Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На двадесет и трети април година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Светлана Влахова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12107 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства
и изменение размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК допуснато в о.с.з. на
23.04.2019 г., ищците З.И.Р.
ЕГН ********** и И.Д.И.
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.И.Р. ***, чрез пълномощника си адв.П.К.-
САК, са предявили два преки иска срещу З. „Б.И.” АД – ЕИК ********, със седалище и адрес ***, при
условията на субективно съединяване,
както следва:
1/ пряк иск за осъждане на ответното З.
„Б.И.” АД – ЕИК ********, да заплати на З.И.Р. , сумата от 50
000 лева, частично от глобален размер от
70 000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 30.07.2015г., изразяващи се във
физически и психически болки и страдания от получени травматични увреди, ведно
със законната лихва от 30.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ за осъждане на ответното З. „Б.И.” АД – ЕИК ********, да заплати на И.Д.И., чрез неговата майка и законен представител Д.И.Р. - сумата от 5 000 лева, частично от глобален размер от 20 000лв. съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 30.07.2015г., изразяващи се във физически и психически болки и страдания от получени травматични увреди, ведно със законната лихва от 30.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 30.07.2015
г., около 21.50 часа, по пътя между с.Елхово, общ. Гурково и с. Зимница, общ.
Мъглиж, се движил л.а „Рено Меган” с per. № *******,управляван от Р.Г.Ч.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена
с пътните условия скорост, при което застига и удря отзад попътно движещата се каруца,
теглена от кон, с водач Д.Н.Г.. В резултат на удара са причинени телесни
повреди на возещите се в каруцата пътници З.И.Р. и И.Д.И..
Сочи се, че при ПТП е пострадала З.И.Р.,
която е получила счупване на таза и множество
охлузвания и кръвонасядания по тялото. След инцидента на пострадалата
е оказана помощ в СПО, където е прегледана, след което и постъпва за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Проф. д-р Ст. Киркович“ -
гр. Стара Загора. Установена била фрактура на таза и видно от оперативен
протокол № 72/31.07.2015 г. е извършена оперативна интервенция закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от ПТП настъпилото на
30.07.2015 г. , ищцата З.Р. търпяла силни болки и страдания. Възстановяването
на пострадалата от получените при процесното ПТП увреждания продължавало. Твърди
се, че счупването на таза е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на снагата и долните крайници за период по-дълъг от 30 дни. За срока
на възстановяване е следвало да спазва строг постелен режим, имала затруднения
в движенията на снагата, на долните крайници, изпитвала е силни болки при всяко
движение, като за този период за ежедневното си обслужване е разчитала
единствено на своите близки. Освен болките ищцата е изживяла и силен стрес при
процесния пътен инцидент, който
Твърди се, че при процесното ПТП е пострадал също
ищецът И.Д.И. на 15г. – пътник в каруцата, който получил множествени охлузвания по лицето и
главата. Сочи си, че след инцидентна, на пострадалият И. е оказана медицинска помощ в
СПО на МБАЛ „Д- р Проф. д-р Ст. Киркович“ - гр. Стара Загора. Наведен е довод,
че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП детето И.И. е
пртърпяло болки, страдания и уплаха. Вследствие на ПТП ищецът получил масивно
по охлузване по лицето, болки в областта на гърба и кръста, болки в областта на
главата.
Твърди
се в исковата молба, че по случая е
образувано ДП № 1055/2015 г. по описа на РУП - Казанлък, пр.пр. № 2445/2015 г.
по описа на РП- Казанлък. Установено било, че настъпилото произшествие се дължи
на допуснатите от водача на л.а. „Рено Меган” - Р.Ч.нарушения на правилата за движение
по пътищата, а именно в нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, водачът не е избрал такава скоростта на движение, която да е
съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението,с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е бил длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. Наведен е довод, че в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Р.Ч.и
настъпилите вредоносни последици - телесните повреди, причинени на ищците.
Твърди се, че за увреждащия л.а
„Рено Меган” с per. № ********управляван от виновния водач Р.Ч.е налице
валидна застраховка “Гражданска отговорност”, с полица №
02114002921780/01.12.2014 г., със срок на валидност една година, считано от 02.12.2014
г. до 02.12.2015 г. с ответното З. “Б.И.„ АД, ***.
Ответното З.“Б.И.„ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирало писмен
отговор /пред СРС по приложеното
гр.д.№26513/2016г. на СРС, ГО, 124 състав/,
в който оспорва предявените искове по основание и размер, счита исковете в тези размери за прекомерно
завишени. Ответникът оспорва ищците да са претърпели каквито и да е увреждания.
По отношение на ищеца И.И. сочи, че липсват изобщо данни да се е намирал в
каруцата при процесното ПТП и да е бил пътник в нея. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че събитието не е настъпило по вина на водача на л.а. „Рено Меган” ,
а по вина на водача на ППС с животинска тяга – „каруца”, който се е движил в
нарушение на императивни правила на ЗДвП – чл.71 ал.1 и чл.106 ЗДвП, без
светлоотразители и светлини. На следващо
място оспорва настъпилите увреждания по З.И.Р. и И.Д.И. да са в резултат на
процесното ПТП. Оспорва исковете за
обезщетение, като завишени по размер и не отговарящи на практиката по подобен
род дела. Моли за отхвърляне на преките искове, като счита исковите суми за
недължими.
При евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищци. Счита исковете за прекомерно завишени и в
противоречие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва и акцесорния иск за лихва за забава.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника
си адв.Й. поддържа предявените искове на първия и втория ищец.Представя писмена
защита и списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк.А. оспорва предявените искове. Представя списък
на разноски.
Съдът
обсъди доводите и възраженията на страните, прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК във вр.чл.12 ГПК, след което приема за
установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74/ 30.07.2015
г. съставен от мл.автоконтрольор при РУ на МВР Ст.Загора, се
установява, че на 30.07.2015 г., около 21.50 часа, по пътя между с.Елхово и с. Зимница, общ. Мъглиж, настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган” с per.
№
*******, управляван от водача Р.Г.Ч. и ППС - каруца, теглена от кон, с водач Д.Н.Г.. В раздел обстоятелства и причини е отразено, че лекия лек автомобил
„Рено Меган” движил с несъобразена с пътните условия скорост, при което застига
и удря отзад попътно движещата се каруца, като в
резултат на удара е причинени телесни повреди на возещата
се в каруцата З.И.Р. с работна диагноза – фрактура. /л.8-л.9 от приложеното гр.д.№26513/2016г. на СРС, ГО, 124 състав/. В констативния протокол са
отразени видимите щети по л.а.”Рено”, а относно ППС – каруца, се сочи, че е
тотална щета.
По
случая било образувано ДП № 1055/2015 г. по описа на РУП - Казанлък, пр.пр. №
2445/2015 г. по описа на РП- Казанлък.
От
приетото влязло в сила Решение № 312/2016 г. по АНД № 981/ 2016
г. по описа на Казанлъшки районен съд, I-ви
наказателен състав, се установява, че нарушителя Р.Г.Ч. ЕГН - **********, е
признат за ВИНОВЕН в
това, че на 30.07.2015 год. по четвъртокласен път между с. Зимница, общ. Мъглиж
и с. Елхово, общ. Николаево, при управление на МПС л.а. марка „Рено" модел
„Сценик", с per. № ******нарушил правилата за движение от Закона за
движение по пътищата, а именно:Чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като с
деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.И.Р. с
ЕГН **********, изразяваща се в счупване на горното и долното рамо на дясната
срамна кост и долното рамо на лявата срамна кост, причинило трайно затрудняване
на движенията на долните крайници - престъпление по чл.343 ал.1 б."б"
предл. II- ро вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба./ л.44-л.45
от приложеното гр.д.№26513/2016г. на СРС, ГО, 124 състав/.
Влязлото в сила решение по чл.78а от НК има силата на
влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 от ГПК се ползва със
сила на присъдено нещо относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на лек автомобил л.а. „Рено“, с рег. № ******– Р.Ч.е
извършила виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе
разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е между страните, че към датата на
процесното ПТП по отношение на процесния автомобил л.а. „Рено“, с рег. № ******е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилисти“, страна по който е ответното З. „Б.и.” АД с полица №
02114002921780/01.12.2014 г., със срок на валидност една година, считано от
02.12.2014 г. до 02.12.2015 г., което е видно и от приета справка от ГФ.
От приетото заключение на
САТЕ изготвена от в.л. С.С., се
установява следния най -вероятен механизъм на ПТП: ПТП е настъпило на
30.07.2015 г. около 21:50 часа на
път между с. Елхово и с. Зимница. Вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост 60/70
км/ч. Пояснено е, че автомобила
е бил с изправни светлини, осветяемостта /снопа светлина/ на десния фар е с
покритие 60-80 м., а с покритие от двата фара при движение на къси светлини
светлинното петно е 55-60 метра. Опасната зона на спиране на л.а. Рено Меган
при скорост на движение от 60 км/ч е - 41 метра.
В заключението на АТЕ, е
обоснован извод, че ударът за водача на лекия
автомобил е бил предотвратим, ако правилно е боравил с органите на управление
на МПС /кормилна и спирачна уредба/ и се е движил със скорост, която би му дала
възможност своевременно да спре автомобила, за да не отклонява МПС със
спасителна и рефлекторна маневра- рязко промяна на движението наляво, която
променя напречната и надлъжна устойчивост на автомобила, поради което
автомобилът след реализирания удар с каруцата се е преобърнал.
На
следващо място, съгласно заключението на вещото лице, ударът е бил предотвратим
за водача на л.а. Рено
Меган, тъй като опасната зона за спиране е била 41 метра, а наситената зона на
светлинното поле- 55-60 метра, т.е. същият е имал възможност да забележи
находящата се пред него каруца и да спре автомобила преди настъпване на ПТП. От заключението на САТЕ се
установява, че ударът
е бил предотвратим за водача на л.а. „Рено
Меган“,
тъй като опасната зона за спиране е била 41 метра, а наситената зона на
светлинното поле- 55-60 метра, т.е. същият е имал възможност да забележи
находящата се пред него каруца и да спре автомобила преди настъпване на ПТП. При
условията на насрещно движещ се автомобил и в хипотезата, че водачът е
заслепен, то той би следвало незабавно да намали скоростта, а при възможност
дори да отбие автомобила, за да предотврати евентуално настъпване на ПТП със
заслепяващото го МПС.
В обясненията си в о.с.з. на 13
май 2017г. по гр.д.№26513/2016г. на СРС, ГО, 124 състав, вещото лице сочи, че водачът на лекия автомобил късно е възприел ППС
с животинска тяга, направил е рефлекторна защитна реакция в ляво, която е
нарушила напречната устойчивост на л.а.”Рено”. В случая, когато автомобила
чуква каруцата и нарушава нейната посока на движение, като телата на пътуващите
изпадат от каруцата.
Прието заключение на АТЕ, съдът възприема, като обективно и компетентно
дадено.
От приетия Лист за преглед
на пациент №608 в спешно отделение от 30.07.2015 г. , от който се установява,
че на ищцата З.И.Р. е оказана спешна медицинска помощ в ЦСМП гр.Ст. Загора, поставена е основна диагноза: фрактура на
таза, като е насочена към хоспитализация.
От
приетата епикриза по ИЗ № 16038/2015 г. от МБАЛ „Д-р Проф. д-р Ст. Киркович“ -
гр. Стара Загора, е видно, че З.И.Р. на 38 год.,
е приета на 31.07.2015г. в Клиника по ортопедия и травматология, след претърпяно ПТП. Назначено е лечение, като на 31.07.2015г. е
оперирана под локална анестезия – закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация. Ищцата е изписана на 03.08.2015 г. с диагноза: Фрактура рамус супериор ет
Инфериор пубис декстра ет рамус инфериор пубис синистра, с препоръка да спазва
леглови режим за срок от 6 седмици.
От приетото писмо с изх. № ПД-
01-74 от 10.02.2017 г. на УМБАЛ „Проф.
д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора се
установява, че И.Д.И. ЕГН
********** от с.Зимница е
прегледан в зала за реанимация на спешно отделение след ПТП на нощна смяна на
30/31.07.2015 г., под амбулаторен номер №1120 в 0.30 часа, като не е
хоспитализиран. Издаден му е амбулаторен лист с диагноза „Наблюдение
при съмнение за неуточнено заболяване или състояние “./ л.53 от приложеното гр.д.№26513/2016г. на
СРС, ГО, 124 състав/. Приет е препис от амбулаторен дневник на Спешно
отделение, в който под № 1120 в 0. 30ч. е
отразен преглед на че И.Д.И. ЕГН **********
От приетото неоспорено заключение на медицинската експертиза на вещото лице
д-р В.Н.- съдебен лекар, се установява, че
ищцата З.И.Р. на 38 год. е пострадала при ПТП, като пътник в каруца, в
резултат на което е получила: счупване на горното и долното рамо на срамната
кост вдясно и на долното рамо на срамната кост в ляво. Счупването
и на двете срамни кости е довело до трайно затруднение на движенията на двата
долни крайника за срок повече от 30 дни. Вещото лице д-р Н. пояснява, че ищцата е хоспитализирана в УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович” АД гр. Стара Загора, в клиниката по травматология,
където е била на лечение 4 дни. Извършено оперативно лечение- закрито наместване на счупването под местна
упойка. Лечението обикновено е постелен режим. Обоснован е извод, че фрактурите
на таза зарастват обичайно за срок от около 1- 1,5 месеца, при ненастъпили
усложнения. Такъв е срокът на оздравителния процес. Сочи се, в заключението, че
болките които е изпитвала ищцата в първите дни са били с по- голям интензитет и
постепенно са намалявали до отзвучаването им. Сочи се, че по делото няма данни
за настъпили усложнения.
При изслушване на заключението в
о.с.з. на 14.02.2017г., в.л. д-р В.Н. пояснява, че ищцата има счупване на две
срамни кости на таза, като възстановяването протича за около месец и половина,
след което следва около месец раздвижване или общо около два месеца и половина.
Сочи, че при много хора при влажно и студено време има болки в областта на
счупването, като не може да се каже кога ще отшумят.
Заключение
на СМЕ с вещото лице д-р В.Н., съдът възприема, като обективно, компетентно и
кореспондиращо със приетата медицинска документация.
Свидетелят
И.Р.А., /34 г., братовчед на ищците/ посочи в показанията си в о.с.з. на 14.02.2017
г., че знае за инцидента с З. и И..Отишъл в
лично на място на катастрофата, между села Елхово и село Зимница, които
са на 3 км. разстояние отдалечени. Видял З. ударена, И. ожулен, както и Д. и
внучетата на З.. Присъствал , когато са закарали З. и И. в болница. И. имал
ожулвания, а З. била със счупен таз и се е наложило да остане в болница.
Свидетелят сочи, че по време на възстановяването си З. е била на памперси и на
подложки, след което се е наложило да ползва патерици за придвижване.
Свидетелят А.уточнява, че З. работи към
момента в завод, но трудно издържа на болките и приема лекарства. Още не е
преодоляла инцидента. По отношение на ищеца И., свидетелят посочва, че момчето
не може да пътува с кола, изпитвало безпокойство и има локошмари, свързани с катастрофата.
Свидетелят Р.Ч., /27г./ посочи в
показанията си в о.с.з. на 06.04.2017г., че при процесното ПТП управлявал „Рено
Меган” – висок мини ван, в посока към с.Елехово. Пътят бил неравен, непочистен,
като след завой бил заслепен от насрещно движещ се на дълги фарове автомобил.
Натиснал спирачки и с предна дясна част на автомобила ударил задна лява част на
каруца. След удара се преобърнал на ляво. Като слязъл от колата се обадил на
тел.112., дошли полиция и бърза помощ до 15 мин. Видял, че каруцата се
управлява от момче на 14г ., друго момче малолетно и жена – З.. В ЦСМП
направили преглед на всички, но само жената била приета в болница. Свид. Ч.
пояснява, че е осъждан, за процесното ПТП.
Показанията на свид. Ч., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната му
заинтересуваност от изхода на спора.
По делото е безспорно,
че за лек автомобил „Рено Меган” с per. № *******, управляван от виновния водач Р.Ч.има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № 02114002921780/01.12.2014
г., със срок на валидност една година, считано от 02.12.2014 г. до 02.12.2015
г. със З. “Б.И.„ АД.
Не
е спорно, че застрахователно обезщетение на ищците не е изплатено.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
преки искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Същите
са допустими и частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/, е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
По същество на предявените субективно съединени искове.
По делото бе прието приетото
влязло в сила решение по чл.78а от НК, а именно Решение №
312/2016
г. по АНД № 981/ 2016 г. по описа на
Казанлъшки районен съд, което на основание чл.300 от ГПК се ползва със сила
на присъдено нещо относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, съдът
достигна до правния извод, че водачът на лек автомобил л.а. „Рено“, с рег. № ******– Р.Ч.е извършила виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните
по – горе разпоредби на ЗДвП.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 30.07.2015 г. между прекия причинител и
ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното пряко
право на увреденото лице е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника З. „Б.И.” АД, и деликвента Р. Ч. е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвентите и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена
последица от ПТП.
По
размера на неимуществените вреди:
Относно прекия иск на
З.Р.:
Претърпeните от ищцата З.Р. неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52
от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът съобразява
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
размерът, видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. В конкретният случай, съдът съобрази
активната възраст на пострадата към момента на произшествието – 38г., фактът на
извършване на оперативна интервенция –
закрито наместване на фрактура за лечение на получената травма на таза;
продължителността на лечението и възстановителния период от около два месеца и
половина, през който ищцата е търпял интензивни болки и страдания, битови
неудобства, затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието; наложения постелен режим в хода на възстановяването,
затрудненията в движенията на сагата, на долните крайници, болките при
раздвижването, като за този период от около 2,5 месеца в ежедневното си
обслужване ищцата е разчитала единствено на своите близки. Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането –
2015 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира
отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на
ищцата за неимуществените вреди, причинени вследствие на ПТП от 30.07.2015г.,
при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в
размер на 30 000 лева.
Обезщетение в посочения размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат
на непозволеното увреждане. Съдът намира за неоснователно искането на ищцата за
присъждане на сумата от 50 000 лв., частично от глобалната сума от
70 000лв., тъй като свободата на съда за преценка не е безгранична, а
следва да се съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на
пострадалия. С оглед на това, искът за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
Относно прекия иск на И.Д.И.:
Претърпените
от ищеца И.И. неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. Възражението на ответника, че не е доказано
участието на този ищец в процесното ПТП, се явява неоснователно. Съвкупния анализ на кредитираните показания на свидетелят
очевидец И.Р.А. и неоспорените
амбилуторен лист и писмо с изх. № ПД- 01-74 от 10.02.2017 г. на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, сочат на извода, че И.Д.И. е пострадал при
процесното ПТП /макар и леко/, като пътник в ударената каруца, както и че същия
е бил прегледан в зала за реанимация на спешно отделение на нощна смяна
30/31.07.2015 г., заедно с останалите пострада, но не е хоспитализиран, поради
липсата на индикации за болнично лечение.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968
г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на болките
и страданията, вида и броя увреждания - охлузвания и ожулвания, претърпения стрес от настъпилото ПТП, последвалото
влошаване на съня- кошмари и уплаха от
качване на каруца;
детската възраст на ищеца - 15 години, причинените
неудобства и болки, съществуващата към момента на увреждането – 2015 г.
обществено икономическа обстановка, както и настъпилото
възстановяване на ищеца, решаващия
състав приема, че адекватно и справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 1 000 лева, като
искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 5 000 лв., частично
от
частично от глобалната сума от 20 000лв.
По възражението за съпричиняване с пр.основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на ППС с
животинска тяга – „каруца”, който се е движил в нарушение на императивни
правила на ЗДвП – чл.71 ал.1 и чл.106 ЗДвП, без светлоотразители и светлини, не бе доказано по делото. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите. /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/ В случая механизма и причините за настъпване
на процесното ПТП са установени с окончателен съдебен акт по наказателното
дело, като вината, противоправността и причинната връзка на деянието с
настъпилите увреждания на застрахования при ответника водач е доказана.
По
претенцията за лихва:
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 30.07.2015г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне на държавна такса в
производството, както и от разноски, поради което не им се присъждат такива.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника адв.П.К. за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 1752 лв. с ДДС.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 1003, 64 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, като сторените разноски са на стойност 2300 лв., от които възнаграждения
за вещи лица в размер на 300лв. и адвокатско възнаграждение от 2000лв. ./
Договор за правна защита на л.6 от приложеното гр.д.№26513/2016г. на СРС, ГО,
124 състав/.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС държавна такса
по делото в размер на 1240 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
На основание
изложеното, Софийски градски съд, I – 7
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, да заплати на З.И.Р.
ЕГН **********, следните суми:
- на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, сумата 30 000
лв. – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие от 30.07.2015 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 30.07.2015 г., до окончателното изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
50 000 лв. частично, от глобалната сума от 70 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, да заплати на И.Д.И. ЕГН **********,
следните суми:
- на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, сумата 1 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътно –
транспортно произшествие от 30.07.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.07.2015г. до
окончателното изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
5 000 лв. частично, от глобалната сума от 20 000лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес ***, да заплати на
адв.П.К. за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл.
38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер
на 1752 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес ***, да заплати по сметка на СГС, сумата 1240 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ОСЪЖДА. З.И.Р. ЕГН ********** и И.Д.И. ЕГН **********, да заплатят на З. „Б.И.” АД – ЕИК ********, сумата 1003,64 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: