Р Е
Ш Е Н
И Е
162/28.2.2012г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 2065 по описа за 2011 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът-
И.С.Г., ЕГН ********** излага, че с ответника- Т.Х.Г., ЕГН ********** са сключили
граждански брак на 28.09.1989 г., който брак бил втори за ищцата и трети за
ответника. Твърди се в молбата, че през време на брака между страните се било
родило едно дете- ХТ Х., родено на *** г., който към момента на подаване на
молбата бил пълнолетен. Ищцата сочи, че в началото на брака отношенията между
съпрузите протичали нормално, но в последствие, предвид работата на ответника
/шофьор/, се налагало последният дълго да отсъства, което обстоятелство
повлияло негативно върху отношенията между съпрузите. Твърди се, че ответникът
по време на брака е поддържал и извънбрачна връзка. Ищцата излага, че от 3-4
години отношенията между съпрузите окончателно се влошили, като ответникът
заминал да работи в Испания, където отново започнал работа като шофьор. От
тогава същият се бил връщал само два пъти, като от своя страна ищцата също го
била посещавала два пъти. На 28.10.2010 г. ищцата била претърпяла тежък
инфаркт, като ответникът, въпреки че разбрал за здравословното състояние на
ищцата, не се бил върнал и не бил осъществил някакъв контакт с нея. Предвид
поведението на ответника ищцата разбрала, че брака между страните бил
окончателно провален. Позовавайки се на изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде прекратен сключения на 28.09.1989 г. между
страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, като при
условията на евентуалност моли съда да признае, че вина за настъпилото
разстройство на брачните отношения има ответникът / моли съда да се произнесе
по отношение на вината при положение, че има отправено искане от ответника в
този смисъл/, и заявено като условно искане за предоставяне ползването на
семейното жилище, при положение, че има обективирана претенция от ответника в
този смисъл. По отношение на фамилното име, ищцата заявява, че не желае да
възстанови предбрачното си фамилно име.
Ответникът,
редовно уведомяван и призоваван, действащ чрез назначения му от съда особен
представител, изразява становище за допустимост и основателност на иска.
Заявява, че не желае съдът да се произнася относно вината за разстройството на
брачните отношения.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на
акт за граждански брак № 514/28.09.1989 г., издаден от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община – Шумен, се установи, че страните са законни
съпрузи от 28.09.1989 г. Безспорно е между страните, а се установява и от
събраните гласни доказателства, че почти от три- четири години, съпрузите не
живеят заедно, като съпругът живее и работи в Испания, и за посочения период
същият се е връщал в страната два пъти. От същите гласни доказателства става
ясно, че през месец септември 2010 г. ищцата претърпяла инфаркт, като
ответникът, въпреки че знаел за получения инфаркт, не се е прибрал или обадил, в
този смисъл- въобще не се е заинтересувал от здравословното състояние на жена
си. Свидетелката Б сочи, че след инфаркта последвал период на възстановяване, в
който ищцата имала нужда от средства, които получавала единствено от сина си от
първия й брак. Съдът дава вяра на сочените гласни доказателства, тъй като
същите са ясни, конкретни и непротиворечиви помежду си. От друга страна
кореспондират и с останалите доказателства по делото.
Позовавайки се
на изложеното относно дългата фактическа раздяла и настъпилото отчуждение между
съпрузите, и нежеланието им да възобновят съжителството си, съдът намира, че
бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна
и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в
тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето
защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.
Доколкото ищецът изрично заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса
за вината, ако няма изрично искане от ответника в този смисъл и след като
съобрази изявлението на ответната страна по отношение на вината, счита, че на
основание чл.49, ал. 3 от СК не дължи произнасяне относно вината за разпадане
на брачната връзка между страните.
Относно фамилното име на съпругата, имайки
предвид желанието на съпругата да запази фамилното име, придобито от нея след
сключване на брака и не противопоставянето от страна на ответника, заключава,
че след прекратяването на брака съпругата следва да запази брачното си фамилно
име- Г..
Доколкото нито един от
съпрузите не обективира претенция за ползването на семейното жилище и от брака
няма не навършили пълнолетие деца, счита че не дължи произнасяне по въпроса за
ползването на семейното жилище.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.
Съобразявайки се с данните за страните относно
възможността им да полагат пълноценно труд, съдът приема, че и двамата са в
състояние да реализират доходи поне в размер на минималната работна заплата за
страната, поради което определя окончателна държавна такса по предявения брачен
иск в размер на 40.00 лева, от които приспада първоначално внесените от ищеца- 25.00
лева. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 28.09.1989
г., с акт № 514/28.09.1989 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
– Шумен, граждански брак между Т.Х.Г., ЕГН **********,*** и И.С.Г., ЕГН **********,***,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ЗАПАЗВА фамилното име на
съпругата, придобито след сключване на брака- Г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40.00 лв., от които приспада първоначално
внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА Т.Х.Г., ЕГН **********,*** да заплати
по сметка на Шуменски районен съд сума, в размер на 15.00 лв. /петнадесет
лева/, представляваща държавна такса за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: