РЕШЕНИЕ
№ 11841
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.Д.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20231110150910 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Р. Р., чрез
адв. В. В., с пълномощно към исковата молба, срещу Ж. И. А., с която е
предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да плати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с отстраняване на щети на
собствения на ищеца апартамент № 20, с адрес: ****, следствие на виновно
поведение на Ж. А. – собственик на апартамент № 31, с адрес: *****, ведно
със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на апартамент №
20, идентификатор ***, с адрес: ****. Сочи се, че апартамент № 31,
идентификатор ***, с адрес: *****, собственост на ответника, се намира
точно над апартамент № 20. Твърди се, че при ремонтни дейности в
апартамент № 31 са нанесени имуществени вреди върху тавана на апартамент
№ 20. В предходен период в блока е имало централно топлоснабдяване и
достъп до топла вода, което преди години е било преустановено и по-голяма
част от тръбите и радиаторите в апартаментите били отрязани, включително и
тръбите в апартамент № 20, но не и частта от тях, преминаваща през
апартамент № 31. Останалите дупки в пода и тавана на апартамент № 20 са
били запълнени, а тези на тавана – и замазани. Ищецът твърди, че при
извършване на ремонтни дейности в апартамент № 31 частта от тръбите,
намиращи се в същия, е била смъкната с 10-15 сантиметра надолу, което е
довело до пробиване на тавана на апартамент № 20 и навлизането им в същия.
Вследствие на това се образували 2 дупки с диаметър 4-5 сантиметра всяка,
както и са се появили пукнатини в мазилката на тавана, поради нарушаване на
нейната цялост. Сочи се, че апартамент № 20 е бил застрахован в ЗЕАД
„фирма“, като ищецът е повикал екип на дружеството, който да констатира и
1
оцени нанесените щети. На 20.07.2023 г. бил извършен оглед на имота, за
което е съставен Протокол от 20.07.2023 г. и изготвен снимков материал на
нанесените вреди. В протокола било посочено, че за възстановяването им са
необходими шпакловка на 2 кв.м. от тавана и пребоядисване с бял латенкс на
18 кв.м. Твърди се, че отстраняването на щетите изисквало и премахване на
тръбите, пробили тавана, което можело да доведе до увеличаване на вече
нанесените щети и извършване на допълнителни разходи. Посочва се, че
застрахователното дружество отказало да обезщети нанесените щети, тъй като
сключеният договор за застраховка не предвиждал обезщетяването на подобен
тип вреди. Поради това единствената възможност за обезщетяване на вредите
се изразявала в предявяването на настоящия иск. Твърди се, че са налице 5-те
елемента от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, а
именно: 1. налице е извършено от ответника деяние – изразяващо се в
набиването на двете тръби в пода на апартамент № 31 по начин, че те да го
пробият и да проникнат в апартамент № 20; 2. налице е противоправност на
деянието – изразяваща се в нарушаването на законовата забрана за
повреждане на чужда собственост, с което е засегната неприкосновеността на
правото на собственост на ищеца, което е и конституционно гарантирано; 3.
ответникът е действал виновно – съзнавал е, че чрез преминаване на тръбите
през пода на имота му, същите ще проникнат в апартамент № 20 и неизбежно
ще доведат до вреди, и въпреки това е предприел увреждащите действия; 4.
има пряка причинно-следствена връзка между деянието и нанесените вреди –
без предприемането на ремонтни дейности в апартамент № 31 нямало да се
стигне до нанасяне на вреди в имота на ищеца; 5. от извършеното
неправомерно и виновно деяние на ответника са настъпили имуществени
вреди за ищеца – щетите изисквали шпакловка на 2 кв.м. и пребоядисването с
бял латекс на 18 кв.м. от тавана, както и премахване на тръбите, които са го
пробили. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Претендира сторените в хода на настоящото производство разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника Ж.
А., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез адв. В. Д. от
САК, с пълномощно към отговора. В него се излага, че претенциите на ищеца
са неоснователни по основание и размер. Сочи се, че при извършване на
ремонтни дейности в апартамент № 31, след отрязване на стари тръби за
топлопроводна инсталация последните провисват в апартамента на ищцата. В
момента, в който това се е случило, майсторите на ответника са отишли в
апартамент № 20, за да проверят състоянието му, и разговарят с наемателя на
ищцата, който посочил, че няма нищо сериозно и сам ще оправи щетите.
Сочи, че с помощта на наемателя, тръбите били премахнати и остатъци от тях
няма нито в апартамент № 31, нито в бетоновата плоча, нито в апартамент №
20. Обяснява, че при премахване на тръбите няма как да не бъдат нанесени
щети в долния апартамент, защото шпакловката на тавата в апартамента на
ищцата е захванала за тръбите и във всички случаи биха се отворили дупки в
тавана на ищцата. Твърди се, че след като ответникът узнал за събитията (след
2-3 дни), изпратил свой майстор отново да посети апартамента на ищцата, за
да провери дали проблемът е оправен. При това майсторът срещнал майката
на ищцата и я помолил да му осигури достъп, за да поправи щетите за сметка
на ответника, като тя категорично отказала достъп. В отговора на исковата
молба ответникът изразява готовност да отстрани нанесените щети от
2
ремонта, ако му бъде осигурен достъп. Твърди, че не са налице елементите на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва иска по размер, като сочи, че
отстраняването на щетите не е на стойност 3 000 лв. С оглед горното моли
съда да постанови решение, с което да отвхърли изцяло или частично
предявения иск. Претендира присъждане на направените в хода на настоящия
процес разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в
защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да
задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да
възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат протИ.
правно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963
г. /допълнено с ППВС № 4/75 г. /, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази
по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49 ЗЗД, при която
увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение /действие или
бездействие/ на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети
правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се
ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без
виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и
когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ
г. о., решение № 177/25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г. о., решение №
309/04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др. /. Доколкото в случая
съществува техническа възможност за отстраняване на щетите, то правната
квалификация на спорното право е чл. 45 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД и да
се ангажира отговорността на ответника е необходимо да са налице следните
елементи – причинени от негови виновни и протИ. правни действия
/бездействия/ вреди, които вреди да са в причинноследствена връзка с протИ.
правното му действие /бездействие/.
С неоспорения от страните доклад по делото е отделено като безспорно
и признато между страните Ж. А. е собственик на апартамент № 31, както и че
са били извършвани ремонтни дейности, вследствие на което са нанесени
щети на ищцовия апартамент, П. Р. Р. е собственик на апартамент № 20 с
идентификатор ***, ответникът е собственик на апартамент № 31 с
идентификатор ***, същите са в една сграда и апартамент № 31 се намира над
апартамент № 20, че през юли 2023г. при извършване на ремонт и
отстраняване на тръби за топлинна енергия в апартамента на ответника е
настъпила щета за апартамента на ищеца, като са останали дупки в плочата
между пода и тавана между двата апартамента.
От приетата СТЕ се установява, че шпакловката на част от мазилката е
паднала и са налични пукнатини, което предполага отлепване на покритието.
При премахването на тръбите, съществували между втори и трети етаж, са се
образували отвори с диаметър 4-5 см. За отстраняване на посочените щети е
необходимо да се запълнят отворите на премахнатите тръби, да се шпаклова
3
около един квадратен метър и боядиса таванът отново около 20 м2. Вещото
лице уточнява, че при започване на ремонтните дейности съществува
вероятност да се наложи премахването на част от съществуващата и напукана
шпакловка, поради което е прието, че на ремонт подлежи 1.5 м2 таван. Според
вещото лице необходимите средства са в размер на 410.00 лв. В тази връзка
съдът кредитира заключението като логично, компетентно и
непротиворечащо на останалия доказателствен материал.
По делото са разпитани и свидетелите С.С, И.Н, Ц.Б и П.М. Всички
свидетели сочат, че при ремонт на апартамента на ответника и отстраняване
на тръби в апартамента на ответника са се показали тръби и останали дупки в
тавана на апартамента на ищцата. Съдът взе предвид в тази връзка посоченото
от вещото лице, че неминуемо при премахване на тръбите от апартамента на
ответника, са щели да настъпят увреждания в апартамента отдолу, като
наличието е представлявало естически недостатък.
Поради изложените съображения съдът приема, че се установява, че
вследствие поведението на ответника са били нанесени вреди в жилището на
ищеца. Тези действия на ответника се явяват противоправни, тъй като
противоречат на общата забрана да не се вреди другиму, предвидена в чл. 45
ЗЗД. Не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Принципът е да се получи
пълно обезщетение за всички вреди, за да може ищецът да възстанови
имуществото в състоянието, което е било преди увреждането. Стойността,
необходима за отстраняване на констатираните щети в, определена от вещото
лице, възлиза на 410 лв.
Във връзка с доводите на ответника, който твърди, че е предложил да
репарира вредата, като е изпратил майстор за поправка на увреждането,
следва да се посочи, че ищцата като собственик на апартамента не е длъжна
да приеме ремонт, извършен от майстор на ответника. В чл. 51 ЗЗД е
предвидено парично обезщетяване, а съобразно правилото на чл. 65
кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно
от дължимото. Никой от свидетелите не дава сведение за наличие на уговорка
между страните да се отремонтира дома на ищцата. Свидетелят Б. е заявил, че
е попитал наемателя на апартамента (свидетеля Н.) дали всичко е наред – а
свидетелят С. сочи, че свидетелката М. не го е пуснала в апартамента, след
като той е бил изпратен да поправи апартамента. Тоест не се посочва да е
имало някакъв контакт със собственичката на имота – а с нейната майка и
наемателя на жилището, последният обаче отрича да е отправено предложение
за поправка от страна на ответника или майстор, изпратен от него. В тази част
показанията на посочените по-горе свидетели противоречат на показанията на
свидетелите М. и Найденов, които сочат, че не им е предлагана репарация чрез
ремонт. Поради изложеното съдът намира, че ответникът не се е освободил от
задължението си за поправка на вредите.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че искът е основателен до
сумата от 410 лева и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 3000 лева.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
4
датата на увреждането. Между страните не е спорно, че ремонтът е извършен
през месец юли. Свидетелката М. сочи, че в деня, следващ деня, в който е
паднала мазилка - 12-13 юли, е сигнализирала полицията. В представения
протокол от 20.07.2023 г. е посочена дата на увреждането – 11.07.2023 г.,
поради което и съдът от съвкупната преценка на доказателствата счита, че
именно тази дата следва да се приеме като начална дата за законната лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът представя доказателства за направата на разноски и списък по
чл. 80 ГПК. Претендира 2470 лв. за заплатена ДТ, заплатен депозит по СТЕ и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото следва да се намали от
2000 лева на 1000 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съразмерно с уважената част от иска на ищцата се следват разноски в размер
на 200,90 лева.
Ответникът претендира 1000 лева адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
същото не следва да се намалява с оглед равнопоставеност между страните.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски в размер на
863,33 лева.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
П.Р.Р, ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 410
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на тавана в
собствения на ищеца апартамент № 20, идентификатор ***, с адрес: ****,
вследствие на виновно поведение на Ж. А. – собственик на апартамент № 31, с
адрес: *****, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателното
плащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 3000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. И. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
П.Р.Р, ЕГН: **********, с адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
200,10 лв. – за разноски по производството.
ОСЪЖДА П.Р.Р, ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати на Ж. И.
А., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
863,33 лв. – за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5