Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260785
град Пловдив, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното
от съдия Румяна Андреева гражданско въззивно дело № 613/2021 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивната жалба от Н.Н.П. с
ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********, чрез пълномощниска им адв. П.Д.,
против решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от Н.Н.П. против СК „Експресстрой“ АД, ЕИК:
********* иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение
за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П. с ЕГН **********,
настъпила вследствие на претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г.,
установена с Разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП
на НОИ Пловдив, за разликата над присъдените 50 000 лв. до пълния
претендиран от нея размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.11.2016 г. до окончателното и заплащане, както и е отхвърлен
предявеният от С.С.П. против СК „Експресстрой“ АД иск с правно основание чл.
200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на брат и В.С.П.
вследствие на същата трудовата злополука, ведно със законната лихва от
03.11.2016 г. до окончателното и заплащане, за разликата над присъдения
размер от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв. Оплакванията в
жалбата са за това в тези части решението да е неправилно, като се счита,
че първостепенният съд неправилно е преценил доказателствата и е направил
извод, че работникът, проявявайки груба небрежност, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Считат, че не е била налице проявена
груба небрежност от починалия им родственик, но ако съдът приеме обратното, то
тя била в много по-малко съотношение. Ето защо молят за отмяна на решението в
обжалваните от тях части и за постановяване на друго решение по същество, с
което исковете им да се уважат в пълните им размери. Претендират разноски.
Постъпила е и частна жалба от Н.Н.П. и С.С.П. против определение №
264125/11.12.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019 г. на Районен съд
– Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с която е оставено без уважение
искането им за изменение на решението в частта за разноските. Прави се искане
за отмяна на определението в тази част и за постановяване на друго определени
по същество, с което молбата им да се уважи, като се постанови изменение на решението
в частта за разноските, в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на
ответника разноски по делото и се измени сумата на разноските от 3228,50 лв. на
1965 лв.
Въззиваемата страна СК
„Експресстрой“ АД оспорва въззивната и частната жалба като
неоснователни.
Постъпила е въззивната жалба и от СК
„Експресстрой“ АД против решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. №
18307/2019 г. на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта
му, с която същият е осъден да заплати на Н.Н.П. сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П.,
настъпила вследствие на претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г.,
установена с Разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП
на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2016 г. до
окончателното и заплащане, както и да заплати на С.С.П. сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на
брат и В.С.П. вследствие на същата трудовата злополука, ведно със
законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното й заплащане. Жалбоподателят
поддържа, че решение в тези части е неправилно, като счита, че
първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон и не е взел предвид
липсата на предпоставките на чл.200 КТ относно търсената от него имуществена
отговорност, тъй като изобщо не е възлагал извършваната от починалия работник
работа, нито пък тя е била извършвана в негов интерес. Счита, че не е
доказано наличието на причинна връзка между настъпилата смърт и процесната злополука,
а определените от съда обезщетения не отговарят на критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. По отношение на иска на С.П. счита, че същата не попада в
кръга от лицата, имащи право на обезщетение. На последно място счита, че
приетият от районния съд коефициент на съпричиняване на вредата е неправилен,
като същият следва да бъде поне 75-80 %. При тези оплаквания се иска отмяна на
решението в посочените части и постановяване на друго решение по
същество, с което исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от СК „Експресстрой“ АД против определение №
264125/11.12.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019 г. на Районен съд
– Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с която е уважена молбата на
ищците за изменение на решението в частта за разноските, като жалбоподателят е
осъден да заплати допълнително на адвокатско дружество „Е.И. и П.Д.“
сумата от 1310 лв. - адвокатски хонорар за предоставената правна защита и
съдействие в обезпечителното производство. Прави се искане за отмяна на
определението в тази част и за постановяване на друго определени по същество, с
което молбата да се отхвърли, или възнаграждението да се намали до минимален
размер от 400 лв.
Въззиваемите страни по тези жалби Н.Н.П. и
С.С.П. ги оспорват като неоснователни.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивните и частните жалби са подадени в
предвидения от закона срок за обжалване, от лица, имащи право на жалба и са
насочени против подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което съдът ги
приема за процесуално допустими.
По същество:
При извършената служебна
проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество,
се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Ищците Н.Н.П. и С.С.П. са предявили
субективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника „СК
Експресстрой” АД да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди поради настъпилата смъртта на сина на първата ищца и брат на втората
ищца В.С.П. в резултат трудова злополука, станала на 31.10.2016 г., в
размер на 100 000 лв. за ищцата Н.Н.П. и в размер на 20 000 лв. за
ищцата С.С.П., ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил исковете, като е направил възражение, че същите са
погасени по давност. На следващо място е възразил, че е налице
съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ от страна на починалия работник,
тъй като същият е проявил груба небрежност и с поведението си е причинил
настъпването на злополуката, като е започнал работа, която не му е била
възложена. Твърди, че същият е нарушил инструкциите по безопасност на
труда, като е ползвал неподходящо оборудване. Възразил е и че претендираните
размери на обезщетенията са прекомерно завишени и не отговарят на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, а майката и сестрата на починалия не са
живели в едно домакинство с него и не са имали много близки отношения.
Исковете намират основанието си в нормата
на чл.200, ал.1 КТ, според която за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Работодателят носи отговорност за претърпени вреди на основание чл.200, ал.1 КТ
винаги в случаите, когато трудовата злополука или професионалното заболяване са
довели до смърт н работника или служителя. Отговорността му по тази разпоредба
е обективна. Предприятието отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник има
вина за настъпването на вредите. Работодателят отговаря дори и когато трудовата
злополука или професионалното заболяване са причинени от непреодолима сила,
чиито вредоносни последици са в пряка или косвена връзка с трудовата дейност на
работника. Тази отговорност може да се намали само ако пострадалият е
допринесъл с груба небрежност за трудовата злополука, съгласно чл.201, ал.2 КТ.
С Постановление № 4 от 25.V.1961 г. на Пленум на ВСК е очертан кръгът
на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт,
като е прието, че същият се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК в т.1 е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В мотивите към тълкувателното решение се разяснява, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Претендиращият обезщетение трябва да докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, каквато може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
Няма спор по делото, а и от представените
пред РС Удостоверения за родствени връзки се установява, че ищцата Н.П. е майка
на В.П., а ищцата С.П. негова сестра.
Няма спор, че разпореждане №
5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице на ТП на НОИ – Пловдив на основание
чл.60, ал.1 от КСО е призната за трудова декларирана от СК „Експресстрой“ АД с
вх.№ 5104-15-318 от 02.11.2016 г. злополука, станала с В.С.П. на 31.10.2016 г.
Същото е представено по делото пред районния съд. Това разпореждане на НОИ като орган чл.60,
ал.1 от КСО е индивидуален административен акт, представляващ официален
удостоверителен документ за установените от него факти - наличието на трудова
злополука / в този смисъл е и Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС, ІV ГО, по
гр.д.№ 3766/2013 г./. Въз основа на него процесната злополука следва да се
приеме за трудова, а ответникът като работодател на починалия работник следва да понесе отговорността за понесените
от близките му лица неимуществени вреди от тази злополука, при наличието и на
останалите предпоставки на закона за това. Предвид датата на установяване на
злополуката за трудова – 03.01.2017 г., което е станало с това разпореждане, неоснователно
се явява направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите по
давност. Предвид нормата на чл. 358 ал.1 т.3 КТ приложима за казуса е тригодишната
давност, но към деня на предявяване на исковата молба - 12.11.2019 г., същата
не е изтекла.
По делото не се спори, а и от
представените поделото писмени доказателства - трудов договор № 53/04.09.2015
г., допълнително споразумение към него и Заповед № О-015/15.07.2016 г. на
Управителя на ответното дружество се установява, че В.С.П. е работил по трудов
договор при ответника, като е заемал длъжността „***“, а към деня на
произшествието е бил определен за управител на обект F-180. С посочената
заповед В.П. е бил определени като лице, което да провежда ежедневен и
периодичен инструктаж за безопасност при работа на обекта.
Видно от заключението на вещото лице д-р З.Н.
по назначената пред ПРС СМЕ, причината за смъртта на В.П. е тежка
черепно-мозъчна травма. Уврежданията са получени от удар с или върху твърд тъп
предмет, като отговарят по време и начин да са причинени, както сочат данните
по делото – при падане от височина и са в пряка причинна връзка с настъпилия
инцидент.
По делото пред РС е прието заключението на
вещото лице Д.В. по назначена СТЕ, като според вещото лице пострадалият В.П. е
извършвал работа на височина, без да използва колективно предпазно средство -
строително скеле, работна площадка, подвижна платформа, както и средства за
индивидуална защита – каска, специално работно облекло и обувки, защитен колан.
Използвал е неподходящо оборудване - двураменна преносима стълба, поставена
върху гладка и хлъзгава основа, нестабилна или неподходяща за работа на
височина. Същият по своя инициатива е започнал работа, която не му е била
възложена за изпълнение от работодателя. Предприел е действия по извършване на
СМР без да притежава необходимата квалификация и необходимия документ за
правоспособност, разрешаващ да упражнява такава дейност. Не е преустановил
незабавно работата и не е уведомил непосредствения си ръководител или неговите
заместници за ситуацията, която има основателна причина да счита, че има
опасност за неговия живот и здраве. Не се е погрижил за здравето и
безопасността си в съответствие с квалификацията си и инструкциите за работа.
Вещото лице е посочило, че работникът е длъжен да извършва тази работа, която
му е възложена и за която е инструктиран. Пострадалият е изпълнявал работа
извън обхвата на задълженията му по длъжностна характеристика, отклонил се от
работата си на „***” и в момента на злополуката е изпълнявал длъжността на „***”.
Пострадалият е предприел действия по монтаж на окачен таван в складово
помещение на магазин Лидл F180, които не влизат в трудовите задължения на
технически ръководител на обекта и без да има изрично разпореждане за това от
работодателя си. Техническото ръководство на обекта съгласно нормативната
уредба и длъжностната му характеристика изискват дейност по организацията,
реализацията и контрола на извършваните СМР при спазване на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, но не и осъществяване лично от него
на конкретни специални операции. Посочва, че е забранено изпълнението на СМР на
височина по начин, неосигуряващ безопасността срещу падане от височина на
извършващите тези работи лица. Допустимо е да се използват за работа на
височина преносими стълби, само за извършване на леки краткотрайни операции от
застанало на стълбище лице. Стълбите се използват само тогава, когато при
правилното им използване е изключено падането или изместването им. При хлъзгав
под двураменните стълби допълнително се осигуряват с помощта на втори човек
чрез ръчно придържане на някои от рамената на стълбата. Забранява се заемане от
лицето, извършващо работна операция от стълба, на положения, които могат да я
изведат от положение на равновесие. Движение и работа по стълба се извършва
внимателно, без люлеене и други подобни действия, които биха довели до падане
на цялата стълба. Лицето, намиращо се върху стълба, не следва да се наклонява
по начин, който би довел до обръщане на стълбата. При изкачване и слизане по
стълбата и при работа върху стълба, използващият трябва: 1. да бъде обърнат с
лице към нея; 2. да използва подходящо закопчано работно облекло и подходящи
обувки, осигуряващи го срещу подхлъзване; 3.да е с незаети ръце; 4. да ползва
двете си ръце, когато се държи за стълбата, а не за страните; 5. работещият да
може по всяко време да се захваща здраво и да има сигурна опора; 6. изкачване и
сваляне на материалите става чрез директно подаване от друг работник. Не се
разрешава работа с преносими стълби от лица, които нямат необходимите лични
защитни средства. Предпазни колани, закрепени към здрава и сигурна конструкция
да подават всички работници и специалисти, които при работа на височина са
изложени на опасност от падане. Съгласно изискванията на Правилника за
извършване и приемане на строителни и монтажни работи /облицовъчни работи/,
монтаж и демонтаж на окачени тавани се изпълнява от скеле или работна площадка
с трайни означения и надписи за допустимите натоварвания. Работа на височина –
„на височина” и „от височина” е височина, по-голяма от 1,5 м., мерено от пода
или терена. При извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности, когато
също се извършват на височина, се използват колективни предпазни средства -
строителни скелета, работни площадки, подвижни платформи и други, както и лични
предпазни средства за защита. Колективните средства за защита са с предимство
пред личните. Техническият ръководител е длъжен да планира и организира
използването им. Технически мерки и изисквания по Закона за безопасните условия
на труд за колективни предпазни средства са: ограждане с парапети и бордова
дъска на работните площадки, поставяне на знаци по безопасност на труда и
такива, оказващи товароносимостта. Нормативно изискване е състоянието на
колективните предпазни средства да се проверява от техническия ръководител и
бригадира непосредствено преди тяхната експлоатация и редовно през определени
интервали от време. Ежедневно, при започване използването на скелето се
извършва проверка по изправността му от техническия ръководител, като се документират
направените констатации. При констатиране неизправности, не се започва работа.
Когато неизправността се установи по време на работа, тя се преустановява.
Лично предпазно средство е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се
носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни
опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа. Личните
предпазни средства осигуряват защита и съответстват на рисковете, които трябва
да предотвратяват, а именно: работници, извършващи работа на височина, трябва
да ползват защитни каски; специално работно облекло и обувки против подхлъзване
и падане. При липса на предпазен парапет, работникът е длъжен да използва
предпазен колан, с който се привързва към конструктивния елемент или към самото
скеле преди започване на работа. Личните предпазни средства за защита срещу
падане от височина защитават работниците срещу риск от падане, намаляват до
минимум височината на падане и последствията за паднали работниците. Те
осигуряват и безопасни спасителни операции. Личните предпазни средства при
работа на височина предпазват главата, горните и долни крайници, торса, корема
и вътрешните органи. Използването от работника на лични предпазни средства по
време и място на злополуките биха намалили или избегнали значителна степен
телесните увреждания. Колективните и лични предпазни средства се осигуряват от
работодателя съобразно изпълняваната работа, а работникът е длъжен да ги
използва като спазва техническите и технологични правила за изпълнение на СМР,
както и правила за здравословни и безопасни условия на труд. Извършването на
обекта дейност - монтаж на окачени тавани, съставлява източник на повишена
опасност. Това е така, защото трябва да си изпълнява на височина по-голяма от
1,5 м. от пода, при което съществува риск от падане. Регламентирана е в Наредба
№ 2/22.03.2004 година за здравословните и безопасни условия на труд, както и с
правилата за извършване на строително-монтажни работи и всяко своеволие и
лекомислено отклонение от предвидените изисквания при извършването й, може да
доведе до опасност за живота и здравето на работниците и другите лица.
Към делото е приложено и Досъдебно
производство № 307/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура Пловдив, което е приключило с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 12.03.2019 г., потвърдено с постановление от
17.04.2019 г. по преписка №867/2019 г. на Апелативна прокуратура – Пловдив
/двете постановления са приети и като писмени доказателства на листове от 217
до 229 от делото пред ПРС/. С двете постановления е направен извод от
наблюдаващия прокурор, че не е налице престъпление по чл. 123, ал.1 НК, тъй
като допуснатите нарушения на установените норми за безопасни и здравословни
условия на труд са от страна на пострадалото лице В.П. и са пряка причина за
възникване на инцидента с него, довел до смъртта му.
По делото пред ПРС са разпитани свидетелите
В.О. – Г., без родство, съседка на ищците
и починалия В.П. и К.К.Ч., без
родство, служител на ответното дружество.
Свидетелката Г. сочи, че познава В.П. и
ищците от тридесет и девет години. Един ден ищцата С.П. и се обадила и и споделила,
че брат и е в кома и състоянието му е много тежко. Към този момент С.П. била в
Англия, но казала на свидетелката, че ще се прибере в България на следващия ден.
Свидетелката сочи, че е присъствала на погребението на В.П.. Семейството му било
много сплотено, винаги се събирали по празници, като не е имало конфликти между
тях. Смъртта на П. се отразила много тежко психически на неговата майка и
сестра. Те престанали да общуват с хората, не приемали гости и не посещавали
техни съседи. Тяхното поведение се характеризирало с нервност, тревожност и
нежелание да общуват с останалите хора. Ищцата Н.П. след станалото не била
адекватна, имала нужда от помощта на психиатър и състоянието и се влошило,
започнала да говори несвързани неща.
Свидетелят Ч. сочи, че бил организатор СМР
при ответника. На 31.10.2016 г. получил обаждане от техническия ръководител на
„Лидл”, от който разбрал за станалия инцидент. При разговор с работниците,
които се намирали на място, разбрал, че В.П. паднал от стълба и е дошла линейка.
Сочи, че на П. било възложено изграждане на гипсокартонно куфарче и подмяна на
плочки в търговската зала. Инцидентът се случил в търговския склад на магазина,
който е отделна зала от търговската и се намирал на 50 м. от мястото, където П.
следвало да работи. Той следвало да води изпълнението и да следи за безопасното
преминаване на нощното изпълнение. Демонтажът и повторният монтаж на окачения
таван била отделна поръчка и нямала общо с дейността, която следвало да се
извърши през нощта. В екипа, който се намирал там, нямало лице, което да
разполага с достатъчно знания, за да възстанови тавана. Вечерта на инцидента
нямало предоставена стълба, доколкото нямало поставена задача във връзка с
използването й. За тази вечер В.П. не е носел предпазни средства. Дружеството
не е предоставило специализирана стълба, защото не е имало нужда за задачата,
която ще се изпълнява. От В.П. била използвана стълба, собственост на „Лидъл”,
която не е достатъчно стабилна за работа на височина над три метра. Таванът е
три метра, но реално работата се работи над тавана.
Въз основа на така събраните доказателства
съдът прави следните изводи от правна страна:
Предвид признаването на процесната
злополука за трудова, ответникът като работодател на починалия работник следва да понесе безвиновната и обективна имуществена
отговорност по чл.200 от КТ за понесените от близките на починалия
неимуществени вреди. Установи се, че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка
със станалата трудова злополука. Установено е по делото, че майката на
починалия – ищцата Н.П. е понесла поради смъртта на сина си значителни по
степен емоционални болки и страдания. Ето защо съдът приема иска и за заплащане
на обезщетение от страна на ответника за доказан по основание. Като справедлив
размер на обезщетението, съответстващ на претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът приема претендирания от нея
размер – 100 000 лв. Този размер на обезщетението обаче следва да се
намали на основание чл.201, ал.2 КТ, доколкото по делото се установи категорично,
че пострадалият е допринесъл с груба небрежност за настъпване на трудовата
злополука.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя
само при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. /В
този смисъл са Определение № 163 от 10.03.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1725/2020 г., Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г./ . В случая следва да се приеме въз
основа на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, заключение
по СТЕ и постановления за прекратяване на наказателното производство, че
пострадалият е пренебрегнал всякакви правила и норми относно безопасността на
труда и това му поведение е основна причина за злополуката. Установи се, че на
него е било възложено от работодателя с нарочна заповед провеждането на
ежедневен и периодичен инструктаж за безопасност при работа на обекта. Установи
се още, че на датата на инцидента работодателят не е възлагал извършването на
ремонтна дейност по окачени тавани, поради което не е предвидил и осигуряване
на колективни предпазни средства. Въпреки това, пострадалият самоволно е
започнал такава дейност, като е ползвал неподходяща двураменна стълба, без да
подсигури още един човек, който да я придържа, без да използва и лични предпазни средства – каска и колани.
При тези данни съдът приема, че съпричиняването от страна на
пострадалия следва да се определи на 70
%. Ето защо при отчитане на този процент на съпричиняване на вредата дължимото
се от работодателя обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
намалено от 100 000 лв. на 30 000 лв., до който размер искът следва
да се уважи, като сумата по главницата следва да се присъди ведно с обезщетение
за забавеното и плащане в размер на законната лихва, считано от законната
лихва от 03.11.2016 г. до окончателното й изплащане.За разликата над посочената
сума до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът на Н.П. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съдът намира за изцяло неоснователен иска
на другата ищца - С.С.П.. Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тя следваше да докаже,
че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, надхвърляща
обичайните отношения между брат и сестра, както и че и търпи от неговата смърт високи
по своята интензивност и продължителни болки и страдания. Такива обстоятелства
по делото обаче не бяха установени. От показанията на свидетелката Г. се
установи, че отношенията между брат и сестра са били топли, че помежду им не е
имало конфликти и че семейството се е събирало по празниците. Установи се още,
че ищцата С.П. е преживяла тежко смъртта
на брат си. Не се установява обаче същата да е създала с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка и привързаността между двамата да е станала
толкова силна, че смъртта на брат и да и е причинил морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена
връзка.
Ето защо искът на С.П. като неоснователен
следва да се отхвърли.
Поради изложените мотиви въззивната
инстанция намира, че решението на районния съд в частта, с която е уважен иска
на Н.П. за разликата над дължимите и се 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв.,
както и в частта, с която е уважен иска на С.П. до размера от 10 000 лв. е
неправилно и като такова в тези части същото ще се отмени, а вместо него ще се
постанови друго решение по същество, с което в тези им части исковете ще се
отхвърлят. В частта, с която е присъдено обезщетение на Н.П. до размера от 30
000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска на Н.П. за разликата над 50
000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и е отхвърлен иска на С.П.
за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. решението е правилно и като такова ще
се потвърди.
По отношение на разноските на страните
пред районния съд, съдът приема, че доколкото с настоящото решение се променя
степента на уважаване на исковете, като искът на Н.П. се уважава на 1/3 част от
претенцията, а искът на С.П. се отхвърля изцяло, то отговорността на страните
за разноските пред районния съд следва да се определи наново.
Ищцата Н.П. е представлявана от адв.Д.
безплатно, като в представения по делото договор за правна защита и съдействие
е уговорено, че на същата като материално затруднено лице ще бъде оказана
безплатна правна помощ, предвидена в чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. На
основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следващото се адвокатско възнаграждение
за представителството на Н.П., предвид
цената на иска и – 100 000 лв., е в размер на 3 530 лв. Предвид
степента на уважаване на иска на тази ищца и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответното дружество следва да се постави съответната част от това
възнаграждение, а именно 1 059 лв., като посочената сума следва да се
заплати на „Адвокатско дружество Е.И. и П.Д.“. В тежест на ответното дружество
следва да се поставят и разноските за адвокатски хонорар, определен по чл.38 от
Закона за адвокатурата, за представителството на двете ищци в производствата по
обжалване на две определения, постановени от първоинстанционния съд по
обезпечително производство, по образуваните пред ПОС в.гр.д.№ 842/2020 г. и
в.ч.гр.д.№ 2951/2019 г., които се определят от съда по правилото на чл.11
от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. за всяко от производствата.
Или, ответникът ще бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество Е.И. и П.Д.“
общо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и производствата
по в.гр.д.№ 842/2020 г. на ПОС и
в.ч.гр.д.№ 2951/2019 г. на ПОС, в размер от 1 459 лв.
Съразмерно отхвърлената част от иска и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски. Пред районния съд ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. за един адвокат и 457 лв. за
депозит за вещо лице по СТЕ, или общо е сторил разноски в размер на 6 457 лв.
В последното съдебно заседание пред ПРС, преди приключване на съдебното дирене,
адв.Д. е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Това възражение се приема от съда за неоснователно, доколкото
минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение по правилата на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид цената на исковете е 3930 лв. Заплатеното от ответника
възнаграждение е под двукратния размер на минималното такова, а делото се
отличава със значителна фактическа сложност. Ето защо ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника съответната част направените от него разноски в производството
пред РС, която предвид отхвърлената част от исковете се определя на 4843 лв.
Ето защо решението на районния съд в
частта за разноските и определение № 264125/11.12.2020 г. за изменението
му ще се отменят, а вместо тях ще се
постанови ново решение в този смисъл.
По разноските пред въззивната инстанция:
Предвид уважената част от иска ответника СК
„Експресстрой“ АД ще бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество Е.И. и П.Д.“
сумата от 1 059 лв. за осъществената безплатно адвокатската помощ на
жалбоподателката Н.П.. Предвид отхвърлената част от исковете, ищците Н.П. и С.П. ще бъдат осъдени да заплатят
на СК „Експресстрой“ АД съответната част от направените разноски пред
въззивната инстанция, които същият е направил за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение, като същите се изчислиха на 900 лв. за ДТ и 2700 лв. за
адвокатското възнаграждение, или общо разноски от 3 600 лв.
Тъй като ищците са освободени от
заплащането на държавна такса, СК „Експресстрой“ АД е задължен за следващата се
такава в първоинстанзционното производство на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
която предвид изхода от спора се определя на 1200 лв. Ето защо за разликата над
тази сума до сумата от 2400 лв., за която последният е осъден с решението на
РС, същото ще се отмени.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК СК
„Експресстрой“ АД ще бъде осъден да заплати по сметка на ПОС и дължимата се от
жалбоподателката Н.П. държавна такса за въззивното обжалване, която съобразно
уважената част от иска възлиза на 600 лв.
По тези съображения Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с която СК
„Експресстрой“ АД е осъден да заплати на Н.Н.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П.,
настъпила вследствие на претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г.,
установена с Разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП
на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното и
заплащане, както и в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от Н.Н.П. с ЕГН ********** против СК „Експресстрой“ АД
иск за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П.,
настъпила вследствие на претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г.,
установена с Разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП
на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното и
заплащане, за разликата над 50 000 лв.
до 100 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от С.С.П. с ЕГН ********** против СК „Експресстрой“ АД иск за
заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П., настъпила
вследствие на претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г., установена с
Разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ
Пловдив, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното и
заплащане, за разликата над 10 000
лв. до 20 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с
която СК „Експресстрой“ АД е осъден да заплати на Н.Н.П. с ЕГН ********** обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П., настъпила вследствие на
претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г., установена с Разпореждане №
5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със
законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното и заплащане, за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.,
както и в частта, с която СК „Експресстрой“ АД е осъден да заплати на С.С.П. с ЕГН ********** сумата в размер от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, причинени от смъртта на брат и В.С.П. вследствие на претърпяна
трудовата злополука на 30.11.2016 г., установена с Разпореждане №
5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Н.П. с
ЕГН ********** против СК „Експресстрой“ АД иск за заплащане на обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени от смъртта на сина и В.С.П., настъпила вследствие на
претърпяна трудовата злополука на 30.11.2016 г., установена с Разпореждане №
5104-15-2/03.01.2017 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със
законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното и заплащане, за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.П. с
ЕГН ********** против СК „Експресстрой“ АД иск за заплащане на сумата в размер
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от
смъртта на брат и В.С.П. вследствие на претърпяна трудовата злополука на
30.11.2016 г., установена с Разпореждане № 5104-15-2/03.01.2017 г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив.
ОТМЕНЯ решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с
която СК „Експресстрой“ АД е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, дължима държавна такса за разликата
над 1200 лв. до 2400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК СК „Експресстрой“ АД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 600
/шестстотин/ лв. - дължима държавна такса.
ОТМЕНЯ решение №
261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с която СК
„Експресстрой“ АД е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Адвокатско дружество „Е.И. и П.Д.“, сума в размер на 1765
лв.
за осъществено процесуално представителство на Н.Н.П., както и сумата от 565
лв. за осъществено процесуално представителство на С.С.П..
ОТМЕНЯ решение № 261120/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. състав, в частта му, с
която в частта му, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Н.П. с ЕГН **********
и С.С.П. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на СК „Експресстрой“ АД
сумата от 3228,50 лв. – разноски в производството, както и определение №
264125/11.12.2020 г., постановено по гр.д. № 18307/2019 г. на Районен съд
– Пловдив, ХV гр. състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
СК
„Експресстрой“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Адвокатско дружество „Е.И. и П.Д.“, Булстат:
*********, с номер от единния регистър на адвокатските дружества: **********,
сумата от 1 459 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет/ лв. за осъществено
процесуално представителство на Н.Н.П. с ЕГН ********** в производството пред
Районен съд – Пловдив, както и за осъщественото процесуално представителство в
производствата по в.гр.д.№ 842/2020 г. на
ПОС и в.ч.гр.д.№ 2951/2019 г. на ПОС.
ОСЪЖДА
СК
„Експресстрой“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Адвокатско дружество „Е.И. и П.Д.“, Булстат:
*********, с номер от единния регистър на адвокатските дружества: **********,
сумата в размер на 1 059 лв.
/хиляда петдесет и девет/ лв. за осъществено процесуално представителство на Н.Н.П.
с ЕГН ********** във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Н.Н.П.
с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН ********** да заплатят на СК
„Експресстрой“ АД, ЕИК: ********* сумата от 4843 /четири хиляди осемстотин четиридесет и
три/ лв. – разноски по делото в производството пред районния съд, както и сумата
от 3 600 / три хиляди и шестстотин/ лв. разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: