Решение по дело №3038/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 542
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120203038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. *, представлявано от управителя *, против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г № 0032750, издаден от ОДМВР-Бургас, с
който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр.
с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че
нарушението не е описано по изчерпателен начин и не е посочена нарушената законова
разпоредба, а отделно от това самата процедура за констатиране на нарушение също не е
спазена. Излагат се подробни съображения в защитата на тези възражения, като се иска от
съда да отмени ЕФ.
За откритото съдебно заседание жалбоподателя не е установен на посочения от него
адрес, поради което и по отношение на него производството протече по реда на чл. 61, ал. 2
ЗАНН.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването на разписка на л. 9 фишът е
връчен на 14.06.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 21.06.2021 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 17.05.2021 г. в 15:43 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495+650 до бензиностанция
„ЛукОйл“ към кв. Пети километър – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M
644”, засякла и заснела автомобил * с рег. № *, който се движел с превишена скорост. В
последствие при преглед на снимката служителите на Сектор „ПП“ установили, че към
датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на
юридическото лице „*“ ООД със законен представител *.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г №
0032750 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал. 4, вр.с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ била наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева .
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 644”,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
Удостоверение (л. 10) и Протокол (л. 12).
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л.13)
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по
неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената санкция и
2
за какво точно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, към която
препраща чл. 647, ал. 3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената
процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ,
в същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В
конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.
Относно формата на изпълнително деяние в ЕФ е посочено, че на процесната дата и
място: „е установено нарушение на Кодекса на застраховането“. Не е посочено в какво се
изразява това нарушение, какви са съставомерните му признаци и т.н. В Кодекса на
застраховането са предвидени състави на множество различни административни нарушения,
всяко със своите обективни и субективни признаци, което налага в ЕФ АНО да опише точно,
конкретно и ясно фактите, които приема за осъществени и нормата, под която те се
подвеждат. В случая в ЕФ е описано нарушение на правилата за скоростен режим и между
другото е дописано, че е констатирано и нарушение на КЗ, без обаче това нарушение да е
индивидуализирано по какъвто и да е начин. По мнение на съда това е съществен порок,
който съществено ограничава правото на защита на санкционирания субект и налага отмяна
на ЕФ само на това основание.
На следващо място нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал.
3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното
техническо средство да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че
техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител,
всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му
автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на
електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се
изпълни законовото изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието
на контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички
елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за
автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му
чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите
на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията
3
автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието на действаща
застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не се събират от системата и се
налага извършването на справка от съответен служител, то за установяването на
нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо ( Решение №
1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по делото е
видно, че нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд
относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния
автомобил. Т. е тези обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от АТСС,
тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост. В настоящия случай, АНО
е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното преследване и да
издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното производство
като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по
аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и той следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да се произнесе по възлагането им.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г №
0032750, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл.
638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5