Решение по дело №349/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на „ВОДОЛЕЙ – Т.Т. ЕТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, общ. К., ул. „1****“ № **, представлявано от собственика Т. Т., против Решение № 1040-15-10/14.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания (ЗП) № ЗД-1-15-01773511 от 18.12.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО по отношение на „ВОДОЛЕЙ – Т.Т. ЕТ“, ЕИК *********.

Жалбоподателката, представлявана от адвокат К., навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и се иска отмяна на оспорения административен акт. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Х. М. К. моли да се уважи жалбата и да се отмени оспорвания акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и разгледа становищата и възраженията на двете страни, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин¬терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със задължителни предписания с изх. № ЗД-1-15-01773511 от 18.12.2024 г., на основание чл. 108, ал. 1, т, 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ е вменено задължение, в срок от 15 работни дни от получаване на предписанията, да заличи данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Х. М. К., [ЕГН], за периода от 14.08.2024 г. до 30.11.2024 г.

Посочено е, че заличаването на данните следва да се извърши поради обстоятелството, че на „ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ е извършена проверка по разходите на ДОО, при която „…е установено, че не е приложима разпоредбата на чл. 10 от КСО за лицето Х. М. К.…“. Резултатите от проверката са обективирани от контролния орган в Констативен протокол (КП) № КП-5-15-01773499/18.12.2024 г.

Спорните Задължителни предписания № ЗД-1-15-01773511 от 18.12.2024 г., са обжалвани от дружеството пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 1040-15-10/14.01.2025 г. ги е потвърдил.

За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед № ЗР-5-15-01761080/25.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Проверката е приключила с цитирания по-горе Констативен протокол (КП) № КП-5-15-01773499/18.12.2024 г., при която по отношение на Х. М. К. за периода от 14.08.2024 г. до 30.11.2024 г. е установено, че съгласно Трудов договор № 1/13.08.2024 г. Х. М. К. е назначена на длъжност „общ работник, с продължителност на дневното работно време 8 часа при 5-дневна работна седмица и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933.00 лв., считано от 14.08.2024 г. Трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда КТ) (трудов договор за неопределено време). Подадените данни в регистър „Трудови договори" съответстват на данните в трудовия договор.

По време на проверката от осигурителя е представена длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“, НКПД 96220001, на която Х. К. е назначена, като договорът е подписан от последната.

Подадените данни в регистър „Трудови договори“ съответстват на данните в трудовия договор.

Подадени са данни с декларация образец № 1, които съответстват на представените първични счетоводни документи.

В хода на проверката е установено, че работата е изпълнявана заедно с други лица, които са въвеждали К. в процеса. В декларация, собственикът на “ВОДОЛЕЙ – Т.Т.” ЕТ посочила, че лицето Х. М. К. е назначена като общ работник в Обект 1- [населено място], където извършвала дейност по опаковане и експедиция на хляб.

При тези обстоятелство според Директора на ТП на НОИ – Пловдив , на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО правилно са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01773511 от 18.12.2024 г. Мотивирано е, че възникване на обществено осигуряване се поражда от юридическия факт "започване на трудова дейност“. Посочва се, че сключването и регистрацията на трудов договор не е достатъчно основание да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО. Необходимо е извършването на трудова дейност, основание за осигуряване. Относно внесените осигурителни вноски, е отбелязано, че ако не се установи реално осъществявана трудова дейност, е без значение обстоятелството, дали са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали.

В разглеждания случай липсвали доказателства за извършена трудова дейност от лицето, която е основание за осигуряване и поддаване на данни по чл. 5 ал. 4 т.1 от КСО.След направен анализ на данните в информационната система на НОИ за осигурителя “ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ, ЕИК *********, проверените документи - трудовото досие, ведомостите за заплати, фактури, обяснението от лицето, обяснение от осигурителя относно извършваната от К. дейност, е направен извод, че контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив обосновано са приели, че К. не е упражнявала трудовата дейност, за която е назначена, поради което разпоредбата на чл.10 от КСО не е приложима.

Прието е също така, че е очевидно, че е налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване от К. на парично обезщетение за майчинство.

С тези съображения е обоснован крайният извод на решаващия орган за законосъобразност на спорните задължителни предписания.

В хода на съдебното производство, за установяване на спорните обстоятелства, са събрани гласни доказателствени средства. Видно от показанията на разпитания свидетел И. Н. Т. осигуреното лице К. е била наета на след разговор със свидетеля. Същият е син на собственика на осигурителя и твърди да извършва управлението на дейността. Посочва,че дейността се изразява в производство на хляб,като набирането на работници става след разговор с него. Касае се за автоматична линия, която се контролира от работници, които следят за работата. Свидетелят лично обяснил на К. какво и как да го прави, а тъй като била бременна, преценил, че не може да работи в зона,където е много топло. Затова я сложил на място, където да наблюдава само подреждането на хляба. Налагало се К. понякога да пише експедиционни бележки, но друга документация не е оформяла.

Показанията на свидетеля съвпадат с декларираното в хода на административното производство и с твърденията и обясненията на самото осигурено лице К., която в становището си по жалбата потвърждава,че е разговаряла именно със свидетеля Т. преди да бъде назначена на работа. Именно той я въвел в цеха и в производството.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира следното:

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърдените с него задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон.

Основният спорен въпрос по делото е дали Х. М. К. е упражнявала трудова дейност по сключения с „ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ трудов договор и в този смисъл има ли качеството на осигурени лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО. Именно отговорът на този въпрос ще обоснове извод за законосъобразност, съответно за незаконосъобразност на спорните в процеса задължителни предписания.

Трудовото правоотношение възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически факти и състави. Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се сключва в писмена форма. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ).

Щом трудовото правоотношение е възникнало обаче, съответното лице е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 КСО). В случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ).

В представения по делото трудов договор, сключен между „ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ като работодател и посоченото по-горе лице, са вписани съществените удостоверявания - че този договор, копие от удостоверение по чл. 62, . 5 от КТ заверено от ТД на НАП и длъжностната характеристика са връчени на работника още в същия ден и че Х. К. е постъпила на работа на 14.08.2024г., а сключването на този трудов договор е на 13.08.2024 г., а това според чл. 63, ал. 4 КТ означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия договор. Оттук и изводът, че осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО на К. е възникнало на 13.08.2024 г. (Така Решение № 5117 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 915/2015 г., VI о.).

Наличието на трудов договор, като и обстоятелството, че в самия договор е удостоверено с подпис, че лицето е постъпило на работа на 14.08.2024 г. не е спорно между страните. Спорът се концентрира във въпроса дали наистина К. е упражнявала фактически трудовата дейност по сключения трудов договор, за да възникне за нея осигуряване, съгласно изискването на чл. 10 от КСО.

За фактическото осъществяване на трудова дейност доказателство са събраните свидетелски показания от една страна, обясненията на заинтересованото лице от друга.

В случая следва да се съобрази, че на практика, макар това да не е изрично отразено в оспореното решение, административният орган е счел, че по трудовия договор няма изпълнение от страна на работника, сиреч същият е бил само привиден договор, т.е. налице е опит за заобикаляне на закона с цел получаване от К. на парично обезщетение за майчинство. Същевременно, при извършената проверка не са събрани в пълнота всички доказателства, след като е установено, че лицето е работило с други работници, но не са изискани обяснения от тях.

Очевидно е от друга страна, че административният орган навежда довод за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за решението си, но според разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ – от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ пък страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още по-голямо основание не може административен орган да се позовава на недействителност по собствени констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от закона, с оглед изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съответния районен съд. Ако се приеме на база събраните от органа доказателства, че има данни, от които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът (в случая съответния районен съд) може да се произнесе по този въпрос. Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, с оглед изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ и поради това и настоящият съд не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови функции от К. по трудовия й договор. По същество, предвид събраните доказателства, само може да се каже, че има достатъчно съмнения в правотата на изводите на администрацията. В този смисъл са Решение № 4512/2019 г. по адм. дело № 1298/2019 г., Решение № 6843/2019 г. по адм. дело № 14502/18 г. Решение № 534 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2020 г., VI о., и трите на ВАС.

При това положение се налага извода, че преди да издаде задължителни предписания при наличие на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов договор да прецени и дали ще е налице основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор. В случая, по делото липсват доказателства, а няма и такива твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ - Пловдив са инициирали и провели подобно съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на трудовия договор, задължителните предписания се явяват неоснователно и преждевременно издадени и поради това, като ги е потвърдил Директорът на ТП на НОИ е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна.

В подкрепа на изложеното е и обилната и трайна съдебна практика на ВАС, обективирана в Решение № 15600/2014 г. по адм. дело № 8693/2014 г., Решение № 13287/2014 г. по адм. дело № 7724/2014 г., Решение № 8837/2015 г. по адм. дело № 55/2015 г., Решение № 15452/2017 г. по адм. дело № 11276/2016 г., , Решение № 17274/2019 г. по адм. дело № 3052/2019 г., Решение № 10586 от 21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2022 г .и др.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за основателност на жалбата. Това има за последица отмяна на Решение № 1040-15-10/14.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-1-15-01773511/18.12.2024 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.

За разноските:

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат направените разноски по производството. Въз основа на представените доказателства те се констатираха в размер на 550 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХXV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-15-10/14.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-01773511 от 18.12.2024 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, София, да заплати на „ВОДОЛЕЙ – Т.Т.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, общ. К., ул. „****“ № **, представлявано от собственика Т. Т., сумата от 550 лв./ петстотин и петдесет лева/ разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.