МОТИВИ

по присъда № 23/19.06.2018 година, постановена по НОХД

№ 574/17 година по описа на  Софийския окръжен съд

 

 

С.о.п. е повдигнала обвинения пред съда на подс. Н.Д.К., както следва:

за това, че на 04.04.2016 г. около 17.00 ч. в гр. И., обл. С. в района на ж.к. "К." е отвлякъл Д.С.Т. ***, като освобождаването му е било поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице - завръщането от чужбина на С.С.Т., деянието е извършено от служител в организация, която извършва охранителна дейност — служител в ЕООД „В. - Н.", с предмет „Детективска и охранителна дейност" на длъжност „охранител" и по отношение на две лица - Д.С.Т. и Н.Н.Н. и деецът е бил въоръжен - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2 т. 1 т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 от НК;

за това, че на 04.04.2016 г. около 17.00 ч. в гр. И., обл. С. в района на ж.к. "К." е отвлякъл Н.Н. ***, като освобождаването му е било поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице - завръщането от чужбина на С.С.Т., деянието е извършено от служител в организация, която извършва охранителна дейност - служител в ЕООД „В. - Н.", с предмет „Детективска и охранителна дейност" на длъжност „охранител" и по отношение на две лица - Д.С.Т. и Н.Н.Н. и деецът е бил въоръжен - престъпление по чл. 142, ал. 3, т.5 вр. ал.2, т. 1, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 от НК;

за това, че за времето от 19.00 ч. на 04.04.2016 г. до 01.00 ч. на 05.04.2016 г. в с. М., обл. С. в стая в частен имот противозаконно е лишил от свобода Д.С.Т. ***, като го е заключил и не му е позволявал да напусне помещението - престъпление по чл. 142 а, ал. 1 от НК;

за това, че за времето от 19.00 ч. на 04.04.2016 г. до 01.00 ч. на 05.04.2016 г. в с. М., обл. С. в стая в частен имот противозаконно е лишил от свобода Н.Н. ***, като го е заключил и не му е позволявал да напусне помещението - престъпление по чл.142 а, ал. 1 от НК; и

за това, че на неустановена дата и по неустановен начин е придобил и до 10.30 часа на 05.04.2016 г. в частен имот в с. М., обл. С. е държал огнестрелно оръжие - ловен автомат неустановена марка и модел, калибър 7,62 х 39 мм. и боеприпаси: 4 (четири) бр. патрони калибър 7,62 х 39 мм., без да има за това надлежно разрешение по чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ - "За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.“ - престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.

 

По делото няма конституирани в качеството на частни обвинители и граждански ищци лица.

 

В съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурор Д. от СОП, поддържа обвинението срещу подсъдимия Н.К. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Прокурорът не поддържа обвиненията за извършени от него  престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 1, вр. ал. 1 от НК и две престъпления по чл. 142 а, ал. 1 от НК, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани доказателствата, от които може да се направи категоричен и безспорен извод за извършени от подсъдимия престъпления по тези текстове, както й че същите са извършени виновно от него.

Счита се, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на свидетелите Д.Т., Н.Н., Н.П., Д.У., Г.К., С.Т., Л. Т. и Б. Ц. не се събрани такива, сочещи на упражнено насилие от подсъдимото лице по отношение на Т. и Н. при преместването им от И. в с. М., въпреки изразеното нежелание от тях, както и да са били държани там въпреки волята им. 

Обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК се намира за доказано  категорично и несъмнено от цялата събрана и проверена доказателствена съвкупност. Подчертава се наличието на гласни доказателства, че апартаментът в с. М. и мазето се ползват от подсъдимия К., че на 04 и 05.04.2016 г. Т. и Н. са гостували на подсъдимия именно в това жилище, където подсъдимият е държал оръжието и е произвел изстрел с него,  както и че подсъдимият отключил лично апартамента и мазето при извършеното претърсване и изземване в имота, при което следствено действие са намерени и иззети ловния автомат и боеприпасите. Доказателствено средство в подкрепа на обвинението се счита и протоколът за претърсване и изземване, с който са иззети и приобщени като веществени доказателства по делото ловен автомат и боеприпаси. В подкрепа на обвинението се сочи заключението на балистичната експертиза, че инкриминираният ловен автомат представлява огнестрелно оръжие по смисъла на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, годен е за употреба по предназначение и произвежда изстрел след последното му почистване, както и че гилзата, намерена и иззета от маса в апартамент на подсъдимия е била част от боеприпас, изстрелян от дясната цев с иззетия като веществено доказателство ловен автомат, а иззетите като веществени доказателства патрони същия калибър представляват боеприпаси съгласно цитирания вече закон, годни са за употреба по предназначение и могат да бъдат изстреляни с ловния автомат. В подкрепа на обвинението се счита и заключението на физикохимична експертиза, според което в десен джоб на панталона на подсъдимия са били регистрирани капсулни микроследи, съответващи по състав с тези, регистрирани в отривка от цевта на процесния ловен автомат.   

От изложеното се прави извод, че подсъдимият е боравел с оръжието, предмет на обвинението и освен това е имал намерение и да продължи да го ползва; а от писмените доказателства справки от РУ МВР И. – че подсъдимият не е имал разрешително за съхранение, носене и закупуване на процесния ловен автомат  и боеприпасите към него.

Престъплението се счита за извършено при форма на вина пряк умисъл, и се отправя искане съдът да признае подсъдимия Н. Д. К. за виновен в извършването от него  престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се сочат чистото съдебно минало на подсъдимия, малкия брой на държаните от него боеприпаси за огнестрелно оръжие и коректното му процесуално поведение, а като отегчаващи такива - фактът, че е ползвал предмета на престъплението, произвел е изстрели в центъра на града и с това е застрашил живота и здравето на гражданите, както и че предвид липсата на документ за закупуване на оръжието и липсата на серийния номер на същото явно подсъдимият е имал намерение изобщо да не регистрира оръжието в служба „КОС”.

Претендира се на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер и се прави искане за разпореждане с веществените доказателства – отнемане в полза на държавата на   ловния автомат и боеприпасите към него и връщане на подсъдимия и на свидетеля Т. на иззетите вещи тяхна собственост.

 

Защитникът на подсъдимия К. – адв. П. ***, не взема становище по неподдържаните от представителя на СОП обвинения, за които декларира съгласието си с представителя на обвинението, че няма събрани доказателства.

По отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК се заявява, че подсъдимият не го оспорва, но следва да бъде взето предвид от една страна, че от подсъдимия не са произвеждани изстрели в центъра на града (както твърди прокурорът), а от друга – че подсъдимият има разрешително за други оръжия, знае как да борави безопасно с оръжието и независимо от обстоятелствата на конкретния случай не е имало възможност да последва смърт или причиняване на телесна повреда за едно или повече лица. Подчертава се, че изстрелът е произведен от подсъдимия във въздуха и с цел да бъдат разгонени улични кучета, които са се сдърпали с неговите ловни.

 При определяне на наказанието се моли съдът да има предвид, че подсъдимият не е осъждан, грижи се за семейството си и за малолетните си деца, както и за болната си майка, която живее при него. Подчертава се оказаното от подсъдимия съдействие за разследването, вкл. доброволното осигуряване достъп до жилището и мазето, както и че е сторил това осъзнавайки допуснатата с поведението му грешка.  Сочат се трудовата му ангажираност и наличието на добри характеристични данни за него.

Иска се прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието от съда, с приложение на института на условното осъждане.

 

Подсъдимият К. в съдебни прения поддържа становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли за по-леко наказание.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: 

Подсъдимият Н.К.  и свидетелката М.С. живеели на семейни начала и по време на това съжителство се родили децата им Н. и Д., съответно през 2005 и 2009 година. Подсъдимият работел като служител в организация, която извършва охранителна дейност — служител в ЕООД „В. - Н.", с предмет „Детективска и охранителна дейност", на длъжност „охранител"

По същото време подсъдимият поддържал интимна връзка със свидетелката С.Т.. На връзката им непрекъснато се противопоставяла майката на С. – свидетелката Л.Т., която не желаела както дъщеря й, така и синът й - свидетелят Д.Т., изобщо да общуват с подсъдимия.

Връзката между подсъдимия и свидетелката С.Т. била прекратена по нейно желание, но двамата останали приятели, а тъй като финансовите възможности на свидетелката и на семейството й били скромни при необходимост тя търсела съдействие от подсъдимия и той винаги се отзовавал, като й предоставял различни по размер парични суми и заплащал вместо нея поети кредитни задължения. 

Притиснати от безпаричието, свидетелите С. и Д.Т. в началото на 2016 година напуснали страната с цел търсене на работа и се установили в Ч., а заедно с тях заминал и свидетелят Н.Н. – техен братовчед.

Тъй като очакванията им за намиране на добре платена работа не се оправдали, а взетите за пътуването пари свършили, след известно време свидетелите Д.Т. и Н.Н. решили да се върнат в България. Те нямали пари за закупуване на билети за връщане и свидетелката С.Т. за пореден път се обърнала към подсъдимия К. с молба за помощ. Той осигурил необходимата за закупуването на билетите сума и двамата братовчеди потеглили обратно.

Междувременно преди тръгването им свидетелката С.Т. получила заработеното от нея възнаграждение, дала около 400 лв. на брат си с указанието да ги предаде на подсъдимия и съобщила на последния, че изпраща пари по брат си, за да погаси задължението към него за билетите за връщане, а и друг взет от него заем отпреди време. Свидетелите Д.Т. и Н.Н., обаче, похарчили в П. половината сума и когато се прибрали в страната разполагали с около 200 лв.

На 04.04.2016 г.  следобяд те отишли да се видят с приятели в частен дом в град И..

Подсъдимият К. разбрал, че двамата са се върнали и решил да ги потърси, за да му върнат дължимата за билетите сума. Той помолил свидетеля У. (с когото били случайно заедно) да позвъни на колегата си свидетеля К., за когото знаел, че познава Д.Т. и Н.Н.. Свидетелят К. казал на подсъдимия, че в момента е заедно с тях в град И. и му посочил адреса. Подсъдимият помолил свидетеля У. да го придружи, след което се обадил на свидетеля П. и поискал да отидат с неговия автомобил до град И. - като и двамата се съгласили.

След това подсъдимият К. и свидетелят У. пристигнали със собствения на подсъдимия високопроходим автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № . при свидетеля П. ***, там всички се качили в личния на свидетеля П. автомобил „Опел Астра“ с рег. № .и потеглили за град И., като свидетелят П. управлявал автомобила.

След като пристигнали на посочения от свидетеля К. адрес подсъдимият К. го извикал да излезе, а след това му казал да повика свидетелите Д.Т. и Н.Н.. Когато двамата излезли, подсъдимият ги попитал ще му върнат ли обещаните от свидетелката С.Т. пари и установил, че у тях е само около половината сума. Тогава той им предложил да се качат в автомобила и да отидат някъде да се разберат със свидетелката по телефона.

Двамата, както и свидетелите У. и П. и подсъдимият К. се качили в лекия автомобил и потеглили в посока град П.. Минавайки през село Л. те оставили свидетеля У.,*** свидетелят П. останал в дома си заедно с автомобила, а всички останали се качили в джипа на подсъдимия. Подсъдимият К. ***, където имал апартамент в сграда, известна като „общежитието“, в която сграда единствено неговият апартамент бил обитаем.

Пред сградата всички слезли от автомобила и отишли в апартамента, където влезли в една от стаите.

Подсъдимият К. поставил собствената си сим карта в телефона на свидетеля  Д.Т. (Нокиа 3720с – 2 с ИМЕИ .) и му казал да набере сестра си. Когато той го сторил, подсъдимият взел телефона и провел разговор с нея, като я уведомил, че брат й му е предал само около половината дължима сума. Свидетелката Т. поискала да говори с брат си и след като установила, че вместо да върнат изпратените от нея пари двамата братовчеди са похарчили част от сумата, се ядосала. Разговорът по телефона бил прекъсван на няколко пъти, като в хода му свидетелката Т. попитала брат си къде се намира, но той не дал конкретен отговор, а само обяснил, че са заедно и със свидетеля Н. и няма да се прибират скоро. Тъй като времето напредвало, а свидетелката С.Т. знаела, че брат й няма сим карта на български мобилен оператор и няма как да уведоми майка им – свидетелката Л.Т. за закъснението, С.Т. се свързала с нея и я уведомила, че брат й е заедно с братовчед им Н. и подсъдимия К. и че е останало да дължат пари на последния.

Докато се намирали в апартамента, подсъдимият К. донесъл ловен автомат със заличен сериен номер и произвел с него изстрел през прозореца - във въздуха, с обяснението, че по този начин иска да изгони улични кучета, които се сбили с неговите ловни извън сградата.

Като установила, че децата й продължават да поддържат връзката с подсъдимия, на която тя активно и непрекъснато се противопоставяла, свидетелката Л.Т. преценила, че трябва да потърси съдействието на полицията, след което се свързала с майката на свидетеля Н.Н. – свидетелката Ц.Б.. Последната провела разговор по телефона със сина си и установила, че действително той и Д. са заедно с подсъдимия К., и след това двете отишли до РУ МВР И., където пуснали жалби, че децата им са отвлечени от подсъдимия.

Подсъдимият бил уведомен по телефона, че е подаден сигнал срещу него и се притеснил. Той казал на свидетелите Д.Т. и Н.Н. да се качат в джипа му и когато те го направили, обикалял известно време селата около И., а след това около 01.00 часа на 05.04.2016 г. ги откарал в районното управление.

В апартамента на подсъдимия и ползваното от него мазе в сградата в село М. в присъствието на свидетелите К. и Ч. било извършено претърсване, при което били иззети ловна пушка „ИЖ“ модел 27М, сер. № ., за която подсъдимият К. имал валидно разрешително, както и ловен автомат калибър 7,62х39, боеприпаси 4 броя патрони калибър 7,62х39 и гилза.

 

Изложената дотук фактическа обстановка се подкрепя от анализа на събраните гласни доказателства – показанията на описаните по-горе свидетели. Макар и в голяма степен противоречиви както помежду си, така и вътрешно, от тях може да се изградят достоверни изводи за развитието на взаимоотношенията между свидетелката С.Т. и подсъдимия Н.К., за последователността на действията на лицата през процесната нощ, за депозирането на сигнала до РУ МВР И. от свидетелките Л.Т. и Ц.Б. и за изземването на оръжията и боеприпасите от обитаваните от подсъдимия помещения в село М..

 Така свидетелите Д.Т. и Н.Н. в хода на съдебното следствие изцяло променят версията, изложена в хода на досъдебното производство (като показанията им от ДП са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК), с твърдението, че всъщност неуредените финансови отношения между тях и подсъдимия К., а не желанието му да принуди свидетелката С.Т. да се върне от Ч. и да поднови връзката с него са причината да пребивават в двата леки автомобила и след това в жилището му. От друга страна, и двамата свидетели отричат пред съда да са били принуждавани от подсъдимия да сторят нещо против волята си – било като се качат в автомобилите, било като престоят известен период от време в дома му.

За упражнено вербално или физическо насилие спрямо тях не съобщават пред съда и свидетелите К., П. и У., по отношение на които не се установява, а и не се твърди наличието на някакви особени лични взаимоотношения с подсъдимия, които да провокират депозирането на показания в негова полза.

В приобщените отново по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания на свидетеля П., дадени пред орган на досъдебното производство, той също не съобщава да е възприел проява на агресия от страна на подсъдимия спрямо свидетелите Д.Т. и Н.Н., нито сторени от тях действия против волята им. И макар депозираните в хода на съдебното следствие показания да са в известна степен в противоречие с тези, дадени в хода на досъдебното производство по несъществени за предявените обвинения по чл. 142 а от НК факти, то предвид последователността на заявеното от този свидетел за липса на упражнена принуда по отношение на братовчедите при придвижването им до село Ц. (където свидетелят се прибрал в дома си) съдът не намери основание да не му се довери.

Свидетелят У. също твърди в разпита пред съда, че по отношение на Д.Т. и Н.Н. не е било упражнено както физическо, така и вербално насилие, че двамата са се качили доброволно в лекия автомобил на свидетеля П. и че по време на пътуването не са изявявали желание да слязат. В приобщените по описания вече ред показания, депозирани пред орган на досъдебното производство, свидетелят У. отново не съобщава да е възприел упражняването на принуда от страна на подсъдимия при качването в автомобила. Макар да е налице известно противоречие във версиите, съобщени от този свидетел в хода на наказателното производство, той е бил последователен в твърдението си, че не е възприел факти, указващи на прояви на незаконосъобразно поведение от страна на подсъдимия в процесната нощ.

Свидетелят К. от своя страна съобщава пред съда, че Д.Т. и Н.Н. сами и доброволно се качили в автомобила на свидетеля П., а приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания, депозирани пред орган на досъдебното производство, освен че са в синхрон с това твърдение съдържат и данни за причината подсъдимият К. да търси контакт с братовчедите – а именно, че им дал пари за Ч. и трябва да му ги върнат.

Нито един от останалите разпитани свидетели – С.Т., Л.Т. и Ц.Б. в хода на съдебното следствие не съобщава факти, относими към извод за извършени от свидетелите Д.Т. и Н.Н. действия против волята им по инкриминираното време. Свидетелката С.Т. изобщо не е била търсена и разпитвана в хода на досъдебното производство, а пред съда убедително разказва както за взаимоотношенията си с подсъдимия и противопоставянето на майка й на подобна връзка, така и за оказваното от него финансово съдействие на семейството й и причините за проведените на 04/05.04.2016 г. телефонни разговори – неиздължаването на заетата парична сума. Свидетелката Л.Т. от своя страна излага причините, поради които е потърсила съдействието на полицията, а именно вътрешното й убеждение, че след като не е успяла по друг начин да прекрати контактите на децата си с подсъдимия и дори синът й в оня момент късно през нощта е бил с Н.К., то трябва да го стори със съдействието на органите на реда - „исках да се прибере, не исках да имат връзка“. Заявеното от свидетелката Б. – че е узнала впоследствие как подсъдимият К. се е опитвал да възстанови връзката си със свидетелката С.Т. по всякакъв начин, вкл. чрез упражнен тормоз над семейството й, не се подкрепя не само от останалите гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, но и от писменото доказателство справка от РУ МВР И., според която няма подавани жалби и сигнали срещу подсъдимия.

Ето защо съдът при формиране на изводите си за последователността от действия, извършени от посочените по-горе свидетели и подсъдимия, не установи факти, които да са в подкрепа на изложената в обвинителния акт  теза за упражнена принуда от страна на подсъдимия по отношение на свидетелите Д.Т. и Н.Н., с цел да промени местоположението им или да пребивават в дома му противно на волята им.

В тази връзка, направените от страна на прокурора доказателствени искания за изследване на въпроса дали свидетелката Л.Т. е депозирала заявлението от 04.04.2016 г., писала е саморъчни обяснения и е подписала протокола за разпит като свидетел по ДП № 91/2016 г. на РУ МВР И. не биха допринесли за изясняване на фактическата обстановка по конкретното дело в по-голяма степен от вече събраната доказателствена съвкупност, с оглед на конкретните предявени на подсъдимия К. обвинения. Първоначалните сведения пред полицейските органи (жалби, сигнали, сведения, писмени обяснения) поначало нямат доказателствена сила за заявените в тях факти и обстоятелства, а за наличието на извършено деяние по НК следва да бъдат събрани по надлежния ред доказателствата, допустими от процесуалния закон.

От протокол за претърсване и изземване се установява, че от помещение в апартамента на подсъдимия са иззети два броя бойни патрони 7,62х39 мм. и гилза от боен патрон 7,62х39 мм., а от прилежащото към апартамента мазе – ловна карабина (ловен автомат) без идентификационни номера калибър 7,62х39 мм. с два брой пълнители и два бойни патрона същия калибър.

Видно е от заключението на физикохимична експертиза, че в отривките от цевите на ловния автомат се регистрират капсулни микроследи със състав олово, калай и антимон; в отривките от ръцете на подсъдимия К. не се регистрират капсулни микроследи; в проба от левия джоб на панталона на подсъдимия не се регистрират капсулни микроследи; в проба от десен джоб на панталона на подсъдимия се регистрират капсулни микроследи съответстващи по състав с тези, регистрирани в отривките от цевта на ловния автомат; в отривка от ръкавите на якето на подсъдимия не се регистрират капсулни микроследи.

Установява се от заключението на дактилоскопна експертиза, че върху задната част на капака на цевната кутия на ловния автомат има следа от палеца на дясната ръка на подсъдимия, а по боеприпасите, пълнителя и гилзата не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи

Видно е от заключението на балистична експертиза, че иззетата гилза е била за боеприпас калибър 7.62х39 мм. за огнестрелно оръжие; ловният автомат е със заличен сериен номер, заводски произведен, технически изправен и представлява огнестрелно оръжие, с което е произвеждан изстрел след последното му почистване; четирите броя патрони са боеприпаси, заводски произведени, за огнестрелно оръжие – всички годни за употреба по предназначение, унищожени при стрелбата; както и че патроните могат да бъдат изстреляни с автомата, а предоставената гилза е изстреляна с предоставения за изследване ловен автомат.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя освен това и от гласните доказателства – показанията на свидетелките Х. (леля на подсъдимия) и С. (живуща на семейни начала с подсъдимия), които, макар да не съобщават факти и обстоятелства относно действията на останалите свидетели и подсъдимия през процесната нощ, заявяват местоживеенето на подсъдимия в село М. и ползваните от него помещения в сградата бивше общежитие.

Фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства - протокол за претърсване и изземване, фотоалбум към протокол за претърсване и изземване, европейски дактилоскопни карти, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за оглед на МПС, фотоалбум към протокол за оглед на МПС, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства, справка от АИС БДС, справки от КАТ, справка от КОС, справка от ТР, справка в Централна база КАТ, протокол за полицейско предупреждение, протоколи за доброволно предаване, справка от МВР, Дирекция „Национална система 112”, РЦ 112 – С., трудов договор № ., разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № . и разрешение приложение към него, копие на вносна бележка от Р. АД, 02.03.2016 г., удостоверение            за раждане на Д. Н.К., удостоверение за раждане на Н. Н. К., разписка за изпращане на пари, вносна бележка от 16.12.2015 г., справки от мобилни оператори, справка от ОДМВР С. и справка от РУ МВР И..

 

Подсъдимият Н. е роден на .г. в гр. И., с ЕГН **********, български гражданин, със средно образование, живущ на семейни начала, неосъждан, работи – установено от писмените доказателства справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По отношение обвиненията срещу подсъдимия Н.К. по чл. 142, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 от НК съдът намери, че когато се повдига обвинение за престъпление по този текст, извършено при квалифициращия признак „по отношение на две лица“, следва да бъде отчетено, че се касае за едно престъпление, а не за две отделни деяния, извършени спрямо всяко от отвлечените лица. Доколкото възприетата от държавното обвинение правна квалификация за извършени от подсъдимия К. две отделни деяния по този текст от НК, спрямо всеки от свидетелите Д.Т. и Н.Н., не влияе върху правото на защита на подсъдимото лице, тъй като не го възпрепятства да разбере в какво е обвинено, то не се касае за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неотстранимо при разглеждането на делото в неговата съдебна фаза.

            Както е прието в постоянната съдебна практика, отвличането се изразява в принудително променяне на досегашното местопребиваване на лицето - обект на принудата. То може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, с побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и др. За да е довършено посоченото престъпление от обективна страна е необходимо да бъде ограничена възможността на пострадалия да се придвижва свободно в пространството и той да бъде преместен или отведен на друго място принудително, против волята му.

Никой от двата акта от изпълнителното деяние не е установен по настоящото дело. От действията на свидетелите Д.Т. и Н.Н. може да се направи извод, че сами са приели да отидат с подсъдимия К., за да бъдат проведени разговори със сестрата на първия от тях и да бъде уточнено кога и по какъв начин ще бъдат върнати на подсъдимия взетите в заем парични суми. По този начин двамата свидетели свободно са формирали волята си за придвижване в пространството.

Не се установява и подсъдимият да е поставил като условие за връщането на двамата свидетели у дома им, респ. за освобождаването им, свидетелката С.Т. да се завърне от чужбина, нито при качването на свидетелите в автомобила на свидетеля П. подсъдимият да е бил въоръжен.

Действително, подсъдимият по това време е бил служител в организация, която извършва охранителна дейност и е работел като охранител, но поради липсата на останалите съставомерни признаци на деянието отвличане изпълняваната от него трудова функция няма отношение към случая.

Деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като не се установява подсъдимият К. да е предвиждал и желал противозаконното придвижване на двамата свидетели в пространството, а че целял първоначално при срещата с тях да получи обещаната му от свидетелката С.Т. сума по заема и след като установил, че са похарчили част от нея – да бъде договорено със свидетелката кога ще му бъде върната останалата част. Следователно, необходимият за установяване на престъплението от субективна страна пряк умисъл не се извежда от обективно установените факти, касаещи поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието.

 

Изложеното в предишния абзац важи и за обвиненията срещу подсъдимия К. в извършване на престъпления по чл. 142 а, ал. 1 от НК. За да е осъществено от обективна страна това престъпление е необходимо лишаването от свобода да е противозаконно. В случая, както беше посочено по-горе, от събраните доказателства може да се направи извод за това, че свидетелите Д.Т. и Н.Н. сами, по собствена воля са пребивавали в дома на подсъдимия К..

 

Обвинителната теза в конкретния случай досежно обсъдените деяния е подкрепена в известна степен единствено от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НК показания на свидетелите Д.Т., Н.Н., Ц.Б. и Л.Т.. Предвид забраната, визирана в разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК, осъдителната присъда да се основава само на показания, прочетени по този ред, то липсата на събрани в хода на съдебното следствие други доказателства в тяхна подкрепа не може да обоснове  такава  присъда за подсъдимия К. за обвиненията в престъпления по чл. 142 и чл. 142 а от НК.

 

Относно обвинението в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК съдът намери, че то е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

От писмените доказателства справка от КОС РУ МВР И., разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № . и разрешение приложение към него е видно, че подсъдимият К. притежава необходимите съгласно ЗОБВВПИ разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие, но само за дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. – а именно ловна пушка „ИЖ 27 М“, калибър 12, с номер ..

Подсъдимият, обаче, не е подавал заявление по образец до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес или по адрес на съхранение, за ловния автомат калибър 7,62х39 със заличен сериен номер.

Установява се от заключението на изготвената балистична експертиза, че предоставеният за изследване ловен автомат е заводски произведен, технически изправен и представлява огнестрелно оръжие, съгласно чл. 4,  ал. 2 от ЗОБВВПИ, както и че с него е произвеждан изстрел след последното му почистване. Предоставените за изследване 4 броя патрони, калибър 7,62х39 мм. са с  бутилковидни гилзи, а по установените стойностни характеристики (форма и размери), маркировъчни данни и извършена справка в оръжейни каталози може да се направи извода, че са боеприпаси съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, заводски произведени са, за огнестрелно оръжие, годни за употреба по предназначение и могат да бъдат изстреляни с предоставения за изследване ловен автомат.

Видно е от същото експертно заключение, което съдът изцяло кредитира като компетентно и пълно изготвено, че предоставената за изследване гилза, открита в помещение от апартамента на подсъдимия К., е изстреляна с предоставения за изследване ловен автомат – през дясната му цев. За достигане до този извод вещото лице е извършило сравнително микроскопско изследване по методите на съпоставяне на гилзите на патроните, изстреляни при проведената експериментална стрелба с гилзата, обект на експертното изследване. Вещото лице е установило, че оставените от отражателя следи съдържат характерни особености, изразяващи се във вид на микрорелеф, позволяващи да се проведе идентификационно изследване, като в следите върху гилзите има съвпадения във формата, големината и месторазположението им, а също така съвпадения в характерните микроособености (частни признаци), съдържащи се в тях.

Установява се от гласните доказателства – показанията на свидетелите К. и Ч., и от писменото доказателство протокол за претърсване и изземване, че изследваната гилза, четирите броя патрони калибър 7,62х39 мм. и ловния автомат са открити в апартамента и мазето, ползвани от подсъдимия, като достъп до тези помещения е осигурил при проведеното действие по разследване именно подсъдимият К., посредством отключване на вратите към тях.

Освен това, видно е от заключението на изготвената ФХИ, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, че в отривките от цевите на ловния автомат се регистрират капсулни микроследи със състав олово, калай и антимон, а в проба от десен джоб на панталона на подсъдимия ( предаден от него с протокол за доброволно предаване) се регистрират капсулни микроследи съответстващи по състав с тези, регистрирани в отривките от цевта на ловния автомат. Липсата на капсулни микроследи по ръцете на подсъдимия се обяснява от вещото лице В. с изтеклия период от време от произвеждане на изстрел до вземане на отривките и възможността както да бъдат отстранени чрез щателно измиване на ръцете, така и от различни физически дейности и от триене на ръце в дрехите.

Установява се от заключението на дактилоскопна експертиза, че върху задната част на капака на цевната кутия на ловния автомат има следа от палеца на дясната ръка на подсъдимия.

Следователно, по несъмнен начин от обсъдените гласни и писмени доказателства и експертни заключения се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия Н.К..

Разгледани в съвкупност, обсъдените доказателства водят до единствения възможен извод – а именно, че на неустановена дата подсъдимият К. е придобил и е държал до 10.30 часа на 05.04.2016 г. в частен имот в с. М., обл. С. огнестрелно оръжие - ловен автомат неустановена марка и модел, калибър 7,62 х 39 мм. и боеприпаси: 4 (четири) бр. патрони калибър 7,62 х 39 мм., без да има за това надлежно разрешение по чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ - "За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.“ – т .е. осъществил е състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК от обективна страна.

Съдът намери, че деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Несъмнено като човек, вече получил разрешение за носене и съхранение на друго огнестрелно оръжие и осъществяващ охранителна дейност по трудов договор подсъдимият К. добре е бил запознат с изискванията на  ЗОБВВПИ и с необходимостта от снабдяване с разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, но не предприел необходимите действия за изпълнение на тези изисквания.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, поведението му непосредствено след депозирания от свидетелките Л.Т. и Ц.Б. сигнал и по време на провежданото наказателно производство, малкият брой боеприпаси, както и фактът, че независимо от ясно изразеното несъгласие на свидетелката Л.Т. децата й да общуват с него многократно подпомагал финансово семейството по молба на свидетелката С.Т.. Освен това, производството е приключено с присъда на първа инстанция в един сравнително дълъг период от време от образуването на досъдебното производство (над две години), като обвинителният акт е изготвен повече от три месеца след приключване на разследването, без конкретните обстоятелства да обуславят някаква фактическа и правна сложност и без подсъдимият К. да е допринесъл по някакъв начин за забавянето.

В настоящия случай съдът счете, че не са налице обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия К.. Съдът не се съгласи с твърдението на представителя на държавното обвинение, че стрелбата през прозореца е създала предпоставки за заплаха за живота и здравето на хората, тъй като гласните доказателства – показанията на свидетелите Д.Т. и Н.Н. установяват, че изстрелът е произведен във въздуха, а данни, че това се е случило в центъра на населеното място и по това време там е имало хора не са събрани в хода на съдебното следствие. Освен това, липсата на документ за закупуване на оръжието и фактът, че оръжието е без сериен номер, не могат да обосноват твърдяните от прокурора хипотетични бъдещи намерения на подсъдимия досежно оръжието, доколкото доказателства за тези намерения не са събрани по предвидения процесуален ред.

Преценени в съвкупност описаните обстоятелства, смекчаващи отговорността, са многобройни  и обосновават приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години – т.е. предвиден е минимум на наказанието. За да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция, съдът намери, че при приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на една година. Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние.

За преценката си съдът взе предвид, че наказанието има конкретно определени цели, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да предотврати извършването на нови престъпления от подсъдимия и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В конкретния случай с оглед личностовите качества на дееца и всички останали обстоятелства по делото (посочени по-горе) тези цели могат да бъдат постигнати с така определеното на подсъдимия К. наказание.

Тъй като са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, като прие, че за постигане целите му не е необходимо същото да бъде търпяно ефективно, а угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание ще бъде достатъчен мотив за подсъдимия да съобразява занапред поведението си със законоустановените правила.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

            На основание чл. 53 ал. 2, б. А от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство - ловен автомат неустановена марка и модел, калибър 7.62 х 39 мм.

(Иззетите боеприпаси за него, предмет на обвинението, са унищожени при проведената експериментална стрелба.)

 

Веществените доказателства – горнище и долнище на анцунг, стъклена чаша и сим карта (предадена на 05.04.2016 г. с протокол за доброволно предаване от Н.К.), съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия К.; вещественото доказателство мобилен телефон Нокиа, предаден на 05.04.2016 г. с протокол за доброволно предаване от Н.К. - след влизане на присъдата в сила да се върне на Д.Т.; веществените доказателства ацетонови отривки, гилза, 2 бр. проектили - след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ      

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, като съобрази, че разноските в хода на производството са направени по обвинението, по което е признат за виновен, съдът осъди подсъдимия К. да заплати сума в размер на 840.23 лв. по сметка на ОДМВР С.; ведно с 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

 

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.                                           

 

 

                                                                       СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

                                                                                                          (Ан.Игнатова)