№ 496
гр. Русе, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520106125 по описа за 2024 година
Адв.К.Х., пълномощник на ЗЕАД „********” заявява, че по силата на абонаментен
застрахователен договор „Застраховане на товари по време на превоз“ №*******,
представляваното от нея дружество приела да застрахова товари (нови и употребявани леки,
лекотоварни и други автомобили) на „*********“ ЕАД и „*********“ ЕАД, считано от
01.07.2022г.
На 30.01.2024г. ЕТ „**********“ извършил превоз на „********“ ***, рама
№********* от гр.Варна до гр.София с товарен автомобил „******“ с рег.№******* и
прикачено ремарке с рег.№******, с товарителница №*****/29.01.2024г. При разтоварване в
гр.София, поради грешка, допусната от Мартин Минков – водач на т.а.“******“, били
нанесени следните щети по автомобил „********“ ***: счупена предна броня и хромирани
лайсни; счупена кора под мотор; скъсани кабели на датчик и откачен дифузьор. Щетите
били описани в товарителницата.
Въз основа депозирано до застрахователя заявление за изплащане обезщетение, в
ЗЕАД „*****“ ЕАД била образувана щета №******. След оценка на вредите по превозвания
автомобил, застрахователят определил обезщетение в размер на 11 876.53 лева, което
изплатил на застрахования – „*********“ ЕАД, на 28.03.2024г.
Позовавайки се на чл.410, ал.1 КЗ молителят приема, че с изплащане на
застрахователното обезщетение се суброгира в правата на застрахования до размера на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата - превозвача. Ищецът сочи, че съгласно чл.67 от Закона за
автомобилните превози, превозвачът отговаря за пълната или частична липса или повреда на
товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, а съобразно
1
разпоредбата на чл.71, ал.1 от същия закон – дължи обезщетение за цялостна или частична
липса на товара.
Предвид визираните правни норми, с писмо изх. №***/11.04.2024г., получено на
17.04.2024г. ЗЕАД „*****” ЕАД поканило ЕТ “********” да възстанови изплатеното
обезщетение - 11 876.53 лева. Първоначално ответникът твърдял, че разполага със
застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена със ЗД „******“ АД, но след
кореспонденция между двете дружества било установено, че застраховка „Отговорност на
превозвача“ е сключена с „****“ ЕООД, а не с ответника ЕТ „**********“.
За събиране на вземането, дружеството депозирало заявление, въз основа на което в
РРС било образувано ЧГД №*****/2024г. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ЕТ “********” за посочената сума.
Предвид постъпилото от длъжника възражение, адв.Х. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ЕТ „********“, ЕИК:*******, с адрес за
призоваване в гр.Русе, ********* дължи на ЗЕАД „********”, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление: гр.София, ********, представлявано от изпълнителните директори
Т.И.И. и И.И.Г. сумата 11 876.53 лева - регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка “Застраховане на товари по време на превоз” на
“*********” ЕАД гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.09.2024г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №*****/04.09.2024г., постановено по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът ЕТ „********“ е депозирала отговор на
исковата молба, в който не оспорва твърденията, свързани с настъпване на
застрахователното събитие и вида на причинените щети.
Твърди, че на 06.03.2024г. ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на
2162.62 лева. Пояснява, че не е възстановил сумата, тъй като ищецът не изпълнил
уговорката на ответника да бъдат предадени сменените резервни части.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Между ЗЕАД „********” ЕАД и „********“ ЕАД е сключен абонаментен договор
„Застраховане на товари по време на превоз“ №*******, по силата на който ищецът приел
да застрахова товари (нови и употребявани леки, лекотоварни и други автомобили) на
„*********“ ЕАД и „*********“ ЕАД, считано от 01.07.2022г.
Ответникът не оспорва следните релевантни за спора факти, а именно:
1. Извършен от ЕТ „**********“ превоз на „********“ ***, рама №********* от
гр.Варна до гр.София с товарен автомобил „******“ с рег.№******* и прикачено ремарке с
рег.№******, с товарителница №*****/29.01.2024г.
2. Щетите по „********“ ***, рама №*********, нанесени при разтоварването му в
гр.София и стойността на ремонтните дейности за отстраняването им – 11 876.53 лева.
Съдът приема за установено, че ищецът изплатил на застрахования обезщетение в
2
размер на 11 876.53 лева, факт който се установява с приложеното към исковата молба
преводно нареждане от 28.03.2024г.
С регресна покана изх.№***/11.04.2024г. застрахователят предоставил на едноличния
търговец срок за възстановяване изплатеното застрахователно обезщетение.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните
автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и компетентно.
Съобразявайки установените увреждания и пазарните цени към датата на инцидента,
експертът поддържа, че стойността за отстраняване на щетите в сервиз, оторизиран за
марката, възлиза на 9897.11 лева без ДДС и 11 876.53 лева с ДДС. В открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че се касае за нов автомобил и за него съществуват само
оригинални авточасти, като единственият представител за България на оригинални
авточасти е оторизираният представител за „Мерцедес“.
За събиране на вземането, дружеството депозирало заявление, въз основа на което в
РРС е образувано ЧГД №*****/2024г. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №*****/04.09.2024г срещу ЕТ „********“, ЕИК:******* за сумите: 11 876.53
лева – регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка “Застраховане на товари по време на превоз” на товарен автомобил „******“ с
рег.№******* и прикачено ремарке с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.09.2024г. до окончателното й изплащане; 201.90 лева – държавна
такса и 1468.89 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК, ЕТ „********“ депозирал възражение, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване
на иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 11 876.53
лева - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка “Застраховане на товари по време на превоз” на “*********” ЕАД гр.София,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2024г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №*****/04.09.2024г.,
постановено по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство частно гражданско дело №*****/2024г.
по описа на РРС е видно, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с
оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
3
Претенцията на ЗЕАД „********” произтича от разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ,
която предвижда, че с изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на иска предполага: наличие на валидно правоотношение между
пострадалия и застрахователя; заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение; установяване елементите от фактическия състав на
деликта (противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях , като вината на
деликвента в областта на гражданската отговорност се предполага до доказване на
противното). Застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал
има срещу деликвента, а пострадалият има права по отношение причинителя на вредата,
само ако е осъществен състава на деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките
за ангажиране регресната отговорност на ответника.
Последният не оспорва релевантните за спора факти – наличие на застрахователно
правоотношение между ищеца и увредения; щетите причинени по автомобил „********“
*** при разтоварването; изплатено от застрахователя обезщетение (лист 21 – преводно
нареждане).
Заключението на приетата по делото експертиза и поясненията на вещото лице,
дадени в открито съдебно заседание, обуславят извод, че освен по основание претенцията е
доказана и по размер.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 1670.79
лева (201.90 лева - държавна такса и 1468.89 лева – адвокатско възнаграждение).
В исковото производство разноските на ищеца възлизат на 1870.79 лева (заплатена
държавна такса 201.90 лева , възнаграждение за процесуално представителство – 1468.89
лева и вещо лице – 200 лева).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че ЕТ „********“,
ЕИК:*******, с адрес за призоваване в гр.Русе, ********* дължи на ЗЕАД „********”, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление: гр.София, ********, представлявано от
4
изпълнителните директори Т.И.И. и И.И.Г. сумата 11 876.53 лева - регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Застраховане на
товари по време на превоз” на “*********” ЕАД гр.София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.09.2024г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №*****/04.09.2024г., постановено по ЧГД
№*****/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕТ „********“, ЕИК:******* да заплати на ЗЕАД „********”, ЕИК
******** сумата 1670.79 лева – разноски по ЧГД №*****/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕТ „********“, ЕИК:******* да заплати на ЗЕАД „********”, ЕИК
******** сумата 1870.79 лева – разноски по ГД №6125/2024г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5