№ 9848
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110161288 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. С. срещу „****,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответниците да
представят договорът за заем и договорът за поръчителство за допустимо и
относимо, предвид което следва да бъде уважено.
По отношение искането на ответника „** за задължаване на ищеца да
представи банкова сметка за заплащане на разноските, същото е
неоснователно. За съда няма нито процесуални правомощия, нито
процесуални задължения да изисква от ищцовата страна да посочва банкова
сметка с цел заплащане на разноски от насрещната страна. Такова
задължение не произтича и от разпоредбата на чл. 127, ал.4 ГПК. Нормата не
предвижда изискване за посочване на банкова сметка или друг начин на
плащане при предявени установителни искове, какъвто е настоящият случай,
нито предвижда такова изискване по отношение на плащането на разноските
в производството.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.04.2024 г. от 15:45 часа ,
1
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговорите на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „*** да предостави Договор за паричен заем № 4803683
от 19.05.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА „*** на основание чл. 190 ГПК да представи Договор за
предоставяне на поръчителство № № 4803683 от 19.05.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищцата да представи банкова сметка за заплащане на разноски.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от А. Г. С.
срещу „** за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
4803683 от 19.05.2023 г., поради противоречието му със закона, а в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД за
признаването за нищожна на клаузата по чл.4 от договор за паричен заем №
4803683 от 19.05.2023г. като накърняваща добрите нрави.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД от А. Г.
С. срещу „*** за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство № 4803683 от 19.05.2023 г. поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и „*** на 19.05.2023г. е сключен Договор
за паричен заем № 4803683 за сумата от 2000 лв., като общата сума за
връщане е 2250,97 лв. на 17 вноски. На същата дата е сключен и договор за
предоставяне на поръчителство с „*** по силата на който се дължи
възнаграждение в размер на 1234,03 лв. или 72,59 лв. за всяка вноска. Твърди,
че в договора за заем липсва ясно разписана методика за изчисляване на ГПР
в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, както и че не се установява какви
компоненти са включени в него. Поддържа, че е заобиколена разпоредбата на
чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като дължимата сума по договора за поръчителство не е
включена в ГПР. Твърди, че с договора за поръчителство не се цели
обезпечаване на договора за кредит, а печалба за „***, който е свързано лице
с „***. Навежда аргументи за заблуждаваща търговска практика. В условията
на евентуалност сочи, че разпоредбата на чл. 4 от договора за заем,
регламентираща задължение за обезпечение, е нищожна като накърняваща
добрите нрави. Посочената клауза според ищеца води до нееквивалентност на
престациите и несъответствието цели обогатяване на кредитодателя.
Поддържа, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не
позволява да се преценят икономическите последици от изтегления заем.
Навежда аргументи, че клаузата на чл. 4 не е уговорена индивидуално.
По отношение на договора за предоставяне на поръчителство сочи, че
2
същият накърнява добрите нрави, тъй като с него се начислява допълнително
дължима сума, надхвърляща с повече от половината от отпуснатата сума по
кредита. Според ищеца се заобикаля и чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата от
1234,03 лв. не е включена в ГПР, а представлява разход по кредита, като с нея
се постига печалба за кредитодателя. Поддържа, че договорът е сключен в
нарушение на чл. 143 ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен.
Поддържа, че в договора за заем не се съдържа задължение за сключване на
договор за поръчителство, както и че няма законово задължение да се сочи
методиката за формиране на ГПР. Навежда аргументи, че договорът и
клаузите по него са действителни и съответстват на изискванията по чл. 11
ЗПК, в т.ч. т.10 от него. Сочи, че в ГПР е включена лихвата, като това е
единственият разход по кредита. Не е налице заобикаляне на изискването по
чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за поръчител не е елемент от общия разход и
липсва заблуждаваща търговска практика, за което излага доводи. Сочи, че
договорът за заем отговаря на изискванията по чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е
имал възможност да избира между три обезпечения. Оспорва твърдяната
нищожност на клаузата по чл. 4 от договора. Поддържа, че условията по
договора са били предоставени предварително на ищеца и той е имал
възможността да се запознае с тях. Оспорва наличието на неравноправни
клаузи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен.
Поддържа, че договорът за поръчителство е действителен. Сочи, че
дружеството отговаря на законовите изисквания за сключване на гаранционни
сделки. Според ответника договорът е извън приложеното поле на ЗПК и
твърдените нарушения на този закон са ирелевантни, като това обстоятелства
не се променя от свързаността между дружествата ответници. Поддържа, че
възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в
общия разход по кредита. Оспорва наличието на противоречие с добрите
нрави, като твърди, че са спазени принципите за справедливост и
добросъвестност. Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП
са несъстоятелни и неаргументирани. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД срещу „** и предявеният в условията на евентуалност иск
по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за паричен
заем № 4803683 от 19.05.2023г. с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че същият, респ. сочената клауза по чл. 4 от договора, е нищожен на
твърдените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
3
т.ч. че договорът, респ. клаузата по чл. 4 от него, е действителен,
включително договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД срещу „*** е да докаже сключването на договор за
предоставяне на поръчителство № 4803683 от 19.05.2023г. с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за
което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни
клаузи, съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4