№ 166
гр. Варна, 19.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500128 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Г. С. Я., действащ чрез законния си представител С. Г. Я., С. Г. Я. /в
лично качество/ и С. З. С., всички представлявани от адв.Ш., против решение
№ 1084/24.10.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 215/2024г., с което
са отхвърлени предявените от въззивниците против Детска градина № 12 „Ян
Бибиян“, гр.Варна искове както следва:
1/. Иск на малолетния Г. С. Я., действащ чрез законния си представител
С. Г. Я. за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение
за претърпени от детето неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие
счупване на крак при осъществен на 11.05.2023г. инцидент в детската градина,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 11.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
2/. Иск на С. Г. Я. за заплащане на сумата от 1 442.04 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в направата на разходи – заплащане на медицински изделия,
използвани при оперативното лечение на сина му Г. С. Я., проведено в
резултат на увреждането при описания инцидент в детската градина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането на
разхода – 16.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
3/. Иск на С. З. С. за заплащане на сумата от 1 456 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между неполучено трудово възнаграждение и изплатеното
1
обезщетение от НОИ за ползван болничен за отглеждане на детето Г. С. Я. за
периода 11.05.2023г. – 13.08.2023г. поради полученото от него увреждане при
описания инцидент в детската градина, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното
решение като постановено при допуснати процесуални нарушения при
обсъждането на събрания доказателствен материал и заявените в исковата
молба фактически твърдения, направата на изводи в противоречие с
действително установеното от доказателствата и неправилно приложение на
материалния закон. Изложени са аргументи по съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Детска
градина № 12 „Ян Бибиян“, която с доводи по съществото на спора оспорва
жалбата като неоснователна.
След срока за обжалване е постъпило писмено становище от
въззивниците, чрез адв. Николова, с което се навеждат допълнителни правни
аргументи по съществото на правния спор.
Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от Детска градина
№ 12 „Ян Бибиян“ против определение № 5517/12.12.2024г. на
първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането й за
изменение на обжалваното решение в частта му относно разноските. По
изложени доводи срещу направения от съда извод за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се иска
неговата отмяна и присъждане на пълния претендиран размер.
С подаден в срока по чл.276 ГПК писмен отговор частната жалба е
оспорена от насрещната страна като неоснователна.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирани страни
и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
Съдът констатира, че внесената по въззивната жалба държавна такса в
указания от администриращия съд размер не съответства на действително
дължимия – общо 657.96 лв. Ето защо следва да бъде довнесена държавна
такса в размер на още 3.12 лева.
С оглед процесуална икономия така констатирания пропуск не
препятства насрочването на делото в о.с.з.
Произнасянето по частната жалба е обусловено от изхода по съществото
на спора.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по
правната квалификация на исковете, разпределение на доказателствената
тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
2
събиране на такива. Но на основание чл.15, ал.6 ЗЗкрД ДСП – Варна следва да
бъде уведомена за настоящото производство досежно предявения от името на
детето иск.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 28.05.2025г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на въззивниците, че в 1-седмичен срок от уведомяването
следва да представят доказателства за заплатена по сметка на АпС – Варна
допълнителна държавна такса по въззивната им жалба в размер на още 3.12
лева.
На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето ДСП – Варна ДА
СЕ УВЕДОМИ за настоящото производство като й бъдат изпратени преписи
от първоинстанционното решение, въззивната жалба и настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3