Решение по дело №3962/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 771
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Зорница Димитрова Димитрова Банкова
Дело: 20224430103962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Плевен, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430103962 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от В. Б. М. против „Бул инс“
АД, като се твърди, следното:
Ищецът е загубил внучката си *** на 19г. при ПТП на 09.02.2022г. на
09.02.2022г. на общински път с. Горна Митрополия- Староселци като пътник
в ППС/л.а./с марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП *** получава несъвместими с живота травми,
водещи до летален изход.
Водачът на л.а. марка „Ауди“ А4, с рег.№ *** *** виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП. Същият
управлява своя автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, губи управлението над автомобила и се удря в крайпътно дърво.
Вследствие на удара на място умират *** и ***.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №257000/09.02.2022, както и е образувано досъдебно
производство №803/2022г.по описа на ОП-Плевен.Причина за настъпването
на ПТП са допуснатите от водача на л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ ***
нарушение на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за
него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата.
С оглед на изложеното в случая съществува пряко причинна връзка
между деянието на виновния водач *** и настъпилите обществено опасни
последици- телесни повреди, довели до летален изход на ***.За увреждащия
1
л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** има сключена застраховка ГО с ЗД "Бул
инс" АД- валидна към момента на ПТП-то /21.01.2022-26.01.2023г./ е Полица
№ BG/02/122000341624, което ангажира отговорността на ЗД "Бул инс" АД за
обезщетение на причинените този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица.
Предвид изложеното, намира настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновност на дееца за безспорно доказани, а оттук и за
доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по
чл.493, ал.1 във вр. чл.477, ал.1 от КЗ.Ищецът, в качеството си на пострадало
лице по смисъла на 478, ал.1 от КЗ, има право на основатие по чл. 492 от КЗ,
да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени
неимуществени и имуществени вреди от ищците, изразяващи се в болки и
страдания, които са в пряко причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, пострадалите са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Бул инс" АД, получена
от застрахователя на 24.03.2022г. и са представили заверени всички
документи, с които разполагат. По случая са образувани щети с №
**********, по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното, в случая твърди, че за ищеца е налице правен
интерес и предпоставки за предявяването на настоящия иск за ангажиране на
отговорността на ЗД "Бул инс" АД за причинените неимуществени вреди.
Получен е отговор от ЗД "Бул инс" АД, изх № НЩ- 2151/01.04.2022г.,
чрез които ответникът уведомява, че няма основание да удовлетвори
претенцията, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалата и действително претърпените от смъртта вреди.
На 07.06.2022г. са били предоставени на Застрахователя Съдебно-
медицинска експертиза на труп №24/2022г.; Протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие; Фотоалбум изготвени в хода на досъдебно
производство №803/2022г.по описа на ОП-Плевен. Становище от ЗД "Бул
инс" АД не е взето и до момента.
Поради тези съображения, намира Отговора от ЗД "Бул инс" АД, изх. №
НЩ 2151/01.04.2022г. за отказ по определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение.На осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 496,ал.1 и чл. 498, ал.З от
КЗ, твърди, че за ищеца се явява правен интерес да предяви настоящата
съдебна претенция за изплащане на обезщетение за причинените им
неимуществени и имуществени вреди от настъпилото събитие.В този смисъл
са и Определение №224/15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК, I отд.,
Определение №352/26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение
№332/19.07.2018г. по описа на ВКС, ТК, I отд.
С трагичната гибел на внучката си В. Б. М. е загубил част от семейство
и един от най-ценните хора в своя живот. Излага, че в резултат на внезапната
трагедия дълго време е бил в изключително тежко емоционално състояние,
2
което допринесло за цялостното влошаване на физическото и психическото
му състояние, непрестанно плачене, високо кръвно, които продължава да
преживява и към момента. В. Б. М. е бил до свойте внуци от момента на
тяхното раждане, живеели са в едно домакинство, възпитавал ги е, давал им е
всичко, което е нужно за едно спокойно, изпълнено с веселие ежедневие.
Той силно са я обичал, с нетърпения чакал да види внучката
студентка.Това е довело до изграждане на постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Смъртта на *** била внезапна, а болката от загубата й
непреодолима. *** е била изключително добра внучка. Същата е била повод
за гордост на семейството си. *** от ранна детска възраст се изявявала на
сцена- рецитирала стихотворения, танцувала. Взимала активно участие и в
училищния живот- освен че участвала в различните тържества, учителите
разчитали на нея да помогне в организирането им.
Съучениците на *** я ценяли, уважавали и обичали. Мечтата й била да
учи ветеринарна медицина или археология. Молителят изживява стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие
пред обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията е другите и
живота като цяло. Същият след инцидента страдат от безсъние,
тревожност,безпокойство, а всеки спомен и снимка с *** предизвиква у него
болка. Ежедневието се е променило с ежедневни посещение на гроба на
починалата и липсата й в бащиния дом.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2018г. по тълк.дело
№1/2016г., ОСНГТК на ВКС разширява кръга от лицата, които имат право да
получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на
техни близки. Доколкото в настоящия случай е била създадена особена
близка и трайна житейска връзка между починалата *** и ищеца, то
безспорно същите и към настоящия момент търпят значителни морални
болки и страдания от загубата на своята дъщеря, по-голяма сестра и внучка,
които са с продължителност във времето и подлежат на обезщетение. Към
момента на настъпване на транспортният инцидент, ищцата е от кръга лица е
право на обезвреда за нематериални вреди от настъпилия за нейния
родственик летален изход.Материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961г. и Постановление No 5 от
24.XI.1969г. на Пленума на Върховния съд. По изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка е починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка е починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде
реализирана само от лицата, изброени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление No 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от
братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от
втора степен.
3
В рамките на европейското законодателство е приета Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение
2001/220/ПВР на Съвета . В чл. 2 от Директивата е дадено определение за
„жертва” на престъпление, като в това число са включени и „членове на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които
са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето”. В последната
категория се сочат съпругът/ата, лицето, което живее е жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство,
роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата
лица.
Според традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и се характеризират с взаимна обич, морална семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с подкрепа, духовна и емоционална
близост. С оглед изложеното, причинените неудобства и страдания следва да
бъдат компенсирани. Паричното обезщетение разбира се, не може да замести
загубата на ***, но то би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от
въпросното ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционалните болки,
страдания,неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Според последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/ и принципа напълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД,
справедливостта не е абстрактни понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г„ означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общо приетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика
в сходните хипотези.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 24 000лв. /двадесет и четири хиляди лева/
частичен иск от 50 000лв./ петдесет хиляди лева/, за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговата внучка *** при процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на
ПТП-09.02.2022г., до окончателното изплащане.Претендира разноски-
4
адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Ответникът е оспорил предявения иск, като направено и възражение за
съпричиняване от внучката, тъй като е била без предпазен колан.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на
страните, констатира следното:
Ищецът е загубил внучката си *** на 19г. при ПТП на 09.02.2022г. на
09.02.2022г. на общински път с. Горна Митрополия- Староселци като пътник
в ППС/л.а./с марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП *** получава несъвместими с живота травми,
водещи до летален изход. Водачът на л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** е бил
***, който също е починал.За произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №257000/09.02.2022, както и е
образувано досъдебно производство №803/2022г.по описа на ОП-
Плевен.Като причина за настъпването на ПТП, е посочено допуснатите от
водача на л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** нарушение на правилата за
движение по пътищата.
За увреждащия л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** има сключена
застраховка ГО с ЗД "Бул инс" АД- валидна към момента на ПТП-то
/21.01.2022-26.01.2023г./ е Полица № BG/02/122000341624, което ангажира
отговорността на ЗД "Бул инс" АД за обезщетение на причинените този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица.
Ищецът, в качеството си на пострадало лице по смисъла на 478, ал.1 от КЗ, на
основание по чл. 492 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички
претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищците, изразяващи се в
болки и страдания, които са в пряко причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.Съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Бул инс" АД,
получена от застрахователя на 24.03.2022г. и са представили заверени всички
документи, с които разполагат. По случая е образуванащета с № **********,
по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Получен е отговор от ЗД "Бул инс" АД, изх № НЩ- 2151/01.04.2022г.,
чрез които ответникът уведомява, че няма основание да удовлетвори
претенцията, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с
починалата и действително претърпените от смъртта вреди.На 07.06.2022г. са
били предоставени на Застрахователя Съдебно- медицинска експертиза на
труп №24/2022г.; Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие;
Фотоалбум изготвени в хода на досъдебно производство №803/2022г.по
описа на ОП-Плевен. Становище от ЗД "Бул инс" АД не е взето и до момента.
С оглед на спорните въпроси относно дали е от кръга на лицата, които
има право да претендират обезщетение, съдът споделя аргументите на ищеца,
които аа съобразени с утвърдената съдебна практика и европейското
законодателство и събраните по делото доказателства:
5
Съдът, приема, че към момента на настъпване на транспортния
инцидент, ищецът е от кръга лица с право на обезвреда за нематериални вреди
от настъпилия за техен родственик летален изход.Починалата *** е внучка на
В. Б. М..
В хода на съдебното дирене са разпитани св. *** и св. ***., от чиито
разпити се установят факти и обстоятелства, свързани с личността на ***,
отношенията на *** и В., как В. е приел трагичната вест и как му се е
отразила тя.
Св. *** подробно излага обстоятелството, че познава ищецът от около
17 години и е имала пряк поглед между отношенията на В. и ***. Тя изяснява
фактът, че те са живеели в едно домакинство, че отношенията им са били
много добри и много я е обичал, всекидневно е помагал в отглеждането на
***, като я е изпращал и посрещал от училище, разхождали са се, били са
всеотдайни един към друг. След трагичният инцидент Св. *** намира ищецът
променен-преди ПТП-то е бил деен и енергичен мъж, а след това и към
настоящия момент все едно е остарял за няколко месеца с 10 години, когато
види някой започва да се тресе целия от рев, не е на себе си. Същата споделя,
че е запозната, че В. М. след инцидента два пъти е посещавал болнично
заведение и са му правили някакви сърдечни интервенции. Св. *** описва ***
като едно слънчево, лъчезарно, усмихнато дете, което е проявявало уважение
към всички- винаги е поздравявала и всички много са я обичали и я сравнява
със „слънчице“. Освен това *** я е ходела и на спортни танци и е печелила
награди, била е гордост за дядо си и навсякъде се е хвалел с нея, че е
завършила училище и ще следва в университет.
Св. ***. /баща на *** и син на В./, обяснява, че цялото семейство са
живеели в един дом, че ищецът е взимал активно участие във възпитанието на
***, водил я е на детска градина, училище, танци, тренировки. Винаги тя е
била около дядо си и са се разбирали прекрасно. Св. М. описва подробно как
се е влошило здравословното състояние на баща му след загубата на ***- два
месеца след нейната смърт дядото е получил първия инфаркт, лежал е близо
месец в болница, като докторите са казали, че това се дължи на прекалено
силен стрес. През месец ноември В. М. пак е бил приет в болница с инсулт и
отново докторите са потвърдили, че това се дължи на преживяната внезапна
загуба в семейството.Ищецът е променил коренно ежедневието си, през
нощта не спи, ходи из къщи, ограничил си е контактите.
Съдът кредитира свидетелските показания, дадени в хода на съдебното
дирене, като последователни, логични и непротиворечиви. От тях се доказва
по безспорен и категоричен начин, че ищецът и *** са живели в едно жилище
от раждането й, двамата са се разбирали, помагали са си в ежедневието, В. е
полагал грижи а нейното отглеждане и възпитание. Също така се доказа и с
оглед представената медицинска документация, че след инцидента ищецът е
получил и инфаркт и инсулт, променил е коренно ежедневието си, станал е
затворен в себе си, тревожен, страда от безсъние.Нормално е предвид
възрастта и силния стрес, да получи проблеми със сърцето, поради и което
съдът приема, че има причинна връзка.
6
Съгласно съдебната практика, че наличието на привързаност и
уважение, характерни и общоприети за традиционното българско семейство и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо е наличие на изключителна по характер връзка
между загиналия и ищеца, която да превишава по естество обичайните
отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и интензитет
общоприетото разбиране за близост между роднини, а тази привързаност се
доказа в хода на съдебното следствие.
С тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото TP № 1 от 2018г. е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Доколкото в настоящия случай е била създадена особена близка и
трайна житейска връзка между починалата *** и дядото, то безспорно същият
и към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания от
загубата на своята внучка, която е с продължителност във времето и подлежи
на обезщетение. Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление No 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление No 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
7
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде
реализирана само от лицата, изброени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление No 5 от 24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и
от братята и сестрите, баби и дядовци на починалия и от неговите възходящи
и низходящи от втора степен.
В рамките на европейското законодателство е приета Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001
/220/ПВР на Съвета. В чл. 2 от Директивата е дадено определение за „жертва”
на престъпление, като в това число са включени и „членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето”. В последната категория се сочат
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, баба и дядовци и издържаните от жертвата лица.
Според традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Във връзка с възражението за съпричиняване, съдът приема следното:
Както бе посочено по- горе, а и не е спорно и според изготвената и
приета по делото САТЕ на пътния участък максимално разрешената скорост е
90 км./ч., а водачът на л.а. марка „Ауди“ А4 с рег.№ *** поради висока
скорост от 145,85 км./ч. се е отклонил към лентата за насрещно движение и е
последвал удар в дърво. По време на движение водачът на автомобила
предприема увеличаване на подаването на газ. При тази скорост водачът губи
контрол върху лекия автомобил и не предприема реакция за спиране. Вещото
лице е категорично, че водачът на процесния автомобил с технически
действия за спиране е имал техническата възможност да спре преди мястото
на произшествието. Конкретната причина за процесното ПТП са
поддържаната висока скорост и предхождащи действия от страна на водача на
л.а. Ауди чрез органите на управление- скоростен лост, кормилен кръг на
волана, педала на газта и спирачката, при което направление на
управляваното от него МПС се отклонило от промяната на направлението на
полагащата му се пътна лента.
По безспорен и категоричен начин се оборва наведеното твърдение от
процесуалния представител на ответника, че *** е допринесла за
настъпването на леталния изход, като е пътувала без предпазен колан.
В изготвената и приета по делото САТЕ, както и в съдебно заседание се
установи, че независимо дали пострадалата е била с или без обезопасителен
колан, то леталният изход е бил неизбежен. Процесният автомобил е бил
раздробен на множество малки и големи части, като седалките са били извън
8
купето на автомобила и дори да се допусне, че М.а е била с предпазен колан,
то същият не би я предпазил от фаталния край.
До същата констатация се достига и от изготвената и приетата по
настоящето производство СМЕ, където се установява, че при аутопсията на
*** са били установена съчетана механична травма, включваща: охлузвания и
кръвонасядания по главата, гръдна травма; гръбначномозъчна травма;
коремна травма; счупване на кости на таза, на левия долен крайник;
охлузвания и кръвонасядания по тялото. Причината за смъртта е
съчетаваното на множество тежки увреждания на кости и масивни
кръвоизливи в телесните кухини, които са довели до травматично-
хеморагичен шок. Всички тези увреждания, довели до смъртта на
пострадалата са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП.
Вещите лица по двете изготвени и приети по делото експертизи- СМЕ и
САТЕ са категорични, че поради високата скорост на движение на
автомобила, тежкото разрушение на лекия автомобил не дава никакво
основание да се заключи, че ако *** е била с предпазен колан, това би я
предпазило от несъвместими с живота травми.
На следващо място с оглед изложеното, причинените неудобства и
страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по- голямо значение и се оценяват по- високо.
Паричното обезщетение разбира се, не може да замести загубата на ***, но то
би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално заличаване на неблагоприятните последици от въпросното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционалните болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Твърденията за настъпили неимуществени вреди представляват
изявление за осъществили се юридически факти и определят спорното право,
предмет на исковото производство, като подлежат на пълно и главно
доказване съобразно заявеното досежно негативни емоции и изживявания и
относно тяхното настъпване, като следва да се установят в пълен обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се следва за компенсиране на
нематериални вреди - болки и страдания, които да са се проявили спрямо
конкретно лице и то да ги е възприело като такива, поради което да е
засегната нематериалната му сфера от блага в определена степен. В
конкретния случай е налице твърдяната причинно - следствена връзка между
настъпилия пътен инцидент и причинените от това неимуществени вреди.
Към момента на настъпване на транспортния инцидент, ищецът е от кръга
лица с право на обезвреда за нематериални вреди от настъпилия за техен
родственик летален изход. Настъпилото събитие има за последица силно
негативно влияние върху целия бъдещ живот на доверителя ми.
Следва да се отчете и общоизвестния факт за публично оповестяване на
трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е
9
съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищеца, поради
което и следва да се отчетат с присъщия им по начало характер.
Относими за преценката,релевантни обстоятелства, както следва :
особено близките отношения и силната връзка между ищеца и загиналата;
младата възраст на загиналата; начина, по който семейството преживява
трагедията; начина и обстоятелствата, при които е загинала ***- внезапно и
неочаквано, ако водачът на л.а. Ауди, не беше извършил нарушения на ЗДвП
и ППЗДвП, ако същият беше спазил законовите изисквания, то нямаше да се
стигне до фаталния инцидент и трагичните последици.Налице са всички
елементи на гражданска отговорност, противоправност, вреда, вина и
причинна връзка
Размерът на обезщетение, следва да е съобразен с установения обем за
неимуществени вреди, понесени от пострадалите лица и да съответстват на
критерия за възмездяването им по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Според последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/ и принципа напълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл.51 ал.1от ЗЗД,
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общо приетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика
в сходните хипотези.
С оглед на изложеното съдът приема, предявяният иск за основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло.
При този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.69, ал.1
т.1 и т.7 от ГПК, ответникът следва да заплати д.т. върху уважения иск 960лв.
и разходи за ВЛ 481лв., по сметка на ПлРС.Следва да се присъди и в полза на
адв. М. и адв.М., сумата адвокатско възнаграждение-2800лв., съгласно
Наредба№1/2004г.-чл.7, ал.2, т.3, като е съобразана фактическата и правна
сложност на делото и продължителността му като заседания.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗД “Бул ИНС”АД гр.
София, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс
Баучер“№87, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. М., ЕГН**********, сумата от 24
000лв. /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща частичен иск от 50
10
000лв./ петдесет хиляди лева/, за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се претърпени болки, страдания и психически стрес по повод
смъртта на неговата внучка *** при ПТП, настиполо на 09.02.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-
09.02.2022г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, ЗД“Бул
ИНС”АД гр. София, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Джеймс Баучер“№87, ДА ЗАПЛАТИ, на адв.Н. М. и мл. адв. И. М. от
АК-Плевен, с адрес ***, като процесуални представители на В. Б. М.,
ЕГН**********, сумата 2800лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ЗД“Бул ИНС”АД гр. София,
ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс
Баучер“№87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПлРС д.т. в размер на 960лв. и разходи
за ВЛ - 481лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11