№ 1065
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110121852 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***] срещу С. Р. К. , ЕГН: **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], за признаване за установено, че
последната дължи на ищеца сумите, както следва:
3510,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021 г., до
окончателното й изплащане;
460,07 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 02.07.2021 г.;
60,55 лв., представляваща цена за услугата по ДР, дължима за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021 г., до
окончателното й изплащане, и
11,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР, дължима за
периода от 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г.,
за които суми имало издадена заповед за изпълнение от 23.08.2021 г. по ч. гр. дело №
45201/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав.
1
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответницата С. Р. К. , ЕГН:
**********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с
присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
[***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят, като обезщетение за забава се начислявало само по изготвените
изравнителни сметки, в случай, че не бъдат заплатени в указания 45 дневен срок, от
издаване на ОФ. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост,
в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, договор. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес
от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответницата възражение по чл.
414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 45201/2021 г. по
описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело №
45201/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано
дружеството за дялово разпределение [***], като обосновава правен интерес от това
привличане.
Ответницата С. Р. К. , ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения й от
съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като недопустими, тъй като исковата молба била предявена след изтичане на срока
по чл. 415 ГПК. В условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер.
Релевира възражение за погасителна давност за част от вземанията, дължими за посочения в
ОИМ период. Оспорва да дължи и мораторни лихви, тъй като ищецът не бил представил
фактури за процесния период. Оспорва ФДР да е извършило надлежно дялово
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорва уредите за
измерване да са технически годни и да са преминали през метрологична проверка. Оспорва
ищецът да е изпратил покана за доброволно изпълнение за плащане на процесните вземания.
Ответникът поддържа искането за допускане на СТЕ, като моли да бъдат включени
допълнителни въпроси.
2
Третото лице-помагач на страната на ищеца „[***] не заявява становище по исковете,
но представя доказателства за извършеното дялово разпределение в имота през процесния
отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно:
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131/12.08.2015 г., заявление-
декларация от 07.04.2017 г. от С. К. за прехвърляне на партидата на топлоснабдения имот –
[***] с аб. № [***] на нейно име и заявление от бившия собственик [***] за закриване на
партидата за същия имот, открита на нейно име, поради промяна на собствеността от
11.04.2017 г.; протокол от ОС на ЕС от 15.08.2008 г. при избор на ФДР и приложения към
същия Списък на етажните собственици в [***] в който за ап[***] е вписан и подписан
бившя собственик, и титуляр на партидата [***] г.( всички те приобщени по делото на л.14-
28/ както и от представените от третото лице помагач доказателства – протоколи за отчет на
уредите, протоколи за предаване на изравнителни сметки и Справки за използваната
топлинна енергия, документи касаещи отчитането на топлинна енергия за процесния период
в имота на клиента, подписани от собственика, всички приети като неоспорени, се
установява, че именно ответницата С. К. е собственик на процесния апартамент №[***],
находящ се на горепосочения адрес в гр. София. По делото не се твърди и няма данни за
последващи разпореждания със същия от страна на ответницата К.. Последното води до
извод, че за процесния отоплителен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. потребител на
ТЕ, респ. клиент на [***], се явява именно ответника С. К., в качеството й на единствен
собственик на апартамент №[***], в [***]
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ответницата С. К., като собственик на имот в СЕС, присъединен към абонатна станция има
качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е
потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
3
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 15.08.2008 г. и сключения Договор без посочен № и дата от 2008г., дялово
разпределение за процесния период, главен отчет /всички те неоспорени от ответника/ както
и от заключението на СТЕ, се установява, че в апартамент №[***] е доставяна топлинна
енергия през целия отоплителен период /2018-2020 г./, като за апартамента е начислявана ТЕ
за отопление по данни на 4 бр. разпределителя, монтирани на 4 бр. радиатори с уреди за
дялово разпределение на ТЕ (редовно отчетени) и 1 бр. щранг-лира с мощност 345,6ВтВт по
изчисление и ТЕ за БГВ по данни на 2 бр. водомери, също редовно отчетени /въз основа на
представените от ФДР, 2 бр. редовни главни отчета, подписани от потребителя/. В имота е
начислявана и ТЕ за сградна инсталация, като разпределението й е извършвано съгласно
зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването, като за апартамента на ответника „сградна инсталация“ е разпределяна
в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента от 205 куб. м.и този на ЕС – 12485
куб.м.
От заключението на СТЕ се установява още, че за целия период от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., [***] ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в АС, който е от
търговски тип, преминал е задължителния метрологичен контрол, съгласно Наредбата и са
отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, изчислявани, съгласно зависимост,
която включва данни за съоръженията в АС от производителя, температури на
топлоносителя – подаваща и връщаща, температура на почвата, измерена на дълбочина 125
см. и броя работни часове на АС. Както и вещото лице по СТЕ е установило, дяловото
разпределение за периода е извършвано от ФДР [***]. За абоната са представени 2 бр.
редовни отчета, от 30.04.2019 г. и 04.06.2020 г., подписани от абоната. Въз основа именно на
отчетите от уредите, изравнителната сума за целия период за процесния апартамент №[***]
възлиза на +335,23 лв., която сума е за доплащане от абоната.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], представените от ответника и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, вкл. заключението на СТЕ, прието без
възражения от страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес в гр. София, [***] е топлоснабдена през целия процесен период.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 3130,74 лв., от която сума 2088,37лв. за
отопление на имота и сградна инсталация; 1042,37 лв. е за БГВ, а за периода от м.07.2019 г.
до 31.03.2020 г. има корекция и от промяна в цената на ТЕ, в размер на 165,60 лв. /която
сума е за възстановяване на абоната/. Така, след съответно изравняването, извършено от
„[***] изравнителната сума е с + 379,63 лв. /т.е. за доплащане, а реално потребената ТЕ за
процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 3510,38 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през
процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ,
възлизат на претендирания от ищеца размер от 3510,38 лв. /получена след приспадане от
4
прогнозно фактурираните 3130,75 лв. и изравнителните сметки от 500,84 лв., намалени с
корекцията от разликата в цената на ТЕ от общо 121,21 лв./. Вещото лице е установило, че
ищецът е издал 2 Общи фактури за отоплителен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
като за първия отоплителен сезон от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. е издал Обща фактура №
[***]/31.07.2019 г. в общ размер на 1895,95 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода,
включваща прогнозни сметки от 1372,51 лв. и изравнителни сметки от 523,44 лв. /за
доплащане/, като не е установено плащане на суми, касаещи процесния период. За
следващия отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е издадена ОФ №
[***]/31.07.2020 г. в общ размер на 1614,43 лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода,
включваща прогнозни сметки от 1758,24 лв. и изравнителни сметки от -22,60 лв. и корекция
от цена на ТЕ – -121,21лв., като в.л. по ССчЕ е установило, вкл. от представените от
ответника писмени доказателства, че цялата претендирана от ищеца сума е дължима към
датата на подаване на заявлението в съда, тъй като няма плащане на суми от абоната,
относими към периода.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника С. К., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент №[***], находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на
чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника К., като собственик топлоснабдения имот, е
обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими
към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на [***] и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени
по делото/ досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота й
от ищеца [***], топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по
договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната
такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за
задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ
следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота
да е в изключителна собственост на ответника К., то именно посочения от ищеца, ответник
ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, редложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
5
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди С. К. или нейния праводател да са се възползвали от правото си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
действал валиден Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като
доказателства 2 бр. редовни отчета от 30.04.2019 г. и 04.06.2020 г. От тези доказателства, в
т.ч. от кредитираната СТЕ, съдът приема, че по делото безспорно се установява, че в имота
на ответника е доставяна, респ. потребявана ТЕ, освен за сградна инсталация, но също така
и за отопление и БГВ, в установените и посочени по-горе размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2020 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия на л.119-124/ са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника С. К. са начислени сметките за
процесния период. Видно от приетите индивидуални справки за отопление и топла вода,
през двата отоплителни сезона, се установява, че ответника следва да доплати сумата от
335,23лв. по СТЕ или 379,63лв. сп. ССчЕ, с отразени корекции в цената на ТЕ.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.26-28 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
6
При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа възражението за
погасяване на част от вземането на ищеца по давност. Разгледано по същество, същото е
частично основателно, за периода от 15.07.2018 г. до 30.07.2018 г., тъй като изискуемостта
на дължимата сума за първия месец, включен в процесния, а имено за м.05.2018 г. настъпва
45 дни след края на периода или към 14.07.2018 г. Заявлението по чл.410 от ГПК, с
подаването на което е прекъсната погасителната давност е депозирано на 30.07.2021 г.,
поради което, вземането за периода от 15.07.2018 г. до 30.07.2018 г. е погасено по давност,
като същото съгласно заключението на ССчЕ възлиза на сумата от 56,25 лв. за ТЕ.
Вземанията за последващите месеци включени в процесния период, не са погасени по
давност и цялото останало претендирано от ищеца вземане за ТЕ за периода от м.01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. в размер на 3454,13 лв. е дължимо. До посочения размер, предвения иск
за главницата за ТЕ, подлежи на уважаване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./ Общи
условия за процесния период да са обвързващи и за ответника С. К.. С разпоредбата на чл.
33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самата ответница не твърди да е плащала задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
размер, установен и посредством приетото без възражения заключение по ССчЕ. Така
размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница за ТЕ от общо
3454,13 лв. изчислена за претендирания от ищеца по ИМ период от 15.09.2019 г. до
02.07.2021 г., възлиза на сумата от 450,28 лв., до който размер предявения иск ще следва да
се уважи. Неоснователно и непочиващо на приетите по делото ОУ на ищеца е възражението
на ответника, че за изпадане в забава е необходимо връчване на фактурите, поради което
забавата на ответника не била доказана. За разликата до пълния предявен размер от 460,07
лв. иска като неоснователен ще следва да се отхвърли.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на С. К. е
7
извършвана дейност по топлинно счетоводство, като абоната е предоставял ежегодно
достъп до имота за реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода, което е удостоверено в приетите по делото
Протоколи за отчет на уредите.
От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща извлечението
от сметката за аб. № [***] и заключението по приетата без възражения ССчЕ, се установява,
че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от
ФДР за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата от 60,55 лв. /за различните
месеци, фактурираната цена е между 2,48 лв. и 2,80 лв./м./. По делото има своевременно
заявено възражение от ответника за погасяване на част от вземането на ищеца по давност,
като съдът приема същото за неоснователно, тъй като изискуемостта на вземането за дялово
разпределение за първия месец, включен в процесния период /т.е. това за м.06.2018 г./
настъпва едва в края на м.07.2018 г., като давността за същото е прекъсната с подаденото на
30.07.2021 г. заявление по чл.410 от ГПК. Следователно, предявения иск за главницата за
ДР, дължима за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 60,55 лв., като
основателен и доказан, ще следва да се уважи изцяло в предявения размер.
Ответницата К. не твърди, и не представя доказателства за плащане на дължимата
сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която
същата не е заплатила в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 60,55
лв., какъвто е и претендирания от ищеца.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 11,58
лв. за периода от 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г., следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответницата С. Р. К., след приспадане на неоснователно претендираните като
погасени по давност суми, възлиза на 3964,96 лв., от която сума 3 454,13 лв. съставлява
дължима главница за ТЕ за периода от 15.07.2018 г. до 30.04.2020 г .; 450,28лв. - дължима
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2019 г. до
8
02.07.2021 г.; 60,55 лв. съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода
от м.6.2018 г. до м.04.2020 г. Искът за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на
11,58 лв., като недоказан подлежи на отхвърляне, а искът за главница за ТЕ в размер от
56,25 лв. (за периода от 01.05.2018 г. до 14.07.2018 г.) и иска за мораторната лихва върху
главницата за ТЕ в размер от 9,79 лв., подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, съответно на уважената част от исковете му, а ответника, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, поради което
не му се следват съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, а няма данни за
извършени други такива.
По делото има приложени доказателства за извършени съдебни разноски от страна на
ищеца в общ размер на 1012,00 лв., от която сума 112,00 лв. довнесена държавна такса,
600,00 лв. – депозити за експертизи и 300 лв. – депозит за особения представител на
ответника. С оглед факта, че е представляван в производството от юрисконсулт на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК претендира и му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минимален размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото/, т.е. сума от 100,00 лв. Така общия размер на съдебните разноски на ищеца в
настоящото исково производство възлиза на 1112,00 лв. , от които съобразно с уважената
част от исковете, в тежест на ответницата ще следва да се възложат разноски до размер от
1090,65 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 128,34 лв.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че С. Р. К. , ЕГН **********, в
качеството си на собственик на имот с адрес в [***] е потребител на топлинна енергия за
този имот и дължи на „Т[***], ЕИК [***], сумите от общо 3964,96 лв., а по отделно, както
9
следва:
3 454,13 лв. съставляваща цена за потребена ТЕ в периода от 15.07.2018 г. до
30.04.2020 г. в топлоснабден имот - апартамент №[***], находящ се в гр. София, [***],
с аб. № [***], ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му размер от
3510,38 лв. или за сумата от 56,25 лв. и периода от 01.05.2018 г. до 14.07.2018 г., като
погасен по давност;
60,55 лв. представляваща дължими такси за услугата дялово разпределение,
извършвана в периода от м.юни 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.07.2021г. до окончателното изплащане , за част от които вземания по
ч.гр.д. № 45201/21г. по описа на СРС, 164-и състав на 23.08.2021г. е издадена заповед
по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. Р. К. , ЕГН **********, в качеството си на
собственик на имот с адрес в [***] дължи на „Т[***], ЕИК [***], сумата от:
450,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ от 3454,13
лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 9,79 лв. представляваща обезщетение за забава върху погасената по давност
главницата за ТЕ, като неоснователен, а за сумата от 11,58 лв., представляваща
дължима мораторна лихва върху главницата за ДР, за периода от 31.07.2018 г. до
02.07.2021 г.1 г., като недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С. Р. К., ЕГН ********** да заплати на [***],
ЕИК [***] сумата от 1095,65 лв., представляваща съдебни разноски в исковото
производство, както и 128,34 лв., представляваща разноските в заповедното производство
по ч.гр.д. № 45201/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„[***], с ЕИК [***] със седалище в гр. София, [***], представляван от управителя Д. В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10