№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1186 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.И.С. срещу решение № 2289/27.05.2019 г., постановено по
гр.дело № 354/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен
иска на въззивницата срещу „България
Ер“ АД, ЕИК *********, за присъждане на законната лихва върху главницата от 250
Евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г.,
до датата на окончателното изплащане на задължението – 26.02.2019 г.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ищецът
е признал извършеното в хода на процеса плащане само по отношение на
главницата, като изрично е заявил, че плащане на законната лихва не е
извършено. Сочи, че обезщетението за забава е определяемо с оглед размера на
главницата и периода, за който се претендира лихвата. Искането е за отмяна на
съдебния акт в обжалваната част, съответно, уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
В открито съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват. Въззивницата е
представила писмена защита.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на
производството е осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква
"а" от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Ищцата твърди в
исковата молба, че ответникът „България
Ер“ АД не е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договор за
въздушен превоз по направление Варна – Анталия, полет FB 8193 на 04.10.2017 г.
с час за излитане в 6:50 часа и час за кацане 8:20 часа, който бил извършен със
закъснение от четири часа и половина.
Ответникът е оспорил иска като
неоснователен с твърдение, че претендираното
обезщетение е изплатено при първата предоставена възможност – на 26.02.2019 г.
по посочената в исковата молба банкова сметка. Преди предявяване на иска ищцата
не била подала рекламация, поради което обективно ответникът не бил в състояние
да заплати обезщетение.
Страните не спорят по установените от първоинстанционния
съд фактически обстоятелства.
Предмет на спора пред въззивната инстанция
е основателността на претенцията на ищцата да ѝ бъде присъдена законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до датата на изплащане
на задължението, извършено в хода на процеса.
Доколкото на 26.02.2019 г. ответникът е изплатил на ищцата обезщетение в размер
на сумата от 250 евро, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК този факт правилно е
съобразен от първоинстанционния съд и искът за главница е отхвърлен като
неоснователен, поради извършено в хода на процеса плащане.
Претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, обаче, е основателна.
Въпреки че това не представлява самостоятелен иск, а законна последица от
уважаването на главния иск, след като в случая искът е отхвърлен поради
извършено в хода на процеса плащане, то законната лихва върху главницата от 250
Евро е дължима за периода от предявяване на иска – 14.01.2019 г. до датата на
плащането – 26.02.2019 г. Това
е така, защото искът не е отхвърлен като неоснователен поради
отричане от съда на претендираното субективно материално право, а поради
извършено от ответника доброволно плащане, което по същество е равносилно на
уважаване на исковата претенция. Законната лихва за процесния период изчислена
посредством лихвен калкулатор достъпен на интернет страницата на НАП: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp
възлиза на сумата от 5,98 лева, която ще се присъди в полза на ищцата.
Поради несъвпадане на правните изводи
на двете съдебни инстанции по съществото на спора решението следва да бъде отменено
в обжалваната част.
Отговорност
за разноски.
Въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски представляващи заплатени държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съобразно своевременно
представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 2289/27.05.2019 г.,
постановено по гр.дело № 354/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която
е отхвърлен иска на С.И.С. срещу „България
Ер“ АД, ЕИК *********, за присъждане на законната лихва върху главницата от 250
Евро, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г.,
до датата на окончателното изплащане на задължението – 26.02.2019 г.и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„България Ер“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина,
Аерогара София, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 5,98 лева (пет лева и
деветдесет и осем ст.), представляваща законна лихва върху главницата от 250
евро от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до
датата на изплащане на задължението – 26.02.2019 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„България Ер“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина,
Аерогара София, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 325,00 (триста двадесет и пет)
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.