ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 789
гр. Перник, 25.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20231700100534 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от Р. И. Г. ЕГН **********, ***, чрез адвокат В. Т. А., съдебен
адрес: *** срещу „НББАЗ“, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2 ет.2, с правно
основание чл.511, ал.З във вр.с чл.513, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.515, ал.2 т. 1 и
т.2 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата сума в
размер на 100000,00 (сто хиляди) лева, застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, заедно със
законната лихва от 31.10.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
С молба вх.№ 4922/17.08.2023 година ищецът, чрез адвокат В. А. е
отправил молба по реда на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК за освобождаването му от
заплащането на дължимата държавна такса в размер на 4000 лева, указана му
с разпореждане за оставяне на исковата молба „без движение“ №
891/10.08.2023 година, тъй като счита, че след като настоящото дело е с
предмет – присъждане на суми за неимуществени вреди, причинени в
резултат на ексцес, след като вече с влязло в сила съдебно решение по
предходно гражданско дело, в случая т.д.№ 127/2019 г., на ПОС е била
установена вината на извършителя по деликта, същото се приравнявало на
влязла в сила присъда но наказателно дело, поради обвързващата сила на
мотивите.
Съдът, като е разгледал направеното искане по реда на чл. 83, ал.1, т.4
1
от ГПК, както и приложеното към исковата молба влязло в сила решение по
т.д.№ 127/2019 г., по описа на ПОС с разпореждане № 928/17.08.2023 година,
след излагане на мотиви е оставил без уважение искането на ищеца за
освобождаване от внасяне на държавна такса по делото и повторно (след
предходно разпореждане № 891/10.08.2023 година за „без движение“) е
указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, на осн.чл.128, т.2 от
ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК да внесе по сметка на ПОС държавна такса в размер
4000,00 (четири хиляди) лева, като в същия срок представи копие от вносния
документ в деловодството на съда.
За да постанови отказ от освобождаване от заплащане на държавна
такса, съдът е приел, че гражданската вина при деликт, установена по силата
на влязло в сила съдебно решение по предходно гражданско или търговско
дело е различна и не следва да се приравнява като същност, проявни форми и
фактически състав от обективна и субективна страна с вината, призната въз
основа на влязла в сила осъдителна присъда по НОХД или одобрено от
наказателния съд споразумение по НПК, каквото в случая не е налице.
Приел е също така, че от приложените към настоящото производство
писмени доказателства от ищеца, в негова полза друг състав на ПОС с влязло
в сила решение № 260010/01.03.2021 година, постановено по т.д.№ 127/2019
година, потвърдено с решение на САС № 226/21.02.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1211/2021 г., недопуснато до касационно обжалване с определение №
50463/04.07.2023 година, на ВКС, ТК, І - во отд., постановено по т.д.№
1481/2022 година, му е присъдил сумата от 45 000 лева по предходното дело
за процесното ПТП – за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.06.2019 година до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева.
От това следва, че наскоро в полза на ищеца е била присъдена сума в
размер на 45 000 лева и след като той не е представил пред съда декларация за
обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, с оглед освобождаването му от
заплащане на такси и/или разноски по настоящото дело, поради липса на
парични средства, съдът е приел, че не са налице основания за финансови
невъзможност за заплащането им.
С молба вх.№ 5362/12.09.2023 година ищецът, чрез адвокат В. А. за
2
пореден път иска освобождаване от заплащане на държавна такса от
доверителя му, като излага довод, че е получил присъденото застрахователно
обезщетение, но го е похарчил за извършване на ремонт на наследствена къща
в кв.“***“, гр.*** и има да погасява кредит към ДСК за изтеглен през ***
година паричен заем в размер на 20955,00 лева, като за последното твърдение
прилага банкова справка за задължението.
Представя и писмена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, видно от която
ищецът получава месечна заплата в размер на 2500,00 лева, притежава МПС
марка „БМВ 320“, но не притежава недвижимо имущество.
Съдът счита, че от една страна вече се е произнесъл мотивирано
относно искането за освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса,
като е изложил ясни мотиви в тази насока, а от друга – в настоящата молба от
12.09.2023 година се излага твърдение, че присъдената сума от 45 000 лева в
полза на ищеца е била разходена от него за ремонт на наследствена къща в
град ***, в каквато насока не са представени доказателства, поради което
съдът приема посоченото твърдение за недоказано. Освен това, наведеното от
ищеца в молбата твърдение, че притежава наследствена къща в град ***
противоречи на изложеното в писмената му декларация по чл.83, ал.2 от ГПК,
където под страх от наказателна отговорност е декларирал, че не притежава
недвижим имот. Междувременно получава заплата в размер, над средния за
страната.
Горните факти и обстоятелства мотивират съда да остави за пореден
път без уважение молбата на ищеца, чрез процесуалния му представител за
освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, като приема, че не
са налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК и да върне исковата молба,
поради непредставяне на вносна бележка за внасянето й в срок, въпреки
дадените указания с разпореждане № 928/17.08.2023 година,
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5362/12.09.2023 година от
ищеца Р. И. Г., чрез адвокат В. А., по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК за
освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса в размер на
4000 лева, указана му с разпореждане за оставяне на исковата молба „без
движение“ № 928/17.08.2023 година.
3
Определението в тази част е окончателно.
ВРЪЩА, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба и прекратява
производството по делото.
Препис от горното на осн. чл.39, ал.1 от ГПК да се връчи на ищеца, чрез
пълномощника му, подал исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване от ищеца в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4