О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 21.06.2023г.
Административен съд - град Шумен,
в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 153 по
описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във врзъка с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е въз основа на жалба
от В.Х.М. ***, със съдебен адрес адв.С.Б.от ШАК, против Решение №
2153-27-63/17.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена
жалба вх. №1012-27-52/20.04.2023г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1539#13 от 17.03.2023г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Оспорващата
твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен
осигурителен стаж времето на раждане и отглеждане на малко дете в периода от 19.06.1989г.
до 21.04.1992г., през който същата не е работила. Счита, че и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по
майчинство се зачита за трудов стаж при пенсиониране, респективно за
осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството
дали майката е била работеща или неработеща. Според жалбоподателката в резултат
на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби
от страна на административния орган, касаещи зачитането на времето на раждане и
отглеждане на малко дете от неработеща майка за действителен осигурителен стаж,
същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с
прибавянето /зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж,
то осигурителният ѝ стаж ще надвишава 15г. и с оглед навършената от нея
възраст, към датата на подаване на заявлението са налице всички предпоставки да
ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение
и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане
на спорния стаж като действителен осигурителен стаж. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Със съпроводително писмо рег. №
ДА-01-1459/14.06.2023г. по описа на ШАдмС административният орган представя
жалбата, ведно със заверено копие от административната преписка по издаване на
акта.
При проверка редовността на
жалбата съдът е констатирал нередовности, с оглед на което с определение от 14.06.2023г.
жалбата е оставена без движение.
В унисон с дадените указания, с
молба рег.№ ДА-01-1529/20.06.2023г. оспорващата представя документ за внесена
държавна такса и доказателства за наличие на правен интерес. Съдът намира, че
нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в настоящото
производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - В.Х.М. *** и ответник - Директор на ТП –
Шумен на НОИ.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170,
ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои
обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото
производство, както следва:
оспорващ - В.Х.М. ***;
ответник - Директор на Териториално поделение – Шумен на Национален осигурителен институт.
Насрочва АД № 153/2023г. по описа на ШАдмС
за 10.07.2023г. от 10.00 часа, за
която дата да се уведомят страните на посочените адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира
доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите
обосновават незаконосъобразност на решението.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от
компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го
материално правно основание.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
за представят нови доказателства.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Ведно с призовката на ответната
страна да се изпрати препис от жалбата и приложените доказателства.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: