М О Т И В И
към решение
по НОХД № 66 / 2019 год.
на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила Т.И.Т.
- роден на *** ***, български гражданин, разведен, средно образование, не
работи, неосъждан, жив. в гр. Русе, ЕГН **********, в това, че на 13.01.2017 г.
в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди
А6“ с рег. № Р 19-25 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 44,
ал.1 от ЗДвП — „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства“, като при разминаване с насрещно движещия се лек
автомобил „Форд“ с рег.№ Р 83-81 ВМ, управляван от Т.Р.Р., не осигурил
достатъчно странично разстояние, в резултат на което, при условията на
независимо съпричиняване, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Т.Р.Р., изразяваща се в счупване на двете коленни капачки, наложило метална
остеосинтеза на лява колянна капачка, довели до трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника за срок повече от тридесет дни –
престъпление по чл.343, ал.1, б. "б", пр.2 във вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е
внесено в съда. Счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се доказва извършеното деяние, неговият автор и формата на вина. Намира,
че са налице визираните в разпоредбата на чл.78а от НК предпоставки за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба.
Обвиняемият не се признава за виновен и дава
обяснения по делото. Заедно със защитника си пледират, съдът да постанови
решение, с което да го признае за невинен и оправдае по внесеното от РсРП
обвинение.
Районният съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 13.01.2017 г. в гр.Русе, малко преди 16:30 часа, обв. Т.И.Т. управлявал
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № Р 19-25 АМ по ул.“Изгрев“ в посока към „Касева
чешма“ със скорост около 46,4 км/ч. По същото време и място лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № Р 83-81 ВМ управляван от св. Т.Р.Р. със скорост около 33,1
км/ч. се движел в обратна посока. На предна дясна седалка до св. Р. била дъщеря
му Т. Р. Платното за движение било покрито с отъпкан сняг, без видими пътни
ленти за движение в двете посоки. Ширината на почистената част била 4,9 м. и двата
автомобила, можело да се разминат, ако се осигури достатъчно странично разстояние
при разминаването им. Времето било ясно, а видимостта нормална за конкретните
пътни условия. Двамата водачи имали възможност да се възприемат взаимно. Автомобилите се движели
около средата на почистената част от пътя, като се приближавали един към друг.
Непосредствено преди разминаването им, обв. Т. започнал да намалява скоростта
на управлявания от него автомобил, но въпреки това, вследствие на неосигуреното
достатъчно странично разстояние между двете превозни средства, възникнал челен,
кос удар между предните им части. В резултат на произшествието св. Р. получил
травматични увреждания изразяващи се в счупване на двете коленни капачки,
наложило впоследствие метална остеосинтеза на лява колянна капачка и довели до
трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за срок повече от
тридесет дни. На място били изпратени органите на МВР в състав на св. Н.К. -
мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ Русе и И. Ш., екип на СМП в състав св.И.И. и Д.
Г. По-късно било образувано настоящото наказателно производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
обвиняемия, показанията
на свидетелите, протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени
доказателства, справки, заключения на СМЕ, САТЕ и ТЕ, схема, справка от РЦ 112,
справка за нарушител/водач, справка от ТД на НАП – Варна, офис – Русе, медицинска
документация, наказателни постановления, решение на АС Русе, справка съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Обвинителната теза на прокурора се доказва от обяснението на обвиняемия и
показанията на разпитаните свидетели. Те са последователни, взаимно си
кореспондират и допълват. Съдът ги кредитира, тъй като се подкрепят и от
обективните находки намерили израз в изготвените експертизи. Видно от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, вследствие на
възникналото пътно-транспортно произшествие на Р. била причинена средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на двете коленни капачки, наложило метална
остеосинтеза на лява колянна капачка. Уврежданията довели до трайно затрудняване
на движенията на двата долни крайника за срок повече от тридесет дни. Съгласно
заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза мястото на
началото на съприкосновението между предните части на л.а. „Форд“ и л.а. „Ауди“
се определяло: по дължина на пътя - на около 19,5 м. след приетия при огледа
ориентир; по ширината на платното за движение - около средата на почистената му
част. Ударът е бил челен, кос. Към началото на удара двата автомобила били
разположени около средата на почистената от сняг част на платното за движение.
Лекият автомобил „Ауди“ се движел със скорост около 46,4 км./ч. в началото на
удара с л.а. „Форд“, а последният с около 33,1 км/ч. в началото на удара с л.а.
„Ауди“. Когато лек автомобил, движещ се в посоката, по която се е движел л.а. „Ауди“,
се намира в дясната половина на пътя и на 40 м. преди мястото на удара, водачът
му имал видимост напред на около и над 60 м. след мястото на удара към мястото,
откъдето е приближавал л.а. „Форд“. Същата видимост имал и водача на л.а. „Форд“.
Нямало други участници в движението или препятствия, които да ограничавали
видимостта между двамата водачи. Опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“ с
установената скорост на движение била 38,6 м., а на л.а. „Форд“ - 23,2 м. Въз
основа на габаритните ширини на двата автомобила ( включително със страничните
им огледала), вещите лица сочат, че ако всеки от тях се е движел в полагащата
му се част от пътя, щяло да има дистанция до краищата на изчистената част от
платното за движение по 0,2м. При това страничната дистанция между левите
страни на двата автомобила би била 0,7м. и не би възникнал удар между тях, ако
водачите им се движили по такъв начин, че да са спазили тази дистанция. При
това положение са имали възможност да се разминат безопасно в границите на
ширината на почистената част от платното за движение. С оглед изложеното,
експертизата достигнала до заключението, че водачите на двата автомобила са
имали техническа възможност да осигурят достатъчно странично разстояние между
своето и разминаваното пътно превозно средство. Причината за произшествието от
технически характер била, че водачите на двата автомобила не са осигурили
достатъчно странично разстояние между своето и превозно средство, с което се
разминава.
Изготвените съдебни технически експертизи възпроизвели на хартиен носител
съдържанието на приобщените записи от видеоохранителните камери в района на
произшествието, както и на подадените на тел. 112 сигнали за инцидента. От
техническата експертиза на видеозаписите и от самите тях се установява, че на не
е заснет моментът, в който е настъпило процесното ПТП.
От справката за съдимост на обв.Т. е видно, че с Решение № 156 / 02.11.2007
г. по АНД № 326 / 2006 г., по описа на РсОС, в сила от 26.02.2007 г., по реда
на чл.78а от НК за престъпление по чл.278а, ал.1 от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. Съгласно справката на ТД на
НАП – Варна, Офис – Русе, глобата била заплатена окончателно на 05.08.2008
г. От справката на Сектор „ПП” при ОДМВР
- Русе се констатира, че обвиняемият е наказан общо пет пъти за нарушение на
правилата за движение с наказателни постановления.
От Решение № 237 / 25.09.2018 г. по АНД № 198 / 2018 г., по описа на
Административен съд – Русе е възобновено административнонаказателното производство
по влязлото в сила наказателното постановление, с което обвиняемият е наказан
за същото деяние и постановлението е отменено.
Всички доказателства разгледани отделно и в тяхната съвкупност, налагат
единствения и категоричен извод:
От обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. "б", пр.2 във вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК, тъй като на 13.01.2017 г. в гр.Русе, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № Р 19-25 АМ, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 44, ал.1 от ЗДвП — „При разминаване
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“,
като при разминаване с насрещно движещия се лек автомобил „Форд“ с рег.№ Р
83-81 ВМ, управляван от Т.Р.Р., не осигурил достатъчно странично разстояние, в
резултат на което, при условията на независимо съпричиняване, по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Р.Р., изразяваща се в
счупване на двете коленни капачки, наложило метална остеосинтеза на лява
колянна капачка, довели до трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника за срок повече от тридесет дни.
В случая видно от изготвената САТЕ двата автомобила се намирали около
средата на пътя. Реално водачите им са имали
обективна възможност да се разминат безопасно в границите на ширината на
почистената част от платното за движение, но не осигурили достатъчно разстояние
по между си. По този начин нарушили разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗДвП,
вследствие на което свид.Р. пострадал.
От субективна страна обвиняемият е действал при условията на престъпна
небрежност, тъй като при извършване на деянието не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще
настъпят.
Като съобрази разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът намери, че обв.Т. следва
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание „Глоба”.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства по ниската степен на обществена опасност
на деянието предвид наличието само на едно нарушение на правилата за движение довели
до престъпния резултат и дадените обяснения, с които макар и да не признава
вината си, обвиняемият все пак допринася за установяване на обективната истина.
Съдът намира, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложеното, на Т. следва да се наложи административно наказание
“глоба” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на
минимума от 1000 лв.
На основание чл.78а, ал.4 от НК, съдът не наложи предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, поради
обстоятелството, че деянието е осъществено при независимо съпричиняване с
пострадалия водач.
При този изход на делото обв. Т., следва да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР - Русе направените на досъдебното производство разноски в
размер на 982,26 лв., а в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд -
Русе направените съдебни разноски в размер на 100 лв.
Така определеното наказание би постигнало целите той да се предупреди и
превъзпита към спазване на установения правен ред и в бъдеще да се съобразява с
установените в държавата правила за движение по пътищата, както и че ще се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: