О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14173/29.10.2019г.
Гр.Варна,29.10.2019
год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри състав, в закрито разпоредително заседание,проведено на двадесет
и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17 162/2018
год. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК
относно допустимостта на исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство. Депозираната искова молба съдът е приел, че отговаря
на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, оставил е производството по делото
без ход и след депозиране на доказателства за вписване на исковата молба е разпоредено връчване на препис от исковата молба на ответниците .
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на
искова молба.
Пристъпвайки към изпълнение на разпоредбите на
чл.140 и сл. ГПК,след запознаване с материалите по делото и в частност отговора
на ответната Б.Д. ЕАД,съдът приема,че производството по делото не следва да
бъде насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание а прекратено,т.к. са
настъпили след предявяването на иска нови факти ,които правят иска недопустим .
Извода затова съдът ще изложи след като се спре на твърденията и възраженията
на страните по спора и приобщи по делото писмените отговори на искова молба ,
които не са приложени все още .
Водим от горното , съдът
РАЗПОРЕДИ :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото първите екземпляри на
отговор на искова молба с вх.№ 71 763 /3.10.2019 г,депозиран от адвокат
М.-Д. *** в качество на особен представител на ответника Н.С. .
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЧВАНЕ на преписа от отговора на останалите страни.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото първия екземпляр на
отговора на искова молба с вх.№ 55 342/ 29.7.2019 г. депозиран от БАНКА
ДСК ЕАД чрез юрисконсулт М.Белева ведно
със всички приложени и описани в
отговора заверени за вярност с оригинала копия на документи и пощенския плик.
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЧВАНЕ на преписите от отговора на останалите страни.
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЧВАНЕ на преписа на отговора молба депозиран от
ответницата р.Н. – приложен към корица на делото /поради факта,че отговора е
приобщен по делото / - на ищците чрез адв.К.К. .
Приемайки и прилагайки към материалите по делото
надлежно депозираните в срока по чл.131 ГПК отговори на искови молби ,съдът
намира че възражението на ответната „БАНКА ДСК „ ЕАД за недопустимост на
избраната форма на искова защита за изцяло основателно ,поради което и цялото
исково производство подлежи на прекратяване.В подкрепа на този извод съдът се спира
на първо място на твърденията на ищците, движението по делото и становищата на
тримата ответника по делото :
Производството по
делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх.номер
174 548/13.11.2018г.,уточнена
допълнително с писмена молба от дата 23.11.2018 г., отговаряща на изискванията
на процесуалния закон за редовност, при уточнението че с Определение от
30.11.2018г. настоящият съдебен състав е уважил исканията и на двете ищци за
освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото пред
настоящата инстанция по реда на чл. 83, ал.2 ГПК.Исковата молба по делото е
депозирана от ищците : С.А.К.,ЕГН ********** и Н.Б.Д.,ЕГН **********, двете представлявани от адвокат от АК Варна К.К.,***
– против
ответниците : Банка ДСК ЕАД , ЕИК ********* с адрес : гр.София, ул. „Московска „, № 19 ,
представлявана от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова; Р.К.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.С.С. , ЕГН ********** с адрес ***,Спирка „Марек
„, ул. „17-та „ , № 31 с правно основание на иска чл.440 ГПК и цена
на иска 888,60 лева . Отправеното до ВРС ИСКАНЕ, съобразно уточнението е: да бъде постановено
съдебно Решение по силата на което да бъде прието за
установено, че поземлен имот с
идентификатор № 72709.38.18 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 -29/23.04.2015 г.на ИД на АГКК, с трайно предназначение на
територията : земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, V-та категория , находяща се в землището
на село
Тополи , община Варна, област Варна, местност „ Бостан Тарла„,цялата
нива с площ от 7885 кв.м.,
при граници – имоти с идентификатор
72709.38.16 ; 72709.38.17 ; 72709.38.2 и 72709.511.133,обявен за публична
продан по ИД № 201080704000423 по описа на ЧСИ Н. Денчева- ЧСИ с рег.№ 807 КЧСИ, с район на действие
Варненски окръжен съд, НЕ ПРИНАДЛЕЖИ на длъжниците по
изпълнителното дело
- Р.К.Н., ЕГН ********** и Н.С.С., ЕГН **********, на
основание чл.440 ГПК .
С Определение № 47/3.1.2019г., постановено в закрито
разпоредително заседание производството по гр.дело № 17 162/2018 г. на ВРС
ХLII –ри състав е било спряно до приключване на производството по гражданско дело
№ 2508/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна, на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК. С Определение №7765/18.6.2019г., на основание чл.230 ал.1 ГПК
производството по гр.д.№17 162 /2018 год. по описа на ВРС, ХLII – ри ,
спряно с протоколно Определение № 47/3.1.2019г. е било възобновено , като по делото е приобщен препис от влязлото в
сила Решение на ОС Варна .
Исковата си молба
ищците по делото градят на следните правно релевантни фактически твърдения : Двете ищци сочат, че са наследници на ***, ЕГН **********
, починал на 28.01.2018 г. , съответно – преживялата съпруга и ищца С.К. и
дъщерята Н.Д. . На 24.10.2018г. двете ищци получили съобщение от ЧСИ Н.
Денчева- ЧСИ № 807, ЧЕ ИМОТ с идентификатор 72709.38.18 по КККР одобрени със
Заповед № РД 18-29 / 23.04.2015г.на ИД
на АГКК , с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – НИВА V – та категория на земята при неполивни условия,находяща се в землището на село Тополи, община Варна, обл.Варна , местност „Бостан Тарла“
, цялата с площ от 7885 кв.м. , при граници – имоти с идентификатори
72709.38.16 ; 72709.38.17 ; 72709.38.2 ; 72709.38.19; 72709.511.133,
собственост на починалия *** , по силата
на Решение №550/10.2.2014 г.постановено по гр.д.№ 2771 /2012 г.по описа на РС
Варна ,вписано в АВ на 2.7.2015 г., бил обявен за публична продан на 13.11.2018 г. по изпълнително дело №
20108070400423 с кредитор Банка ДСК ЕАД и длъжници Н.С.С. и Р.К.Н. . Овен, че *** бил собственик на имота на
посоченото по-горе съдебно Решение , ищците твърдят, че техния праводател владял
непрекъснато процесния имот от 5.4.1999 г. до
смъртта си, в качество на единствен наследник на баща си ***, на основание
Протокол за въвод във владение № 388/ 5.4.1999 г. на
ПК Варна, издаден въз основа на Решение № 570/2.12.1998 г. на ПК Варна .През
целия този период, докато бил жив ***, сочат ищците, *** получавал рента от имота по силата на договор за аренда сключен със ЗК Тракия ,
село Тополи, ЕИК ********* от
19.11.2002 г.за срок от 5 години. С Анекс договорът бил продължен до 1.10.2017
г., като както договорът така и
анекса,поясняват ищците били вписани в АВ а след смъртта на *** рентата била
получавана от наследниците на *** .
За ищците,твърдят същите в исковата си молба, че
възниквал правен интерес от предявяване
на настоящия иск – отрицателен установителен – против
кредитора и длъжниците с който да отрекат правата на длъжниците върху имота. Предвид изложеното по-горе се желае РС Варна да постанови Решение по
силата на което да бъде признато за
установено, че имотът обявен за публична продан
не принадлежи на длъжниците по посоченото
изпълнително дело . Обективирано е искане в исковата
молба – РС Варна служебно да изиска и приложи към настоящото дело гр.дело № 2771 / 2012 по описа на ВРС .С
исковата молба са приложени и заверени за вярност с оригинала копия на писмени
документи /описани подробно / чието приобщаване като писмен докаателствен
материал се желае да бъде допуснато.
В срока по чл.131 ГПК
са депозирани отговори както следва :
На 19.7.2019 г. във
ВРС е депозиран отговор с вх.№ 53 247 от Р.Н., чрез адвокат ***от ВАК /отговор, приложен по делото на л. 71 -72/. Според отв. Р.Н. предявения против нея иск е допустим.Така предявения иск, отв.Р.Н.
намира за неоснователен, като сочи че изложените в тази насока факти и обстоятелства не отговаряли на
реално случилите се събития ,поради което не отговаряли на истината.
Възраженията наведени в срока по чл.131 ГПК от отв.Р.Н.
са следните :Ответницата счита, че твърдението на ищците, че праводателят йм *** владял процесния имот непрекъснато, до смъртта си, че не отговаряло
на истината .Същият,възразява ответницата, не само,че не бил владял посочения
имот, но и се бил разпоредил с него. През 2010 г., с нотариален акт № 5 , ДЕЛО
№ 2169/ 29.12.2006 г. *** продал на *** поцесния имот.
С тези свои действия ***прекъснал владението на недвижимия имот. С нотариален
акт №32, том 1 , рег. № 1234 ,дело № 28 / 30.1.2008 г. *** и съпругата му ***
продали процесния
имот на *** ,който от своя страна като собственик продал 2/3 идеални части от
имота на отв.Р.Н. с нотариален акт № 114 , том 2 , рег. № 6197, дело № 280 / 18.4.2008г. и 1/3
идеална част на Н.С.С. – с нотариален акт № 113 , том 2 , рег.№ 6196 , дело № 279/
18.4.2008 г.На следващо място ответницата сочи, че върху гореописания имот била вписана
договорна ипотека, вписана в АВ СВ Варна с вх.№
18904/ 30.6.2008г., акт № 146, том
ХVI,дело № 14 690 – за обезпечаване на вземането на Р.К.Н. по силата на
договор за ипотечен кредит от 16.4.2008 г.в размер на 97 500 евро . Върху
имота, твърди още ответницата,че била вписана и договорна ипотека, вписана в АВ
СВ Варна с вх.рег.№ 18 838/
30.6.2008 г., акт № 133, том ХVI,дело № 14 627, за обезпечаване на вземането
на Н.С.С., по силата на договор за ипотечен кредит от
16.04.2008 г. в размер на 32 500 евро . Според ответницата напълно
голословно оставало твърдението на ищците, че е получавана рента от ЗК „Тракия“,
т.к. не били представени доказателства в тази насока.Нямало и основание да се
сключва такъв договор, след продажбата на имота а и дори да имало такъв
договор/ .Т.е. договор за аренда /, то този договор, според ответницата се
явявал нищожен – сключен от несобственик и не бил породил никакви правни
последици. Предвид гореизложеното ответницата, чрез процесуалния й представител
намират предявения иск за неоснователен а изложените в исковата молба факти и
обстоятелства за неотговарящи на истината.В подкрепа на възраженията си
ответницата е направила искания по делото да бъдат приобщени като писмени
доказателства гр.д.№ 1109/2016 г. по описа на ВРС,ХХIV – ти състав ; гр.д.№
1454/2018 г. по описа на РС Варна ХХХI – ви състав.Обективирано
е искане и да допускане на гласни доказателства чрез показанията на двама
свидетели при режим на водене за доказване на твърденията изложени в отговора
на искова молба .
Искането на
ответницата е искът предявен против нея да бъде отхвърлен и да й бъдат
присъдени сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Депозиран на дата
29.07.2019 г. е отговор на исковата молба от ответната „Б.Д.“ ЕАД,чрез юрисконсулт М.Белева, заведен във ВРС с вх.№ 55 342/29.7.2019
г.В отговора на искова молба се
сочи, че с влязло в законна сила Решение №14/06.1.2017 г. по въззивно търговско дело № 1446/2016 г. по описа на ОС
Варна, по депозирана въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД
срещу Решение №2864/13.07.2016, постановено по гр.д. №1109/16 по описа на ВРС,
24 с-в, е бил отхвърлен предявения от *** против Банка ДСК ЕАД , Р.К.Н., ЕГН **********
и Н.С.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за установяване на нищожност поради противоречие със закона / на договор за
ипотека върху НИВА, цялата с площ от 7, 885 дка , V категория на земята при
неполивни условия, находяща се в землището на с.
Тополи Община Варна, Област Варна,
местност „Бостан тарла“ ,представляваща имот 038018,
с ЕКАТТЕ 72709, а именно :
Договорна ипотека
вписана в СВ Варна с вх. рег.№ 18904 от 30.06.2008г, акт 146 том ХVІ
дело 14690, учредена за обезпечаване вземането на Банка ДСК ЕАД по отпуснат на Р.К.Н.
по силата на Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008 г. кредит в размер на
97 500 евро и Договорна ипотека вписана в СВ-Варна ,вх. рег.№ 18838 от
30.06.2008г, акт 133 том ХVІ дело 14627 , учредена за обезпечаване на вземането
на Банка ДСК ЕАД по отпуснат на Н.С.С. по силата на
Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008 г. в размер на 32 500 евро.
Със същото Решение, сочи „БАНКА ДСК „ ЕАД, в
отговора на искова молба било отхвърлено и акцесорното
искане на *** за постановяване заличаването на гореописаните нотариални актове
за договорна ипотека.С оглед на изложената фактическа обстановка, предприетите
от взискателя БАНКА ДСК ЕАД изпълнителни действия по
изпълнително дело № 20108070400423 по
описа на ЧСИ Н.Денчева ,ЧСИ с рег.№ 807 по описа на КЧСИ, по насрочване на
публична продан, сочи ответната Банка, били напълно законосъобразни и правилни
.В подкрепа на това твърдение, подчертава още Банка ДСК ЕАД, било и
постановеното съдебно решение от 13.02.2019 г. по в.гр.д.№ 2508/2018 г. по
описа на Окръжен съд Варна , образувано въз основа а Жалба на ищците по
настоящото дело с правно основание чл. 435 ГПК, в която (според Банка ДСК
ЕАД ) ищците излагали абсолютно
идентични твърдения и оплаквания, наведени и в настоящата искова молба
.Оплакванията на двете ищци били разгледани от ОС Варна, преценени в съвкупност
и отхвърлени като неоснователни .
Предвид изложената фактическа обстановка и с цел
доказване на твърдените в срока по чл.131 ГПК факти и обстоятелства досежно недопустимостта на предявения иск, БАНКА ДСК ЕАД прави искането да бъдат служебно
изискани и приложени към настоящото дело
гр.д. № 1109/2016 г. по описа на
РС Варна 24 –ти състав и в.гр.д.№ 2508/2018 г. по описа на ОС Варна.
Другото обстоятелство, което според БАНКА ДСК ЕАД,
което навеждало на недопустимост на исковата претенция било и влязлото в сила на 29.03.2019 г. Постановление за възлагане
на имота от 1.4.2019 г., въз основа на което собственик на процесния
имот бил „ХАРМОНИЯ ГРУП“ АД, ЕИК *********, което постановление се прилага към
отговора на искова молба.
Видно било от същото това доказателство, че ищците към настоящия момент нямали
качеството собственик на процесния имот, съответно не
разполагали с процесуална легитимация да водят настоящото производство.При тези
твърдения искането на БАНКА ДСК ЕАД е след като настоящия съдебен състав се
запознае с материалите по делото и посочените
две други дела и прецени твърдените от Банка ДСК ЕАД основания за недействителност на исковата претенция, на
основание чл. 298, ал.1 ГПК във вр. с чл. 299, ал.2 ГПК настоящото исково производство с
правно основание чл.440 ГПК да бъде прекратено а в условията на евентуалност -
искът да бъде отхвърлен изцяло.В подкрепа на твърденията и възраженията си
ответната БАНКА ДСК ЕАД представя заверени за вярност с оригинала копия на
документи,описани в т.1- т.10 , които
желае да бъдат приети по делото като писмени доказателства като е отправено и искане в полза на БАНКА
ДСК ЕАД да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Третия,последен по
ред постъпил отговор на искова молба е заведен във ВРС на дата 03.10.2019 г. от
адвокат М.Д. *** – особен представител
на отв. Н.С. .
Видно от отговора на искова молба особеният
представител е изразил ясното си становище ,че искът е допустим,смята че е
основателен и го е признал.В
отговора на искова молба особеният представител на ответника Н.С. сочи, че Н.С.
се легитимирал като собственик само на 1/3 идеална част от процесния
имот, придобита от него чрез продажба на 21.04.2008 г., т.е. никога не бил
собственик на 2/3 ид.ч.от имота.По отношение на
останалата 1/3 ид.ч. сочи особеният представител на
ответника ,с влязло в законна сила Решение на ВРС било прието по отношение на Н.С. , че наследодателят на
ищците *** е собственик на процесния имот . Т.е.
предвид СПН заявява адв.М.Д., че Н.С. не е собственик
на 1/3 ид.ч. от имота, поради което приема че искът е
основателен и го признава.На последно място адв.Д.
сочи, че Н.С. не е ставал причина за водене на настоящия исков процес и моли да
не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника.
По предявения иск
чиято квалификация е чл. 440 ГПК, към дата 13.11.2018 г., на която е предявен,
настоящият съдебен състав е намерил за допустим. Искът е приет за допустим и
след възобновяване на производството по настоящото дело, спряно до произнасяне
на ОС Варна по Жалба на ищците против действията на ЧСИ Н.Денчева по налагане
на възбрана и изнасяне на имота на публична продан. Видно от л. 44 –ти- л.45 от
делото и л.53 – л.55 с Решение № 179/13.02.2018 г. по гр.д.№ 2508/2018 г. по
описа на ОС Варна жалбата на ищците по делото, в качеството йм
на трети лица по изпълнително дело № 20108070400423 Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ а
Решението като необжалваемо е влязло в сила на датата
на постановяването му .
Установено е по
делото, след депозиране на отговора на искова молба от БАНКА ДСК ЕАД, че с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 1.4.2019 г. на ЧСИ Н.Денчева по
ИД № 20108070400423,изнесеният на публична продан недвижим имот, принадлежащ на
С.А.К. и Н.Б.Д.,наследници на ***,представляващ ПИ с идентификатор 72709.38.128
на осн. чл. 496 , ал.1 ГПК е възложен на търговско
дружество „ХАРМОНИЯ ГРУП“ АД ЕИК *********.Този факт се установява от приложеното под номер 10
към отговора на искова молба на БАНКА ДСК ЕАД писмено доказателство.Видно от
същото Постановлението
за възлагане е влязло в законна сила на 29.03.2019г.
С оглед гореизложеното и предвид наведените възражения
на БАНКА ДСК ЕАД се налага извода, че Постановлението за възлагане на недвижимия
имот с идентификатор 72709.38.е влязло в законна сила на 29.03.2019 г., поради
което и настоящият състав приема, че принудителното изпълнение върху вещта е
приключило. Ето защо и с оглед мотивите на т. 4 от ТР № 3/2015г. от
10.07.2017г. по тълк. дело № 3/15г. на ОСГТК на ВКС,
се извежда и извода от правна страна, че предявеният иск по чл.440, ал.1 от ГПК
се явява недопустим, поради липса на правен интерес. Този извод на настоящия съдебен състав не се
променя дори и да бъдат наведени евентуални нови възражения на ищците за
започнал въвод във владение.Това е така защото,съгл. чл.496,
ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. След като
постановлението за възлагане влезе в сила, то се вписва в Агенцията по
вписванията от новия собственик. Ако длъжникът не освободи имота, то новият
собственик може да поиска от съдебния изпълнител да извърши въвод
във владение. Постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание.
Тоест, може да се приеме, че въвода във владение не е
и задължителен, а се явява единствено евентуална възможна последица от вече
приключилото принудително изпълнение.
Отделно от горното, нормата на чл. 498, ал.2 ГПК
предвижда, че всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се
осъществява въвод на купувач на публична продан на
този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост. За
разлика от нормите на чл.435, ал.4 и ал.5, чл.440 и чл.523 ГПК, използвайки
формулировката „трето лице“, тоест лице, което не е страна в изпълнителното
производство, нормата на чл.498, ал.2 ГПК не ограничава кръга на лицата, които
могат да предявят иск за собственост. Преценката за допустимостта на иска се
извършва по общите правила за преценка допустимостта на исковете за
собственост, като без значение е дали ищецът е трето лице или е бил страна в
изпълнителното производство, включително и ипотекарен
длъжник, който основава претендираното право на
собственост на недействителност на ипотеката, евентуално погасяване на
обезпеченото с ипотека вземане с обратна сила (така Определение №329/10.10.2013г. по ч.гр.д. №2677/2014г. на ВКС, ГК, докладчик
съдията Камелия Маринова).
На последно по ред място, по аргумент от указанията в т. 4 от ТР № 3/2015
от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде посочено и че в случаите, когато
третото лице се намира във владение на вещта към момента на запора, възбраната
или предаването, ако се отнася за движима вещ, то може да избира между двата
способа за защита - този по чл. 435, ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК, но една
от предпоставките за тяхната допустимост е принудителното изпълнение върху
вещта да не е приключило. По своя правен характер постановлението за възлагане
на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена
изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това специфично
изпълнително основание е регламентирано от закона, за да се удовлетвори
непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му
власт върху него. То е различно от изпълнителното основание, въз основа на
което е образувано изпълнителното производство, в течение на което е извършена
публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен
да проведе въвода по чл. 498, ал. 1 от ГПК срещу всяко намерено във възложения имот лице
(включително действителния собственик), без да е обвързан от субективни предели
на издаден изпълнителен лист - за разлика от въвода,
провеждан по реда на чл. 522 от ГПК.Така мотивиран, настоящият съдебен състав приема,
че при наличие на влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим
имот производството по предявения иск по чл.440, ал.1 от ГПК е станало
недопустимо.Недопустимостта на предявения иск обуславя прекратяване на производството
по делото.
При прекратяване на станалото недопустимо
производство съдът следва да присъди разноски в полза на ответниците,
които са поискали присъждане на разноски съгласно нормата на чл. 81 ГПК . На първо място ВРС е определил разноски за осъществяване
на особено процесуално представителство на ответника Н.С., посочени в акта в
който е взето решение за предоставяне на правна помощ.Искане от страна на
адвокат М.Д. за присъждане на разноски в частност за безспорно осъщественото
процесуално представителство на ответника изразяващо се на този етап в подаване
на отговор на искова молба –не е направено ,поради което и съдът не се произнася
по непредявено искане.
На второ място в отговора на искова молба ответницата
представлявана от адв.Бр.Балачев
е поискала присъждане на разноски, но в приложеното по делото пълномощно на л.
80 –ти не е вписан дори договорен адвокатски хонорар за да бъде присъден .
На последно място БАНКА ДСК ЕАД отправя искане за присъждане
на разноски от 500 лева за процесуално представителство.Факт е ,че „БАНКА ДСК„ ЕАД е представлявана от
юрисконсулт като разноските за този вид процесуално представителство се
определят по реда на чл. 78 , ал.8 ГПК . Императивната разпоредба на чл. 78
,ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) гласи, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ.Съгласно чл. 37. (1) ЗПП - Заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В Наредбата ,в чл.25,ал.
(1) (Предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.)
е разписано,че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв.Ето защо ВРС не присъжда сумата от 500 лева
а сумата от 300 лева в полза на Банка ДСК ЕАД за осъщественото процесуално
представителство на осн.чл. 78 ал.8, вр. ал.4 ГПК, като счита че с оглед характера и спецификата
на спора този размер на юрисконсултско възнаграждение
е допустимия който съдът може да присъди.Разноските съдът възлага солидарно в
тежест на ищците, т.к. разпоредбата на чл. 83 ГПК не ги освобождава от плащане
на съдебно деловодни разноски .
Предвид изложеното и на осн.
чл.130, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството по гр.д. №
17 162/2018 г.
по описа на ВРС, ХLII състав, образувано по искова молба на ищците : С.А.К.,ЕГН ********** и Н.Б.Д.,ЕГН **********, двете представлявани от адвокат от АК Варна К.К.,***, против ответниците
: Банка ДСК ЕАД , ЕИК ********* с адрес : гр.София, ул. „Московска „, № 19 , представлявана от Виолина
Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова; Р.К.Н., ЕГН ********** с адрес *** и Н.С.С. , ЕГН ********** с адрес ***,Спирка „Марек
„, ул. „17-та „ , № 31 с правно основание на иска чл.440 ГПК и цена на иска 888,60 лева, поради недопустимост
на производството и на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с Частна
жалба пред Варненски окръжен съд в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на
страните .
ОСЪЖДА С.А.К.,ЕГН **********
и Н.Б.Д.,ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* с адрес : гр.София, ул. „Московска „, № 19 ,
представлявана от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова СУМАТА от общо 300
лева ( триста лева ) – съдебно
деловодни разноски за процесуално представителство- юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция на основание чл. 78 ал. 8 и ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в
частта за разноските
подлежи на изменяване по реда на чл.248 ГПК и /или
допълване по реда на чл.250 ГПК, в срока
за обжалване.
ПРЕПИС от
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи
на страните по делото,чрез процесуалните
им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :