№ 144
гр. С.З. , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.
Подадена е частна жалба от И. П. С. от гр.С.З. против Определение от
22.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 25/2021г. по описа на РС- Ст.Загора, с
което е оставена „без уважение“ молбата на жалбоподателката за допускане
приемане по опис на наследството по закон на осн. чл.61, ал.1 от Закона за
наследството/ЗН/ от Д.Ж.С., починал на 27.09.2020г. Оплакванията са за
неправилност и необоснованост с искане да бъде отменено поради
постановяване при съществени процесуални и материални нарушения на
закона. Моли настоящия въззивен състав да постанови съдебен акт, с който
делото да бъде върнато обратно на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия. Поддържа тезата, че РС неправилно е
приел, че имотите, за които се иска да са направи приемане на наследство по
опис не били в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му и
при това положение не било възможно да се извърши опис. Също така РС
неправилно бил определил предмета на делото. Твърди , че в качеството си на
законен представител на съпруга й е накърнена нейната запазена част от
наследството и за да може да го възстанови е необходимо и задължително тя
да приеме наследството по опис, като посочването от нея на имотите било
направено с цел да се определи правният й интерес, за което посочва и
съдебна практика в подкрепа на становището си. Сочи че, петитумът на
молбата й бил ясен- приемане на наследство по опис, останало от покойния й
съпруг.
Настоящият въззивен състав, след като обсъди направените в частната
жалба оплаквания, като взе предвид становището на въззиваемия и провери
допустимостта и основателността й, намери за установено и доказано
следното:
1
Частната жалба е подадена от надлежен частен жалбоподател, същата е
процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по
съществото на направеното оплакване.
Разгледана по същество ч.жалба се явява мотивирана, обоснована и
доказана, поради следните съображения :
Производството по вписване на приемане на наследство е едностранно,
като то започва по молба на наследник, който желае да приеме наследството
по този начин, предвиден в закона и приключва с акт на районния съдия,
който постановява описа и приемането на наследството да се впише в
специалната книга към районния съд за приемане и откази от наследство,
като в това охранително производство участие и възражения на трети лица са
недопустими. Следва да са приеме, че ако има трети лица, чиито права са
засегнати от направения опис и последвалото вписване на наследството по
опис и правните последици от тези правни факти, те могат да ги заявят в
друго производство, в което процесуалния ред позволява това. Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследник упражнява своето право
да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част от
наследството спрямо лица, които не са наследници по закон, призовани да
наследят/с оглед задължителната съдебна практика в ТР № 1/2005 г. на ОСГК
на ВКС/, то той следва да е приел наследството по опис. В предвидения в
разпоредбата на чл.61 от ЗН законен 3- месечен срок за приемане на
наследството по опис /със законовата възможност той да бъде продължен, но
не с повече от още три месеца/, който за наследника тече от узнаването за
откриването на наследството, наследникът ще следва да установи има ли
извършени разпоредителни безвъзмездни сделки от неговия наследодател и
негова е преценката, следва ли да приеме наследството по опис, предвид
евентуално предявяване на иск с правно основание чл.30 от ЗН.
В настоящия случай, ищцата е предявила иска си в законоустановения
3- месечен срок по чл.61 от ЗН след узнаване за откритото наследство, който
срок е започнал да тече от датата на смъртта на съпруга й
Д.Ж.С./27.09.2020г./, като молбата й е от 29.12.2020г. в рамките на този
законов 3- месечен срок/с отчитане на коледните празници през м.декември
2020г./. Съответно законосъобразно тя е инициирала производство по
приемане на наследство по опис, тъй като същата се явява й законен
наследник и е подала писмено заявление пред районния съд в указания срок.
В конкретния случай няма никакво фактическо и правно значение дали
посочените недвижими имоти в исковата молба са били в патримониума на
наследника към момента на смъртта на наследодателя, или не, тъй като този
евентуален факт би бил релевантен към момента на приемане на наследството
по опис от молителката.
В указания срок призованото към наследяване лице следва да проучи
състоянието на наследственото имущество/съотношението между активи и
пасивите на същото/, евентуално да предприеме действия по изготвяне на
наследственото имущество по реда на Глава 52 от ГПК с такава цел, и да
2
прецени според своя интерес дали да приеме наследството, да го приеме ли по
опис или да се откаже от него. Ако така определеният от закона срок е
недостатъчен, призованият към наследяване може да поиска от районния
съдия по местооткриване на наследството срокът да бъде продължен, в
какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.61, ал.1, изр.2 от ЗН. Предвидения в
разпоредбата срок за приемане на наследството по опис е и в полза на
надарени лица, които не са наследници, призовани да наследят. След
изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл.61 от ЗН, за наследника
остава възможността да приеме наследството, но губи своето право да стори
това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с
всички евентуално неблагоприятни за него правни последици от това.
Законът за наследството осигурява свобода на всяко лице да се
разпорежда с имуществото си чрез безвъзмездни актове/дарения и
завещания/, но тази свобода на разпореждане е ограничена с оглед да бъдат
обезпечени интересите на семейството и специално на най- близкия кръг
наследници по закон/низходящи, родители и съпруг/, чиито права законът
изрично брани, запазвайки част от имуществото на наследодателя, с която той
не може да се разпорежда чрез правото им на запазена част от наследството, и
тази част не може да бъде накърнена чрез завещание или дарение съгласно
разпоредбата на чл.28, ал.1 и чл.14, ал.2 от ЗН. Ако запазената част е
накърнена, наследниците по чл.29 от ЗН може да упражнят правото си на
възстановяване чрез иска по чл.30, ал.2 от ЗН, изрично необходимо условие
за който е приемане на наследството по опис, чиято цел на приемането е
установяване на имуществата, правата и задълженията на наследодателя.
Предвид едностранния характер на производството по приемане на
наследство по опис, единствено съдът, пред когото то е висящо, следва да
провери дали срокът по чл.61 от ЗН е спазен.
По изложените дотук съображения, обжалваното Определение на
районния съд, с което е оставена без уважение исковата молба за приемане на
наследството по опис, се явява незаконосъобразно и неправилно, и следва да
бъде изцяло отменено, като делото се върне обратно на първоинстанционния
РС за продължаване на съдопроизводствените действия по опис на
наследството и вписването му в особената за това книга на РС- Ст.Загора.
Настоящото въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на
процеса и не съдържа отказ, поради което същото не подлежи на обжалване
пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.252- 254 от ГПК
във вр. с чл.61 от ЗН , въззивният Окръжен съд- С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение от 22.04.2021г. по ч.гр.д.№ 25/2021 г.
по описа на Районен съд- С.З..
3
ВРЪЩА делото обратно на РС- С.З. за продължаване на
съдопроизводствените действия по своевременно заведената пред него молба
за приемане на наследство по опис.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4