Решение по дело №1828/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Образувано е по жалба от Г.И.Г., ЕГН **********, представлявано от адв. К. К., против Заповед №РД-09-719/15.09.2023г. на кмета на община Камено, с която на основания чл. 99б, ал. 3 от ЗГР е заличена адресната регистрация на жалбоподателя по постоянен и настоящ адрес в с. Константиново и с. Тръстиково.

Жалбоподателят твърди, че при извършената проверка е нарушена нормата на чл. 99б от ЗГР, според която проверки се извършват при постъпване на писмен сигнал, а в конкретния случай предмет на разглеждане е устен сигнал. Сочи се, че на постоянния си адрес в с. Константиново има преместваем обект, за който е издадено разрешение за поставяне, което е представено при заявяването на адрес в общинската администрация. Счита, че е допустимо наличието на адресна регистрация и извън регулацията на населеното място. Иска отмяна да заповедта, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат К., който поддържа жалбата.

Ответникът – кмет на община Камено, редовно уведомен, се представлява от адв.С.. Представя административната преписка по издаване на оспореното решение. Оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за постоянен адрес с вх. №0083/05.08.2021г. (л. 80) Г. е заявил постоянен адрес ***. Към заявлението са приложени декларация по чл. 92, ал. 3 от ЗГР от Р. Маврова (л. 81), нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №439, том III, рег. №8051, дело №362 от 02.08.2002г. (л. 82) и договор за наем на недвижим имот (л. 86). От общинската администрация е издадено удостоверение за постоянен адрес №0083/05.08.2021г. (л. 84) и удостоверение за настоящ адрес №0082/05.08.2021г. (л. 85), съгласно които Г.И. има заявен постоянен и настоящ адрес:***.

Жалбоподателят е подал заявление за постоянен адрес с вх. №131/28.11.2022г. (л. 70), с което е заявил постоянен адрес ***. От лицето е подадена и адресна карта за настоящ адрес, съвпадащ с постоянния такъв. За вписване на адресите жалбоподателят е представил на общинската администрация Разрешение за поставяне №8/22.10.2020г. (л. 53, 61), Заповед №РД-09-526/28.03.2022г. (л. 62) и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №27, том I, рег. №714, дело 24 от 22.02.2022г. (л. 64).

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №27, том I, рег. №714, дело 24 от 22.02.2022г. Г.И.Г. и Елена Костадинова Георгиева придобиват ПИ с идентификатор 52279.503.143 по КККР на землището на с. Константиново, с адрес: с. Константиново, местност „Червената шумла“, с трайно предназначение на територията и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих. За новопридобития имот е подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. №**********/24.02.2022г. (л. 66).

Приложеното към заявлението за постоянен адрес разрешение касае поставянето в ПИ с идентификатор 52279.503.143 по КККР на землището на с. Константиново на преместваем обект, състоящ се от четири модула – фургони с обща площ 64 кв.м., с предназначение за склад за селскостопанска продукция, склад за съхранение на инвентар и помещение за временно обитаване и отдих. Със Заповед №РД-09-526/28.03.2022г. на зам. кмета на община Камено (е разпоредено в разрешение за ползване №8/22.10.2020г., издадено от главния архитект на община Камено след думите „разрешава се“ да се чете: на Г.И.Г., ЕГН **********.

В следствие на заявените от лицето постоянен и настоящ адрес, общинската администрация е издала удостоверение за постоянен адрес №00131/28.11.2022 г. (л.71) и удостоверение за настоящ адрес №00132/28.11.2022г. (л. 73), съгласно които Г.И.Г. има заявен постоянен и настоящ адрес:***.

Със заповед №РД-09-638/23.08.2023г. на кмета на община Камено (л. 42) във връзка с постъпил устен сигнал за проверка на адресните регистрации на Г.И.Г. и на основание чл. 99б, изречение второ от ЗГР е назначена комисия, която да извърши документална проверка и да даде становище за спазване на правилата за извършване на адресна регистрация съгласно изискванията на чл. 89 и чл. 92 от ЗГР и чл. 121 от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Съгласно констативен протокол за откриване на административно производство заповед №РД-09-638/23.08.2023г. е публикувана на интернет страница на община Камено и е поставена на информационното табло в сградата на общинската администрация (л. 46).

С протокол от 23.08.2023г. (л. 33), комисията е открила административно производство за документална проверка за извършени адресни регистрации по постоянен и настоящ адрес на лицето Г.И.Г.. Жалбоподателят е уведомен за откритото производство чрез e-mail (л. 43), както и чрез изпращане на писмо чрез куриер (л. 44). Със съобщение изх. №94-00-2577/07.09.2023г. (л. 51) на жалбоподателя е предоставена възможност в 3-дневен срок от уведомяването да представи възражения, становища и др. във връзка с откритото производство за извършване на проверка на нарушения на чл. 92, ал. 99, ал. 1 и чл. 99а от ЗГР. Съобщението е публикувано на 07.09.2023г.

Във връзка с проверката е изпратено писмо до Р. Т. Маврова с изх. №91-00-2447/24.08.2023г. (л. 78), с което лицето е информирано, че в случай на заличаване на адресната регистрация на Г.Г. в с. Константиново, автоматично за негов постоянен и настоящ адрес ще бъде възстановен адреса на Маврова в с. Тръстиково.

С писмо вх. №94-00-2447/1/31.08.2023г. (л. 79) Р. Маврова уведомила кмета на община Камено, че желае Г.Г. да бъде дерегистриран по постоянен и настоящ адрес в с. Тръстиково.

Съгласно удостоверение, издадено от община Камено (л. 63) жалбоподателят Г. има регистриран нежилищен имот ПИ с идентификатор 52279.503.143 по КККР на землището на с. Константиново и не притежава жилищни имоти на територията на община Камено.

По повод откритото административно производство главният архитект на община Камено в становище с вх. №93-00-942/12.09.2023г. (л. 52) е посочил, че поставените в ПИ с идентификатор 52279.503.143 по КККР на с. Константиново преместваеми обекти имат само допълващо предназначение с обслужващи функции – за склад и във връзка с изискването за предоставяне на жилищна единица за извършване на адресна регистрация не може да се приемат за жилищни обекти.

Видно от представената извадка от Национална база данни, относно адресите включени в националния класификатор с. Константиново е населено място без индивидуализация на адреси по улици (л. 89).

Съгласно протокол от 15.09.2023г. (л. 34) назначената за проверката комисия е разгледала събраните по случая данни, като е възприела, че посоченият адрес в с. Константиново не е включен в Националният класификатор на настоящите и постоянните адреси (НКНПА). Според мотивите на комисията в имота липсва годна жилищна сграда, поради което е прието, че Г.Г. е регистриран с адрес там в нарушение на чл. 92 и чл. 99 и сл. от ЗГР и следва да се дерегистрира от адреса. По отношение на адреса в с. Тръстиково с оглед на факта, че собственикът на имота изрично е заявил несъгласие Г. да е регистриран на неговия адрес е прието, че лицето следва да бъде дерегистрирано и от този адрес.

С оспорената заповед, възприемайки изцяло мотивите на комисията извършила проверката, кметът на община Камено заличил адресните регистрации на Г.Г. в с. Константиново и с. Тръстиково. В мотивите на заповедта наред с установеното по протокола на комисията е посочено и че лицето е нарушило чл. 92 и чл. 99 и следв. от ЗГР по отношение на адресната регистрация в с. Константиново.

Съобщение за издадената заповед е публикувано на интернет страницата на община Камено и на информационното табло в сградата на администрацията на 15.09.2023г.(л. 37) и е изпратена на лицето по електронна поща (л. 39) на същата дата, а сезиращата съда жалба е подадена в Административен съд Бургас на 29.09.2023г. (л.2).

Съдът намира жалбата за подадена от надлежно процесуално легитимирана страна – заявител на искането за достъп до обществена информация и адресат на обжалвания акт. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред по чл. 92, ал. 14 от ЗГР и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.

Съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а от ЗГР.

Оспорваният акт е издаден в писмена форма при формално спазване на изискванията за форма, което обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК.

В случая обаче част от оспорения административен акт е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 99б, ал. 1 от ЗГР при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до кмета за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.

В конкретния случай от данните по делото се установява, че повод за започване на проверката е устен сигнал за проверка на адресните регистрации на Г.Г.. Съгласно чл. 29, ал. 5 от АПК, в приложимата към датата на откриване на производството редакция, исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. В протокола се отбелязват пълното име и адресът на гражданина, от който изхожда, естеството на искането, дата и подпис. По делото не са представени доказателства за съставяне на предвидения от законодателя протокол, което възпрепятства съда да извърши преценка относно спазването на предвидения в чл. 99б от ЗГР срок за назначаване на комисия за извършване на проверка по подадения сигнал. Доколкото обаче проверка е допустима и по служебна инициатива на ответния орган, липсва допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Редът и начина за извършване на адресна регистрация са регламентирани в Закона за гражданската регистрация и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР "адресът" е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където го получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 от ЗГР). Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление (чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и той служи на гражданите за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Анализът на тези норми сочи, че целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да получават кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги.

В чл. 90, ал. 1 от ЗГР е посочено, че всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от кмета като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в НКНПА. Задължение на администрацията обаче е да поддържа и актуализира данните в този класификатор, като видно от данните по делото за с. Константиново липсва вписване в класификатора на адреси по улици.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В конкретния случай, жалбоподателят при заявяване на адресната си регистрация в с. Константиново е представил нотариален акт и разрешение за поставяне.

Настоящият състав не споделя изложеното в оспорената заповед, че задължителен реквизит към преписката по адресна регистрация е документ за ползване на имота за жилищни нужди. Нормата на ал. 2 на чл. 92 от ЗГР гласи, че за извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи, т.е. напълно достатъчно е да се представи един от изброените документи и не е налице изискване за представяне на всички алтернативно изброени документи, както погрешно е възприел административният орган.

В чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Задължителна предпоставка, съгласно чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за включване в НКНПА е наличието на: жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите да са годни за обитаване.

Разпоредбите на § 5, т. 29, във връзка с т. 30 от ДР на ЗУТ, както и това, че чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗГР не съдържат императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и само с адрес на жилища по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Законодателят не въвежда с понятието за адрес задължение за лицето да посочи за свой адрес само "жилище" по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, което тълкуване се извежда от употребата на съюза "или" в разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР (Решение № 5361 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2022 г.).

Според съда административният орган ограничавайки се само до документална проверка не е изяснил релевантните факти и обстоятелства. Наредба № РД-02-20-9 предвижда възможност в националния класификатор да бъдат включени адреси и „други места за подслон“ извън изрично изброените, с кумулативната предпоставка „да са годни за обитаване“. Т.е. законът не изисква изрично имотът, за който е заявена адресна регистрация, да е жилищен, а единствено да се ползва „за жилищни нужди“. Законът за гражданската регистрация не забранява изрично адресната регистрация в имот, който има конкретно предназначение за други нужди, като значение има как фактически се ползва имота, а не неговото предназначение според устройствените планове и кадастралните регистри.

На следващо място в оспорената заповед е посочено, че Г.Г. е нарушил чл. 92 и чл. 99 и след. от ЗГР. Така направеното посочване съдът намира за неясно и препречващо адекватната защита на адресата на акта. Нормата на чл. 92 съдържа общо 14 алинеи, като в заповедта не е посочено коя разпоредба според органа е нарушил жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 99 от ЗГР касае задължението всяко лице в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Предвид установеното по делото, че Г. е заявил настоящ адрес, настоящият състав не намира основание за нарушение на тази разпоредба, каквито между впрочем и органът не е посочил.

Следва да се отбележи и фактът, че от заявяването на постоянния и настоящ адрес в с. Константиново на 28.11.2022г. до издаване на оспорената заповед не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да налагат заличаване на адресната регистрация. Недопустимо е орган на местната власт при едни и същи факти и обстоятелства първо да регистрира адресно едно лице, а в последствие да заличи тази регистрация. Такива действия създават правна несигурност и са в разрез с принципите на последователност и предвидимост.

По отношение на заличаването на адресната регистрация на жалбоподателя в с. Тръстиково, въпреки че с жалбата не са наведени доводи в тази насока, но доколкото се обжалва заповедта в нейната цялост, съдът намира, че следва да се произнесе по законосъобразността на заповедта и в тази й част. Съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗГР за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. В настоящия случай адресната регистрация на Г. в с. Тръстиково е направена въз основа на писмено съгласие от собственика на имота, което е оттеглено по време на извършената проверка. При тези обстоятелства органът правилно е заличил адресната регистрация в с. Тръстиково, доколкото не са налице предпоставките за нейното съществуване.

Предвид гореизложеното, процесната жалбата се явява частично основателна и следва да се уважи в частта, с която е заличена адресната регистрация на Г.Г. в с. Константиново и да се отхвърли в частта за заличаване на адресната регистрация в с. Тръстиково.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска т.е. 600.00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 600,00 лв. адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, IІІ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №РД-09-719/15.09.2023г. на кмета на община Камено в частта, с която е заличен адресната регистрация на Г.И.Г., ЕГН ********** ***.

ОТХЪРЛЯ жалбата Г.И.Г., ЕГН ********** в останала й част.

ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Г.И.Г., ЕГН ********** разноски в размер на 600.00 лв.

Решението на основание чл. 92, ал. 14 от ЗГР е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: