Р Е Ш Е Н И Е №260007
гр.Поморие, 14.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при участието на
секретаря: Валентина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 761 по описа за 2020год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие, образувано по постъпила молба
от Ф. Р. Т. *** в която сочи, че иска защита от домашното насилие, упражнено
спрямо нея от Х.Б.Б. с който е живяла на семейни начала и имат дете. Сочи, че на
16.11.2020г. около 11.00 часа в с.Порой, в дома на родителите и на ул. ., дошъл Х. и започнал да и нанася удари с ръце по различни части на
тялото, като през това време непрекъснато я обиждал. Молителката изчакала да се
върне баща и и се обадила на тел.112 за
помощ от полицията. След около час служителите на реда дошли и я разпитал Твърди,
че била много разстроена и се страхува за живота и здравето си.
Към молбата прилага декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в която декларира, че на 16.11.2020г. около 11.00 часа Х.Б.Б. е извършил акт на
домашно насилие изразяващо се в бутане, дърпане, нанасяне на удари, отнемане на
златен синджир с използване на сила от врата, отправяне на обидни думи, псувни
и заплахи. В съдебно заседание подържа молбата и ангажира гласни доказателства.
Ответникът в съдебно заседание не оспорва молбата. Твърди, че ревнува много
молителката и разбрал че тя си „чати“ с друго момче, което е в Германия и затова отишъл в дома и и я ударил по ръцете, взел й синджира, като й казал, че като се
върне при него ще й го върне. Изразява съжаление за стореното и че сега не може
да вижда детето и иска Ф. да му прости и
да се върне да живее при него.
Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лице посочено в чл.8 от ЗЗД и в срока
по чл.10, ал
1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от
извършването на твърдения в нея акт на
домашно насилие на 16.11.2020г. около 11.00 часа.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В
представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителката декларира, че спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие от ответника Х.Б.Б.
Видно от
изисканата справка за съдимост от съда, ответникът не е осъждан.
По делото е допуснат до разпит един свидетел. В показанията си св. Т. – майката на молителката свидетелства, че е била на работа на 16.11.2020г. и не е
присъствала на инцидента, а Ф. и разказала че е
ударена с юрук по тялото от Х..
Служебно известно е на съда, че между страните има висящо производство
за определяне режим на лични отношения
между Х.Б.Б. и малолетното дето, което
живее с майката Ф. Т.,
образувано след като страните са се
разделили и не живеят заедно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалната
дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното
представлява акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в
която попада молителката.
От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от закона и свидетелските показания може да
се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие
от страна на ответника Х.Б.Б.. Като акт на такъв вид
насилие следва да се определи поведението на Х.Б.Б. изразяващо се удряна не молителката. Тези обстоятелства се
потвърждават от признанието направено от
ответника.
Съдът включва в обсъжданията си на основание
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от закона
и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в
ГПК и съобразно, която доказателствено средство в производството по ал. 1 може
да бъде и декларацията по чл.9, ал.3 от закона. В тази насока е и нормата на
ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9,
ал.3.
Съдът счита, че е основателна молбата
за налагане на мерки за защита против
домашно насилие и намира, че следва да се наложат няколко от
предвидените в чл. 5 ал.1 ЗЗСДН мерки, а
именно да се задължи извършителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Ф.Р.Т., да забрани на Х.Б.Б.
да приближава пострадалата и жилището на молителката, находящо се в с.Порой,
общ.Поморие, ул.. Мерките според съда следва да се наложат за срок от четири месеца година,
който срок е достатъчен страните да положат усилия да преодолеят проблемите си.
На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките
предвидени в чл.5 ЗЗСДН на извършителя
следва да се наложи и глоба, както съдът счита, че следва да наложи глоби в
минималния размер от 200.00лв. предвидена в закона.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен
съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА в полза Ф.Р.Т., ЕГН **********
с адрес *** мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 16.11.2020г. от Х.Б.Б.,
ЕГН **********, като ЗАДЪЛЖАВА извършителят
Х.Б.Б., ЕГН **********, ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо Ф.Р.Т..
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН на Х.Б.Б., ЕГН ********** да приближава пострадалата Ф.Р.Т., жилището
което обитава Ф.Р.Т. *** за
срок от 4 /четири/ месеца.
НАЛАГА на Х.Б.Б., ЕГН ********** , на основание чл. 5,
ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, която да плати по
сметка на РС Поморие.
ОСЪЖДА Х.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на ПРС сумата от
25/двадесет и пет/ лева държавна такса.
Да се
издаде заповед.
Решението и заповедта да се
връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от
обявяването му на страните.
Обжалването на решението не спира изпълнението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :