Присъда по дело №883/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 27
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 3 юни 2022 г.)
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20202100200883
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 27
гр. Бургас , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Д. Гагашев
СъдебниГИНКА СТОИЛОВА
заседатели:ДОБРЕВА

РУМЯНА СИМЕОНОВА
ДИЯНОВА
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
и прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Наказателно дело от общ
характер № 20202100200883 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите М. Б. М., роден на *** г. в гр. ***, *** гражданин, ***
образование, ***, ***, ***, ЕГН: ********** и Г. Г. К., роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр.
***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, *** към датата на деянието, ЕГН:
**********, за ВИНОВНИ в това, че на 08.06.2018 г. в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, в
съучастие помежду си като съизвършители и с подсъдимата Х. М. Т., действаща като техен
помагач, отнели чужди движими вещи – пари на обща стойност 960 (деветстотин и
шестдесет) лева от владението на Ст. Н. Ст. с ЕГН ********** от гр. ***, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, и престъплението е
извършено от подсъдимия М. в условията на опасен рецидив, поради което ги ОСЪЖДА
както следва:
На подсъдимия М. Б. М., на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
1
режим;
На подсъдимия Г. Г. К., на основание чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимата Х. М. Т., родена на *** г. в гр. ***, живуща в гр. ***, ***
гражданка, *** образование, ***, ***, ***, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на
08.06.2018 г. в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, в съучастие като помагач с подсъдимите М.
Б. М. и Г. Г. К., умишлено ги улеснила да отнемат чужди движими вещи – пари на обща
стойност 960 (деветстотин и шестдесет) лева от владението на Ст. Н. Ст. с ЕГН **********,
от гр. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят чрез употреба на сила, като отвела
пострадалия в района на хотел "Кокиче", където извършителите били в очакване, а
междувременно ги уведомявала, включително и по телефона, за действията си и за
придвижването си с пострадалия, поради което и на основание чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4
от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА, като й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК
ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М. Б. М., със снета
по делото самоличност, едно ОБЩО наказание по настоящата присъда и по влязла в сила
присъда по НОХД № 1848/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, в размер на най-
тежкото измежду наложените му с тези присъди, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 25, ал.2 и чл. 59 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият
М. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото наказателно
производство, считано от 16.11.2018 г. до 21.01.2019 г. включително, както и времето, през
което същият е търпял наказание лишаване от свобода, по която и да е от включените в
съвкупността присъди.
На основание чл. 70, ал.7 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият М.М. да изтърпи
отделно от определеното му с настоящата присъда общо наказание от две години лишаване
от свобода, неизтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД № 668/2015 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, явяващо се изпитателен срок на условно предсрочното му
освобождаване, постановено по ЧНД № 33/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, а именно
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ДВАНАДЕСЕТ ДНИ, при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Г.К., със снета по
делото самоличност, едно ОБЩО наказание по настоящата присъда и по влязла в сила
присъда по НОХД № 1562/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, в размер на най-
тежкото измежду наложените му с тези присъди, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
2
МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда .
ОСЪЖДА подсъдимите М. Б. М., Г. Г. К. и Х. М. Т. – и тримата със снета по делото
самоличност, да заплатят по равно в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас
сумата от 97,76 лева (деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки) за направените
по делото разноски за експертиза.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ПРИСЪДА № 27 по НОХД № 883/2020 г.
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано по повод обвинителен акт,
внесен от Окръжна прокуратура – Бургас, против подсъдимия М. Б. М. с ЕГН
********** за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1,
вр. чл. 20, ал.2 от НК, против подсъдимия Г. Г. К. с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, както и
против подсъдимата Х. М. Т. с ЕГН ********** за извършено престъпление
по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК.
В обвинителният акт се твърди, че на 08.06.2018 г. в гр. Несебър, к. к.
„Слънчев бряг“, тримата подсъдими, в съучастие помежду си – подсъдимите
М. и К. като съизвършители, а подсъдимата Т. като техен помагач, отнели от
владението на пострадалия С. Н. С. с ЕГН ********** сумата от деветстотин
и шестдесет лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я
присвоят, като употребили за това сила.
В хода на разпоредителното заседание, подсъдимите К. и Т. – лично и
чрез техните упълномощени защитници, изразиха становища за липса на
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, както
и че в досъдебното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните в
процеса. Наказателното производство по отношение на подс. М. се разви по
реда на чл. чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, буква „а“ от НПК – от материалите по
делото се установи, че местоживеенето на подсъдимия в страната не е
известно и не е установено дори след щателно издирване, а от друга страна,
са налице данни, че М. е напуснал страната на 23.12.2019 г. в посока
Република Турция, няма данни да е влизал обратно в Република България и
няма данни за точното му местоживеене в чужбина. Служебният му защитник
изразява становище за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в прилагане срещу него на физическа сила от полицейски
служители по време на разпита му в досъдебното производство. Съдът прие,
че в хода на досъдебното производство не е било допуснато съществено
процесуално нарушение по отношение на подсъдимия М., доколкото
евентуално допуснато нарушение, свързано с процедурата по събиране и
приобщаване на доказателствата по делото, не е основание за връщане на
делото, съгласно изричната разпоредба в тази насока – чл. 248, ал.4 от НПК.
Съдебното производство се разви по реда на глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
след разбор на доказателствените материали по делото, изразява становище за
доказаност на обвинението и моли и тримата подсъдими да бъдат признати за
виновни, и да им бъдат наложени наказания както следва: на подсъдимия М. –
наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален
строг режим, а на подсъдимите К. и Т. – от по три години лишаване от
1
свобода за всеки един от тях с отлагане изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от по четири години.
В съдебно заседание подсъдимите К. и Т., редовно призовани, се явяват,
не се признават за виновни, но дават обяснения по обвинението.
Подсъдимият К. признава, че е ударил С., но твърди, че е бил мотивиран от
ревност, която изпитал, виждайки приятелката си Т. да върви прегърната с
пострадалия. Отрича да е вземал пари от последния. Подсъдимата Т. твърди,
че на инкриминираната дата били скарани с подсъдимия К., с когото имали
връзка и действията й с пострадалия С. били само за да дразни приятеля си.
Твърди, че се е обаждала на К. с тази цел и е вървяла прегърната със С. с
идеята подсъдимият да я види и да я ревнува.
Според защитника на подсъдимия К., събраните по делото
доказателства не само поставяли под съмнение, но дори оборвали
обвинителната теза за извършен грабеж, тъй като безспорно било установено,
че на пострадалия били нанесени удари с ръце, но не и че от него е била
отнета парична сума. Защитникът твърди, че действията на подсъдимия К.
били провокирани от поведението на Т., която умишлено го е дразнила по
телефона, че е с друго момче, като се е обаждала цели пет пъти, а
впоследствие целенасочено е вървяла прегърната със С., като се е надявала да
бъде видяна от К. именно в това положение. Според защитника на
подсъдимия К., показанията на пострадалия са недостоверни и най-вече в
частта им относно размера на сумата, която твърди, че е била отнета –
възраженията си аргументира с различната сума, която свидетелят е посочил
в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Като
допълнителен аргумент защитникът сочи и показанията на свидетелите, с
които С. е бил в една компания и които не са го видели да вади пачка с
банкноти при плащанията в дискотеката, нито са разбрали от него след
инцидента, че е бил ограбен. Защитникът на подсъдимия К. твърди, че в хода
на съдебното следствие били събрани множество доказателства, които
оборвали обвинителната теза, като посочва обясненията на самата Т., както и
показанията на св. М.Д.. Изразява становище, че видеозаписът, иззет от
охранителните камери, не следва да се взема предвид при оценката на
доказателствения материал, тъй като изготвеният въз основа на него албум,
не позволява да се идентифицират лицата, заснети на видеозаписа. Твърди, че
вещественото доказателство – оптичният носител, върху който е записан
видеозаписа, не следва да се цени и да бъде изваден от доказателствения
материал, тъй като не е бил предявен, чрез възпроизвеждането на видеозаписа
в съдебното следствие. Моли съда да признае подсъдимия К. за невиновен и
да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимата Т. изразява недоволство от начинът, по
който е било проведено досъдебното производство, като твърди, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на
доказателствата и излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че липсват
доказателства не само относно участието на неговата подзащитна като
2
помагач, но и относно претендираното престъпление. По отношение на
фотоалбума, изготвен по повод назначената техническа експертиза, предлага
същият да не бъде ценен, тъй като снимките в него не позволяват да бъде
направена лицева идентификация на заснетите лица, а от друга страна,
вещественото доказателство – оптичният носител, съдържащ записите от
видеокамера, не може да бъде предявен чрез възпроизвеждане на
видеозаписа. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признаете
подсъдимата Т. за невиновна.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия М. изразява
становище за недоказаност на обвинението, като твърди, че инкриминираното
деяние е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
Противопоставя се, техническата експертиза и изготвеният по този повод
фотоалбум да се ползват от съда при постановяване на присъдата, тъй като
вещественото доказателство – оптичният носител със видеозаписа от
охранителна камера бил повреден и не можел да бъде предявен. Възразява
срещу аргументите на прокуратурата, че подсъдимият М. е разпознат като
извършител от снимките във фотоалбума, заради татуировките си, като сочи,
че наличието на определен вид татуировка не е уникален белег, по който
дадено лице може да бъде разпознато. Твърди още, че обясненията на
подсъдимия М., дадени в досъдебното производство, са направени по
принуда, заради прилагане на физическа сила спрямо него от служители на
полицията, поради което моли съда да не ги кредитира като доказателствено
средство. Моли за оправдателна присъда спрямо М., като алтернативно
предлага, в случай, че бъде признат за виновен, да му бъде наложено
наказание, определено по вид и размер по реда на чл. 55 от НК.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият М. Б. М. е роден на **** г. в гр. ***, *** гражданин е, има
завършено *** образование, ***, ***. Многократно е осъждан преди
инкриминираното деяние за престъпления против собствеността, извършени
както като непълнолетен, така и като пълнолетен – по НОХД № 139/2001 г. на
PC –Айтос, НОХД № № 878/2002 г., 1090/2005 г., 2735/2005 г. и 1954/2009 г.
– и четирите по описа на PC – Бургас, по НОХД № 540/2007 г. на РС – Варна,
и по НОХД № № 984/2009 г. и 4386/2009 г. – и двете по описа на PC – Бургас.
С Определение по ЧНД № 1275/2011 г. по описа на PC – Бургас, на М. е
определено общо наказание между наказанията по НОХД № 2462/2010 г. на
PC – Бургас, НОХД № 1572/2010 г. на ОС – Бургас и НОХД № 4606/2010 г. на
PC – Бургас в размер на най-тежкото от тях – 2 г. и 10 м. ЛОС, което на
основание чл. 24 от НК е увеличено с 4 месеца ЛОС, поради което и
окончателния размер на определеното за изтърпяване наказание Лишаване от
свобода е 3 години и 2 месеца. Това наказание е изтърпяно на 30.08.2013 г. М.
е осъждан и по НОХД № 668/2015 г. по описа на ОС – Бургас, също за тежко
умишлено престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, като му е наложено
наказание три години и осем месеца „лишаване от свобода“, от изтърпяването
на което е освободен условно предсрочно от затвора на 23.02.2018 г. с
3
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието “лишаване
от свобода“, а именно - 11 месеца и 20 дни.
Подсъдимият М.М. е осъждан и за престъпления, извършени от него
след датата на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, а именно -
по НОХД № 1848/2018 г. по описа на PC –Бургас, по което дело за
престъпление, извършено на 24.07.2017 г. му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като присъдата е влязла в сила
на 11.01.2019 г.
Подсъдимият Г. Г. К. е роден на **** г. в гр. ****, живее в гр. ***, ***
гражданин е, има *** образование, ***, ***, *** към датата на
инкриминираното деяние по настоящото дело. Осъждан е след тази дата
(08.06.2018г.) с влязла в сила на 24.10.2019 г. присъда по НОХД № 1562/2019
г. по описа на PC – Бургас, като за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК му е
наложено наказание „пробация“.
Подсъдимата Х. М. Т. е родена на *** г. в гр. ***, живее в гр. ***, ***
гражданка е, има завършено *** образование, безработна е, ***, ***.
Подсъдимите М., К. и Т. се познават отдавна и са в приятелски
отношения. Към настоящият момент подсъдимите К. и Т. живеят заедно на
семейни начала и имат общо дете. Тримата подсъдими познават отдавна и
лицето В.И., както и свидетелката М.Д.. Тя, от всички посочени по-горе лица,
познавала най-добре единствено подсъдимия М.М., с когото по това време
имала връзка; с останалите подсъдими и с В.И. се запознала през периода м.
май – началото на м. юни 2018 г.
На 07.06.2018 г. следобед, тримата подсъдими – М.М., Г.К. и Х.Т., и
свидетелите В.И. и М.Д. се събрали в апартамент в ж.к. „Меден Рудник“,
който по това време бил нает и използван от К.. Петимата се черпили и си
говорили. Обсъждали, че се налага да върнат лекия автомобил, който К. бил
взел под наем и коментирали, че след това ще останат без автомобил за
придвижване, но и без пари, тъй като тези, с които разполагали, вече
свършвали. По време на разговора, подсъдимият М.М. предложил да се
снабдят с пари като ограбят някой чужденец в к. к. „Слънчев бряг“. Според
плана на М., подсъдимата Т., която към този момент била на 20 години,
трябвало да посети някоя от дискотеките в комплекса, придружавана от
свидетелката Д., където да се запознае с чужденец, след което в подходящ
момент да го изведе от заведението и го отведе в района на хотел „Кокиче“.
Това място било по-тъмно, имало храсти, които били удобни за прикритие и
за нападение, и било познато на подсъдимия М., който дори си мислел, че в
този район няма камери. Там, според замисълът на М., той и К. щели да
нападнат чужденеца и да му вземат парите. На свидетелката М.Д., която по
това време била на 16 години била поверена само ролята да придружава Т. по
заведенията, за да не е последната сама. Всички присъстващи се съгласили с
предложението на М. и потеглили към курортния комплекс с взетия под наем
от лек автомобил, управляван от К..
4
Петимата пристигнали в к. к. „Слънчев бряг“ вечерта на 07.06.2018 г.,
около 21:30 – 22:00 ч., като подсъдимият К. паркирал автомобила на малък
паркинг в близост до хотел „Кокиче“. Всички слезли от автомобила и се
отправили в посока към хотел „Кубан“. По пътя, в близост до заведението
„Джани“ те се разделили, като подсъдимата Т. и свидетелката Д. вървели по-
напред, а обвиняемите М. и К., както и св. В.И. вървели по-бавно зад тях.
Подсъдимата Т. и свидетелката Д. влезли най-напред в дискотека
„Корнер“, но тъй като там било претъпкано, излезли и малко след полунощ
отишли в дискотека „Рейнбоу“. Там си поръчали алкохол, като Т. пила водка,
а св. Д. – вино.
По същото време, около 00:30 часа на 08.06.2018 г., в дискотеката
дошъл и св. С. Н. С. , придружаван от св. Д.П., като и двамата си поръчали
питиета. Свидетелката М.Д. познавала св. С.С. и отишла при него, за да го
види, след което предложила на подсъдимата Т. да се преместят при св. С.С.
и св. Д.П., което и направили. Докато седели заедно на масата, св. М.Д. казала
на подсъдимата Т., че св. С.С. е неин познат, че познава и семейството му,
затова да не го замесва в схемата, измислена от подсъдимия М.М., още
повече, че идеята била Т. да намери чужденец, а не българин. Подсъдимата
привидно се съгласила с казаното й от Д., но въпреки това започнала да
скъсява дистанцията със св. С.С. и да флиртува с него. Същевременно, Т. на
няколко пъти се обадила на обвиняемите М.М. и Г.К., използвайки телефона
си, който бил зареден със СИМ карта с телефонен номер 0895***,
регистриран на името на майка й, като държала подсъдимите в течение на
действията си по „зарибяване“ на лицето, което да бъде отведено от нея на
предварително уговореното място, където двамата подсъдими да го ограбят.
Най-напред, в 01:1З ч. Т. се обадила от телефона си на телефонен номер
0897****, който по това време бил регистриран на името на св. Х.Г., но бил
във владение на подсъдимия М. и бил ползван през нощта на 08.06.2018 г. Т.
съобщила, че се намират в дискотека „Рейнбоу“, като подсъдимите М. и К., и
В.И., които били наблизо, минали покрай тази дискотека. Подсъдимата
излязла за кратко при тях и им съобщила, че двете със св. М.Д. са седнали в
заведението, че има някакъв човек, който се е „зарибил“ и че ще излезе с него.
Подсъдимите М. и К., и В.И. продължили бавно пътя си, насочвайки се към
хотел „Кокиче“, а подсъдимата се върнала обратно в дискотеката при
пострадалия С., с когото продължила да флиртува.
Подсъдимата Т. продължила да се обажда отново на телефонния номер,
ползван от двамата подсъдими, като в 01:26 ч., в 01:32 ч. и в 01:35 ч.
последователно съобщавала до къде е стигнала с „обработката“ на свидетеля.
Междувременно св. С.С. се обадил по телефона си на свой приятел – св.
С.И., като му съобщил къде се намира и го поканил да отиде в дискотека
„Рейнбоу“, за да се видят. Св. С.И. пристигнал в дискотеката около 01:40 –
01:45 ч. и седнал при св. С.С., като останал с впечатлението, че последният е в
заведението с три жени – св. П., св. М.Д. и подсъдимата Т..
5
Малко след пристигането на св. И., подсъдимата казала на св. С.С., че е
употребила голямо количество алкохол и го помолила да я изпрати до
хотелската й стая, като му казала, че иска да правят секс. Св. С. се съгласил и
тръгване казал на П. и на И., че отива до хотела на подсъдимата, като ще се
бави около час. Същевременно Т., след като обяснила на св. Д., че ще води св.
С.С. към хотел „Кокиче“, й заръчала след 2 минути и тя да си тръгне от
заведението. Св. Д. отново я предупредила да не закачат точно този свидетел,
но подсъдимата я успокоила, че няма да има проблеми. Въпреки това, когато
излязла навън със свидетелят С., в 01:48 ч. Т. се обадила на подсъдимите М. и
К., за да ги предупреди, че е излязла от дискотеката с пострадалия.
Малко след като Т. и С. излезли от дискотеката, св. М.Д. си тръгнала
оттам и последвала Т. и С. по пътя им към хотел „Кокиче“. Преди да достигне
до заведението „Джани“, което се намирало по пътя й, св. Д. се натъкнала на
техния приятел В.И., който й предложил да отидат заедно до Автогарата в
„Слънчев бряг“ и там да изчакат подсъдимите, което и направили.
Междувременно, подсъдимите М. и К. се намирали в района на хотел
„Кокиче“. Когато забелязали подсъдимата Т. и св. С. да вървят по улицата
прегърнати, двамата подсъдими ги последвали, като поддържали определена
дистанция. Когато подсъдимата и пострадалия достигнали до по-тъмният
участък от улицата, подсъдимите М. и К. се приближили непосредствено до
тях. Подсъдимият М., намиращ се отдясно на С., нанесъл в гръб няколко
бързи удара в главата на С., засягайки дясното ухо и дясната буза на
пострадалия. Последният, обръщайки се в посока на удара, получил нов удар
от М. в лицето, областта на лявото око. От ударите, С. загубил за известно
време ориентация, като К. използвал момента и пребъркал задните джобове
на дънките на пострадалия свидетел и взел оттам сумата от 960 лева, в
банкноти от по 20 лева. Междувременно С. успял да се отскубне и побягнал
към осветената част на улицата. Подсъдимите М. и К. тръгнали след
пострадалия свидетел, но се отказали да го преследват, тъй като С. стигнал до
осветена зона. Върнали се обратно при Т., която междувременно
наблюдавала действията на М. и К., без да се намеси и без да реагира по
някакъв начин.
След като пострадалият се отдалечил, тримата подсъдими се качили по
най-бързия начин в автомобила, който използвали и който бил паркиран
наблизо. Отишли до Автогарата в „Слънчев бряг“, където качили в
автомобила св. М.Д. и В.И. и всички заедно се прибрали в гр. Бургас.
Междувременно, пострадалият С. отишъл до полицейското управление
в Несебър и съобщил за случилото се, след което незабавно бил извършен
разпит на свидетеля с начален час 02:40 ч. на 08.06.2018 г. След приключване
на разпита, св. С.С. се върнал обратно в дискотека „Рейнбоу“, където все още
били св. С.И. и св. Д.П.. Пострадалият споделил с тях за случилото се, след
което отвел св. П. до дома й в гр. Поморие.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
6
Съдът намира описаната по-горе фактическа обстановка за безспорно
установена, доколкото я изведе от събраните в хода на съдебното следствие
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства,
ценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
1. Писмени доказателства и доказателствени средства:
При изграждането на описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
ползва следните писмени доказателства и доказателствени средства, събрани
в хода на съдебното следствие: справки за съдимост на подсъдимите М., К. и
Т. (л. л. 35-38, 40, 42, 44, 46-49 и 51, т. І от ДП); протокол за освидетелстване
на лице, ведно с фотоалбум към него (л. л. 127-133, т. І от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 141, т. І от ДП); характеристична справка за
подсъдимия М. (л. 156, т. І от ДП); справка за криминални прояви на
подсъдимите М. и К. (л. л. 166-194, т. І от ДП); справка с рег. № Е-4334/2018
г. от „БТК“ ЕАД (л. л. 208-212, т. І от ДП); справки от мобилните оператори
„Теленор“, „Виваком“ и „А1“ (л. л. 215-217 и 219, т. І от ДП); декларация за
семейно и имотно състояние на подсъдимия К. (л. 223, т. ІІ от ДП); заповед №
304з – 248 от 31.05.2018 г. на Началника на РУ – Несебър за назначаване на
дежурна оперативна група в РУ – Несебър и утвърждаване на вътрешни
правила за дежурства за месец юни 2018 г. (л. л. 194-195 от съд. дело);
справка за родствени връзки на подсъдимата Т. (л. 235 от съд. дело);
медицинска документация за подсъдимия М. (л. л. 267-274 от съд. дело);
справка за изтърпени от подсъдимия М. наказания „лишаване от свобода“ (л.
294 от съд. дело); писмени материали, съдържащи се в ЧНД № 33/2018 г. по
описа на БОС.
Съдът прецени, че следва да кредитира изброените писмени
доказателства и доказателствени средства, доколкото те установяват
относими към предмета на делото и към предмета на доказване факти и
обстоятелства, а при събирането им е спазен установеният в НПК ред.
2. Веществени доказателства:
По делото, като веществено доказателство, е приобщен чрез протокол за
доброволно предаване оптичен носител на информация – CD-R диск, който
(според протокола) съдържа видеозаписи от охранителни камери,
разположени на хотел „Кокиче“ в к. к. „Слънчев бряг“. В хода на съдебното
следствие бе установено, че същият не е запазил физическата си цялост,
поради което като счупен, не може да бъдат възпроизведени записите,
записани на него. Същевременно, съдържанието на диска се установява
посредством заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза, в което са описани и
индивидуализирани подробно всички файлове, записани на този носител,
поради което съдът намира, че съдържанието на диска е приобщено към
доказателствения материал посредством изготвеното експертно съдебно-
техническо заключение.
7
3. Съдебни експертизи:
При изграждане на фактическата обстановка, описана по-горе, съдът се
ползва и от заключенията на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза (л. л. 136-140, т. І
от ДП). Задачата на тази експертиза е била да изследва съдържанието на
представения с протокол за доброволно предаване оптичен носител на
информация – CD-R диск, както и съдържанието на записаните на него
видеозаписи от камери, разположени в района на хотел „Кокиче“ в к. к.
„Слънчев бряг“, като се анализират същите и да се изготви албум с отделни
кадри от действията на записаните лица, които да се разпечатат на хартиен
носител. Въпреки обстоятелството, установено по време на съдебното
следствие, че оптичният носител е счупен и не може да бъде възпроизведено
съдържанието му, за да бъде предявено на страните, съдът намира, че няма
процесуална пречка да ползва заключението на вещото лице, изготвило
експертизата. Писменото заключение е подробно, същото съдържа и кадри, на
които се виждат действията на записаните лица, бе защитено от вещото лице
по време на разпита му в хода на съдебното следствие и не бе оспорено от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта. Ето защо, съдът прецени, че
следва да използва писменото експертно заключение при формиране на
фактическите изводи по настоящия казус.
4. Гласни доказателства и доказателствени средства:
При изграждане на описаната по-горе фактическа обстановка, съдът се
довери изцяло на показанията на свидетелите Д. С. М., Д. М. А. и Х. Г. Г..
Същите не познават подсъдимите и пострадалото лице и поради това са
незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на св. М., включително и
тези, дадени от него в досъдебното производство и прочетени в съдебно
заседание по реда на чл. 281 от НПК, съдът намира за относими, доколкото
дават информация за начинът, по който видеозаписът, предмет на
техническата експертиза е бил направен и впоследствие иззет, а също и
относно действителното време, отразено на самия запис. Показанията му се
подкрепят от изводите на назначената съдебно-техническа експертиза, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св. А. са относими към
предмета на делото доколкото съдържат информация за престъплението,
която свидетелят непосредствено е получил от разговора си с пострадалия в
сградата на полицията, включително и относно травмите, които е получил С.
и сумата, която пострадалият е заявил тогава, че му е била отнета. В този
смисъл, показанията на св. А., доколкото са производни, служат и за проверка
достоверността на показанията на самия пострадал. Показанията на св. Г. са
относими към предмета на делото доколкото установяват чий е бил
телефонът и СИМ-картата, ползвани от подсъдимите М. и К. на
инкриминираната дата и в частност в района на к. к. „Слънчев бряг“, и как те
са попаднали в тях.
8
Съдът не кредитира показанията на полицейския служител св. Л.К., тъй
като същите са неотносими към предмета на делото – при разпита му се
установи, че той не е бил на работа в полицейското управление, когато
пострадалият С. е съобщил за извършеното спрямо него нападение.
Съдът, при изграждане на фактическата обстановка, описана по-горе, не
взе предвид показанията на разпитаните в досъдебното производство като
свидетели лица В. Н. Ж. и В. Щ. И. – същите бяха заличени от списъка на
лицата за призоваване като свидетели по искане на прокуратурата и със
съгласието на другите страни.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и П. като правдиви,
безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Тези свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото – макар да познават пострадалия, те не
са в близки приятелски отношения с него, а освен това, с показанията си те
възпроизвеждат лично възприети от тях факти и обстоятелства, които са от
значение за предмета на делото и предмета на доказване. Показанията на тези
свидетели се подкрепят от показанията на св. С., както и частично (досежно
случилото се в дискотеката) от показанията на св. М.Д. и косвено от
обясненията на Т.. В частност, досежно действията на св. Д. след тръгването
от заведението на С. и подсъдимата, съдът кредитира показанията на И. от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от
НПК, доколкото свидетелят потвърди достоверността им, а и те се
потвърждават от показанията на самата Д..
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., дадени от него в хода на
съдебното следствие освен в частта им, касаеща размера на отнетата от
неговото владение парична сума – при разпита си в съдебното следствие,
пострадалият заяви, че му е била отнета сумата от 1960 лева, а не заявените от
него в досъдебното производство и приети като щета от прокуратурата в
обвинението 960 лева. Досежно показанията на С. и в частност досежно
размера на откраднатата сума, съдът се съобрази с обстоятелството, че този
свидетел се явява и пострадал от престъплението, поради което е и
заинтересован от изхода на делото. Предвид това, съдът прецени, че следва да
кредитира само тези показания на пострадалия, които безусловно се
подкрепят от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства,
които съдът цени като достоверни и относими към предмета на делото. По-
специално, относно размера на паричната сума, открадната от владението на
пострадалия, съдът прецени, че следва да кредитира показанията на С.,
дадени от него в досъдебното производство и прочетени в съдебното
следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК, доколкото те се
подкрепят и от показанията на свидетелите А. и Б., според които, по техни
спомени, пострадалият С. е заявил като открадната сума в размер около
хиляда лева; наред с това, сума от 960 лева би била по-лесно преносима в
джоб на панталон, ако е била под формата само на банкноти с номинал 20
лева. В останалата им част, показанията на пострадалия С. се потвърждават от
останалите гласни доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
9
следствие. Относно пристигането на С. в заведението и лицата, с които е бил
там, показанията му се потвърждават от показанията на свидетелите П., И. и
М.Д.. Съвпадение в показанията на посочените свидетели има и по
отношение на разположението им и това на подсъдимата Т. в заведението,
като незначителните противоречия в тази връзка между показанията на С. и
И., и тези на П. относно местоположението на последната – дали на сепаре
или на щъркелите на бара – съдът обяснява както с употребеното количество
алкохол, така и с времето, което е изминало от инкриминираната дата до
разпита им пред съда. Показанията на пострадалия С. относно запознанството
му с подсъдимата, взаимоотношенията им по време на престоя им в
дискотеката, напускането и на двамата на заведението, и репликата на С. по
този повод, се потвърждават от показанията на св. И., М.Д., П., а частично и
от обясненията на подсъдимата Т.. Показанията на пострадалия С. досежно
механизма на извършване на престъплението – ударите, начинът им на
нанасяне, местата по тялото, където ударите са попаднали и получените
травматични увреждания от тях, а също и фактът на отнемане на паричните
средства от джоба на панталона му, се потвърждават от показанията на св. А.,
от заключението на техническата експертиза и приложения към нея
фотоалбум, а косвено и от показанията на св. П. и И. – относно травматичните
увреждания на С., които те лично са възприели, и относно факта, че е бил
ограбен, т.е. били са му отнети пари със сила – въз основа на личните им
впечатления от разказа на самия пострадал. В тази връзка, съдът намира за
несъществени противоречията в показанията на св. С. и свидетелите И. и П.,
къде са се видели с пострадалия след посещението му в полицейското
управление – дали в самото заведение или извън него, тъй като това
обстоятелство е ирелевантно за предмета на делото, а и представлява
подробност, която трудно може да бъде запомнена и възпроизведена след
толкова дълъг период от време. По мнението на настоящият съдебен състав,
това противоречие по никакъв начин не може да се отрази на достоверността
на показанията на св. С., които в основната си част и по отношение на
съставомерните факти и обстоятелства, се потвърждава от останалите
достоверни, допустими и относими доказателствени материали.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката М.Д. първоначално
посочи, че тя, подсъдимите и лицето В.И. посетили на инкриминираната дата
к. к. „Слънчев бряг“, за да отидат на дискотека, отрече да е имало
предварителна уговорка между тях за ограбване на чужденец и заяви, че
тогава не е разбрала, че пострадалият С. е бил ограбен – за този факт научила
след разговор със самия пострадал няколко дена по-късно. След прочитане на
показанията й от досъдебното производство по реда на чл. чл. 281, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, свидетелката потвърди достоверността и истинността на
прочетените показания. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката
М.Д. от досъдебното производство, доколкото същите се потвърждават от
гласните доказателствени средства, от събраните писмени доказателства, а
също и от заключението по назначената техническа експертиза. Наред с това,
10
съдът прие за достоверни тези показания и с оглед факта, че към момента на
разпита й като свидетел в досъдебното производство, спомените на Д. са били
по-пресни, а самата тя е била по това време и заинтересована от делото,
бидейки приятелка на подсъдимия М., но въпреки това е дала подробни
показания, разкриващи не само неговото участие, но и това на К. и Т. в
извършването на разследваното престъпление. Съдът не кредитира
показанията на св. Д., че подсъдимите не са откраднали пари – самата
свидетелка не е присъствала в момента на извършване на престъплението, а
твърденията й, че ако К. и М. били взели парите, щяло да се разбере, защото
по това време компанията не разполагала с никакви пари, се явяват резултат
от нейни предположения и очаквания, но не и на реално възприети от нея
факти. В тази връзка, следва да се има предвид, че липсват категорични
доказателства петимата – М., К., Т., Д. и И. – да са живели постоянно заедно
като едно общо домакинство, а и не трябва да се забравя, че между
довършването на престъплението и срещата на тримата подсъдими с Д. и И.
за прибирането им в Бургас, е минало достатъчно време, през което и тримата
подсъдими са имали възможност да поделят помежду си парите без знанието
на своите приятели.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Б., дадени в хода на
съдебното следствие. Свидетелят е незаинтересован от изхода на делото, а
показанията му са относими към предмета на делото, доколкото той е бил
полицейския служител, който първи в полицейското управление е приел
оплакването на С., провел е разговор с него и си е изградил първоначално и
непосредствено впечатление за случилото се от комуникацията с
пострадалия. Безспорно, отчитайки времето, изминало от инкриминираната
дата до разпита му пред съда, оправдаващо някои незначителни вътрешни
противоречия в тях, показанията на този свидетел следва да се приемат
безрезервно за достоверни и правдиви, още повече, че досежно
съставомерните факти и обстоятелства се потвърждават и от останалите
доказателствени материали.
При изграждането на фактическата обстановка, описана по-горе, съдът
не взе предвид обясненията на подсъдимия М., дадени от него в хода на
разследването. Съдът не прочете тези обяснения, доколкото прие, че е налице
хипотезата на чл. 279, ал. 3, вр. ал. 1, т.2 от НПК – обясненията на
подсъдимия М. касаят и повдигнатото обвинение на подсъдимия К., а предвид
обвинителната теза на прокуратурата, че престъплението е извършено и от
двамата подсъдими, но в съучастие като съизвършители, практически е
невъзможно прочитането на обясненията на М. само досежно неговото
участие, без това да се отрази на въпроса за участието и на другия подсъдим,
а липсва съгласието на К., тези обяснения да бъдат четени.
В хода на съдебното следствие подсъдимите К. и Т. дадоха обяснения
по обвинението, като отрекоха да са извършвали престъплението. По-
специално, подсъдимият К. заяви, че е ударил пострадалия, но причината за
това било чувството за ревност, което изпитал, виждайки С. да върви
11
прегърнал Т.. Последната, от своя страна, твърди, че запознанството и
флиртът й с пострадалия били целенасочени – за да предизвика ревност у К., с
когото преди това се били скарали; същевременно Т. и К. отричат да е имало
предварително решение да се ограбва чужденец, а Т. отрича в частност и
обвинението, че С. е бил избраната от нея жертва за грабежа. Предвид
двояката природа на обясненията на подсъдимото лице в хода на
наказателното производство – от една страна те представляват доказателствен
източник, а от друга страна те са един от основните способи за осъществяване
правото на защита, съдът прецени, че следва да кредитира само тези
обяснения на двамата подсъдими, които намират подкрепа в събраният и
кредитиран от съда доказателствен материал по делото, а в останалата им част
– да ги третира като изявления, свързани с възприета от него защитна
позиция. В тази връзка, съдът кредитира изложените по-горе твърдения на К.
и Т. за тяхна защитна версия, изградена с цел тяхното оневиняване, тъй като
тези техни обяснения, макар почти безпротиворечиви и допълващи се
помежду си, не се подкрепят от останалия кредитиран от съда доказателствен
материал, а и са логически неиздържани.
Твърденията на подсъдимия К., че е ударил пострадалия заради ревност,
противоречат както косвено на показанията на св. Д., която потвърждава
наличието на предварителна уговорка да се обере чужд гражданин точно на
мястото, където е бил бит и ограбен С., но и пряко на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза на видеозаписите
от монтираните на хотел „Кокиче“ видеокамери. От това заключение е видно,
че не К., а М. е лицето, което нанася удари на С., като това е лесно
установимо по татуировките на лицето, заснето от камерите и облечено с
тениска с надпис „10“ на гърба, което с голяма доза на сигурност е
подсъдимия М., а не К.. Впрочем, възраженията на защитата относно липсата
на достатъчно ясна идентификация на лицата, заснети на видеозаписите, се
опровергава от обясненията и на двамата подсъдими – К. и Т., които не
отричат своето и на подсъдимия М. присъствие на мястото на
престъплението. Следователно, като се има предвид това признание, както и
фотоалбумът, изготвен при освидетелстване на подсъдимия М. и
установените по този начин негови татуировки, които по своите характерни
белези, и най-вече по преплитащите се тъмни линии върху почти цялата му
лява ръка и наличието на голяма татуировка между врата и горната част на
гърба на М., може с голяма доза на сигурност да се твърди, че лицето, заснето
на видеозаписите и облечено в тениска с надпис „10“ на гърба, е именно
подсъдимия М., а не К.. Същевременно, версията за нападение заради ревност
се опровергава косвено и от обстоятелството, че М. и К., видно от снимковия
материал, изложен в заключението на съдебно-техническата експертиза,
известно време са следвали на сравнително далечно разстояние вървящите
пред тях и прегърнати С. и Т., като едва при навлизане на тази двойка в
тъмният участък от пътя, който не се обхваща добре от видеокамерите на
хотела, те са били настигнати от М. и К. – логично би било, ако мотивът за
12
действията на К. е била ревността, той да потърси обяснения от своята
приятелка и от прегърналият я мъж веднага, щом ги види.
Посочените по-горе обстоятелства опровергават и обясненията на Т.
относно това, кой е ударил С. и защо. Твърденията й, че е излязла от
заведението заедно с пострадалия, само за да подразни К., не само се
опровергават от гласните доказателствени средства по делото, но и
противоречат на житейската логика. По време на разпита си, подсъдимата
избирателно даваше обяснения, като се възползваше от правото си да не
отговаря на някои от зададените й въпроси. Така, тя отказа да разясни защо,
след като по нейните думи, не е обяснила на К. в коя дискотека се намира,
въобще си е тръгнала от там заедно със С. и защо е била убедена, че
подсъдимият ще я види. Не стана ясно от обясненията на подсъдимата, защо,
след като не е знаела къде се намира К. и кога ще го види, тя е вървяла близо
15 минути заедно със С. в посока хотел „Кокиче“. Не стана ясно от
обясненията на Т., след като твърди, че не е искала сексуални отношения с
пострадалия въпросната вечер, а е искала само да подразни К., защо не си е
тръгнала заедно със свидетелката Д., която очевидно не е имала друга
възможност да се прибере в Бургас, освен с автомобила, управляван от К., а я
е помолила да си тръгне малко по-късно. Не стана ясно от обясненията й най-
после, ако е искала да предизвика ревност у К., какво е очаквала, че ще
направи К. и в частност – какво ще се случи с пострадалия С.?
Както бе посочено вече, липсата на отговори на посочените по-горе, а и
на други въпроси, дължаща се на възприетото от подсъдимата процесуално
поведение да се възползва от правото си да дава обяснения тогава и каквито
намери за добре, не позволява да се направи единна логическа конструкция
на нейната версия за случилото се в инкриминираната вечер. Тази липса не
може са попълни с други доказателствени средства, доколкото се касае по-
скоро за установяване на твърдени мотиви и подбуди, а не на конкретни
факти. Ето защо, съдът намира, предвид посочената липса, изложената от
подсъдимата Т., а и в частност от подсъдимия К. версия, за логически
неиздържана и поради това недостоверна.
Всички изброени по-горе доказателства и доказателствени средства
бяха анализирани от съда в тяхната съвкупност и поотделно, и ценени като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а също и като
изготвени, и приобщени към доказателствения материал при спазване
изискванията на НПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си подсъдимите М. Б. М. и Г. Г. К. са осъществили от
обективна и субективна страна престъпление, което по своя състав
съответства на чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК (за
подсъдимия М.) и на чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК (за подсъдимия К.),
тъй като на 08.06.2018 г. в гр. Несебър, в к. к. „Слънчев бряг“, в съучастие
13
помежду си като съизвършители и с подсъдимата Х. М. Т. , действаща като
техен помагач, отнели чужди движими вещи – пари на обща стойност 960
(деветстотин и шестдесет) лева от владението на С. Н. С. с ЕГН **********,
от гр. Бургас, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила.
С деянието си, подсъдимата Х. М. Т. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4
от НК, тъй като на 08.06.2018 г. в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, в
съучастие като помагач с подсъдимите М. Б. М. и Г. Г. К. , умишлено ги
улеснила да отнемат чужди движими вещи – пари на обща стойност 960
(деветстотин и шестдесет) лева от владението на С. Н. С. с ЕГН **********,
от гр. Бургас, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за
това сила.
От обективна страна, безспорно е установено по делото, че на
инкриминираната дата и място – 08.06.2018 г. в гр. Несебър, к. к. „Слънчев
бряг“, подсъдимите М. и К. са отнели от владението на подсъдимия С. сумата
от 960 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят.
За установяване на своя фактическа власт върху чуждото за тях имущество,
подсъдимите са използвали сила. В хода на фактическото осъществяване на
изпълнителното деяние, подсъдимите спонтанно са разпределили ролите си,
като подсъдимият М. е употребил сила, нанасяйки удари с ръце в главата и
лицето на пострадалия, предварително сломявайки всяка евентуална
съпротива, която С. би оказал, а подсъдимият К. в това време физически е
отнел парите на С. от задният му джоб. Присъствието на двамата подсъдими
на мястото на престъплението се установява както от обясненията на св. С.,
така и от обясненията на подсъдимите Т. и К., а също така косвено и от
снимковия материал, съдържат се в писменото заключение на техническата
експертиза. От същото се установява и конкретното участие на подсъдимия
М. в изпълнителното деяние, предвид защитната версия на К., че той е ударил
пострадалия. По отношение размера на открадната сума, съдът намира за
неоснователни възраженията на защитата и приема за установено, че тя е била
в размер на 960 лева, за което свидетелстват показанията на С. от
досъдебното производство, косвено потвърдени от показанията на
разпитаните по делото полицейски служители, провели първоначалния
разговор с него.
От своя страна, подсъдимата Т. е действала като помагач при
осъществяване на престъплението от М. и К.. Същата е улеснила
извършването на престъплението като е успяла да убеди и да заведе
пострадалия С. на място, което предварително е било уточнено с нея от М. и
К. като най-подходящо за извършване на престъплението. За целта,
действайки по предварителен замисъл, Т. целенасочено се запознала с
пострадалия С., преценявайки го за подходяща „жертва“ и започнала да
флиртува с него, за да успее по-късно да го убеди да излязат от заведението и
да го заведе до уреченото място. Междувременно, подсъдимата
14
осъществявала комуникация с подсъдимите, не само за да им съобщи, че е
намерила подходяща „жертва“, но и за да ги предупреди, кога ще излезе от
заведението с пострадалия, давайки им време да се придвижат до уговореното
място. За това свидетелстват не само данните от мобилните оператори,
приложени по делото, но и показанията на св. Д. от досъдебното
производство. Впоследствие, усетила подходящия „момент“, Т. провокирала
С. да остави компанията си и да излезе от заведението, като му предложила да
правят секс в хотела, в който уж имала стая. По този начин, тя успяла не само
да го провокира да си тръгне, но и да го мотивира да я придружи до
предварително уговореното с подсъдимите място. По пътя, тя продължила да
заблуждава пострадалия, позволявайки му да я прегръща, като се опитвала да
поддържа решението му да я придружава, но и да отвлече вниманието му от
случващото се на улицата.
Видно от справката за съдимост и посочените в нея влезли в сила
присъди, подсъдимият М. е извършил престъплението в условията на опасен
рецидив, като в случая, приложими едновременно са и двете хипотези – чл.
29, ал.1, б. А и б. Б от НК – подсъдимият е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода, като му е било налагано повече от веднъж ефективно
изтърпяване на това наказание, а освен това налаганите му наказания
„лишаване от свобода“, търпени ефективно са били в размер повече от една
година.
Престъплението е осъществено от подсъдимите при пряк умисъл –
същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, като
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици. Този извод обективно се налага от анализа на действията на
тримата подсъдими. Престъплението е извършено въз основа на
предварително обсъден в спокойно състояние и при обсъждане на въпросите
за и против извършването му план за действие. Този план е обхващал не само
начина на извършване на престъплението, но и мястото на извършването му,
някои особености на подходящата „жертва“, както и най-общо разпределение
на ролите между тримата подсъдими при конкретното извършване на
престъплението – подсъдимата Т. е трябвало да избере подходящата жертва и
да я убеди да я последва до уреченото място за нападение, а подсъдимите М.
и К. – фактически да извършат отнемането на парите със сила (в този смисъл,
единствено спонтанно е възникнало конкретното разпределение на
действията на М. и К. досежно това, кой да удари С. и кой да вземе парите,
вероятно продиктувано от конкретните обстоятелства). Видно от
доказателствата по делото, всички последващи решението действия на
тримата подсъдими са били хладнокръвни, последователни и насочени към
постигане на предварително замислената цел – грабеж на парична сума,
мотивиран от лошото финансово състояние на тримата подсъдими и техните
близки приятели. Умисълът на всеки един от тримата подсъдими е обхващал
както неговото лично участие в извършването на престъплението, така и
конкретната роля на останалите подсъдими в постигането на целения общ
15
резултат. Следователно, може да се приеме, че престъплението е извършено
при пряк умисъл и при общност на умисъла при съучастие по смисъла на чл.
20 от НК.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска
правна култура, стремеж за обогатяване по непозволен от закона начин.
II. По наказанието :
При преценката кое е най-подходящото по вид наказание, което следва
да се наложи на тримата подсъдими, съдът се съобрази с принципите за
законосъобразност и индивидуализация на наказанието.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Г.К. обстоятелства бяха
отчетени младата му възраст, чистото му съдебно минало към датата на
извършване на престъплението, доброто му процесуално поведение и
сравнително добри характеристични данни, семейното му и материално
положение като безработен баща на малолетно дете, за което трябва да полага
грижи и да го издържа, сравнително дългия период от време, изминал от
извършване на престъплението до постановяването на настоящата присъда.
Не бяха отчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства,
с изключение на последващото настоящото деяние осъждане за престъпление
по чл. 216, ал.1 от НК. Съдът, с оглед всички установени обстоятелства,
прецени, че обществената опасност на подсъдимия не е по-висока от тази,
характерна за извършителите на този вид престъпления.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата Х.Т. обстоятелства
бяха отчетени младата й възраст, чистото й съдебно минало, доброто й
процесуално поведение и добри характеристични данни, семейното й и
материално положение като безработна майка на малолетни деца, за които
трябва да полага грижи и да ги издържа, сравнително дългия период от време,
изминал от извършване на престъплението до постановяването на настоящата
присъда. Не бяха отчетени смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства. Съдът, като се съобрази с всички установени обстоятелства,
прецени, че обществената опасност на подсъдимата е по-ниска от тази,
характерна за извършителите на този вид престъпления – деянието е
извършено от подсъдимата в млада възраст, като досежно решението й да
участва в извършването му, според съда, важна роля играе и фактът, че
същата е била в интимна връзка с подсъдимия К. по това време.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М.М. обстоятелства
бяха отчетени тежкото му семейно и материално състояние влошеното му
здравословно състояние, сравнително дългия период от време, изминал от
извършване на престъплението до постановяването на настоящата присъда.
Не бяха отчетени отегчаващи отговорността му обстоятелства извън тези,
послужили за правна квалификация на престъплението като извършено при
условията на опасен рецидив. Обществената опасност на подсъдимия е висока
– предвид тежкото му съдебно минало поради многобройните му присъди,
може да се направи извод, че М. е с трайно утвърдени престъпни навици и
16
слаби-морално волеви задръжки.
Извършеното престъпление се отличава със сравнително висока степен
на обществена опасност предвид начинът му на извършване, обстоятелствата,
при които е извършено и предвид високата степен на обществена опасност на
подсъдимия М.. Престъплението е извършено в тъмните часове на
денонощието и на сравнително изолирано за околните място, като по този
начин са били ограничени възможностите на пострадалия да потърси или да
получи своевременно помощ. Както бе посочено, престъплението е
извършено поради желанието за сдобиване с пари от страна на подсъдимите,
но е избран механизъм на действие, който е бил и застрашаващ живота и
телесната неприкосновеност на пострадалия. Решението за извършване на
престъплението е взето предварително, и е реализирано хладнокръвно,
настоятелно и целенасочено. Подсъдимите М. и К. са действали бързо и
изненадващо за пострадалия, за което свидетелства фактът, че първите удари
в главата на С. са били отзад. Изненадата за пострадалия е била голяма и
предвид факта, че същият е бил в емоционално приповдигнато настроение
предвид действията на подсъдимата Т., на която той имал пълно доверие.
Предвид изложеното, като отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед обществената опасност на
подсъдимите и на самото деяние, съдът прецени, че следва да им определи
наказание при условията на чл. 55 от НК. Доколкото за извършеното от
подсъдимите престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ с
определен минимум, съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и
определи и на тримата подсъдими наказание „лишаване от свобода“ в размер
под минималния, определен в Особената част на НК. Размерът на конкретните
наказания съдът определи като се съобрази както с обществената опасност на
всеки един от подсъдимите, така и с конкретната роля на всеки един от тях за
осъществяване на престъплението и настъпването на общественоопасния му
резултат. С оглед това, съдът наложи на подсъдимите следните наказания – на
подсъдимия М.М., на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, съдът наложи наказание лишаване от
свобода за срок от две години; на подсъдимия К., на основание чл. 198, ал.1,
вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, съдът наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а на подсъдимата
Т., на основание чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК,
съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Така
определените по вид и размер наказания съдът намира за справедливи и за
отговарящи в максимална степен на обществената опасност на подсъдимите и
извършеното от тях престъпление.
С оглед чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимата Т., съдът прецени,
че целите на специалната и генерална превенция могат да се постигнати и без
ефективното изтърпяване на наложеното й наказание, поради което и на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за изпитателен срок от
17
три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът установи, че по отношение на подсъдимия К. са налице
условията за прилагане на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, тъй като деянието, предмет
на настоящото престъпление и престъплението, за което е осъден с влязла в
сила присъда по НОХД № 1562/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, са
извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от
тях. Ето защо, съдът определи по тези две присъди едно общо наказание на К.
в размер на най-тежкото от тях, а именно наказанието лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца. Така определеното общо наказание,
съдът прецени, че не следва да се търпи ефективно – предвид сравнително
добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на К., съдът
намира, че целите на специалната и генерална превенция могат да бъдат
постигнати и без реалното изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. Ето защо и на основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на определеното общо наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в
сила на настоящата присъда.
По отношение наказанието „лишаване от свобода“ в размер на две
години, наложено на подсъдимия М. с настоящата присъда, съдът прецени, че
не са налице условията за прилагане на чл. 66 от НК, доколкото подсъдимия е
бил осъждан към инкриминираната дата. Предвид осъжданията му, съдът
прецени, че е налице хипотезата на чл. 57, ал.1, б. Б от ЗИНЗС и затова
определи наложеното му наказание М. да изтърпи при първоначален строг
режим.
С оглед обстоятелството, че престъплението, предмет на настоящото
производство и това, за което М. е бил осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 1848/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, са били извършени
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на
основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК определи на подсъдимия М. едно общо
наказание по настоящата присъда и по НОХД № 1848/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас в размер на най-тежкото измежду наложените му, а
именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.1, б. Б от ЗИНЗС. На
основание чл. 25, ал.2 и чл. 59 от НК, съдът приспадна от така определеното
общо наказание времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото наказателно
производство, считано от 16.11.2018 г. до 21.01.2019 г. включително, както и
времето, през което същият е търпял наказание лишаване от свобода, по
която и да е от включените в съвкупността присъди.
Доколкото престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство е извършено в изпитателния срок, определен на М. по реда на
чл. 70, ал.6 от НК предвид условно предсрочното му освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието, лишаване от свобода, наложено му с
18
присъда по НОХД № № 668/2015 г. по описа на Окръжен съд Бургас, съдът
прие, че е налице условие за прилагане разпоредбата на чл. 70, ал.7 от НК.
Ето защо, съдът постанови подсъдимият М.М. да изтърпи отделно от
определеното му с настоящата присъда общо наказание от две години
лишаване от свобода, неизтърпяната част от наказанието, наложено му по
НОХД № 668/2015 г. по описа на Окръжен съд Бургас, явяващо се
изпитателен срок на условно предсрочното му освобождаване, постановено по
ЧНД № 33/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, а именно единадесет месеца и
дванадесет дни, при първоначален строг режим.
ІІІ. По разноските :
Съобразно данните по делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимите М. Б. М. , Г. Г. К. и Х. М. Т. да заплатят по равно, в полза
на държавата, по сметка на ОД МВР Бургас, сумата от 97,76 лева (деветдесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки) за направените по делото
разноски за експертиза.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
19
Съобщи за изтекли лични данни