Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 06.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито
съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
291 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 202002051825401, депозирана от М.Г.В., в качеството й на управител на „В.“
ООД, чрез адв. М.Е., против отказ № 20200127190339/29.01.2020 г. на Агенцията
по вписванията – ТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят сочи, че съдружникът В.Г.В.прекратил
участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ с писмено предизвестие
от 23.04.2019 г., получено от двамата съдружници в дружеството на същата дата.
След изтичане на законоустановения тримесечен срок, на 23.01.2020 г.
съдружникът М.Г.В., в качеството си на едноличен собственик, взела решения за
едновременно намаляване и увеличаване на капитала съответно на стойността на
дяловете на прекратилия участието си съдружник, за освобождаване от отговорност
и длъжност на В.В.като управител и за съставяне и подписване на нов учредителен
акт на дружеството. Било подадено заявление за вписване на посочените
обстоятелства, към което били приложени всички изискуеми се документи. Въпреки
това ДЛР незаконосъобразно отказало вписване, като приело, че тъй като върху
дружествения дял на В.В.имало наложени два запора, той не можел да се
разпорежда с тях. Жалбоподателят поддържа, че в случая няма разпореждане с
дружествените дялове, а напускане на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ГПК, в
чийто фактически състав не се включва уреждането на имуществените отношения
между напускащия съдружник и дружеството. Освен това запорът обезпечавал
вземането на кредитора до размер на стойността на дружествения дял, а
напускането на съдружника не се отразявало на наличието на негово вземане към
дружеството, той имал такова за ликвидационен дял. Запорът тежал именно върху
вземането на съдружника за този ликвидационен дял и интересът на кредитора щял
да бъде защитен като дружеството изплати ликвидационния дял на напусналия
съдружник нему, а не на съдружника. Освен това в случая било предвидено
дружеството да изплати ликвидационния дял на В.В., определен към края на
месеца, в който напускането е осъществило, не на него, а по изпълнителното
дело, образуван за събиране на вземането, за чието обезпечаване и събиране били
наложени и двата запора.
Въз основа на изложеното жалбоподателят
моли съда да бъде отменен обжалваният отказ и да бъдат дадени задължителни
указания на АВ – търговски регистър да извърши исканото вписване.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените
доказателства, приложени към заявление А4 вх. № 20200127190339, намира
следното от фактическа и правна страна:
Със
заявление А4 вх. № № 20200127190339, депозирано
от адвокат М.Е., адвокат с изрично пълномощно, са заявени за вписване
обстоятелства в поле 7. „Управители“,
поле19. „Съдружници“ и поле 23.
„Едноличен собственик на капитала“ Към заявлението е представено писмено
предизвестие за напускане на съдружника В.Г.В.до Общото събрание на „В.“ ООД от
23.04.2019 г., в което този съдружник е направил изявление за прекратяване на
участието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ след изтичане на три месеца от връчване
на предизвестието. Предизвестието е връчено и на двамата съдружници в
дружеството – В.В.и М.В.на 23.04.2019 г., като В.В.е и управител, поради което
е надлежно връчено.
Представено
е Решение на едноличния собственик на капитала на „В.“ ООД от 23.01.2020 г., в
което е констатирано напускането на съдружника В.В., считано от 23.07.2019 г.,
капиталът на дружеството едновременно е намален с дяловете на В.В.и увеличен
със стойността на същите дялове, като новите дялове са поети от съдружника М.В.;
взето е решение стойността на дружествените дялове на В.В.към края на м.
07.2019 г. да бъде изплатена по посочено изпълнително дело; приет е нов
дружествен договор; освободен е от отговорност и от длъжността „управител“ В.Г.В.“,
като е взето решение дружеството да се управлява и представлява от М.Г.В.,
която ще е единствен управител.
Представени
са доказателства за внасяне на увеличения капитал.
Представи са
нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на новия управител,
както и декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ.
Приложени са
още документ за платена държавна такса, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и
изрично пълномощно.
Заявени са
за вписване и обстоятелства по т. 24 „Прехвърляне на дружествени дялове“, но
към заявлението не са представени писмени доказателства за такова прехвърляне.
Видно от
обявения последен дружествен договор – чл. 7.5, в него не е предвиден срок,
различен от законоустановения тримесечен срок за прекратяване на участието на
съдружник в дружеството.
ДЛР е
постановил отказ от вписване на заявените обстоятелства, като е приело, че
върху дружествените дялове на В.В.има два запора и той не може да напусне
дружеството преди запорите да бъдат вдигнати.
Видно от
вписванията по партидата на дружеството „В.“ ООД, съответно през 2015 г. и 2019
г. са вписани два запора върху дружествените дялове на съдружника В.В.в полза
на С.К.М..
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е
подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения седемдневен срок –
отказът е постановен на 29.01.2020 г., а жалбата е депозирана на 05.02.2020 г.
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в
производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид
следното:
Предвид
дължимата от ДЛР проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на
заявените обстоятелства ДЛР следва да провери дали заявлението изхожда от
правоимащо лице, дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
В случая
заявлението е подадено от изрично упълномощен адвокат от новоизбрания управител
на дружеството, което е съобразно чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
Трайна
и непротиворечива е съдебната практика по отношение начина на упражняване
потестативното право на всеки съдружник да прекрати членственото си правоотношение
с дружеството с едностранно предизвестие – право, изрично предвидено в чл. 125,
ал. 2 ТЗ, както и относно фактическия състав на това прекратяване. Съгласно
тази практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. II
т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/ 2006г. на ВКС, Решение №
771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на
съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно
формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът
признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено
предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това
право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в
рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл.
125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, ако такъв е предвиден в дружествения договор.
Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза,
доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното
право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на
търговското дружество, следва да се счита настъпило ipso facto в момента на
изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването на участието на съдружника,
отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не
се предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти,
свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия съдружник и
дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения
акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на
участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване
на членственото правоотношение.
В
случая се установява от представените писмени доказателства, че съдружникът В.В.е отправил до дружеството предизвестие за напускането си, като същото
е връчено на 23.04.2019 г. Следователно три месеца са изтекли на 22.04.2019 г.
и членственото правоотношение на В.В.със „В - 05“ ООД е прекратено на 23.04.2019
г., съобразно правилото на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Наличието на наложени запори
върху дяловете на В.В.в дружеството не може да препятства последиците на
предизвестието за напускане. На първо място, в
конкретния случай се касае до напускане на съдружник, а не за разпореждане с
дяловете му по смисъла на чл.451, ал.1 от ГПК. Наложеният запор върху дружествен дял обуславя забрана към
съдружника за прехвърляне на дружествения му дял, но не и забрана за напускане.
Последиците на запора са свързани с осигуряване на възможност за кредитора да
се удовлетвори от стойността на дяловете, дори същите да преминат в собственост
на трето лице след запора. В хипотезата на напускане на съдружник със
запорирани дялове действието на запора се разпростира върху вземането на напускащия
съдружник за изплащане на стойността на дела му. Това е така, тъй като запорът върху дялово участие има действие единствено по отношение на
имуществените последици от разпореждането, съотв. – напускането на съдружника, както това изрично е
посочено в нормите на чл.517, ал. 3, изр. второ от ГПК и чл.73в от ТЗ. Извън
ограничението по чл. 73в ТЗ е недопустимо въвеждането на ограничения относно
правото на Общото събрание на съдружниците в ООД да намали капитала на
дружеството като обезсили дяловете по прекратеното дялово участие или да запази
стойността на капитала като се преразпределят дяловете по прекратеното дялово
участие. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от нормата на чл.125,
ал.3 от ТЗ, посочваща изрично имуществените последици по прекратеното дялово
участие като отделни и извън фактическия състав на прекратяването на дялово
участие в ООД, а и в този смисъл е трайната съдебна практика.
В конкретния случай се касае за прекратяване на членствено правоотношение,
при което за съдружника възниква право да получи припадащия му се ликвидационен
дял, определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването (чл.125, ал.3 от ТЗ).
Последиците на запора преминават върху този ликвидационен дял. Именно
такава е и целта на запора - да обезпечи възможността на взискателя за
удовлетворяване на паричното си вземане при изпълнение върху дял на съдружника
от търговското дружество по реда на чл.517 от ГПК като получи припадащата се на
съдружника - длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. Това право на взискателя – кредитор е гарантирано в настоящия случай с
нормата на чл.73в от ТЗ, съгласно която плащания на съдружник, произтичащи от
дялове в търговско дружество, които са запорирани, се извършват само, ако
кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено
уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за
обезпечение на кредитора. Предвид изложеното, наличието на запор върху дяловете
на съдружник не е пречка пред напускането му.
Ето защо към датата на решението на М.В.като едноличен вече собственик от
23.01.2020 г. членственото правоотношение на В.В.е
било прекратено, като във вътрешните отношения това прекратяване е породило
действие веднага. Предвид това всички решения на М.В.са породили правни
последици. В същото време са представени всички изискуеми от закона документи,
поради което и отказът да бъдат направени заявените вписвания е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съдът констатира, че към жалбата е представен доказателство за
платена държавна такса по жалбата в размер на 25 лева, но същите не са внесени
по сметка на СГС. Дължимата се държавна такса по отказа в случая е 7.50 лева,
съобразно правилото на чл. 29 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и
жалбоподателят следва да бъде осъден да я заплати.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20200127190339/29.01.2020 г. на Агенцията
по вписванията – ТРРЮЛНЦ., постановен по заявление А4 вх. № 20200127190339 по партидата на „В.“ ООД, ЕИК *******.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ да извърши
вписване по заявление А4 вх. № 20200127190339 по партидата на „В.“ ООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС сумата 7.50 лева (седем лева и петдесет стотинки) –
дължима държавна такса по жалба срещу отказ
№ 20200127190339/29.01.2020 г. на Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ., постановен
по заявление А4
вх. № 20200127190339.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: