Присъда по дело №1220/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 108
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20214520201220
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 108
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Наказателно дело частен
характер № 20214520201220 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П.А. И., роден на 7.11.1985г. в гр.Исперих,
обл.Разград, български гражданин, с висше образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН********** за
НЕВИНЕН в това на 18.08.2020 г. в гр. Русе да е казал нещо унизително
за честа и достойнството на Владимир С. С.-„да ти еба майката, педераст" в
негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава
по обвинението по чл. 146, ал.1 от НК против него.

Присъдата подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
1

Съдържание на мотивите

мотиви към присъда №108, постановена по НЧХД №1220/2021г. по
описа на Русенски районен съд, V-ти наказателен състав

ВЛ. СЛ. СЛ. от гр.Русе е обвинил подсъдимия П. АТ. ИЛ. в това, че на
18.08.2020 г. в гр. Русе казал нещо унизително за честа и достойнството му-
„да ти еба майката, педераст” в негово присъствие- престъпление по чл.146,
ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият П. АТ. ИЛ. е роден на 7.11.1985г. в гр.Исперих,
обл.Разград, български гражданин, с висше образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и тъжителят развивали независимо един от друг
строително- ремонтна дейност, като С. правел това чрез „АБВ- Русе”ЕООД-
гр.Русе, на което бил управител и едноличен собственик на капитала.
Работници на дружеството били свидетелите Б. и М., първия от 12.05.2003г.
до 1.04.2021г., а втория от 14.08.2012г. до 1.04.2021г. Б. е баща на М.. Те и
свид.А. живеели в гр.Цар Калоян, обл.Разград.
С. и И. се познавали и тъжителят на няколко пъти искал да работят
съвместно по проекти на подсъдимия, но последният отказвал, тъй като не
бил сигурен в коректността на С..
През м.август 2020г. подс.И. и свид.М. провели разговор, в който
първия поискал от свидетеля помощ в работна ръка за изграждане на обект
бетонна площадка в гр.Глоджево, обл.Русе. Свид.М. приел да осигури
работници и И. му дал няколкостотин лева за авансово заплащане на
възнаграждението им. През лятото на 2020г. за свид.Б. нямало работа в
дружеството на тъжителя, поради което, по предложение на свид.М., той
приел да работи за подсъдимия. Б. се свързал със свид.А. и те заедно се явили
на работа на обекта в гр.Глоджево. М. дал на баща си парите, които И. му бил
платил за услугата. Б. и А. работили около седмица за И., след което една
сутрин през м.август 2020г. възникнали противоречия досежно заплащането
на труда им, те категорично отказали да продължат работа и напуснали
обекта, където в него момент бил доставено голямо количество бетон, което
свидетелите следвало да положат в площадката.
Тъжителят узнал за недоволството на работниците си от развитието на
отношенията им с И. и на 18.08.2020г. му се обадил по телефон, като му
поискал обяснение за неизплатените, според Б., възнаграждения. И. заявил, че
не дължи пари на Б. и А. и приключил разговора.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост, справки от
НАП- Варна, офис Разград.
1
Единствените доказателства и доказателствени средства, в които се
съдържа обидата, на която се позовава обвинението по делото, са показанията
на свидетелите Б. и М.. Съдът не дава вяра на тези доказателствени средства
досежно заявеното в тях за разговора между страните по делото на
18.08.2020г. На първо място тези свидетели твърдят, че на процесната дата
заедно са били в офиса на тъжителя, намиращ се на ул.”Муткурова” в гр.Русе,
като излагат коренно противоположни факти относно начина на озоваването
си там. Така свид.Б. заявява, че веднага след конфликта по повод на
заплащането си и след напускането на обекта на И. в гр.Глоджево, той се
придвижил със собствен превоз до офиса на С., където заварил и сина си,
който бил по някакъв друг повод при тъжителя. Безспорно установено по
делото, според абсолютно всички други доказателства, че прекратяването на
работните отношения между Б. и И. не е станало на 18.08.2020г., което
означава, според същите показания, че на упомената дата Б. въобще не бил
при С. и съответно не е присъствал на разговора му с подсъдимия. По повод
на коментираното обстоятелство свид.М. излага няколко различни версии в
хода на производството по делото. В съдебното следствие при първото
разглеждане на делото, приобщени към доказателствения материал по
предвидения за това ред в НПК, М. твърди, че на 18.08.2020г., сутринта, баща
му- свид.Б. пристигнал с автобус в гр.Русе, той го посрещнал на автогарата и
го закарал до офиса на С., за да се оплаче от И.. В настоящото производство
М. заявява, че с баща си на дадената дата са пристигнали заедно в гр.Русе, с
автомобил, управляван от М., с който той превозвал работници на С. между
гр.Цар Калоян и гр.Русе. Оставил баща си в гр.Русе, след което се насочил
към гр.Мартен, за да закара работниците в предприятие в тази посока, след
което посетил офиса на С., където вече бил баща му. За противоречията в
показанията си М. няма обяснение, което навежда на извод, че те не
пресъздават вярно действителността, тъй като съдържат взаимно изключващи
се събития. Всички тези разнопосочни тези на двамата свидетели дълбоко
компрометират съдържащите ги показания и сочат на тяхната
недостоверност. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. и М. и
поради подчинеността им на работодателската власт на тъжителя, с когото
имат дълготрайни трудови правоотношения и когото явно намират за свой
наставник, търсейки помощ от него за разрешаване на спорове, в които той
няма никакво участие. Това обстоятелство формира задълженост на Б. и М.
към С. и съответно дава насока на показанията им в защита на неговата
позиция в процеса. Показанията на тези двама свидетели противоречат и на
обясненията и показанията на свид.П., пред когото се е развил процесния
разговор. Поради всички изложени съображения съдът приема показанията на
свидетелите Б. и М. за недостоверни относно присъствието им на разговор
между страните със заявеното в тях съдържание. Предвид липсата на други,
достоверни доказателства относно твърдяната от тъжителя обида, съдът
намира обвинението за напълно недоказано, което предпоставя признаването
на подсъдимия за невинен по него.
2
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни