О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 12.07.2019 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №4937
по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
С исковата
молба ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Поискала е
разпит на двама свидетели за установяване настъпването на на неимуществените
вреди, чието обезщетяване претендира.
Поискала е на
основание чл.186 ГПК съдът да изиска от трето неучастващо лице – РС - Пловдив,
да представи конкретно посочени дела, по които производството е приключило,
както и заверен препис от влезлите в сила решения, за установяване на
твърденията си за извършени увреждащи действия от ответника Окръжен съд –
Пловдив.
Поискала е
на основание чл.186 ГПК съдът да изиска трето неучастващо лице – ЧСИ Константин
Павлов от гр.Пловдив, да представи справка за страните по две изпълни дела, по
които тя е длъжник, както и копие от изпълнителните листове, въз основа на
които са образувани. Твърдението е, че в това изпълнение срещу нея са събирани
недължими вземания на топлофикационното дружество, което обосновава претенцията
за обезщетяване на имуществени вреди.
Ищцата е
поискала съдебно-икономическа експертиза за определяне размера на имуществените
вреди – обстоятелства от предмета на доказване, за чието установяване са
необходими специални знания.
Поискала е
съдебно-техническа експертиза в областта на топлоенергетиката и е формулирал
въпроси, които са от значение за изясняване на делото и изискват специални
знания.
Ответниците
Министерство на енергетиката и Окръжен съд – Пловдив не са посочили и не са
представили доказателства.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Затова и на основание чл.140 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените
доказателства, предоставените с исковата молба.
ДОПУСКА до
разпит по двама свидетели при режим на довеждане от ищцата.
УКАЗВА на
основание чл.186 ГПК на Районен съд – Пловдив в срок до първото съдебно
заседание да представи по настоящото дело следните свои дела, по които
производствата са приключили: ч.гр.д. №1108/2012г. на ПРС; гр.д. №5326/2012г.
на ПРС, ведно с в.гр.д. №2403/2013г. на ОС – Пловдив; ч.гр.д. №2574/2011г. на
ПРС; гр.д. №8028/2011г. на ПРС, ведно с в.гр.д. №2611/2016г. на ОС – Пловдив;
ч.гр.д. №8624/2013г. на ПРС; гр.д. №13568/2013г. на ПРС, ведно с в.гр.д. №41/2016г.
на ОС – Пловдив, както и заверен препис с отбелязване датата на влизане в сила
на решение №2346 от 07.07.2016г. по гр.д. №9294/2015г. на ПРС и решение №1664
от 16.12.2016г. по гр.д. №2249/2016г. на ПОС.
УКАЗВА на
основание чл.186 ГПК на ЧСИ Константин Павлов с адрес гр.Пловдив, бул. „6-ти
септември“ №219 в срок до първото съдебно заседание да представи по настоящото
дело писмена справка за страните по изп. дело №20188240400518, изп. д.
№20178240407175 и изп.д. №20178240407943, както и копие от изпълнителните
листове, въз основа на които са образувани.
ДОПУСКА съдебно-техническа
експертиза от вещо лице със специалност „промишлена топлотехника“, което, след
като се запознае с материалите по делото, параметрите на процесната отоплителна
инсталация от приложения технически проект, типа на отоплителната инсталация и
със заключенията на вещите лица Козаров и Шарков, да отговори на следните
въпроси:
1. Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, приета на
основание чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, позволява
ли точното отчитане на реално потребената топлинна енергия за отопление и БГВ
от собствениците или ползвателите на самостоятелни обекти /жилища, ателиета,
гаражи, магазини и др./ и припадащите се за тези обекти идеални части от общите
части на сградата.
2. Ако отговорът на първия въпрос
е положителен, да отговори дали методиката е приложена правилно при
определянето на дължимата цена за доставената топлинна енергия до жилището на
ищцата през отчетните периоди, за коти са водени образуваните срещу нея дела
/ч.гр.д. №1108/2012г. на ПРС; гр.д. №5326/2012г. на ПРС, ведно с в.гр.д.
№2403/2013г. на ОС – Пловдив; ч.гр.д. №2574/2011г. на ПРС; гр.д. №8028/2011г.
на ПРС, ведно с в.гр.д. №2611/2016г. на ОС – Пловдив; ч.гр.д. №8624/2013г. на
ПРС; гр.д. №13568/2013г. на ПРС, ведно с в.гр.д. №41/2016г. на ОС – Пловдив/.
3. Ако вещото лице установи, че
методиката не дава възможност за отчитане на реално потребената топлинна
енергия от собствениците на самостоятелни обекти в сгради-етажна собственост
или че не е била приложена правилно при определянето на цената на потребената
топлинна енергия от ищцата през отчетните периоди по делата по т.2, да се
изчисли стойността на действително потребената от ищцата топлинна енергия през
същите отчетни периоди.
С цел определянето на вещо лице,
да се изпрати писмено искане до ректора на Технически университет – София,
който да посочи специалист по промишлена топлотехника, комуто да се възложи
изготвянето на експертизата. Към искането да се приложи препис от исковата
молба и от настоящото определение.
ДОПУСКА
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите:
1. Какъв е размера на
задълженията на ищцата, които са предмет на изпълнение по изп. дело №20188240400518,
изп. д. №20178240407175 и изп.д. №20178240407943 по описа на ЧСИ Константин
Павлов с адрес гр.Пловдив, в т.ч. главници, лихви, съдебни разноски и разноски
в изпълнителното производство?
2. Каква част от тези задължения
е платена от ищцата?
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице Милена Миткова Лавчиева.
На основание чл.9а, ал.2 ЗОДОВ разноските за
двете експертизи не следва да се внасят предварително.
Насрочва делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 26.09.2019 година, 13,30 часа, за когато да се
призоват страните и вещите лица. Да се призове Районна прокуратура – Пазарджик.
На страните и на РП-Пазарджик да
се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмените
отговори на исковата молба. На РП – Пазарджик да се изпрати и препис от
исковата молба и писмените отговори.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съобщава на страните ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл.4, §3 ДЕС вр. чл.7 КРБ за
солидарно осъждане на ответниците Министерство на енергетиката и Окръжен съд –
Пловдив да заплатят на ищцата С.И.П. *** обезщетение за имуществени вреди в
размер на 15 186,11лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000лв., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата
молба до плащането. Претендира се вредите да са настъпили от незаконни актове
на ответниците, постановени в нарушение на Съюзното право - чл.13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно
ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяването на енергийни
услуги (сега чл.9 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25.10.2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО).
Твърди се още нарушаване на чл.101, чл.107 и чл.169 от Договора за Европейския
съюз, както и на чл.17 и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския
съюз.
По отношение на ответника
Министерство на енергетиката се твърди, че нарушенията са допуснати при
приемането на т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради-етажна собственост по чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 за
топлоснабдяването, тъй като тя не отговаря на правото на ЕС и на изискването на
чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, съгласно което крайните потребители на ТЕ следва
да заплащат само реално потребената услуга. Според ищцата, възприетият с
разпоредбата принцип, че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от
сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, поражда за нея задължението да заплаща топлинна енергия,
която не е потребила.
Твърди се още, че ответникът Окръжен
съд – Пловдив е нарушил Общностното право като не е направил запитване до Съда
на Европейския съюз по преюдициални въпроси при постановяването като крайна
инстанция на решения по три дела: в.гр.д. №2403/2013г., в.гр.д. №2611/2016г. и
в.гр.д. №41/2016г., с които ищцата е осъдена да заплати на доставчика „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД непотребена от нея ТЕ, тъй като съдът не е отчел
противоречието на националното законодателство с имащото примат над него право
на ЕС.
Ответникът
Министерство на икономиката счита иска срещу него за недопустим, тъй като
подзаконовият нормативен акт, от чието действие се твърди да са настъпили
вредите, не е отменен по съответния за това ред – изискване на чл.1, ал.2 ЗОДОВ
вр. чл.128, ал.1, т.6 и чл.204, ал.1 АПК. Оспорва основателността на иска при твърдение,
че не са налице кумулативните предпоставки за възникване на обективната
отговорност на държавата за заплащане на обезщетени, а именно: незаконосъобразно
действие/бездействие или акт на административен орган и вреда, която е
настъпила в причинна връзка с него. Моли
за отхвърляне на иска.
Ответникът
Окръжен съд – Пловдив оспорва иска при твърдение, че установяването на релевираните
от ищцата противоправни действия и бездействия на съда в разрез с общностното
право изискват преоценка на правилността на влезли в сила съдебни решения,
което счита за недопустимо. Отрича в процесните съдебни производства да са били
налице основания за отправянето на запитване до Съда на Европейския съюз по
преюдициални въпроси относно транспонирането във вътрешното законодателство на
европейските директиви свързани с енергийната ефективност. Твърди, че съдът
правилно е приложил съответните норми от вътрешното законодателство, които са
приети в съответствие с директивите. Оспорва настъпването на вредите, чието
обезщетяване се претендира, като и наличието на причинна връзка между тях и
действията на съда. При условията на евентуалност оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на обезщетение в по-малък размер.
За
основателността на иска ищцата следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в причинна връзка с извършено от ответниците достатъчно
сериозно нарушение на правна норма от общностното право, която предоставя права
на частноправните субекти, е претърпяла вреда, както и размера на вредата,
когато тя е имуществена.
При установяване на горното, ответниците
следва да докажат извършено плащане, погасяващо задължението за обезщетяване на
ищцата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: