Р
Е Ш Е
Н И Е №
350
гр. Пловдив, 04.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело N 363 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящото производство е
въззивна жалба на Г.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** –
чрез адв. Б.С. против Решение №561 от 11.12.2018г., постановено по търг.д. №738/2016г.
по описа на Окръжен съд – П., с което са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени от Г.Й.Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** и от РПК „Н.“ – гр. С., ****,
ЕИК ********* против Н.Н.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Б.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********, адрес: ***, Н. С.М., ЕГН: **********,
адрес: *** и С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** за заплащане на сумата 21
840 лева, предявена частично от общо
280 000 лева, представляваща вреда за кооперацията от разлика между получената
продажна цена и реалната пазарна стойност на продадените имоти с Нотариален
акт № ***, том **, рег. № ****, дело № ***/****
г. на нотариус И. М., собственост на
кооперацията; сумата 1 900 лева, предявена частично от общо 25 200 лева,
представляваща вреда за кооперацията от пропуснати ползи в размер на
неначислени лихви за разсрочено плащане на цената, считано от датата на
продажбата 23.10.2015 г. до датата на падежа на всяка вноска; както и сумата от
2260 лева, предявена частично от
общо 30 057.69 лева, представляваща вреда за кооперацията в размер на законната
лихва върху разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на
имотите, считано за периода от датата на продажбата 23.10.2015 г. до завеждане
на исковата молба – 11.11.2016 г. и с което е осъден жалбоподателя Г.Й.Ш. да
заплати на Н.Н.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Б.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** по 1310 лева на всеки от тях за разноски по делото, представляващи
платен адвокатски хонорар и на Н. С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********, адрес: *** и С.Р.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** по 1330 лева
на всяка от тях – разноски за платен адвокатски хонорар.
Жалбоподателят Г.Й.Ш., ЕГН ********** моли
съда да обезсили решението като недопустимо, да прекрати производството спрямо Н.
С.М., П.П.Е. и Г.Б.И. и да върне делото за ново разглеждане на Окръжен съд – П.
спрямо останалите ответници, а в случай че намери решението за допустимо – да
га отмени като неправилно и незаконосъобразно като по същество уважи
предявените искове – по съображения, развити в жалбата.
Съищецът РПК „Н.“ – гр. С., ****, ЕИК *********,
представлявана от Н.Н.Ч. чрез упълномощеният представител адв. Р.И. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа становището си,
депозирано пред първоинстанционния съд за недопустимост на производството,
поради липса на задължителни предпоставки за водени на процеса. В случай че
съдът приеме иска за допустим – счита същия за неоснователен и в този смисъл –
намира жалбата против него за неоснователна.
Въззиваемите страни Н.Н.Ч. ЕГН **********
*** и Г.Б.И. ЕГН ********** *** – чрез общия
им пълномощник адв. М.И. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържа
се и становище за недопустимост на производството, поради липса на представен
финансов одит по смисъла на чл.2 и сл. от Закона за независимия финансов одит.
Въззиваемите страни С.Р.Д. ЕГН **********
*** и П.П.Е. ЕГН ********** *** – чрез пълномощника им адв. Г.К. изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че не е налице финансов одит
като предпоставка за упражняване на чужди права според изискването на чл.63
ал.7 от ЗК.
Въззивният съд, като взе предвид
изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално
допустима.
Относно допустимостта на обжалвания
съдебен акт:
Исковете по делото са предявени от Г.Ш.,
който твърди, че е член – кооператор в РПК „Н.“ – гр. С. за установяване на причинени на кооперацията
вреди от ответниците – физически лица и за репарирането им в патримониума на
кооперацията като се иска осъждането на тези лица за заплащане на тяхната
стойност. Съгласно чл.63 ал.7 от ЗК искът се предявява от член – кооператорът
от името на кооперацията срещу лицата, причинили вреда на същата. Възразява по
отношение на процесуалната легитимация на Г.Ш. да предяви този иск. Видно от
представеното удостоверение, издадено от РПК „Н.“ – гр. С. /стр.149 от делото на ОС/ ищецът е член –
кооператор от 1990г. Съгласно чл.63 ал.6 от ЗК всеки член – кооператор има
право да поиска за двоя сметка финансов одит от независимия финансов одит. На
основание на този одит той може да предяви иск срещу лицата, причинили вреда на
кооперацията. По делото е представен доклад за констатации на регистриран
одитор В. С. Т., в който се посочва, че проверката му е възложена от ищеца Г.Ш..
Възразява се, че докладът на независимия одитор, представен по делото не
представлява финансов одит на финансовия отчет на кооперацията. Съгласно Закона
за независимия финансов одит /отм. ДВ, бр.95/29.11.2016г./ независим финансов
одит е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от
Международните одиторски стандарти /МОС/, въз основа на които се изразява независимо
мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите
отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство.
Съгласно чл.34 от МОС 200 терминът „финансов отчет“ се отнася за структурно
представяне на финансова информация, която обикновено включва приложени
пояснения, извлечена от данните от счетоводните записвания и предназначена да
представи икономическите ресурси или задължения на предприятието в определен
момент във времето или промените в тези ресурси или задължения за определен
период от време в съответствие с дадена обща рамка за финансова отчетност.
Терминът може да се отнася за пълен финансов отчет, но той може да се отнася и
за един елемент от финансовия отчет, например, за баланса или отчета за
приходите и разходите и свързаните с тях пояснителни приложения. Според чл.50
от МОС 200 одиторът маже да изразява мнение върху пълен финансов отчет, върху
елемент от пълния финансов отчет, конкретни сметки, елементи или позиции в
отчета, спазване на договорни споразумения и по обобщен финансов отчет. Предвид
така изразеното в приложимите международни одиторски стандарти настоящата
инстанция намира, че регистрираният независим одитор, на когото ищецът в
качеството си на член – кооператор е възложил извършването на проверка, е могъл
да изрази мнение не само по целия финансов отчет, а по отделни елементи от
него, по отделни сметки и операции. Това, че предмет на проверката не е пълния
финансов отчет, а елемент от него, не прави проверката незаконосъобразна. Тя
приключва с доклад на одитора, изразяващ неговото независимо одиторско мнение.
Именно това включва представения одиторски доклад за констатации от
19.08.2016г. Според ищеца, той дава основание за извод за причинени вреди на
кооперацията, репарирането на които и претендира. Извършената по негова поръчка
одиторска проверка е само предпоставка за водене на процеса. Дали действително
на кооперацията за нанесени вреди е предмет на доказване. Извършените през
2007г. изменения на разпоредбите на чл.63 ал.6 и ал.7 от ЗК са с цел да се
дадат повече управителни и контролни права на отделния член – кооператор, който
освен да участва в ОС и да иска обяснения от органите на кооперацията във
връзка с дейността и, да може да защитава нейното имущество, а от тук – и
своите имуществени права. Може да се приеме, че в случая е налице процесуална
легитимация на ищеца за водени на процеса.
В хипотезата на чл.63 ал.7 от ЗК се касае
не за представителство – както се твърди от част от ответниците – въззиваеми
страни – а за процесуална субституция. Без член – кооператорът да притежава
материалното право /то принадлежи на кооперацията/, при наличието на определени
предпоставки той разполага с право на иск за защита на това засегнато чуждо
материално право. Налице е изрична законова разпоредба – чл.63 ал.7 от ЗК –
която допуска воденето на исков процес от член – кооператора като ищец за
защита на чуждо материално право /за репариране на причинените – според него –
вреди на кооперацията/. Именно защото се
касае за процесуална субституция в процеса наред с процесуалния субституент
следва да участва и носителя на защитаваното материално право /чл.26 ал.4 от ГПК/. Ето защо правилно първоинстанционният съд е конституирал РПК „Н.“ като
съищец по делото.
РПК „Н.“ – гр. С. обаче се представлява
от ответника Н.Н.Ч. – неин председател, за която в исковата молба се твърди, че
е едно от лицата, нанесли вреди на кооперацията. В цялото първоинстанционно
производство съищецът РПК „Н.“ е представлявана от ответника Н.Ч.. Касае се за
явно противоречие в интересите на представляван и представител. Противоречието
се определя от твърдението, че именно председателят е едно от лицата, нанесли
вреди на кооперацията. Недопустимо е председателят да изразява становище от
името на кооперацията относно собствените си действия, посочени като деликт в
исковата молба. Налице е съдебен спор между кооперацията и нейния председател.
Без значение е обстоятелството, че спорът е иницииран от член – кооператор в
качеството му на процесуален субституент, след като РПК „Н.“ задължително
следва да бъде конституирана като главна страна – съищец в този процес.
Въпросът за представителството на кооперацията по делото – с оглед на
констатираното противоречие в интересите на същата като главна страна и
ответника – неин представител - е
поставен именно от кооперацията със становище вх. №10737 от 05.04.2017г. С него
съищецът РПК „Н.“ моли съда да бъде даден подходящ срок от около 45 дни за
свикване на общо събрание на кооперацията за избор на лице или лица, които да я
представляват по делото срещу нейния председател като един от ответниците по
него. В съдебно заседание на 10.04.2017г. това искане е намерено от съда за
неоснователно и е оставено без уважение с мотиви, че спор между кооперацията и
нейния председател не е налице.
Според настоящата инстанция това
процесуално действие на съда е довело до ненадлежно участие и представителство
на съищеца РПК „Н.“ – гр. С. в процеса. Този порок не би могъл да бъде
отстранен пред въззивния съд чрез назначаването на особен представител по реда
на чл.29 ал.4 от ГПК. Съгласно чл.25 от ЗК при съдебни спорове между
кооперацията и член на управителния съвет кооперацията се представлява от
председателя, а когато спорът е между кооперацията и нейния председател от
избрани от общото и събрание едно или няколко лица. С оглед конституирането на
РПК „Н.“ като съищец е следвало да и се даде възможност за свикване и
провеждане на общо събрание на член – кооператорите за избор на лице, респ.
лица, които да я представляват в процеса срещу ответниците, един от които е
нейния председател. Точно в този смисъл е било и отправеното искане от самата
кооперация с молбата от 05.04.2017г. Като не е сторил това съдът е допуснал
съищецът РПК „Н.“ да се представлява в производството по делото от ответника
неин председател Н.Ч. и упълномощено от нея лице. Така се е стигнало до
ненадлежно участие на една от главните страни – кооперацията – съищец в
процеса. Същата се явява задължителен
необходим другар по иска, предявен от член
– кооператора за защита на нейно материално право, тъй като последиците на
решението ще настъпят за нея като субституирана страна. Затова съдът трябва служебно да следи дали лицето, чието материално право се
защитава е конституирано като страна. В случая РПК „Н.“ е конституирана като страна, но е нарушено
правото и на защита и участието и в процеса не е надлежно – с оглед
неизпълнение на процедурата по чл.25 от ЗК. На практика това е близко до
хипотезата на неучастие на задължителен необходим другар.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата,
при която решение е постановено без участието на задължителен необходим другар,
същото подлежи на обезсилване като недопустимо, като делото следва да се върне
за ново разглеждане не на въззивния, а на първоинстанционния съд, който да
предприеме необходимите действия за конституиране на всички задължителни
участници в производството.
В случая задължителният другар е
конституиран, но следва да даде възможност и подходящ срок на РПК „Н.“ – гр. С.
за избор от общото и събрание на едно или няколко лица, които да
представляват кооперацията в производството по предявения от член – кооператора
Г.Ш. иск по реда на чл.63 ал.7 от ЗК против председателя на кооперацията и
останалите ответници.
Ето защо решението, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане на
делото и предприемане на необходимите
действия за осигуряване на
надлежно участие на конституирания съищец в производството чрез даване на възможност и подходящ срок на РПК „Н.“ – гр. С. за избор от
общото и събрание по реда на чл.25
от ЗК на едно или няколко лица, които да
представляват кооперацията в производството по предявения от член – кооператора
Г.Ш. иск по реда на чл.63 ал.7 от ЗК против председателя на кооперацията и
останалите ответници.
По отношение искането за прекратяване
на производството по делото – с оглед заявеният отказ от иска спрямо Н. С.М., П.П.Е.
и Г.Б.И.: действително от страна на жалбоподателя – ищец Г.Ш. с молба от
21.09.2018г. е депозиран отказ от иска спрямо посочените лица. В случая обаче
той действа като процесуален субституент. Съгласно чл.26 ал.4 от ГПК по делото,
по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието
право е предявено. С конституирането на РПК „Н.“ субституентът не участва
самостоятелно в процеса. Наред с него участва и носителят на защитаваното
материално право. Между тях е налице необходимо другарство. При такъв вид
другарство в процеса всички действия на разпореждане с предмета на спора –
оттегляне или отказ от иска – трябва да бъдат извършени по общо съгласие на
всички другари. Предвид липсата на избор по реда на чл.25 от ЗК на лице/лица,
които да представляват кооперацията – съищец в процеса – тя като страна не може
да изрази воля по отказа от иск. След изпълнение на посочената по-горе
процедура и при евентуално изразено съгласие от РПК „Н.“ би могло да се
прекрати и производството по отношение на Н. С.М., П.П.Е. и Г.Б.И.. Към
настоящия момент валидно изразен отказ от иска спрямо тези лица от другарите,
участващи на страната на ищеца, не е изразен, поради което искането за
прекратяване на производството следва да се остави без уважение.
Разноски се претендират от участниците
в процеса, но такива не следва да се присъждат с настоящото решение, доколкото
предвид обезсилването разноски
следва да се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
на спора с оглед крайния му изход.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №561
от 11.12.2018г., постановено по търг.д. №738/2016г. по описа на Окръжен съд – П.,
с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Г.Й.Ш., ЕГН: **********,
с адрес: *** и от РПК „Н.“ – гр. С., ****, ЕИК ********* против Н.Н.Ч., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Г.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********,
адрес: ***, Н. С.М., ЕГН: **********, адрес: *** и С.Р.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** за заплащане на сумата 21 840 лева, предявена частично от общо 280
000 лева, представляваща вреда за кооперацията от разлика между получената
продажна цена и реалната пазарна стойност на продадените имоти с Нотариален
акт № ***, том **, рег. № ****, дело № ***/****
г. на нотариус И. М., собственост на кооперацията; сумата 1 900 лева,
предявена частично от общо 25 200 лева, представляваща вреда за кооперацията от
пропуснати ползи в размер на неначислени лихви за разсрочено плащане на цената,
считано от датата на продажбата 23.10.2015 г. до датата на падежа на всяка
вноска; както и сумата от 2260 лева, предявена частично от общо 30 057.69 лева,
представляваща вреда за кооперацията в размер на законната лихва върху
разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имотите, считано
за периода от датата на продажбата 23.10.2015 г. до завеждане на исковата молба
– 11.11.2016 г. и с което е осъден жалбоподателя Г.Й.Ш. да заплати на Н.Н.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: *** по 1310
лева на всеки от тях за разноски по делото, представляващи платен адвокатски
хонорар и на Н. С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********, адрес: *** и С.Р.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** по 1330
лева на всяка от тях – разноски за платен адвокатски хонорар и ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и
предприемане на необходимите действия за осигуряване надлежно участие на конституирания
съищец чрез даване на възможност и подходящ срок на РПК
„Н.“ – гр. С. за избор от общото и събрание по реда на чл.25 от ЗК на едно или няколко лица, които да
представляват кооперацията в производството по предявения от член – кооператора
Г.Ш. иск по реда на чл.63 ал.7 от ЗК против председателя на кооперацията и
останалите ответници.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя – ищец Г.Й.Ш. за прекратяване на
производството по делото спрямо Н. С.М., П.П.Е. и Г.Б.И., поради липса на валидно
изразен отказ от иска спрямо тези лица от другарите, участващи на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Председател:
Членове: