Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
12.07.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 908 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.А. (I.A.), чрез адв. М.П. ***,
депозирана против наказателно постановление № 38-0000403/15.04.2019г., издадено
от Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 ЗАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение
по чл. 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г..
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като e издадено
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно
приложение на материалния и явна несправедливост на наложеното общо наказание.
Оспорва се приетата за установена от административнонаказващия орган фактическа
обстановка. Релевират се твърдения за неприложимост
на разпоредбите на AETR, тъй като в хода на
производството не е установено и не са представени доказателства, че
нарушението е извършено в рамките на едно пътуване или част от пътуването на
територията на Общността или на страните договарящи по AETR.
Твърди се, че не е доказано, че за датите на нарушението е бил налице
международен превоз на товари попадащ под обхвата на Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR),
респективно, че са били приложими разпоредбите на този нормативен акт за
ангажиране отговорността на водача.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 261869/12.04.2019г., за това, че на 12.04.2019г., около 21,17 часа, в
град Русе, първокласен път Е-85, в района на ГКПП „Дунав мост”, управлявал съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил „Мерцедес“,
категория N 3, с рег. № 31ABU834, оборудван с дигитален тахограф
със сериен № 02307693, и свързано към товарния автомобил полуремарке
от кат. О4, с рег. № 31ASY03, с
което извършвал, попадащ под обхвата на AETR международен обществен превоз на товар от Р. Румъния за Р. Турция, съгласно
Разрешително № ********** за международен превоз на товари с автомобилен
транспорт, като извършил следното нарушение: При извършване на попадащ под
обхвата на AETR международен обществен превоз
на товар, за период от 24 часа след края на ползваната от водача нормална седмична
почивка, завършила в 16:29 часа на 18.032019г., водачът на територията на Р.
България, от 11,35 часа на 19.03.2019г. до 16,29 часа на 19.03.2019г. е ползвал
намалена дневна почивка от 4 часа и 54 минути, която е по-малко с 4 часа и 6
минути от законоустановените девет последователни
часа намалена дневна почивка, като водачът е трябвало да започне ползването на
тази намалена дневна почивка не по-късно от 07,29 часа на 19.03.2019г. Въз
основа на така установеното, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от
1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент 561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установеното нарушение, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е
описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба,
под които са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
При описание на нарушението,
изрично са посочени от страна на административнонаказващия орган датата,
времето на ползваната намалена дневна почивка и точно колко е било намалението.
Посочено е изрично, че в този момент водачът се е намирал на територията на Р.
България.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на
нарушението.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вменените му във вина нарушение
на чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561, както
от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението, като при извършване на международен превоз
на товари, не е спазил изискванията за намалена дневна почивка за 19.03.2019г.
с посочените в АУАН и НП периоди от време. В тази им част, показанията на този
свидетел се намират в корелативно единство и с писмените доказателствени
средства, приобщени по преписката, а именно разпечатката на дигиталната карта
на водача.
Самата
информация от картата е свалена с лицензиран софтуер и не са налице никакви
данни за необективност на извлечената от картата на водача информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2-ро от Европейска спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент №
561/2006, за всеки
период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка
водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната
почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка
от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.
Необходимо и достатъчно условие,
за да е налице административно нарушение от страна на водача, е да се установи,
че в рамките на 24-часов период от време същият не е имал време за почивка поне
9 часа, което в процесния случай е безспорно е
установено и несъмнено доказано.
Нарушението е извършено по време
на осъществяван международен обществен превоз на товар, на територията на ЕС и договорящи страни по АETR, а именно на територията на Р.
България, поради и което приложение намират именно разпоредбите на Европейска
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR), съгласно чл. 2, § 1 от същата. В същия
смисъл, касаещ приложението, именно на цитираното
споразумение е и разпоредбата на чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006 съгласно
която за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите,
посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага AETR за: б)
превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна
по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността или на
страните, които са договарящи се страни по AETR.
Видно от представената разпечатка
за дейности на водача за месец март 2019г. (лист 13 от делото), на дата
19.03.2019г. жалбоподателят е бил именно на територията на Република България,
което обстоятелство е отразено и в АУАН и в НП. Отделно от това Република
Турция, където е регистрирано превозното средство, управлявано от водача,
същото е договаряща страна по спогодбата и също обосновава извод за
приложението на същата в настоящия случай.
В този смисъл е и Решение от
28.05.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 130 по описа
на същия за 2019г.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи установеното нарушение, правилно е издирена и
приложена и санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП, като доколкото намалението е с
над 2 часа, размерът на глобата е в абсолютна стойност, а именно 1500 лева,
какъвто именно размер на административното наказание е наложен на
жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което
е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради и което
за неговата съставомерност не се изисква да бъдат
настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този
вид. Самото нарушение касаят дейност, строго регламентирана от международното
право, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000403/15.04.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на И.А. (I.A.), гражданин на Р. Турция, роден на ***г., на основание
чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева), за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал.1, т.
1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995г..
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: