Определение по дело №507/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 587
Дата: 10 октомври 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000600507
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л   № 587

 

 гр. Пловдив, 10.10.2019 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                 ВАСИЛ ГАТОВ

    

секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,

прокурор МАРИНА БЕЛЧЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГАТОВ

ВЧНД № 507 по описа за 2019 година.

 

         На именното повикване в 11,10 часа в залата се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ОБВИНЯЕМ В.К. – доведен от съдебната охрана, явява се лично и със служебния си защитник си адв. Н.Г.Г.от АК– С. - редовно назначен по ДП /л.13/.

В залата се явява лицензирания преводач А.М.К.

 

За Апелативна прокуратура П.се явява прокурор М.Б..

Съдът, като съобрази, че обвиняемият е чужд гражданин, намира, че следва да бъде назначен като преводач по делото А.М.К., поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА като преводач по делото от и на украински език.

Сне се самоличността на преводача:

А.М.К., 38 г. женен, неосъждан, без родство с обвиняемия.

ПРЕВОДАЧЪТ се предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 ал. 2 НК и обещава да извърши верен превод.

 

ПРЕВОДАЧЪТ : Владея писмено и говоримо украински език и съм в състояние да извърша превода. Известна ми е наказателната отговорност за даване на неверен превод. Обещавам да извърша точен и верен превод.

 

Обвиняемият К.: Моля Ви, за мен ще бъде по-комфортно и по-удобно преводът да бъде извършван на руски език. Владея и говоря руски език добре.

Преводачът А.К.: Няма пречка да осъществя превода и на руски език

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.К.: Да се гледа делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик ВАСИЛ ГАТОВ.

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

Адв. Г.: Нямам искания за отводи.

Представям и моля да приемете: трудов договор, извлечение от Дирекция „Българско гражданство“, договор за наем на имот, молба за придобиване на българско гражданство на съпругата, удостоверение от Държавна агенция за българите в чужбина, копие от лична карта за постоянно пребиваване на съпругата на В., както и удостоверение за сключен граждански брак, което е преведено от заклет преводач.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда.

Запозната съм с документите и не възразявам да бъдат приети.

Представям копие от протокол за разпит на свидетел – очевидец от 09.10.2019 г. - Г.П., който моля да приемете по настоящото дело.

 

Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените и посочени по-горе от защитата и от представителя на Апелативна прокуратура П.писмени доказателства.

ПРОЧЕТОХА се.

 

Адв. Г.: Нямам други искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

 

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии,  в искането за вземане на мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми единственото основание е, че е чужд гражданин и може да напусне страната.

Уточнявам, че В.К. е бесарабски българин, с български произход, на който коренът е от гр. Т.. Той разбира български, говори в къщи на български. Освен това е подал документи за придобиване на гражданство, извлечение от които Ви представих, още през 2016 г. след направената справка е видно, че неговите документи са одобрени и очакваме само указа на вицепрезидента, за да придобие българско гражданство.

Тези документи свидетелстват, че напротив спрямо твърдението на Окръжна прокуратура С., подзащитният ми смята да се засели в Б., а не да напуска Б.. Той, както и съпругата му, са подали редовни документи.

Считам, че към привличането му като обвиняем е формирано погрешно вътрешно убеждение от страна на Окръжна прокуратура, тъй като той така или иначе е бил единственият оцелял в катастрофата . просто е бил задържан без да има никакви доказателства, освен че е единственият оцелял в единия автомобил. В другия автомобил четирите пътници са станали жертва на пожара.

Освен това искам да наведа на Вашето внимание, че в представения протокол на новоразпитан свидетел също се твърди, както и ние твърдяхме по време на съдебното заседание за определяне на мярката, че той е направил всичко възможност – извадил е пожарогасителя си и се е опитвал да спасява от настъпилото бедствие запалилия се автомобил .

До този момент нито вината е изяснена, нито неговото участие. Той просто е единственият преживял и има четири жертви, за съжаление.

Считам, че необосновано му е наложена най-тежката мярка. Той е 90-ти набор, млад мъж, има осеммесечен син и има семейство, което следва да изхранва. Също има трудов договор, който представихме.

В законен брак е с друго лице от български произход и считам, че ще бъде в ущърб на политиката на Р Б. да прибира българските граждани в Б., да му бъде налагана такава тежка мярка

Считам, че до изясняване на вината му той може да бъде подложен на „домашен арест“. Говорил съм с всичките, те са цяла общност в гр. Н., тъй като са родом от Т., всички са се събрали и са готови да му помогнат.

Моля да съобразите имущественото му състояние и да определите „парична гаранция“.

В този смисъл моля да се произнесете.

 

Обвиняемият  В.К. за лична защита: Моят защитник каза всичко.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите атакуваното определение на Окръжен съд С.. Считам същото за законосъобразно.

Направиха са две възражения, че липсвало обосновано предположение за извършено престъпление и че нямало опасност обвн. К. да се укрие.

Аз съм на противното мнение.

Налице е първата предпоставка - повдигане на обвинение на чл. 343 ал. 4 вр. с ал. 3 НК, за причиняване на смърт по непредпазливост на четири лица, за което е предвидено наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода, т.е. повдигнатото обвинение предвижда лишаване от свобода.

Считам, че с представения днес протокол за разпит на очевидец на ПТП, с наличните скици от местопроизшествието, протокола за оглед, обоснованото предположение е налице и са в достатъчна степен данни, които да сочат, че В.К. е съпричастен към повдигнатото му обвинение.

По отношение на опасността да се укрие, аз считам, че това е единствената опасност, която нормата на чл. 57 НПК цели да осуети. На този етап, с оглед на това, че той е чужд гражданин, макар и постоянно пребиваващ в Б., на второ място, че работи във фирма, която се занимава с транспорт, т.е. шансовете да излиза извън страната са големи, аз считам и с оглед високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение, наличието на четири жертви, че на този етап тази мярка за неотклонение е единствената, която може да се свърже с целите по чл. 57 НПК.

 Като имате предвид тези съображения, ще Ви моля да потвърдите определението на Окръжен съд С..

 

          ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

         ОБВИНЯЕМИЯТ В.К.: Моля да ми измените мярката с по-лека. Имам син, за който искам да се грижа и за семейството си , да се разгледа всичко точно и да се разбере дали съм виновен, дали не.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

        С обжалваното определение състав на Старозагорския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по ДП № 284 зм – 1267/19г. на РУ на МВР гр. К.К.В.. Срещу определението е постъпила жалба от служебния защитник на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.    

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал опасност да се укрие.

Защитата на обвиняемия К. оспорва извода, че е налице опасност същият да се укрие, като сочи, че в мотивите си съдът е приел, че няма такава опасност. Изразява се несъгласие с извода, че са налице достатъчно данни К. виновно да е осъществил деяние, за което му е повдигнато обвинение.

         Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.

         Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.

         Макар и бланкетно поднесен, изводът на първата инстанция, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е осъществил престъпния  състав по чл.343, ал.4 НК, по който му е повдигнато обвинение е правилен. Този извод се налага от анализа на събраните на този изключително ранен етап от разследването доказателства, в частност протокола за оглед и приложения фотоалбум, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.

Не могат да бъдат споделени обаче изложените от съда съображения, че обвиняемият е украински гражданин и инкриминираното ПТП е настъпило в момент, в който той е пътувал с намерение да напусне страната обуславят опасността същият да се укрие, поради което изводът, че тази опасност реално съществува е необоснован и незаконосъобразен.

В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че основателно защитата възразява, че първата инстанция не е отчела необремененото съдебно минало, положителната характеристика, образователния ценз, младата възраст, семейното положение, както и постоянния адрес и местоживеене на обвиняемия, които обстоятелства според защитата обуславят налагането на по – лека мярка за неотклонение.

 Вярно е, че тези обстоятелства не са обсъдени от първия съд в контекста дали да бъде уважено или не искането на Окръжна прокуратура за задържане на обвиняемия. Част от тях, като липсата на предишни осъждания и криминални прояви, добрите характеристични данни и образователния ценз са от категорията на тези, които имат значение при преценката налице ли е реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, каквато настоящият състав не съзира в настоящия казус.

Само факта, че обвиняемият е украински гражданин и пътува за родната си държава не е достатъчен да доведе до извод, че същият има намерение да се укрие.

Вън от вниманието на първата инстанция са останали значителен обем доказателства, които сочат обратното. Съдът не е съобразил, че обвиняемият макар и украински гражданин е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република Б., че има постоянен адрес, местоживеене и трайна уседналост в гр. Н., обл. С., че е женен и има осеммесечно дете, че е трудово ангажиран с постоянен трудов договор в транспортната фирма „ ***“ гр. П.и не на последно место, че от обясненията му се установява причината да пътува за У., а именно да посети родителите си, което той често прави и винаги след това се завръща в Б. при семейството си.

Всичко това изключва опасността да се укрие и направения от първата  инстанция извод за реалното й съществуване е неправилен.

Поради това, задържането на К.В.  под стража влиза в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Старозагорския  окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.

Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо обвиняемия К.В. да бъде  взета мярка за неотклонение „ Домашен арест”, която макар и с по – нисък ограничителен интензитет, в достатъчна степен ще му попречи да се укрие или да извърши престъпление от една страна, а от друга страна той ще разполага по богат арсенал от възможности за отглеждането на осеммесечното си дете, без това да създаде процесуални пречки за нормалното протичане на наказателното производство.

Мярката „Домашен арест“ следва да бъде изпълнявана от обвиняемия на адреса, на който живее в гр. Н., обл. С., ул. „ О.“ № 26, вх. Б, ап.40, като за вземането и последващото й спазване следва да бъде незабавно уведомен Директор на ОД на МВР С., с оглед осъществяване на контрола по чл.62, ал.5 НПК.

На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия К.В. с ЕГН **********, с ЛНЧ ********** и с разрешение за пребиваване № ***от 17.09.2016г. следва да бъде наложена забрана за напускане на пределите на Република Б..

Процесуалната коректност изисква да се отбележи, че неоснователно  в жалбата се отправя укор към първата инстанция, че в мотивите си от една страна е счела, че няма опасност обвиняемият да се укрие, а от друга страна е уважила искането на Окръжна прокуратура С. и го задържала под стража. Такива съображения в атакуваното определение липсват, точно обратното, в протокола от съдебното заседание изрично е отбелязано: „…Също така е видно, че обвиняемият е украински гражданин и произшествието е настъпило именно в момент, в който той е напускал Р Б., поради което съдът счита, че е налице реална опасност същия да се укрие…“. Този извод, макар и несподелен от настоящия състав не може да бъде определен като противоречив, в каквато насока некоректно се възразява от защитата и неговата неправилност не се дължи на противоречие в мотивите на съда, а на недостатъчна и неправилна оценка на наличните по делото доказателства, както беше отбелязано по – горе в настоящето определение.

Изложените от защитата на обвиняемия съображения за липса данни, от които да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението са несъстоятелни и не се възприемат от настоящата инстанция. Те са насочени основно към доказателствена стойност на съществуващите  данни за съпричастността им към инкриминираните деяния. Защитника на обвиняемия не е съобразил обаче, че доколко доказателствата са достатъчно обезпечени за изграждане на несъмнен и категоричен извод за виновно поведение на обвиняемия по конкретно повдигнатото му обвинение е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по същество.  В началния процесуален етап, на който се намира предварителното разследване и при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемия,  е достатъчно по делото да са налични само „ данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за съпричастността му към деянието, за които е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.

 

 Ето защо Апелативният съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

Отменява определение №618/05.10.2019г. по ЧНД № 402/19 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по ДП № 284 зм – 1267/19г. на РУ на МВР гр. К.К.В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ЗАМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по ДП № 284 зм – 1267/19г. на РУ на МВР гр. К.К.В. мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ в по – лека такава „ДОМАШЕН АРЕСТ“ , с адрес на изпълнение гр. Н., обл. С., ул. „ О.“ № 26, вх. Б, ап.40.

На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия К.В. с ЕГН **********, с ЛНЧ ********** и с разрешение за пребиваване № ***от 17.09.2016г. ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република Б..

На основание чл.62, ал.4, вр. ал.5 НПК за спазването на взетата спрямо обвиняемия К.В. мярка за неотклонение „Домашен арест“, следва да бъде незабавно уведомен Директор на ОД на МВР С., с оглед осъществяване на контрола  по чл.62, ал.5 НПК.

Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР С. и Началника на ДНСП С.за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.

         Определението е окончателно.

 

На преводача да се изплати възнаграждение в размер на 100 лева, за което се издаде РКО.

                                                Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 11.35 часа.

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

                                                                  2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: