Р Е Ш Е Н И Е №261510
02.12.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети октомври хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18723/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, предявена против И.Й.Е., ЕГН **********,***,
с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка
с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
За да обоснове съществуването на вземането
си, ищцовото дружество черпи права от два договора. Първият от тях е за стоков
кредит и е сключен на дата 29.07.2016 год. между ответника и „Банка ДСК„ АД,
ЕИК *********, с номер *******. По силата на договора , Е. е получил назаем
сума от 1841.91 лева , за да си плати за закупени от трето лице строителни
материали. Кредитът бил усвоен еднократно , чрез плащане на търговеца –
продавач „Рила 1 „ ЕООД, извършено от страна на банката , но за сметка на
ответника. На свой ред, ответникът се
задължил да върне отпусната му сума заедно със възнаградителна лихва, като
кредиторът приел плащане на части – на 36 броя месечни погасителни вноски
съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Първите 35 броя вноски
били договорени в размер от 86.71 лева, а последната – 4.84 лева. Срокът на
договора изтекъл на дата 29.07.2019г; вземанията на банката по него не били
обявявани за предсрочно изискуеми. Длъжникът не изпълнил задължението си точно
– платил по договора само 1430.96 лева, с които погасил 872.67 лева от договорната лихва и 558.29
лева от главницата; повече плащания не постъпили , Е. изпаднал в забава.
Вторият договор, от който ищецът черпи
права, е за цесия и е сключен на дата 13.06.2018г между него и банката. Твърди се, че цесията ответникът е уведомен редовно; алтернативно - уведомление за цесията е
приложено към исковата молба.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 12726/2019 год., връчена
на ответник по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова ищеца, на което дружество е даден срок по чл. 422 от ГПК, иска от съда да постанови решение , с което
да установи съществуването на вземането за неплатената част от договорните
задължения - 1283.62 лева главница, 326.11 лева – кредиторово възнаграждение ,
и 166.04 лева обезщетение за забава в плащане на главницата за периода от
5.12.2017г до датата на подаването на заявлението в съда – 30.07.2019г , както
и законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на
вземането. Иска и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен; отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Твърди се,
че цесията на вземането не била съобщена
на длъжника. Отрича и съществуването на договора за кредит , което било
недоказано – нямало доказателства Е. да е получил стоката ,предмет на
кредитирането.
Вещото лице по проведената експертиза дава
заключение, че с подписването на
договора за стоков кредит , сумата от 1841.91 лева е усвоена еднократно,
безкасово , по сметка на продавача на стоката „Рила 1“ АД , като плащане по
издадена фактура с № **********/29.07.2020г. Остатъчното задължение на Е. по
договора, изчислено към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за плащане (като плащания след
тази дата не се твърдят), е следното: 1283.42 лв. Главница, 454.92 лева - остатък от
възнаградителна лихва, и 210.81 лева обезщетение за забава в плащането на
вноските, начислено за период от датата на
изпадането в забава до датата на подаването на заявлението ,
30.07.2019г.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, вр. с чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД. Искът е допустим като установителен при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение,
издадена по частното гражданско дело 12726 по описа на ПРС за 2019г. Спазени са
сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от същия кодекс.
Съдът, възоснова ангажираните
доказателства, съобрази:
Копие от договора за стоков кредит е
представено на л.6 от делото; то не е оспорено от страните касателно доказателствената си
годност.Установява се от него , че кредиторът (банката – цедент) е отпуснала на ответника сума от 1841.91
лева, с която последния да плати за закупени от трето лице строителни
материали. Договорено е сумата да бъде върната с лихва от 38.22 % на годишна
база , при годишен процент на разходите от 45.60 % , като кредиторът приел
плащане на части – на 36 броя месечни погасителни вноски съобразно погасителен
план, неразделна част от договора. Първите 35 броя вноски били договорени в
размер от 86.71 лева, а последната – 4.84 лева. По този начин , общиа размер на
дължимите при точно изпълнение плащания от длъжника станал 3039.69 лева ,
тоест, общия размер договореното възнаграждание бил 1197.78 лева. На л. 19 от
делото има операционна бележка , която удостоверява плащане в полза на
търговеца,продал на Е. строителните материали, и доколкото страните не спорят
по реалното получаване на сумата по кредита,
съдът не отрича съществуването на договора за стоков кредит. Без
значение в отношенията между страните е дали третото лице – продавач е
изпълнило задължението си да предаде стоката, която е платена чрез кредита; за
реалното изпълнение , Е. би имал нарочен иск. Нещо повече , в представената за
получаването на стоката фактура фигурира подпис на получател, съответно и съдът
не споделя възражението на ответника в обратния смисъл.
Срокът на договора изтекъл на дата
29.07.2019г; няма данни за пълно плащане.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. изм., бр. 57 от 28.07.2015г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според единствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 11 т. 2 от общите условия
към договора) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т.
11 от ЗПК, погасителен план, като са
посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, на ответника е
бил предоставен и стандратен европейски формуляр с необходимото съдържание. Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
На л. 20
от делото фигурира и копие, заверено от страната, от рамков договор за цесия от дата
11.04.2018г. между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от
приложението от дата 13.06.2018г. и приемо – предавателния протокол към същия , че вземането на цедента против
ответника е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по
договора, действителен носител на материалното право. Цесията е породила действие
и в отношенията между длъжника и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Е. ( л. 28 от делото). Това уведомление
не е получено, като обратната разписка , с която е изпратено , е върната с
отбелязване, че пратката не е била потърсена. Независимо от това , уведомление
за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента ,
фигурира като приложение към исковата молба,
при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това
отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението
да е редовно. Тук трябва да се каже , че
възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде
правопогасяващо само в хипотеза на плащане на първоначалния кредитор, цедента, след
сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея.
Такива факти обаче отсъстват в исковата молба, а на свой ред, вещото лице
отрича извършването на плащания на
първоначалния кредитор след датата на цесията. Ищецът е легимиран като
кредитор, включително и поради факта ,че в договора за потребителски кредит е изрично предвидена възможност на
кредитора да цедира вземането си .
По размера на претенциите, съдът кредитира
заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза, при което
приема исковете за основателни в пълния им размер (според заключението, дължи
се повече, отколкото се претендира).
Разноските се присъждат в тежест на
ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.Й.Е.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащането на следните суми по договор №
202015 с
„Банка ДСК„ АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частното дело № 12726/2019
год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав:
1283.62 лв. главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда - 30.07.2019г.
326.11 лева - остатък от възнаградителна
лихва,
166.04
лева обезщетение за забава в плащането на вноските, начислено за период
от 15.12.2017г до 29.07.2019г.
Осъжда И.Й.Е., ЕГН **********,***, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, сумата от 648.49
лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ