№ 13822
гр. ., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110121250 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 122085/12.04.2024 г. на М. Х. М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ...., чрез адвокат И. Т., срещу ......, гр.....,
представлявана от кмета .., с която е предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата 15 000.00 лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, състоящи се от увреждания на здравето, преживени болки и страдания,
причинени от настъпил инцидент на 04.01.2024 г. в гр. ., около 15.00 часа, чрез
откъсване на бетонен къс от мост на бул. ...., който е пробил предното стъкло
на лекия автомобил, който ищецът е шофирал и му е причинил травма с
охлузване и хематоми на дясната ръка.
В исковата молба се твърди, че на 04.01.2024 г., около 15 часа в гр. .,
ищецът е шофирал лекия си автомобил в района на бул. ..... Навлязъл в
кръговото кръстовище при .... преминавайки под самото „....“, се откъснал
бетонен блок със значителни размери от моста и паднал върху автомобила му,
пробил предното стъкло на автомобила, влязъл в купето и го ударил и ожулил
дясната му ръка, падайки в пасажерската половина на купето на автомобила.
На мястото пристигнали органите на реда, аварийни групи от ......,
1
местопроизшествието е било оградено и аварийните екипи проверили и
откъснали от моста множество други опасни парчета бетон, надвиснали над
преминаващите пешеходци и моторни превозни средства. Сочи, че от удара е
получил следните увреждания: травма с охлузване и хематоми на дясната
ръка, страхова невроза, паник атаки, посттравматично стресово разстройство,
хипертония и силно главоболие. Твърди, че след инцидента е силно стресиран,
а в следващите няколко дни получил пристъпи на паник атаки, сърцебиене,
високо кръвно налягане и силна тревожност. След като отминал
първоначалния шок, се изплашил още посилно, тъй като си дал сметка, че е
имало вероятност от фатален изход при падане на бетонния къс. Тревожела го
мисълта, че бетонът е паднал на седалката до шофьорската, където
обикновено се е возела съпругата му и това би могло също да е с фатален
край. Оплаква се от остро главоболие, нарушение на съня и апетита,
многократно е посещавал невролог, кардиолог и психолог и му е предписано
медикаментозно лечение и психотерапия. Въпреки това, оплаквал се от
кошмарни сънища, придружени с чести събуждания и бълнуване. Бил
напрегнат, тревожен, имал общо неразположение, стряскал се на сън,
изпотявал се и треперел на сън, имал сърцебиене, завишени стойности на
кръвно налягане, силно стягащо главоболие, предимно тилно и слепоочно, с
нетърпими пулсации и други. В дните след инцидента ищецът бил не напълно
адекватен, поради което се наложило съпругата му и близките му да се грижат
за него. Това го допускало допълнително. Седмица след инцидента изпитвал
болки от травмите в дясната ръка и не е могъл да упражнява професията си,
тъй като работи като кинезитерапевт-масажист. Въпреки проведеното
медикаментозно лечение и психологическа подкрепа, не настъпило пълно
възстановяване на здравословното му състояние, като продължавал да избягва
да преминава през мястото на злополуката. Чувствал се психически
нестабилен и напрегнат, станал затворен, избягвал социални контакти и лесно
раздразнителен. Избягвал да шофира, освен ако не е наложително. Счита, че
Общината отговаря за изправността на общинската пътна мрежа и че следва
да носи отговорност за причинените вреди, настъпили вследствие на виновно
и противоправно деяние на лица, на които Общината е възложила да поддържа
общинската пътна мрежа. Моли съда да уважи иска. Претендират се разноски
по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по
2
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва
изцяло предявените искове, както и фактическите твърдения, изложени в
исковата молба. Оспорва твърдения механизъм на увреждането и мястото на
неговото настъпване като недоказани. Счита, че не е установено точно при
какви обстоятелства е настъпил инцидентът, поради което не можело да се
приеме, че отговорността е на ....... Оспорва и изложените в Протокола за ПТП
от 04.01.2024 г. данни, тъй като същият е съставен след настъпване на
инцидента и не било възможно да отразява релевантно фактическата
обстановка относно произшествието. Счита, че е безспорно обстоятелство, че
непосредствено след инцидента на ищеца не е извършен медицински преглед
в болнично или извънболнично заведение, като оспорва и твърденията за
настъпили увреждания на травми в дясната ръка и невъзможността на ищеца
да упражнява професията си. Твърди, че настъпИ.т инцидент не е резултат на
неизпълнение на нормативни задължения от страна на ......, като твърди, че
Общината е положила всички усИ. за поддържането на пътя в изправно
състояние. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и моли съда да го намали като прекомерно.
Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 46
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) описаното в исковата молба събитие, от което е настъпило
увреждането на здравето; 2) настъпилите неимуществени вреди за ищцовата
страна и техния размер; 3) причинна връзка между деянието и вредите, както
и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава иска си
и от които черпи изгода.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
частично основателен.
От показанията на свидетеля С., както и от представения по делото
протокол за ПТП №1898075 от 04.01.2024 г., се установява, че на 04.01.2024 г.,
3
около 15:15 часа, М. Х. М., управлявайки собствения си автомобил .... се
движил в кръговото на .... с посока на движението от бул. „....“ към бул. „....“,
при което в района срещу ....., върху автомобила пада отломка от тавана на
моста на бул. „....“, който нанася щети по предния капак на автомобила и
предното стъкло, което парче пада на в купето на автомобила на пасажерската
седалка, като към момента на настъпването на събитието, ищецът е бил сам в
автомобила. Пристигналите на място екипи на ОПП-СДВР са ограничили
движението, като при пристигането им на място след 30-40 минути от
настъпването на инцидента, малки парчета са продължавали да падат от
моста.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетеля С.а, съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и от приетото по делото заключението по
допуснатата комплексна медицинска експертиза с вещо лице кардиолог,
невролог и клиничен психолог, се установява, че ищецът е преживял тежко на
психическо ниво процесното събитие, като същото се е отразило в
ежедневието и общото му физическо и психическо състояние, в общуването,
както и изпълнението на ежедневни задачи. Установява, се, че процесното
събитие представлява за М. М. остро стресово разстройство, като последният
е развил симптоматология, спадаща към кръга на „психосоматичните
разстройства“, но следва да се посочи, че същият не е претърпял травматично
увреда на централната и периферната нервна система. От заключението на
вещото лице – невролог се установява, че ищецът е преживял остро стресово
разстройство, развил е посттравматично стресово разстройство (ПТСР),
невровегетативна дистония по симпатикотонен тип, неврастенна невроза,
ситуативна и симптоматична инсомния, както и функционални промени като
постурален тремор, хиперхидроза на ръцете и вегетативна нестабилност.
От заключението но вещото лице кардиолог се констатира, че няколко
дни след инцидента при ищеца се е развила артериална хипертония със
стойности на кръвното налягане 150–160/90–100 mmHg, за лечението на която
от 9.01.2024 г. той приема постоянна медикаментозна терапия, като по данни
от ищеца до инцидента той не е страдал от трайно високо кръвно налягане и
не е приемал антихипертензивни лекарства. В тази част, съдът не кредитира
заключението, доколкото видно от представените по делото писмени
доказателства, ищецът е с поставена анамнеза хипертония, преди настъпване
4
на процесното събитие, като доказателства за преустановяване приема на
предписаните лекарства липсва. Вещото лице свързва настъпилата
хипертония със стресовата реакция на организма след преживения инцидент,
съгласно физиологичните механизми на стреса и отделянето на катехоламини
и кортизол.
От психологическото изследване установява, че ищецът е ориентиран, с
правилен мисловен процес и съхранени когнитивни функции, но с отчетливо
дискретно емоционално напрежение, изразено безсъние, кошмари,
тревожност, страх, намален апетит и усещане за „смачканост“, които са
продължили значителен период след инцидента. От интервюто личи ясно
преживеният шок, продължителният страх от рецидив на подобен инцидент и
натрапчивите мисли за възможността да пострадат негови близки. Установява
се отчетливо емоционално напрежение, висока степен на ситуативна
тревожност (47 точки по Спилбъргър) и умерена личностна тревожност (38
точки), както и изразени симптоми на стрес: неспокоен сън, сърцебиене,
усещане за „топка в стомаха“, емоционална лабилност, агресивност към
отговорните институции и натрапчиви мисли за възможна гибел на близките
му. Ищецът съобщава и за намалена концентрация, главоболие, избягване на
шофиране и маршрута на инцидента. Комплексната експертиза потвърждава,
че преживяното на 04.01.2024 г. е било шокиращо събитие, предизвикало
силен страх за живота и здравето му, както и страх за живота на съпругата и
децата му, ако те бяха с него. От показанията на свидетеля С.а, се
потвърждава, че в ищеца, деня след събитието, тревожността нараснала, като
последният осъзнал, че ако в деня на събитието тя се е возела до него, е
можела да бъде тежко пострадала или да загине. По нейните думи след
инцидента ищецът започнал да се страхува да минава по същия маршрут, бил
нервен, спял неспокойно, макар да е продължил да ходи на работа.
По делото не е спорно, че бул. „....“, както и мостът, изграден над „....“,
част от бул. „....“ се намира в ...... и се стопанисва от ответника. Съгласно
чл.195, ал.1 ЗУТ, собственикът на строежа е длъжен да го поддържа в
изправност и безопасност, включително след въвеждането му в експлоатация.
Когато строежът — в случая мост, част от пътната мрежа на града — е
публична общинска собственост и част от уличната мрежа (чл.3, ал.2 и чл.19
от ЗОС), задълженията за поддръжката и безопасността се възлагат на
5
общината като собственик. Съгласно чл.8, ал.1, т.2 ЗП , общините са
собственици на общинските пътища, като отговарят за управлението,
поддържането и безопасността им, като по смисъла на чл.1, ал.2 и ал.3 ЗП,
понятието „път“ обхваща и мостовете по трасето на улиците и пътищата.
Макар ...... да наведе в отговора на исковата молба твърдения, че е изпълнила
задълженията си по поддръжка на процесното съоръжение, доказателства в
този смисъл по делото не бяха представени. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в
случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди /ППВС № 7/1959 г./. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за привеждане на процесното съоръжение в годно
състояние за безопасно преминаване под него и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя – ...... за обезщетяването
им. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал.
2 ЗЗД се презюмира да е виновно.
Предвид изложеното, в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При този вид вреди липсва пряка
парична оценка на страданието, болките и преживените страхове, поради
което съдът дължи комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства,
а именно: характера и тежестта на увреждането, продължителността и
интензитета на търпените болки и страдания, отражението им върху личния и
професионалния живот на пострадалия, обичайните стандарти в практиката
на съдилищата за подобни случаи, степента на вменимата вина на ответника и
приноса на пострадалия (ако има такъв).
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява, че
макар и без трайно органично увреждане, преживяното от ищеца е довело до
значителен психически дискомфорт, страх за живота и здравето, развитие на
посттравматично разстройство, които са повлияли на ежедневието му и
6
работоспособността му за продължителен период след инцидента.
Същевременно съдът отчита, че към момента на изготвяне на експертизата
посттравматичното разстройство е почти отзвучало, че ищецът е продължил
да изпълнява служебните си задължения и не е хоспитализиран, което показва,
че макар съществени, уврежданията не са с тежка и трайна степен. С оглед
характера на инцидента, преживения стрес, установените от експертизата
последици, продължителността им и тяхното отражение върху личността и
начина на живот на ищеца, съдът намира, че претендираната сума от 15000 лв.
следва да бъде редуцирана до справедлив размер от 10000 лв. , като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Същевременно, за да се присъди обезщетение в по-голям от определения
от съда размер, ищецът следва да установи или принципната тежест на
увреждането, или че индивидуално за него увреждането е протекло с
усложнен ход, каквито доказателства не се събраха. Към момента на изготвяне
на комплексната експертиза посттравматичното му разстройство е почти
отзвучало, няма данни за органични увреждания на централната и
периферната нервна система, а ищецът е продължил да изпълнява трудовите
си задължения, макар и с известни затруднения. Уврежданията са временни,
обратими, и не са довели до трайна неработоспособност или инвалидизация.
При тези данни съдът намира, че обезщетение в размер на 10000 лева е
съответно на вида и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди
и постига баланс между претърпените страдания и принципа на
справедливостта, като същевременно отговаря на установената съдебна
практика за обезщетения при сходни случаи на инциденти, предизвикани от
нередовно поддържана общинска инфраструктура.
Поради това съдът намира, че претенцията в останалата част — над
10000 лв. до претендираните 15000 лв. , е завишена и неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана в тази част.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни. Ищецът
претендира и представя доказателства за сторени разноски в размер на
2 469,70 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК (л.90 от делото). Следва да се
посочи, че в исковата молба ищецът е направил искане да му бъдат присъдени
и сторените разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото липсват
7
доказателства за неговия размер, както и за извършено плащане. С оглед
уважената част от иска и действително сторените от ищеца разноски, в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 1646,47 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 5 лева - държавна такса за
съдебно удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150 лева. С оглед отхвърлената част от иска в тежест на
ищеца, следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер
на 51,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......, адрес: гр. ., ул. ........, код по БУЛСТАТ ...... да заплати на
М. Х. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ...., чрез адвокат И. Т., сумата в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и
битов дискомфорт, причинени на 04.01.2024 г., в гр. ., вследствие на откъсване
на бетонен къс от мост на бул. ...., който е пробил предното стъкло на лекия
автомобил, който ищецът е шофирал и е паднал в непосредствена близост до
него на пасажерското място, заедно със законната лихва от 04.01.2024 г. до
погасяване на задължението, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от и чл.
86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ......, адрес: гр. ., ул. ........, код по БУЛСТАТ ...... да заплати на
М. Х. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1646,47 лв.
(хиляда шестстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН ********** да заплати на ......, адрес: гр. .,
........, код по БУЛСТАТ ...... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 51,67 лв.
(петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9