Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 399
гр. Враца, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря
Даниела Ванчикова, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от
съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 373 по
описа на Адм. Съд - Враца за 2023г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
С Решение № 6448/15.06.2023г. по адм.дело № 10739/2022г. по описа на ВАС – VІ отделение, е отменено Решение № 317/03.10.2022г., постановено по адм. дело № 398/2022г. по описа на АС - Враца, образувано по жалба на М.Т.Й. *** против Решение № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане № 2113-06-1613(5)/22.02.2022г. издадено от Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Й. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно - незаконо-съобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби на КСО, на НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/, както и при несъответствие с целите на закона, респ. КСО и НПОС, за което се излагат съображения. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган с указания за уважаването на искането му за пенсиониране при условията на втора категория труд с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на КСО, НПОС и ПКТП /Правилник за категоризирането на труда при пенсиониране/.
Пред съда жалбоподателя лично и чрез пълномощник * В.Л. ***, както и в писмена защита от пълномощника, поддържа жалбата. Излагат се допълнителни съображения и се иска отмяна на решението и връщане на преписката на адм. орган. Оспорва се приетата по делото експертиза, и се пледира съдът да не я цени, т.к. с нея не се отговори за товароносимостта на двата товарни автомобила, поради което се иска да се вземат предвид свидетелските показания в тази връзка. Претендират се разноски.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ –
Враца, в съдебно заседание и в Писмена защита, чрез процесуален представител - *
Ц. Ц., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат
се доводи, че Решение № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП
на НОИ-Враца и Разпореждане № 2113-06-1613(5)/22.02.2022г.
издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано да бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Й., са
законосъобразни и издадени при точно прилагане на материално-правните
разпоредби на закона, което се доказва от събраните по делото доказателства и
от приетата по делото съдебна експертиза. Иска отхвърляне на жалбата.
Претендират се разноски.
По делото са приети представените с административната
преписка писмени доказателства, като по искане на жалбоподателя са допуснати и
разпитани двама свидетели, както и допусната и изслушана специализирана съдебна
експертиза със задача, да се установи коя категория труд е положения от жалбоподателя
стаж, като и с оглед дадените указания от ВАС, да прецени дали жалбоподателят е
имал вписани компенсационни форми за полагане на труд в работно място или вид
дейност, които са категоризирани като вредни и опасни за здравето на работещите
в тях, като допълнителен платен годишен отпуск за работа в неблагоприятна
среда, право на намален работен ден, допълнително възнаграждение за работа в
неблагоприятни условия и др. подобни, от които може да се изведе дали
положеният от него труд за периода от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от
05.10.1982г. до 07.12.1989г. като * е бил втора категория, след като се
запознае с материалите по делото и архивите на ДАТ А* /ДФ С*/ ***.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните и писмените доказателствата в административната преписка, прецени гласните доказателства и приетата по делото експертиза, след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Т.Й. *** и е роден на *** г. В ТП на НОИ Враца подал чрез пълномощник Заявление вх. № 2113-06-1613/29.11.2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л. 24-26 от дело №398/2022г. на АдмС Враца/, с приложени: Пълномощно /л.27 от същото дело - по-нататък ще се обозначава (с.д.)/, Трудова книжка /л.28-29 от с.д./, Военна книжка /л.30-31 от с.д / и УП 3 /л.50 от с.д /. Служебно от ответника по повод заявлението е приложен Опис на осигурен стаж /л.32-33 от с.д/. С писмо с изх. номер от 10.12.2021г. на Началник Отдел „Пенсии“ при ТД на НОИ Враца /л.34 от с.д / жалбоподателя е уведомен да представи Удостоверение УП-3 с предложение за категоризиране на стажа съгласно НКТП за времето от 23.11.2011г. до 04.12.2011г. вкл. от осигурителя „С.О.“ ЕООД. Жалбоподателя подал Декларация затова /л.35 от с.д /. С друго писмо - искане с изх. номер от същата дата 10.12.2021г. на Началник Отдел „Пенсии“ при ТД на НОИ Враца /л.36/ са изискани да посочи времето прекарано, като * към осигурителя ДАТ „А.“ *** от 12.06.1981г. до 15.06.1981г. – каква е * и вида на *, както и две други УП-3 от осигурителите ДАТ „А.“ *** и ТКЗС „С.“ ***. С писмо с изх. номер от 20.12.2021г. /л.37 от с.д / Началник на отдел Обединен осигурителен архив, уведомява Отдел „Пенсии“ при ТД на НОИ Враца, че за периода от 12.06.1981г. до 15.06.1981г. жалбоподателя М.Й. е работил към „С.“ ЕООД ***, „Т.*, дл. *“, като няма данни за вида и **. Представени са 2 Удостоверения обр. УП-13 /л.38-47 и л. 48-49 от с.д /.
С Разпореждане № 2113-06-1613(5)/22.02.2022г. издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Враца/л.23/ на жалбоподателя М.Й. на основание чл.68 ал.1-2, чл.68 ал.3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на заявлението /29.11.2021г./ същия има навършени ****ден и придобит осигурителен стаж – * категория труд 00 г. 00 м. 00 дни, *категория труд *** дни и * категория труд ** дни. На осн. чл.104 ал.2 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към * кат. труд *** дни. Съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО лицата придобиват право на пенсия за осиг. стаж и възраст за 2021г. за мъжете – 64 год. и 4 мес. и осиг. стаж 39 години. Съгласно чл.68 ал.3 от КСО за 2021г. за мъжете – 66 год. и 8 мес. и не по-малко от 15 год. действителен осиг. стаж. Исканата пенсия е отказана, тъй като е прието, че жалбоподателя не отговаря на изискването по чл.68 ал.1-2 – има осигурителен стаж *** дни, вместо * години и чл.68 ал.3 от КСО- е на възраст *** ден, при изискване от 66г. и 08м. Посочено е, че за времето от 27.11.2021г. до 28.11.2021г. няма представено УП-3 и стажът е зачетен, като * категория труд по регистъра на осигурените лица, като дори стажът да бъде категоризиран от Втора категория, това няма да окаже влияние върху правото на пенсия.
Подадена е Жалба срещу горното разпореждане /л.14-15 от с.д /, заведена с вх. номер от 04.05.2022г., в която жалбоподателя М.Й. сочи, че отказа е незаконосъобразен, трудовият му стаж в ДФ“С.“ ***, като * е от * категория, т.к. през цялото време е управлявал ** от * т., което не е съобразено.
С писмо с изх. номер от 17.05.2022г. /л.16 от с.д / на Началник Отдел „Пенсии“ в ТД на НОИ Враца е изискано от жалбоподателя да представи незабавно първични писмени документи от осигурителя ДАТ „А.“ **, с които да удостовери, че има положен трудов стаж, като *на ** вида на превозното средство и регистрационния номер или в случай, че не притежава такива да бъдат уведомени. С Молба вх. номер от 23.05.2022г. /л.18 от с.д / жалбоподателя заявил, че не разполага с такива документи и приложил 2бр. нотариално заверени декларации от негови бивши колеги С. С.С. и Т. Н.Т. /л.19-20 и л.21-22 от с.д /.
С Решение № 1012-06-124-5 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ -Враца /л.10-12/ е оставил без уважение жалбата на М.Й. против Разпореждане № 2113-06-1613(5)/22.02.2022г. издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Враца, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Й.. В решението ответника се е произнесъл по възраженията в жалбата срещу разпореждането и по представените нотариално заверени декларации. Прието е, че жалбоподателят не попада в разпоредбата на чл.67 от отм. ПКТП за категоризиране на посочения стаж /от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г./ от „*“ категория труд и същия е зачетен за „*“ категория, тъй като без наличност на вида и тонажа на автомобила не може да бъде доказана съответната категория. По отношение представените две нотариално заверени декларации е прието, че не доказват категорията труд, тъй като са частни документи и изхождат от страна, която има интерес от представянето им.
По делото по искане на оспорващия за установяване условията на труд са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитаният свидетел С. С. С. от *** се установи, че е бил колега и ** на жалбоподателя през периода 1982 – 1989г. Същия свидетелства, че жалбоподателя е бил * на ** „Ш. Ма.“ с ** и след това се прехвърлил на „Ш. Е.“ с **, като цитира номера на т.а. **** и на ремаркето****, както и обстоятелството, че жалбоподателя е работил само на тези **, * работа е била *, но същия се справял отлично и може да каже само добри работи за него. Той също е пенсиониран, тъй като е имал годините, и са му признали положения като * на *** категория. В показанията си твърди, че жалбоподателя не е управлявал **. Според разпитаният в о.с.з. свидетел Т. Т., двамата с жалбоподателя са ** през 1982/1983г., като през 1986г. св.Т. е напуснал за известно време, но когато се върнал отново в ДАТ „А.“ ***, М.Й. вече * т.а. „Ш. – Е.“ – *.
Двамата свидетели са без родствени връзки със жалбоподателя и същите са подписали Декларациите с идентично съдържание със свидетелските им показания, нотариално заварени, представени от жалбоподателя, пред ответника, при обжалване на разпореждането.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен преклузивен срок – оспореното решение е получено на 03.06.2022г., видно от известието за доставяне, а жалбата е подадена на 15.06.2022г. с вх.№ 2103-06-8, видно от клеймото върху нея. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по
всички основания за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност,
независимо дали има направено искане за това. Съдът приема, че издаденото от
ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е
предявена в срока по чл.117 ал.2 от КСО,
което го прави валиден административен
акт.
Оспореното
решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр.Враца – материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО и в
предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити,
което го прави валиден административен
акт.
Исканата пенсия е отказана с Разпореждането, тъй като е прието, че жалбоподателя М.Й. не отговаря на изискването по чл.68 ал.1-2 и чл.68 ал.3 от КСО. Посочено е, че няма представено УП-3 и стажът е зачетен, като* категория труд по регистъра на осигурените лица, като дори стажът да бъде категоризиран от * категория, това няма да окаже влияние върху правото на пенсия. Прието е в оспореното Решение, че жалбоподателят не попада в разпоредбата на чл.67 от отм. ПКТП за категоризиране на посочения стаж /от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г./ от „*“ категория труд и същия е зачетен за „*“ категория, тъй като без наличност на вида и ** не може да бъде доказана същата вредност и тежест на труда. Представените две нотариални заверени декларации не са взети предвид, а е прието, че не доказват категорията труд, тъй като са частни документи и изхождат от страна, която има интерес от представянето им.
Спорът по делото е относно категоризацията на труда на оспорващия за периодите от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г. положен на съответната длъжност във ДАТ „А.“ ***, като зачетен от адм. орган като труд от* категория, а не от * категория труд.
За да зачете този стаж за съответните
периоди, като такъв от * категория,
а не от *
категория труд, ответникът е мотивирал
отказа си за категорията труд с това, че липсва информация за вида и *** от
жалбоподателя.
Съгласно чл.67 от ПКТП /отм./, трудът на
работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната
категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата
им е свързана със същата вредност и тежест на труда.
Съгласно чл.53а от раздел II на ПКТП /отм./, водачите на ** от транспортните фирми за общо ползване,
обслужващи вътрешно-градски и междуселищни пътнически линии по утвърдени
разписания и графици; ** * с ** и **, както и * от станциите за бърза и
неотложна медицинска помощ, е * категория труд. Разпоредбата е отменена, но е
действала до 01.01. 2000 г., след която дата трудът се зачита съгласно Наредба за категоризиране на труда при
пенсиониране
/НКТП/, в която съществува аналогична разпоредба – чл. 2, т. 25.
Нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г.
съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж
по този кодекс. С Постановление № 75 на Министерския
съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с ПМС № 60/1967 г., е приета и
разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която
"трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до
31.12.1999г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до
този дата Правилник за категоризиране на труда
при пенсиониране".
Няма спор между страните, че за
жалбоподателя М.Й. има писмени данни, че в периода от 12.06.1980г. до
15.06.1981г. и от 05.10.1982 г. до 07.12. 1989г. е работел в ДАТ „А.“ – ***,
като *. Тези обстоятелства са отбелязани в Трудовата книжка /на л.29/, в описа
на осиг. стаж /л.32/ и Удостоверението обр. УП-3 /л.38-46/. Има изискан и
приложен писмен документ от Обединен осигурителен архив /л.37/, че няма данни за ***, което е именно спорното
обстоятелство – през горния период от време жалбоподателя какъв * е управлявал
и с какъв *. За тези обстоятелства жалбоподателят е представил нотариално
заверените декларации, които не са признати за доказателство от ответника, а в
съдебно заседание са разпитани свидетели.
От заключението на вещото лице се установява,
че във ведомостите на ДАТ „А.“ *** няма посочен вид и ***. Във ведомостта няма
вписани компенсационни форми за полагане на труд на работното място или вид
дейност, които са категоризирани като вредни и опасни за здравето на работещите
в тях, нито допълнителен платен годишен отпуск за работа в неблагоприятни
условия и др. подобни. Изплащаните допълнителни възнаграждения не са за работа
при неблагоприятни условия на труд и др.подобни. От показанията на двамата свидетели е
видно, че нито един от тях ** в ДАТ „А.“ *** за първия спорен период, а именно
от 12.06.1980г. до 15.06.1981г. Що се касае за втория спорен период
05.10.1981г. – 07.12.1989г. и двамата твърдят че е ***, но тези обстоятелства
не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. и
приетата по делото експертиза.
В разпоредбата на чл.40,ал.1 НПОС е
предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат
данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а
трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява
вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в
книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в
изплащателните ведомости. В конкретния случай, след като вещото лице е дало
заключение, че във ведомостта няма вписани компенсационни форми за полагане на
труд на работното място или вид дейност, които са категоризирани като вредни и
опасни за здравето на работещите в тях, нито допълнителен платен годишен отпуск
за работа в неблагоприятна среда, право на намален работен ден, допълнително
възнаграждение за работа в неблагоприятни условия и др. подобни, то не може да
се направи извод, че лицето е полагало труд при условията на втора категория
труд.
Съгласно нормата на чл.104, ал.10 КСО
категорията труд, както и дейността по чл.69 и 69а не могат да се доказват със
свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата
длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, и по време на полагането му. Анализът на тази разпоредба
показва, че същата не допуска свидетелски показания за доказване на категорията
труд, както и дейността по чл.69 и 69а, поради което и събраните по делото
гласни доказателства, касаещ втория спорен период, не следва да се кредитират от
съда. По отношение на първият спорен период липсват и гласни доказателства. Отделно
от това съдът не приема твърдението на защитника на жалбоподателя, че с
показанията си свидетелите са установили условията на труд, при които е работил
М.Й.. От тях не се установи при какви условия е работил Й. и сходни ли са с
тези, при които са работили *** и повече тона. Свидетелите единствено твърдяха
за периода, в който са работили с него 1982-1989г. /а това е втория спорен
период/, че жалбоподателя е управлявал само ** ***. За да може съдът да
кредитира свидетелските показания за това обстоятелство е необходимо да има
някаква индикация в писмените доказателства, че М.Й. е работил при вредни
условия на труд, а такива към настоящия момент и при така събраните
доказателства, вкл. и от съдебната експертиза не се установиха.
Следователно,
налага се извода, че за процесните периоди, липсват данни лицето да е полагал
труд, който да се категоризира като *категория труд. Следва да се посочи също
така, че независимо дали спорните периоди положен труд могат да се
категоризират от *категория, то това не би оказало влияние на правото на пенсия
на жалбоподателя. Ако по делото бе се установило, че периодите, които
претендира жалбоподателя са от * категория труд то съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО той има навършените години, но общият му осигурителен стаж ще бъде 27г. 5м.
и 29 дни, при необходими 39 години. А, за да се приложи разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО към момента на подаване на заявлението Й. е следвало да има
навършени 66години и 08 месеца, докато той е бил на 64години 04месеца и 01 ден.
Имайки предвид горните мотиви оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане се явяват правилни и законосъобразни.
Същите са постановени в съответствия с
материалния закон и следва да
останат в сила, а жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в претендирания размер от 150,00 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.Й.
***, против Решение № 1012-06-124-5/02.06.2022г.
на Директора на ТП на НОИ -Враца и Разпореждане № 2113-06-1613(5)/22.02.2022г. издадено от Ръководител на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ - Враца, с което е отказано на същия да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА М.Т.Й. *** да заплати на ТП на НОИ-Враца, разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано, чрез АдмС-Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от получаването на съобщение за неговото
изготвяне.
На осн. чл.138, ал.1 от АПК препис да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: