проведени са седем съдебни
заседания, на всяко от които е присъствал пълномощник на ответниците,
изслушани са 5 съдебни експертизи, процесуалният представител е
организирал процесуална защитна теза на всеки от двамата ответници,
въпреки депозирания общ писмен отговор, събрани са гласни доказателства,
частичен отказ от иск от ищеца е направен в края на процеса, основан на
прието едва към този момент от разглеждане на делото тълкувателно решение,
общият размер на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения е
9500 лв. не е прекомерен на базата на реално извършените действия по
защитата на ответниците. Тези съображения са формирали извода, че не са
налице основания за намаляване на договорените и реално заплатени
адвокатски възнаграждения.
Не са споделени и възраженията за недължимост на държавна такса от
Комисията, като е цитирана практика на ВКС за дължимост на държавни
такси от Комисията при отхвърляне на иска.
Настоящият съд изцяло споделя съображенията на окръжния съд, в
допълнение на които следва да се посочи, че размерът на адвокатско
възнаграждение общо от 9500 лв. за двамата ответници / 6970 лв. за защита на
ответника и 2530 лв. за защита на ответницата/, реално заплатено от тях,
съответства както на фактическата и правна сложност на делото, така и на
извършените от адвоката действия за осъществяване на ефективна защита,
поради което не следва да се намалява, а възражението на Комисията по чл.78,
ал.5 от ГПК, е неоснователно.
17
Правилен е и извода на окръжния съд, че предвид изхода от делото,
Комисията дължи държавна такса. Тъй като предявеният иск касае частни
държавни вземания, не е налице условието за освобождаване от задължение за
внасяне на държавна такса по чл.84, ал.1, т.1 от ГПК. Разпоредбата на чл.162,
ал.1, т.5 от ДОПК е неотносима, тъй като сред изброените в т.5 публични
вземания на държавата: за паричната равностойност на вещи, отнети в полза
на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на
парични средства в полза на държавата, при невъзможност за разширително
тълкуване на императивната правна норма, не попада отнетото в полза на
държавата незаконно придобитото имущество по гражданския КОНПИ,
при условията на т.н. гражданска конфискация, която е различна от
конфискацията по наказателните и административнонаказателните закони. В
подкрепа на това становище на настоящия съд е и обстоятелството, че с
разпоредбата на чл.158, ал.4 от ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ законодателят е
предвидил, че при сключване на спогодба пред съда по този граждански
закон държавната такса се определя върху сумата, за която е постигната
спогодбата и се поема поравно от страните. Ако законодателят е имал
предвид, че вземанията на държавата по ЗПКОНПИ сега ЗОНПИ са публични
вземания и по иска по чл.153 и сл. от закона не се дължи държавна такса от
Комисията, първо-това е следвало изрично да бъде посочено в закона и второ -
не би предвидил хипотезата на чл.158, ал.4 от КОНПИ, при която
Комисията винаги дължи държавна такса наравно с насрещната страна.
Последното е недопустимо в случай, че се визира публично държавно
вземане.
Предвид горното частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските.
По въпроса за съдебните разноски пред въззивния съд:
Първоинстанционният съд е присъдил дължимата за
първоинстанционното разглеждане на делото държавна такса в размер на
8680,27 лв., определена в размер на 4 % от поддържаната цена на исковете на
основание чл.157 ал.2 от ЗОНПИ, която е възложена в тежест на Комисията. С
оглед изхода на делото пред настоящия съд, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на
4340,14 лв. и 15 лв. – държавна такса за депозираната неоснователна
частна жалба, които следва да бъдат заплатени по сметка на Бургаския
апелативен съд.
Предвид изхода от делото, въззивникът-ищец, на осн. чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, следва да заплати в полза на въззиваемите-
ответници направените по делото съдебни разноски. Представени са
доказателства за заплатен адвокатски хонорар от въззиваемия в полза на адв.
Т. К.-П. в размер на 6970 лв., а от въззиваемата – 2 530 лв. По съображенията
изложени по-горе по частната жалба относно конкретния характер на
производството и реално осъществената защита, но при отчитане на
значително по-малката продължителност на въззивния процес, обема и
характера на извършените действия по защитата, съдът намира, че съобразно
възражението на Комисията по чл.78, ал.5 от ГПК, в полза на ответниците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение общо в размер на общо 7000
18
лв. – 5000 лв. за защита на въззиваемия и 2000 лв. за защита на въззиваемата.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/21.06.2024 год. по гр.д.№
2903/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител
Р. И. срещу определение № 260060/21.10.2024 год. по гр.д.№ 2903/2020 год.
по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, да заплати на Д. А. П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., ж.к. „И.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, с настоящ адрес: с. И., о. Б., ул.
„С.“ № * и на К. Т. Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.,
ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *, направени пред въззивния съд съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 7000 лв. /седем
хиляди лева/, от които 5000 лв. за защита на Д. А. П. и 2000 лв. за защита на
К. Т. Я.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
Булстат *********, да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4340,14 лв. /четири
хиляди и четиридесет лева и четиринадесет стотинки / и 15 лв.
/петнадесет лева/ – държавна такса за депозираната неоснователна
частна жалба.
Решението в частта, с която частната жалба е оставена без уважение има
характера на определение и може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба, пред Върховния касационен съд в срока за обжалване на решението,
считано от връчването му. В останалата част решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19